Решение по дело №4212/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1921
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 16 ноември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110204212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2019г.

 

                                   Година 2019                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На осми октомври                                             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4212 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на ОУ „Христо Ботев" БУЛСТАТ *********,Община Суворово, с. Николаевка, представлявано от Б. Б. – директор, против Наказателно постановление  №458633/501942 от 21.08.2019г. на  Зам.Директора на  ТД на НАП-Варна, с което на учебното заведение  са наложени седем административни наказания „имуществена санкция“ както следва:

 1.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 05.2018г. до 25.06.2018г.;

2. Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 06.2018г. до 25.07.2018г.;

3.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 07.2018г. до 27.08.2018г.;

4. Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 08.2018г. до 25.09.2018г.;

5.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 09.2018г. до 25.10.2018г.;

6.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 10.2018г. до 26.11.2018г.;

7.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 11.2018г. до 25.12.2018г.

    С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно.  Иска се НП да бъде отменено, тъй като били налице съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.  Изтъква се , че лицето П. А. И. е била директор на ОУ „Христо Ботев", като със заповед №РД-06-756/20.06.2016г. на началника на РИО Варна трудовото й правоотношение е прекратено. И. оспорила законосъобразността на уволнението и същото е отменено от Варненски районен съд с решение №4678/16.11.2017г. по гр.д.№10041/2017г., което е влязло в сила на 30.10.2018г.

      Излага се разбиране, че според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, буква „б" законовият срок за подаването на декларация  обр.6 е в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1,2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1,2 и 5 от Кодекса за социално осигуряване. Сочи се, че П. И. е лице по чл.9, ал.3, т. 2 КСО, като осигурителните вноски се заплащат в сроковете посочени по чл.7, ал.12, т.4 КСО до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа. Излага се виждане, че няма как да се подава периодично декларация образец №1 и образец №6 до 25-число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, тъй като когато лице обжалва заповедта за прекратяване на уволнението не е ясен края на водените съдебни производства. В заключение се излагат аргументи и за наличие хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

       В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.П., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата аргументи.

       Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Александрова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно.

 

       С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        Осигуреното лице П. А. И. била в трудово правоотношения с ОУ „Христо Ботев" БУЛСТАТ *********,Община Суворово, с. Николаевка, като заемала длъжността „директор“ в същото учебно заведение, считано от 08.03.2005г. Със Заповед РД-06-756/20.06.2016г. на Началника на РУО-Варна трудовото правоотношение на И. било прекратено, считано от 23.06.2016г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено наказание дисциплинарно уволнение.

      С Решение от 16.11.2017г. по гр.д.№ №10041/2016г. по описа на ВРС, уволнението на И. било признато за незаконно и заповедта, с която тя била уволнена била отменена като незаконосъобразна. Със същото решение И. била възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Решението на ВРС било обжалвана и било потвърдено с Решение №616/04.04.2018г. на ВОС по гр.д.№574/2018г. по описа на ВОС. В решението на ВОС изрично било вписано, че то подлежи на обжалване, в едномесечен срок от постановяването му,  пред ВКС, на основание чл.280 от ГПК. Решението на ВОС било обжалвано от въззивното учебно заведение, като с Определение № 853/30.10.2018г. по гр.д.№2807/2018г. на ВКС , състав на ВКС не допуснал касационно обжалване на решението на ВОС и последното влязло в сила.

    След влизане в сила на горепосоченото решение на ВОС,  на 06.11.2018г. П.И. била възстановена на длъжността заеманата преди уволнението и на 07.11.2018г. отново била освободена от длъжност.

    След влизане в сила на решението учебното заведение отправило запитвания до П. И. дали е работила при друг работодател и дали е била осигурена, с оглед подаване на декларациите образец 1 и обр. 6. Поискана била и информация от НАП за сключени и прекратени трудови договори на П. А. И. с писмо изх.№133/15.02.2019г.. В отговор НАП посочил с писмо изх.№7658-1/19.02.2019г., че исканата от училището информация представлява такава по чл. 72 ДОПК и следва да има съгласие от страна на лицето или разрешение от надлежен съдебен орган за получаването й. Изготвено било и писмо до НОИ изх.№147/27.02.2019г. отново с искане да се предостави информация за сключени и прекратени трудови договори на П. И.. Преписката била препратена от НОИ по компетентност на НАП с изх.№1029-03-1838#1. В тази връзка от НАП бил изготвен отговор изх.№11001-1/13.03.2019г., като отново било посочено, че исканата информация представлява информация по чл. 72 ДОПК и следва да е налице съгласие от страна на лицето или разрешение от надлежен съдебен орган за получаването й.

     На 18.04.2019г. от страна на въззивното училище били изготвени и подадени в ТД на НАП-Варна декларациите обр.1 „Данни за осигуреното лице" и обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ" за лицето П. И. за месеците май, юни , юли, август, септември, октомври и ноември 2018г. На същата дата били внесени и дължимите осигурителни вноски за лицето И. за периода на незаконното уволнение , от 23.06.2016г. до възстановяването на работа на 05.11.2018г.

      На 21.05.2019г. в ТД на НАП-Варна била извършена проверка от св.Т.В. - инспектор по приходите по повод подадените в ТД на НАП-Варна декларации Обр.6 „Дължими осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ" от ОУ „Христо Ботев" с, Николаевка /ЕИК по Булстат *********/, в качеството на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО за лицето П. И., за месеците май, юни , юли, август, септември, октомври и ноември 2018г. Било установено, че И. е била уволнена от въззивното учебно заведение, а впоследствие възстановена на работа на 06.11.2018г.

     В хода на проверката св.В. констатирала че ОУ „Христо Ботев" с. Николаевка /ЕИК по Булстат *********/:

1.     Не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП-Варна декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г, на МФ за м. май 2018г. в срока за подаване на декларация обр. № 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 25 юни на 2018г. Декларацията на дружеството за месец май 2018г. била обработена на 18.04.2019г, с протокол вх.№ 03000193161095/18.04.2019г.,

2.     Не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП-Варна декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ за м, юни 2018г. в срока за подаване на декларация обр. 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 25 юли на 2018г.Декларацията на дружеството за месец юни 2018г. била обработена на 18.04.2019г.. с протокол вх.№ 03000193161099/18.04.2019г.

3.     Не е изпълнило задължението си да подаде в ТД нз НАП-Варна декларация обр, № 6 по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ за м. юли 2018г. в срока за подаване на декларация обр. № 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 27 август на 2018г. /25-ти и 26-ти август са почивни дни/. Декларацията за месец юли 2018г. била обработена на 18.04.2019г.-. с протокол вх.№ 03000193161104/18.04.2019г.

4.     Не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП-Варна декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба н-8/29Д2,2005г. на МФ за м. август 2018г. в срока за подаване на декларация обр. 1- до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 25 септември на 2018г.Декларацията за месец август 2018г. била обработена на 18.04 2019г., с протокол вх.№ 03000193161111/18.04.2019г..

5.     Не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП-Варна декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ за м. септември 2018г, в срока за подаване на декларация обр. № 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 25 октомври на 2018г.Декларацията за месец септември 2018г. била обработена на 18.04.2019г. с протокол вх.№03000193161120/18.04.2019г..

6.     Не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП-Варна декларация обр.6 по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ за м. октомври 2018г. в срока за подаване на декларация обр. № 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 26 ноември на 2018г. /25-ти ноември е почивен ден/. Декларацията на дружеството за месец октомври 2018г. Била обработена на 18.04.2019г. с протокол вх.№ 03000193161164/18.04.2019г.

7.     Не изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП-Варна декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ за м. ноември 2018г. в срока за подаване на декларация обр. № 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 25 декември на 2018г. Декларацията на дружеството за месец ноември 2018г. е обработена на 18.04.2019г. с протокол вх.№ 03000193161503/18.04.2019г.

  Констатациите си св.В. описала в Протокол КД-73 за приключване на проверка № П-03000319029583-073-001/21.05.2019г.

  При горните констатации на 25.07.2019г. св.В. съставила срещу възз. учебно заведение АУАН №F501942 от 25.07.2019г., за това, че не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец № 6 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за месеците  май, юни , юли, август, септември, октомври и ноември 2018г. в срока за подаване на декларация обр. № 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. Нарушението било квалифицирано като такова на  чл.3, ал.3, т.1 вр. чл.3, ал.1, т.1  от Наредба №Н-8/29.12.2005г  на Министъра на финансите, вр. чл.5, ал.4 от КСО. АУАН бил  съставен  в присъствието на упълномощено от представляващия учебното заведение лице, което го подписало без възражение. В последствие такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

    АНО преценил възраженията за неоснователни и на 21.08.2019г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя.

   НП било връчено на упълномощено лице на 30.08.2019г.

   Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, протоколи, писма, заверени копия от трудова книжка на П. И., заверени копия от решения на ВРС, ВОС и определение на ВКС, платежни нареждания, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.В., депозирани в с.з..

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.  Поради това следва да бъде разгледана по същество.

        Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Зам.директор на ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.

       АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

       Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

      Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

     Съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57,ал.1, т.5 от ЗАНН, дата и мястото на извършване на нарушението, пълното точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено са съществени реквизити както на АУАН, така и на НП и са елементи, които пряко касаят индивидуализацията на нарушението. С оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд в настоящия си състав приема, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, като това ограничение се състои в неясното посочване на датата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочено, че декларациите обр.6 е следвало да бъдат подадени до 25-то число на месеца следващ месеца за който се отнасят данните, а именно :

-за м. 05.2018г. до 25.06.2018г.;

-за м. 06.2018г. до 25.07.2018г.;

-за м. 07.2018г. до 27.08.2018г.;

-за м. 08.2018г. до 25.09.2018г.;

- за м. 09.2018г. до 25.10.2018г.;

-за м. 10.2018г. до 26.11.2018г.;

-м. 11.2018г. до 25.12.2018г.;

  При това описание в акта и НП липсват изрично посочена дата на извършване, не е посочено изрично коя дата АНО е приел за такава на извършване на нарушението – първата такава от която лицето е в забава  или на 21.05.19г. - посочена в НП като датата, на която е установено. Административно-наказателното производство е формален процес поради въведените със закона изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КНАХД № 2075 на АдмС-Варна за 2011г; Решение по КНАХД №3344 на АДмС-Варна по описа на съда за 2016г., Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АДмС-Варна,  Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна и много други.

      НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 от ЗАНН, в това число и датата и мястото на извършване на нарушението, както и подробно описание на последното – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. В тази връзка основателни са наведените във въззивната жалба възражения, че в хода на АНП са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

     Изискването за посочване на дата и място на извършване на нарушението не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата, може да се прецени приложимостта на чл.34 от ЗАНН, респ. единствено при посочено място на извършване на нарушението може да се извърши преценка за компетентността на административнонаказващия орган /АНО/. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон. Ето защо, настоящият състав на съда намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на НП, респективно за неговата отмяна.

    Действително според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, е допустимо издаването на НП и при допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Но в ЗАНН няма предвидена възможност за саниране на допуснати нередовности в НП, каквито са установени в настоящия казус.

    Освен горното съдът намира, че НП подлежи на отмяна и поради неправилно приложение на материалния закон, поради което и наведените в жалбата основания се споделят от настоящия състав по следните съображения.

    С НП е жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.355, ал.1 от КСО /в редакцията към момента на нарушението/, съгласно която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При тази редакция на санкционната норма, възз. се явява субект на отговорността по цитираният по-горе текст, тъй като законът не поставя специално изискване към лицето, което следва да бъде наказано.

   По делото няма спор, че въззивният жалбоподател, в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал.1 от КСО, има задължение да внася осигурителни вноски за наетите по трудово правоотношение лица. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Това задължение е конкретизирано в чл. 2, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., съгласно чийто текст, работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 6, в която се вписват данните за дължимите осигурителни вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Срокът за подаването на такава декларация е посочен в чл. 3, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, б.“а“от Наредбата, а именно - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението (в актуалната към датата на нарушението редакция, ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.). В настоящия казус няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че Декларациите образец № 6 за месеците  май, юни , юли, август, септември, октомври и ноември 2018г. са подадени в ТД на НАП-Варна едва на 18.04.2019г. Спорна е единствено дали учебното заведение е дължало подаване на изискуемите декларации обр.6 до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните каквото фактическо и юридическо обвинение е повдигната с АУАН и НП.

   Видно от материалите по делото лицето П. И. е била уволнена от възз. учебно заведение, като съдебното решение с което е призната незаконността на уволнението и е отменена заповедта, с която е наложено, като И. е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, е влязло в сила  едва на 30.10.2018г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.296,т.3 от ГПК влизат в сила решенията на гражданския съд, по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. В настоящия случай с Определение № 853/30.10.2018г. по гр.д.№2807/2018г. на ВКС , състав на ВКС не допуснал касационно обжалване на решението на ВОС и последното влязло в сила именно на 30.10.2018г. След неговото влизане в сила лицето И. е била възстановена на заеманата длъжност на 06.11.2018г. и освободена отново на 07.11.2018г., видно от приложеното по делото заверено копие от трудова книжка на П.И..

    Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето:през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

     Съгласно чл.7, ал.12 от КСО  осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите:

1. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;

2. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;

3. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;

4. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.

    От друга страна в разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.приложима по препращане от разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от същата наредба е предвидено, че декларации обр.6 се подават в ТД на НАП  в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето през което са били без работа поради незаконно уволнение до възстановяването им на работа. Горното идва да покаже, че приложима в случая разпоредба относно сроковете за подаване на декларации обр.6 за лицето П. И. за времето през което е била без работа поради признатото за незаконно от съда уволнение, до възставовяването й на работа, е именно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. и следователно по аргумент от чл.7, ал.12, т.2 от КСО декларациите за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври 2018г. е следвало да бъдат подадени до   25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган т.е. до 25-то число на месец ноември 2018г. Тъй като тази дата е  почивен ден неделя, съгласно календара за 2018г. , то декларациите е следвало да бъдат подадени най-късно до 26.11.2018г.-понеделник, първият присъствен ден след този срок /аргумент от разпоредбата на чл.183, ал.4 от НПК приложима на основание чл.84 от ЗАНН/, като нарушението е довършено на 27.11.2018г..

     Съдържанието на АУАН и НП обаче налага недвусмислен извод, че отговорността на възз.учебно заведение е ангажирана за това, че декларациите за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2018г. не са подадени до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Горното е видно не само от фактическото описание в двата акта, но и от диспозитива на НП, съгласно което санкцията е наложена за неподадени декларации за м. 05.2018г. до 25.06.2018г.;м. 06.2018г. до 25.07.2018г.;за м. 07.2018г. до 27.08.2018г.;за м. 08.2018г. до 25.09.2018г.; за м. 09.2018г. до 25.10.2018г.;за м. 10.2018г. до 26.11.2018г.;м. 11.2018г. до 25.12.2018г.. Макар очевидно целенасочено да не е посочена приложимата хипотеза на чл.3, ал.1, т.1 от наредбата, съдържаща две букви и респективно уреждаща различни срокове за подаване на изискуемите декларации, то от фактическото описание и диспозитивната част на НП е видно, че санкцията е наложена за неподаване на декларацията в сроковете по чл.3, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредбата, която е неприложима в случая. В тази връзка съдът споделя становището на жалбоподателя, че няма как да се изисква от него да подаде декларации обр.6 за лицето П.И., за времето през което същата е била уволнена, респективно учебното заведение е нямало качеството на осигурител спрямо нея, по време на висящността на трудовоправния спор, в това число и за периода от м. май 2018г. до решаването му с влязло в сила решение на 30.10.2018г. Поради това и съдът намира, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като учебното заведение е следвало да подаде декларациите обр.6 . за м.05.2018г. м. 06.2018г. за м. 07.2018г, за м. 08.2018г.; за м. 09.2018г. и за м. 10.2018г. до 26.11.2018г. т.е. до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.

  Поради което НП подлежи на отмяна по пунктове от 1 до 6, с които на учебното заведение са наложени имуществени санкции в размер на от по 500 лева на основание чл.355, ал.1 от КСО1.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 05.2018г. до 25.06.2018г.; за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 06.2018г. до 25.07.2018г.;  за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 07.2018г. до 27.08.2018г.; за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 08.2018г. до 25.09.2018г.; за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 09.2018г. до 25.10.2018г.; за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 10.2018г. до 26.11.2018г..

    Що се касае за декларация обр.6 за м.11.2018г., доколкото лицето П. И., видно от доказателствата по делото е била възстановена на работа на 06.11.2018г. и респективно освободена на следващия ден, то декларацията за този месец е следвало да се подаде в сроковете по чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредбата т.е. до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Административното обвинение за този месец съдържа обвинение, че декларацията не е подадена в срок до 25.12.2018г. Тъй като ноторно известно е че 25.12. е официален неработен ден –Коледа, посочен и в КТ, то реално учебното заведение е следвало да изпълни задължението си в срок най-късно до 27.12.2018г- първият работен ден след Коледа, като нарушението е довършено на 28.12.2018г. Тази дата /28.12.2018г./ не фигурира никъде в АУАН и НП, поради което и НП подлежи на отмяна и по пункт седем, с който е наложено административно наказание на осн.чл.355, ал.1 от КСО за неподаване на декл. Обр.6 за П. И. за м.11.2018г. в срок до 25.12.2018г.,  понеже отново неправилно е приложен законът.

    Поради всичко гореизложено съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено в цялост, поради неговата незаконосъобразност.

    С оглед крайния извод за незаконосъобразност на НП, съдът намира, че не дължи произнасяне относно наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление  №458633/501942 от 21.08.2019г. на  Зам.Директора на  ТД на НАП-Варна, с което на ОУ „Христо Ботев" БУЛСТАТ *********,Община Суворово, с. Николаевка, представлявано от Б. Б. – директор, са наложени седем административни наказания „имуществена санкция“ както следва:

 1.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 05.2018г. до 25.06.2018г.;

2. Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 06.2018г. до 25.07.2018г.;

3.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 07.2018г. до 27.08.2018г.;

4. Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 08.2018г. до 25.09.2018г.;

5.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 09.2018г. до 25.10.2018г.;

6.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 10.2018г. до 26.11.2018г.;

7.Имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 предложение 1 от КСО за неподадена в срок декларация образец 6 за лицето П. А. И. за м. 11.2018г. до 25.12.2018г.

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: