№ 88
гр. Плевен , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600210 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от Ф.Н., чрез своя
защитник, адвокат С.Н., от АК-гр.Плевен, против присъда №29/24.02.21г.,
постановена по НОХД №257/2020 г., по описа на Районен съд-гр.Кнежа.
В жалбата са изложени доводи за явна несправедливост и
незаконосъобразно определяне на наложеното наказание на подсъдимия с
първоинстанционния съдебен акт, тъй като неоснователно районният съд не е
приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, въпреки че са били налице
предпоставките за това, поради това, че подсъдимият, към датата на
извършване на деянието – 23.09.2019г. е бил реабилитиран и следователно се
води неосъждан и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
неговото превъзпитание не се налага той да изтърпи наложеното му
наказание.Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане да бъде
изменена първоинстанционната присъда, като на основание чл. 66, ал.1 от НК
бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия Н..
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело, адвокат
Н. изложи доводи в същия смисъл, с искане да бъде изменена
първоинстанционната присъда , като на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде
отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимия Н..
1
Подсъдимият Ф.Н. заяви, че поддържа казаното от неговия
защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази
становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена
без уважение и да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт, тъй като
първоинстанционният съд е съобразил данните за личността на извършителя,
като обосновано е приел че се касае за личност със завишена степен на
обществена опасност.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на
жалбата и становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при
изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваната присъда подсъдимият Ф.Н. е бил признат за
виновен в това, че на 23.09.2019г., в гр. Искър, обл. Плевен, като помагач, в
съучастие с неустановено по делото лице-като извършител, с цел да набави за
себе си и за неустановеното лице имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у Г.Г. , от същия град, че се провежда полицейска акция , с
нейно участие, по залавянето на „телефонни измамници“ и с това и причинил
вреда, в размер на 15 000 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1, вр.
чл. 20, ал.4, вр. чл.54, ал.1 от НК е бил осъден на 4 години лишаване от
свобода, което наказание, на осн. чл. 58а, ал.1 от НК е било намалено с 1/3
или му е било определено за изтърпяване наказание в размер на 2 години и 8
месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
При безспорно установена фактическа обстановка
първоинстанционният съд, възприемайки показанията на свидетелите Г.Р.,
Б.С., К.С., В.М., Г.М. и Х.Т., както и обясненията на подсъдимия, който не я
оспорва, заедно с квалификацията на деянието, отразена в обвинителния акт,
е приел за безспорно доказано, че от обективна и субективна страна е
доказано по несъмнен начин, че Ф.Н. е извършил описаното в обвинителния
акт престъпление.
Въззивната инстанция изцяло възприе изводите на районния съд
относно квалификацията и доказаността на деянието, предмет на
обвинението, считайки ги за правилни и обосновани.
На основание чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл.54, ал.1 от НК
основният съд е осъдил Ф.Н. на 4 години лишаване от свобода, което
наказание, на осн. чл. 58а, ал.1 от НК е било намалено с 1/3 или му е било
определено за изтърпяване наказание в размер на 2 години и 8 месеца
лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
2
При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието,
което е наложил на подсъдимия, първоинстанционният съд е анализирал
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и е изложил убедителни
съображения относно това, защо в конкретния случай е приел, че за
поправянето и превъзпитанието на Ф.Н. е необходимо той да изтърпи
наложеното му наказание.Тези съображения се споделят от настоящия
съдебен състав, който счита, че следва към тях да се добави и
необходимостта, за постигане целите на генералната превенция, подсъдимият
да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, за да се окаже
нужното предупредително-възпиращо въздействие, върху останалите членове
на обществото, склонни към извършване на такива деяния, с оглед тяхната
завишена обществена опасност, произтичаща от начина им на осъществяване
в нашето съвремие и това, че потърпевши от тези престъпления са предимно
възрастни хора, чиито възможности да защитават своята имуществена и
физическа неприкосновенност са снижени.
По тези съображения въззивната инстанция счете, че определеното от
основния съд наказание на подсъдимия Ф.Н. , с редукцията на чл. 58а, ал.1 от
НК, в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване не е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК, по размер е
справедливо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК, като е наложително то да бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимия, с оглед постигане целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция. Настоящият съдебен състав счете, че това наказание
по размер е съобразено както с обществената опасност на деянието, така и с
тежестта на настъпите последици, изразили се в причиняване на значителна
имотна вреда на пострадалата Г.Г. , в размер на 15 000 лева, поради което
искането на подсъдимия и неговата защита за отлагане изпълнението на
наложеното наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивният съд не констатира допуснати от Районен съд – гр. Кнежа
нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
страните по делото .
Въз основа на всички изложени по-горе съображения въззивната
инстанция не възприе доводите на защитата на подсъдимия за явна
несправедливост и незаконосъобразно определяне на наложеното наказание
на Ф.Н. с първоинстанционния съдебен акт, тъй като неоснователно
районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, въпреки че
са били налице предпоставките за това, като счете, че първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и
законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
3
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338, от
НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29 от 24.02.2021г., постановена по
НОХД № 257/2020 г., по описа на Районен съд-гр.Кнежа, като правилна
обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната
отмяна или изменение.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4