РЕШЕНИЕ

гр.Кърджали, 08.04.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на  дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:                            

              Председател: Дарина Байданова

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1395 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Д.А.С. против Горубсо-Кърджали" АД, в която се сочи, че по силата на трудов договор ищецът  работил години наред като подземен миньор при ответника и на 22.11.1995 г., по време на работа при ответника, претърпял трудова злополука, в резултат на която получил увреждане на здравето-пълна и окончателна слепота на дясното око. Твърди, че  увреждането му било освидетелствано с Експертно решение на ТЕЛК № 1094/14.6.1996 г., с което му била определена инвалидизация - пожизнена трета група, поради окончателна слепота на дясното око и поради полученото, в резултат на трудовата злополука увреждане , бил пенсиониран и на 21.08.1996г.  регистриран в „Бюро по труда"-Ардино. Твърди, че с решения по гр.дела № 355/1997 г., № 324/1998 г., № 556/1999 г. , гр.д.№ 1458/2000 г. - всички по описа на РС-Кърджали, му били присъдени обезщетения за причинените му от трудовата злополука имуществени вреди, съответно за периодите: от 20.08.1997 г. до 18.05.1998 г., от 18.05.1998 г. до 18.06.1999 г. и от 18.06.1999 г. до 18.10.2000 година, ведно със съответни мораторни лихви за посочените периоди. Сочи, че с влязло в сила решение № 73/13.07.2012 г., постановено по гр.д. 1286/2011 г. на РС-Кърджали, ответникът е осъден да му заплати сумата от 5328,92лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на получаваната пенсия за периода 15.08.2008 г. до 15.08.2011 г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не беше пенсиониран, поради инвалидизиране, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2011 г. до окончателно й изплащане. Сочи още, че с влязло в сила решение № 6/09.02.2015 г., постановено по гр.д. № 992/2014 г. на РС-Кърджали, ответникът е осъден да му заплати сумата от 4 870,75лв. - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, изразяващи се в разликата между размера на получаваната пенсия за периода от 08.09.2011 г. до 08.09.2014 г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не беше пенсиониран, поради инвалидизиране, както и сумата от 795,22 лв. -мораторни лихви върху главницата за периода от 08.09.2011 г. до 08.09.2014 г. , ведно със законната лихва върху тази главницата, считано от 08.09.2014 г. до окончателно ѝ изплащане, както и направените по делото разноски.  Твърди се, че с влязло в сила решение  № 69/27.07.2016 г., постановено по гр.д. № 418/2016 г. на РС-Кърджали, ответникът е осъден да му заплати сумата от 2629,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на получаваната от него пенсия за периода 09.09.2014г. до 31.03.2016г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не е бил пенсиониран, поради инвалидизиране, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 214,63лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото по чл.200, ал.3 от КТ обезщетение за периода от 09.09.2014г. до 31.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2016 г. до окончателно ѝ изплащане, както и направените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г.  ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал за посочения период, ако можеше да работи на длъжността, която е  заемал преди трудовата злополука и реално получената за същия период пенсия за инвалидност, с оглед на което счита, че за ищеца възниква правен интерес  от предявяване на иска.  Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата в 12 372,47 лв. /увеличена след изменението/ - обезщетение за причинените му имуществени вреди от трудова злополука, изразяващи се в разликата между размера на получаваната от ищеца пенсия за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не е бил пенсиониран поради инвалидизиране, и 1618,97лв. /намалена след изненението/ - мораторни лихви върху претендираната главница за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли съд да го уважи.

Ответникът “Горубсо-Кърджали” АД гр.Кърджали в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 1094/16.06.1996г.  не може да ангажира отговорността на дружеството работодател по чл. 200 от КТ безсрочно. Към датата на първоначалното инвалидизиране нетрудоспособността на ищеца е определена с трета група инвалидност пожизнено, при което, като неподходящи условия на труд са посочени "дейности, изискващи двуочно зрение и неприсобимост към работно място като подземен машинист и подземен миньор". В продължение на повече от 20 години ищецът периодично заявява претенции за заплащане на обезщетение, вследствие на причинените му имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение на последната заемана от него длъжност преди инвалидизирането му и пенсията му по инвалидност, позовавайки се само и единствено на това ЕР, без да сочи следващо такова, евентуално актуализирало степента му на нетрудоспособност. Счита, че представеното ЕР на ТЕЛК № 10947 16.06.1996 г. не следва да поражда права и задължения , за което излага съображения, позовавайки се на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПП/, чл.55, ал. 2 на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността /НМЕР//отм.ДВ бр.36/14.05.2010 г./ и чл. 69, ал.1 от същата, съгласно които срокът на определената степен на инвалидност е от една до три години, в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността, след което лицето се преосвидетелствува. Сочи, че съгласно  §2 от ПЗР на същата Наредба, постановените до 31 декември 2004 г. експертни решения на ТЕЛК /НЕЛК/, в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата. Наредбата не изключва случаите на инвалидизиране вследствие на трудова злополука и не ограничава това изискване само до професионални заболявания. Няма изричен текст, който да налага стеснително тълкуване на нормата. Счита, че в случая това експертно решение, на което ищецът обосновава претенцията си, е могло да породи права и задължения за не повече от 3 години, а от неговото издаване до настоящия момент са изминали 23 години. Позовава се на чл.64, ал.4 от Наредбата /ДВ бр.47/07.06.2005 г., приета с ПMC №133 /17.07.2000 г. - ДВ бр.61/25.07.2000 г., отменена с ПМС№ 87/05.05.2010 г./,че при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на рабоспособността инвалидизирането е определено като "пожизнено" /приравнено към трета група – инвалидност, или, от 50% до 70% нетрудоспособност. Счита, че в случая, след такъв период от време от първоначалното инвалидизиране на ищеца до днес, няма категорично становище дали все още състоянието му следва да се определя като дефинитивно такова или в течение на годините е настъпила някаква промяна. Счита, че при липса на периодично освидетелствуване, каквото изискват нормативните документи, на този въпрос следва да бъде даден отговор от съответен специалист. Твърди, че поради противоречивото тълкуване на посочените правни норми в съдебната практика дружеството-ответник е отправило специално питане до НЕЛК конкректно за казуса и е  получило становище, което моли, съдът да вземе предвид, а именно : "Експертно решение на ТЕЛК № 1094/14.06.1996 г., постановено на лицето Дори А.С., е издадено с оглед разпоредбите на отменената вече Наредба за медицинска експертиза на работоспособността. В същата императивно е заложено, че срокът на ЕР, с което е призната професионална болест е 3  години, т.е.,това е максималният, предвиден от закона период от време, през който лицето може да черпи права от постановеното му ЕР. След изтичането на този срок лицето подлежи на преосвидетелствуване пред ТЕЛК , за да се прецени неговото здравословно състояние". На второ място, в отговора на исковата молба се излагат съображения, че ищецът е инвалидизиран с диагноза "ЛЕЙКОМА КОРНЕЕ АДХЕРЕНС ВАСКУЛАРИЗАТА...", която не му позволява да упражнява труд, изискващ двуочно зрение, както и такъв, свързан с травматизъм при неприсобено работно място от подземен машинист и подземен миньор" и при желание за реализиране на доходи извън получаваната пенсия по инвалидност, счита, че няма пречка ищецът да упражнява труд, съобразен с наличната му частична пригодност за такъв. Сочи, че ако евентуално е срещал затруднение в намирането на работа, същият би се възползвал от жеста на дружеството-ответник, което му отправило официална покана за работа / писмо изх.№ 176/15.04.2016г., получено от него на 20.04.2016г./, оставена без отговор. Счита, че житейски необосновано и нелогично е да се приеме, че в продължение на повече от 20 години с това увреждане, което не го лишава изцяло от възможността да упражнява някакъв вид обществено-полезна дейност и да получава трудови доходи , ищецът при липса на данни за друга физическа или психическа непригодност, не е реализирал такива, поне в размер, равен на минималната работна заплата за страната. Освен това, към настоящия момент същият може и е възможно да е увеличил размера на получаваната от него пенсия по инвалидност с допълнително отпуснати добавки към пенсията, съгласно новия Закон за хората с увреждания, влязъл в сила от 01.01.2019г./обн. в ДВ., бр. 105/2018 г./ С оглед на изложеното моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, поради липса на валидно ЕР на ТЕЛК относно актуалността на инвалидизирането му към датата на подаване на иска - диагноза, процент на нетрудоспособност, срок на ивалидизиране , допустими условия за работа, и пр. В съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото - поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

 С доклада по делото съдът е признал за безспорно между страните, че ищецът е работил по трудов договор при ответника и на 22.11.1995г. по време на работа е претърпял трудова злополука, в резултат на което е получил  увреждане на здравето - пълна и окончателна слепота на дясното око. Признато е за безспорно, че ищецът е освидетелстван с Експертно решение на ТЕЛК № 1094 от 1996г. , с което му е определена пожизнена инвалидизация и че в следствие на полученото при трудова злополука увреждане е пенсиониран.

 

Фактите по делото не са спорни и се установява, че за предходни периоди от време в полза на ищеца и в тежест на ответника са присъждани с влезли в сила решения обезщетения за причинените му от трудовата злополука и инвалидизирането му имуществени вреди – последно по гр.дело № 418/2016г. по описа на РС-Кърджали - за периода от 09.09.2014г.- 31.03.2016г., представляващи разликата между получаваната от него пенсия и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не е бил пенсиониран поради инвалидизиране.

Установява се, че ищецът е получил на 20.04.2016г. покана от ответника за заемане на подходяща за състоянието му работа,на която не се отзовал. 

За процесния период м.април 2016г. до 30.09.2019г. ищецът не е работил по трудов договор и не е бил осигуряван.     

Ответникът отправил по случая запитване до НЕЛК, откъдето получил отговор, че ЕР на ТЕЛК № 1094/14.06.1996г. било издадено по отменена НМЕР, в която в чл.55, ал.2 било регламентирано, че срокът на ЕР, с което била призната професионална болест, е 3 години и след изтичането му, лицето подлежи на преосвидетелстване пред ТЕЛК, за да се прецени отново неговото здравословно състояние.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, от чието заключение, което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от настоящия състав като пълно, компетентно и обективно изготвено, включително и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че пълната дефинитивна слепота на ищеца с дясното око, дължаща се на адхерентна васкуларизирала лейкома след екстракция на чуждо тяло и абсцес на роговицата е увреждане на дясното око, което е дефинитивно състояние, т.е. то е окончателно и не подлежи на промяна във времето. Не са установени документи, установяващи конкретно какво лечение е приложено на ищеца след травмата на дясното му око, но същият може да упражнява дейност неизискваща двуочно зрение.   

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изслушано в съдебно заседание ,което не се оспорва и се възприема изцяло от съда, като пълно, обективно и обосновано изготвено, се установява, че за процесния период - от 01.04.2016г. до 30.09.2019г. - размерът на получената пенсия за инвалидност от ищеца възлиза на 13066,18лв., за същия период ищецът би получил нетно трудово възнаграждение на заеманата от него преди злополуката длъжност като миньор в размер на 25438,65лв. Формирана разлика между двете суми е изчислена на 12372,47лв., а мораторната лихва върху тази сума за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г. е в размер на 1618,98лв. Експертизата не е установила ищецът да получава добавки към пенсията освен коледните и великденските и е посочила размера на разликата между сбора от трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако към настоящия момент изпълнява длъжност според инвалидизацията му и получаваната от него пенсия по инвалидност с трудовото възнаграждение, което би получавал, ако продължаваше да работи в дружеството на длъжността, която е заемал преди злополуката за процесния период, а именно, възлизаща общо за процесния период на 3671,68лв.

С оглед горното, съдът намира предявения иск за основателен поради следното:

В разпоредбата на чл.200,ал.1 от КТ е предвидено,че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. По делото е безспорна претърпяната на  22.11.1995г. от ищеца трудова злополука и причинените с нея вреди. Не се спори, че за предходни периоди от време е ангажирана имуществената отговорност на работодателя – ответник, поради увреждане на здравето на ищеца. Нови факти към настоящия процесен период не се установяват. Ищецът е претърпял трудова злополука, поради която е инвалидизиран пожизнено при трета група инвалидност, като причинната връзка между настъпилата трудова злополука и причинените вреди, представляващи разликата между размера на имуществените вреди и получаваната от ищеца инвалидна пенсия е категорично установена и не се оспорва. Неоснователно според настоящия състав е възражението на ответника, че ищецът не е преосвидетелстван съгласно чл.55, ал.2, във вр. с §2 от ПЗР на Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /отм./ ,тъй като тази норма касае срок на експертно решение, с което е признато професионална болест  - три години, след което лицето се преосвидетелства, а § 2 от ПЗР регламентира, че постановени до 31.12.2004г. експертни решение на ТЕЛК/НЕЛК/, в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 01.01.2005г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата. Или, поради това, че ищецът не е освидетелстван за професионално заболяване, в който случай е било предвидено периодично преосвидетелстване, а е освидетелстван за инвалидизация в резултат на трудова злополука, при което в експертното решение не е определен срок на инвалидността му по причина, че същата е определена пожизнено и без срок , следва, че §2 от ПЗР на Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /отм./ е неприложим, поради влизащите в обхвата му случаи на срочна инвалидизация. В тази връзка, трета група инвалидност е приравнена на 50 до 70 на сто трайно намалена работоспособност, като с оглед на обстоятелството, че същата е определена пожизнено и с оглед самото увреждане  - пълна дефинитивна слепота на дясното око, не е необходимо ищецът да бъде преосвидетелстван, още повече, че съгласно чл.64, ал.4 от НМЕР /отменена през 2010г./  при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидността. Или, към процесния казус е приложимо правилото на чл.69, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза /ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017г./, възпроизвеждаща разпоредбата на чл.69, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза /ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., отм./, според които при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. Приетото по делото ЕР на ТЕЛК установява пожизнен срок на инвалидност, поради пълна дефинитивна слепота на дясното око на ищеца, поради което е  неприложим текстът на чл.69,ал.1 от действащата понастоящем Наредба за медицинската експертиза /(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г.) /. Не бе установено, освен горното, и в състоянието на ищеца да е настъпило подобрение.    

Ето защо, съдът намира,че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ и на ищеца се дължи обезщетение за разликата между причинената му имуществена вреда и получаваната от него пенсия по общественото осигуряване, т.е., пенсия, която увреденият получава до достигане на пенсионна възраст и придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато правото по чл.200,ал.3 от КТ се погасява. Понастоящем ищецът е на 52 години и същият не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и не е работил и не е получавал трудово възнаграждение, вкл. не е бил осигуряван. С оглед на тези факти и обстоятелства единствено от значение е разликата в доходите по смисъла на чл.200, ал.3 от КТ. Така, при определяне размера на обезщетението на база неоспореното заключение по ССЕ, съгласно което размерът на обезщетението, представляващо разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получил на работата, която е заемал, ако не е била настъпила трудовата злополука – 25438,65лв. и получената пенсия за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г.- 13066,18лв., възлиза на сума в размер на 12372,47 лв., до която сума  искът по чл.200, ал.3 от КТ следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Възражението на ответника, че ищецът не се е явил за започване на подходяща работа в ответното дружество, въпреки отправената покана според съда е неоснователно, тъй като за възникване на вземането по чл. 200 от КТ е без значение дали работодателят е трудоустроил работника, като последният има право на обезщетение за търпените вреди и да не е бил трудоустроен при липса на задължение за работника да приеме предложената работа. Още повече, че размерът на обезщетението е определено след приспадане размера на трудово възнаграждение за исковия период, което ищецът би получавал, ако е приел да заеме предложена от работодателя длъжност, съобразена с намалената му работоспособност, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика - Решение № 286 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 69/2009г.

Акцесорният иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г. е основателен и следва да се уважи до установения от експертизата размер от 1618,97 лв.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете,или,в пълен размер, но такива не следва да се възлагат, тъй като не се установява да са направени реално. Видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от 02.05.2019г. страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв., платимо в брой до 01.06.2019г., но доказателства за заплащането на тази сума не са представени. 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и държавни такси по делото съразмерно на уважената част на исковете, възлизат на 494,90лв. по главния иск и 64,76лв. по акцесорния иск, или, общо 562,66лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ”Горубсо - Кърджали” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.А.С., с ЕГН **********,***, сумата 12 372,47лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между размера на получаваната от него пенсия за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не е бил пенсиониран, поради инвалидизиране, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1618,97лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото по чл.200, ал.3 от КТ обезщетение за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2019г.

ОСЪЖДА ”Горубсо-Кърджали”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали сумата 562,66лв. за държавни такси.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

Съдия: