Р Е Ш Е Н И Е
№ 2394 07.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на пети септември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 643 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.Я.Я. ЕГН **********,***, чрез адвокат С. Маринова, срещу „Юробанк България“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, ЕИК *********, представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 600 евро, представляваща надвнесени лихви по договор за ипотечен кредит, с която сума ответникът се е обогатил без основание за периода от 22.02.2014 година до датата на подаване на исковата молба -22.02.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 17.08.2007 година в град Бургас, между „Алфа банка“ АД - клон България, който е праводател на ответника, и ищеца е сключен договор за ипотечен кредит № 112-51/2007 година от посочената дата с цел закупуване на недвижим имот, за сумата 30 000 евро и период на издължаване – 20 години, считано от датата на първото усвояване. Ищецът не е оспорва, че предоставената сума е усвоена. Изложените фактически и правни доводи са за това, че клаузите на т.23.1 и т.23.2 са неравноправни, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят да значително неравновесие в отношенията между банката и потребителя и съответно са нищожни. Ищецът счита, че са налице едновременно основания по чл. 143, т.3, т.10, т.12, т.18 и т.19 от Закона за защита на потребителите. Ищецът посочва още, че съгласно чл. 20 от договора погасяването на кредита се извършва чрез директно дебитиране от страна на банката на дължимите суми по договора от открита за това сметка. В исковата молба е посочено още, че съгласно т.12 от договора, че първата година от договора е с гратисен период и се плаща само фиксирана лихва при фиксиран лихвен процент от 3,90 %. Изложено е още, че съгласно договора погасяването на кредита ще се извършва на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се изплаща един месец след изтичане на гратисния период. Договорения лихвен процент възнаградителна лихва, дължим след първата година от усвояването, е както следва: 12 М /ЮРИБОР/, променящ се всяка календарна година на 01-ви януари или първия следващ работен ден/ плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно.
Ищецът посочва още, че на 17.03.2014 година от банката му е предоставен погасителен план за начислени и платени суми от 2008 година и анюитетните вноски, които е следвало да плати за 2014 година. Посочва, че от този документ се установява, че към годишния лихвен процент по кредита – 12 М /ЮРИБОР/, е дадена нова надбавка от 4,10 %, което е разлика в сравнение с първоначалния от 1,6 %.
В исковата молба е посочено, че този размер на лихва, според ищцовата страна, продължава да се начислява от банката без законово основание и за периода от 22.02.2014 година е начислена лихва в общ размер от 1 600 евро.
В исковата молба е изложен правен довод, че банката се е обогатила неоснователно с тази сума, тъй като клаузата въз основа на която е направено това начисление– чл.23.1 и чл.23.2 от договора -е неравноправна, като противоречаща на чл. 143, т.3, т.10, т.12, т.18 и т.19 от Закона за защита на потребителите.
На
първо място в тази насока в исковата молба е посочено, че тези клаузи не са договорени
индивидуално. Посочено е, че не отговорят на изискванията за добросъвестност, и водят до значително неравновесие в
отношенията между банката и ищеца, като потребител. От името на ищцовата страна е посочено, че условията за едностранна промяна са
формулирани по неясен начин, без да е посочено точно какъв е механизма и кои са
критериите, както и са с неустановен размер. Липсва конкретна информация за това как ще се
променя лихвения процент, не е посочено и конкретната методика, като част от
предметното съдържание на договора. Посочено е, че банката си е дала право
едностранно да преценява промените в икономическата ситуация като изгодни или
неизгодни. В исковата молба са изложени подробни фактически твърдения и правни
доводи в тази насока
Ищецът
е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт Чалева, дава писмен отговор на предявения иск. В него оспорва основателността на претенцията, за което излага подробни фактически и правни доводи. На първо място от името на ответника е посочено, че изменението на лихвения процент е извършено на предвидено в договора основание като е настъпила една от алтернативно предвидените в него предпоставки. На следващо място в писмения отговор е посочено, че всички разпоредби в договора са индивидуално договорени и договора не е сключен при действието на общи условия. В писмения отговор е посочено, че оспорените от ищеца клаузи на чл.23, т.1 и т.2 от договора съответстват на действащото към датата на сключването му законодателство. Посочва, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора като върне остатъка от главницата. На следващ място са изложени фактически твърдения относно обстоятелствата мотивирали изменението на лихвения процент от страна на банката предвид влиянието глобалната финансова криза върху банковия пазар в Република България и поскъпването на финансовите ресурси. В писмения отговор е конкретизирано, че чл. 58 от Закона за кредитните институции предвижда възможност за увеличение едностранно на приложимата по договора лихва като банката запознае своите клиенти с условията, при които може да се направи това изменение и урежда задълженията на кредитора за уведомяване на клиентите в случай на промяна на лихвения процент. Като цяло в писмения отговор по тези съображения е направено възражение, че са налице основания за задържане на сумата, събрана от банката на посоченото основание. На следващо място в писмения отговор са изложени подробни фактически твърдения за това, че считано от момента на сключване на договора до датата на изготвяне на писмения отговор лихвения процент по договора постоянно намалява. Поради това ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че не са налице предпоставките по чл. 143 от ЗЗП – значително неравновесие в правата и задълженията на доставчика и потребителя, както и не е налице нарушение на изискването за добросъвестност и вреда за потребителя. Представляващия ответното дружество посочва още, че за банката не съществува задължение да уведоми ищеца за увеличение на лихвата, освен по посочения в договора начин. Конкретизира, че тъй като договора, индивидуализиран в исковата молба, е ипотечен и съгласно Закона за потребителския кредит длъжника по него не се ползва с посочената в този закона защита. Страните са уговорили, в чл. 23.2 от Договора , че кредитополучателят дава своето съгласие измененията на лихвените проценти да се отразят едностранно от банката в погасителния план и да се смятат приложими от деня на изменение на плана. По искане на кредитополучателя банката му предоставя новия погасителен план. Ответникът конкретизира, че по тази причина длъжника по договора е бил уведомен за изменението на лихвения процент не по- късно от месец февруари 2010 година. Счита, че ако след тази дата той не е бил уведомен това се дължи на негова забава по отношение изпълнение на задължението, обективирано в чл.16.2 от договора.
На следващо място в писмения отговор е направено правопогасяващо възражение за изтекъл давностен срок, за който ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че е тригодишен, тъй като се касае за периодични плащания за лихва. При условията на евентуалност ответникът счита, че следва да бъде приложено правилото за общата петгодишна давност.
В писмения отговор са посочени доказателства.
По тези съображения, изложени в писмения отговор, от името на ответника е поискано отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумите, посочени в исковата молба като платени без основание и по – конкретно на основание нищожна договорна уговорка. Отправя искане и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.
Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед приложимия материален закона, настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 от ЗЗД, ал., предложение първо, съгласно който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Не е спорно по делото между страните, установява се и от приетия като писмено доказателство договор, че на 17.08.2007 година в град Бургас, между „Алфа банка“ АД - клон България, който е праводател на ответника, и ищеца, е сключен договор за ипотечен кредит № 112-51/2007 година от посочената дата с цел закупуване на недвижим имот, за сумата 30 000 евро и период на издължаване – 20 години, считано от датата на първото усвояване. Не е спорно по делото, че сумата, предоставена по заема е усвоена.
Предмет на спора е валидността, с
оглед защитата на потребителите, регламентирана в Закона за защита на
потребителите, на уговорката в чл.23, т.1 и т.2 от договора.
Съгласно чл.23, т. 1 от договора с
подписване на договора кредитополучателят се съгласява банката да има право
едностранно да променя договорения лихвен процент във всеки един от следните
случаи: 1. При съществено изменение на икономическата обстановка в страната или
в чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна
за банката кредитната сделка, предмет на договора; 2. В случай на увеличение с
повече от 50 % на цената паричния ресурс , която банката заплаща за рефинансирането
си на междубанковия пазар в сравнение с
цената на ресурса към момента на
подписване на договора.
Съгласно чл. 23.2 с подписването на договора кредитополучателят дава
своето съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл.23, т.1 и т.2
да се отразяват едностранно от банката в
погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменение на плана. По
искане на кредитополучателя банката му предоставя новия погасителен план. В
случай на неприемане от страна на кредитополучателя на увеличението, изразено в
писмена форма, остатъкът по кредита става предсрочно изискуем, като кредитополучателят се задължава в
тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от банката на
уведомлението за неприемане на новите условия, да погаси всички дължими от него
на основание настоящия договор суми.
Съгласно чл. 146 неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая не се доказва по категоричен начин, че клаузите на чл.23.1 и чл.23.2 са индивидуално уговорени, което обстоятелство е в тежест на ответника /В този смисъл Решение № 51 от 4.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 504/2015 г., II т. о., ТК /. Установяване на този факт е указано на страната с проекта за доклад като фактическо твърдение от писмения отговор, но доказване в тази насока не е проведено.
Поради изложеното настоящият състав приема, че уговорките от договора, посочени не са индивидуално уговорени и следва да бъде преценена валидността им с оглед ЗЗП.
Не е спорно по делото, че за периода, индивидуализиран в исковата молба, банката е увеличила едностранно лихвения процент, уговорен в договора. Видно от заключението на вещото лице, което съдът приема, за обосновано и което не е оспорено от страните, се установява, че размерът на дължимата лихва по договора за исковия период - от 24.02.2014 година до 24.02.2019 година, включително по просрочени анюитетни вноски преди 22.02.2014 година, но платени през исковия период, при отчитане само на уговорената в договора лихва /т.14, пр.2/ е в размер от 2 764, 86 евро. В отговор на ищеца вещото лице е посочило, че съгласно предоставения от ответника погасителен план размерът на действително начислените лихви от банката за този период е в размер от 4 534, 89 евро или разлика от 1 743, 79 евро.
Няма спор по делото, че тази лихва е удържана от страна на банката от сметката на ищеца, съобразно уговореното като начин на погасяване на задълженията по договора.
При това положение настоящият състав приема за доказано по делото едностранното увеличение на лихвения процент от страна на кредитора – банка.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В тази норма са изброени отделни хипотези, водещи до този порок, но не са изчерпателни.
В конкретния случай настоящият състав приема, че чл.23 от договора противоречи на чл.143, т.10 от ЗЗД, тъй като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. За формиране на изводите в този смисъл, настоящият състав взе превид тълкуването на закона, дадено в Решение № 144 от 8.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2155/2016 г., II т. о., ТК, в което е посочено, че „Съгласно тази практика, обективирана в решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 165 от 2.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.: По договор за предоставяне на ипотечен банков кредит условията, при които банката може едностранно да увеличава Базовия лихвен процент, трябва да са формулирани ясно; Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективни фактори за възникване на правото за изменение; Въз основа на ясни и разбираеми критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на БЛП, което банката извършва едностранно; Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка; Следователно, методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също е елемент от договора за кредит, което, само по себе си, изключва възможността същият да бъде едностранно променян; Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и когато методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не може да се приложи правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.“
В конкретния случай не са посочени ясно критериите за промяна на лихвения процент, както и метода, който е използван за това, поради което и настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл.143, т.10 от ЗЗД, въпреки че факта на настъпване на глобалната икономическа криза през 2009 година се установява и от заключението на вещото лице в отговор на въпроси, формулирани по искане на процесуалния представител на ответника.
Налице е и хипотезата на чл.143, т.13 от ЗЗП, тъй като тази клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Настоящият
състав приема, че и клаузата на т.23.2 от
договора също е неравноправна на
основание чл.143, т.10 ЗЗП чл.143, т.13 от ЗЗП, тъй като тази клауза
предвижда изменението на лихвените проценти на посоченото основание чл.23, т.1 от
договора да се считат за приложими от деня на изменението в плана. Това също е
резултат от действия на банката,
представляващи едностранна промяна в
условията на договора.
Не е налице основание да недействителност по чл. 143, т.12 от ЗЗП, тъй като от тълкуването на договора става ясно, че в него се съдържа възможност кредитополучателят да се откаже от договора и в този смисъл възражението от писмения отговор е основателно.
Възражението за
погасяване на иска по давност е неоснователно. Давността е общата по чл.110 ЗЗД, която е петгодишна и е прекъсната с
подаване на исковата молба на 22.02.2019г. Поради това за периода от 22.02.2014
година до датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 година давността не
е изтекла.
По изложените
съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
При този изход от спора и съгласно
чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските,
направени от ищеца по водене на делото, които са в общ размер от 1010, 18 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Юробанк
България“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, ЕИК
*********, представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров, да плати на Г.Я.Я. ЕГН **********,***,
сумата 1 600 евро /хиляда и шестстотин лева/, представляваща платен без
основание лихви по договор за ипотечен кредит от 17.08.2007 година, сключен с
„Алфа банка“ АД - клон България,, с която сума ответникът се е обогатил за
периода от 22.02.2014 година до датата на подаване на исковата молба
-22.02.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба на 22.02.2019 година, до
окончателното й плащане, както и сумата 1010, 18 лева /хиляда и десет лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
А.Т.