РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Ихтиман, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Р. Ст. Д.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200277 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по постъпила жалба от Т. Е. П., ЕГН **********,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К № **** на
ОДМВР – **** с който на Т. Е. П., за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100 лв.
Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната
му. Сочи, че никъде не е имало поставен знак за ограничение от 80 км/ч, както
и че фишът е издаден извън законовия срок от една година след нарушението.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирано е допълнение към жалбата от жалбоподателя, с
която моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. В допълнение към
изложеното в жалбата твърди, че на **.**.**** г. на АМ „****“ при км ***
(посока от П. към С.) не е било ясно въведено ограничение на скоростта.
Оспорва метрологичната годност на техническото средство. Сочи, че не са
представени доказателства кога и как му е бил връчен фиша. Твърди, че не са
налични данни дали именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС в
момента на нарушението.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. От същата е постъпила писмена защита, с която се
изразява становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният
ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира присъждането
1
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени
конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е
видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства,
удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат
и в административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че
жалбата е депозирана в срок.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗДвП. В него е отразено, че на **.**.**** г., в **:** часа, в О. С., О. К.,
АМ „***“ *** км посока гр. С. при въведено ограничение на скоростта от 80
км/ч с пътен знак В-26 лек автомобил ******, е извършил нарушение на
скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
(****)*******, насочено към гр. П.. Отразено е, че разрешената скорост е
била 80 км/ч, а установената такава от 109 км/ч, с което превишената скорост е
от 29 км/ч. Установено е, че собственик на автомобила е жалбоподателят Т. Е.
П., поради което с обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 100 лева.
По делото не е спорно, а се установява и от приложена справка (л. 18 от
делото), че въпросното превозно средство, лек автомобил ********** е
собственост на Т. Е. П..
За доказване на извършеното нарушение е приложено извлечение от
клип № ****от **.**.**** г., заснет в **:**:** часа. На снимките от клипа се
вижда регистрационния номер на автомобила. Отразено е, че измерената
скорост на движение на автомобила била 112 км/ч, при ограничение на
скоростта на движение 80 км/ч. Отразени са и географски координати.
По делото са представени писмени доказателства, обосноваващи
изправността на техническото средство, с което е била засечена скоростта на
движение на превозното средство. Представено е Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № ****** от *****8 г., издадено от Български
институт по метрология, със срок на валидност до ****** г. за мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип *****,
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № ****. Представен е също и протокол № ****/*******8 г.,
който удостоверява, че на **.**.**** г. е извършена последваща проверка на
мобилната система тип **** с фабр. № ****. Изложеното сочи, че
техническото средство, с което е било установено нарушението е било
одобрено и изправно, като възражението на жалбоподателя в тази връзка е
неоснователно.
От изисканата от А. „П. и.“ схема на процесния пътен участък се
установява, че на км **** на платното за движение в посока от гр. П. към гр.
С. със знак В-26 е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч, като на км
2
***** ограничението е премахнато със знак В-34. В тази връзка възражението
на жалбоподателя за липса на въведено ограничение на скоростта в процесния
пътен участък е неоснователно.
От приложена справка от автоматизирана информационна система КАТ
за датата на съставяне на ЕФНГ и датата на връчването му, се установява, че
процесния ЕФНГ е съставен на **.**.*** г. Приложен е Протокол от
**.**.**** г. за използване на АТСС на същата дата.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото
доказателствен материал. При така описаната фактическа обстановка, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата
за неоснователна. При издаване на обжалвания ЕФНГ не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за
неговата отмяна.
Приложен е снимков материал, на който ясно се вижда изображение на
лекия автомобил описан в процесния ЕФНГ и регистрационния му номер.
Мястото на извършване на нарушението се установява от приложения
Протокол за използване на АТСС от **.**.**** г. В същия е посочено, че
посоката на движение на контролираните МПС е от гр. П. към гр. С..
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от
измерената скорост от 112 км/ч е приспадната допустимата грешка при
измерването от 3 % и за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на
движение на автомобила от 109 км/ч.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. В случая, обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми
от чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, включително дата и място на нарушението.
Налице е яснота относно елементите от неговия състав. Описанието на
нарушението е достатъчно ясно и от него се установява, че административната
санкция е наложена за управление на описания в ЕФНГ лек автомобил при
въведено ограничение на скоростта на движение до 80 км/ч със скорост от 109
км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът, съответно ползвателят, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на
кого е предоставил превозното средство. Личната отговорност за извършено
административно нарушение е дерогирана от чл. 188 ЗДвП, който въвежда
презумпция за отговорност на собственика на МПС. Той може да обори законовата
презумпция по регламентирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП (в ред. посл. изм. с ДВ, бр. 66
3
от 2023 г.) ред – чрез предоставяне в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В настоящия случай не са налице данни жалбоподателят и
собственик на процесното МПС да е депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба,
извлечените снимки от клип № **** от**.**.**** г. /л. ** от делото/ се явяват
годно доказателствено средство в процеса. От същите се установява мястото,
времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на
движение.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – за
превишение на разрешената максимална скорост на движение извън населено
място с между 21 и 30 км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изрично
сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС
е забранено да превишават в населено, извън населено място, по скоростен път
и автомагистрала, а в ал. 2 на същия член е посочено, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В случая за жалбоподателя е ясно, че е
наказан за управление на МПС с превишена с между 21 и 30 км/ч скорост
извън населено място, което следва и от приложената санкционна норма на чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Скоростта му на движение от 109 км/ч е над
визираните ограничения и не може да се приеме, че във връзка с
квалифицирането на деянието му е допуснато нарушение, което е съществено
и което е ограничило правото му на защита.
В настоящия случай електронният фиш е връчен на жалбоподателя най-
късно на **.**.**** г. – когато е подадена жалбата срещу него в Районен съд -
Ихтиман. От момента на нарушението – **.**.**** г. до **.**.**** г. не е
изминал тригодишния давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, като към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт не е изтекъл и
абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В чл. 34
от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за
установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление,
чието неспазване също води до прекратяване на производството. Тези срокове,
обаче, не са приложими при електронните фишове, защото при издаване на
електронен фиш не се съставя нито акт за установяване на нарушението, нито
впоследствие се съставя наказателно постановление. В този смисъл са
Решение № 515 от 15.04.2025 г. по к. адм. н. д. № 187/2025 г., III Тричленен
състав на Административен съд – ****** и Решение № 919 от 12.07.2023 г. на
АдмС - ***** по к. а. н. д. № 162/2023 г.
Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е
санкциониран законосъобразно с ел.фиш на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
4
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Законосъобразно са определени видът и размерът
на наложеното административно наказание.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. Предвид този извод, искането на ответната
по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 150 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът
намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия
К №**** на ОДМВР – **** с който на Т. Е. П., ЕГН **********, за
нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на
100 лв. /сто лева/, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Т. Е. П., ЕГН **********, , да заплати на ОДМВР – ***
сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5