Определение по дело №31/2011 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 436
Дата: 10 октомври 2014 г.
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20111400900031
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 април 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,в закрито заседание на 10.10.2014г.,в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. ИВАНОВА

 

         разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№31 по описа за 2011г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Р.С.Т., в качеството на синдик на "Либра-4"ООД със седалище и адрес на управление гр.София, е предявила срещу "Слънчев бряг"АД със седалище и адрес на управление КК"Слънчев бряг", община Несебър иск "за попълване масата на несъстоятелността".В исковата молба се твърди, че с платежно нареждане №0705091000041742/09.05.2007г. на "Райфайзенбанк"АД по сметката на ответника е била платена сумата 719 424лв. с основание  "покупка на терен по договор".Плащането било извършено на основание предварителен договор от 11.04.2007г. за продажба на недвижим имот - УПИ с номер VІ, кв.41 по ПУП на КК "Слънчев бряг" с площ от 3 747кв.м. за сумата 599 520лв. и ДДС в размер на 119 904лв.В откритото за длъжника производство по несъстоятелност по т.д.№961/2006г. по описа на Окръжен съд-Враца на синдика не била представена фактура за това плащане и окончателен договор за продажба на имота.При проверките си синдикът установил, че собствеността на върху имота не е прехвърлена, поради което с писмо с обратна разписка, връчена на ответника на 18.02.2009г., същият бил уведомен, че следва да представи окончателен договор или да възстанови получената сума.С писмо-предизвестие от 04.03.2009г., получено от ответника на 09.03.2009г., синдикът уведомил последния за прекратяването на предварителния договор и отново го поканил да върне получената сума.Синдикът поддържа, че извършеното плащане се явява такова с отпаднало основание и е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като представлява изпълнение на парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността по смисъла на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.Заявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати по особената сметка на синдика сумата 719 424лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащате.

         По така предявения иск е образувано т.д.№46/2009г. по описа на Окръжен съд-Враца.С постановеното по делото Решение №31/07.06.2010г. съдът е приел, че искът е с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ и е уважил същия, мотивирайки се с това, че плащането по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба представлява изпълнение на парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността.Отделно е обсъдил това, че окончателен договор не е сключен и поради това, че разрешение на Агенция за приватизация не е дадено, същият не е влязъл в сила.Според съда синдикът законосъобразно е упражнил правата си по чл.644 от ТЗ и е прекратил договора поради неизпълнение от страна на продавача.В мотивите е прието, че с извършеното плащане е увредена масата на несъстоятелността, поради което е осъдил ответника да заплати исковата сума.

         С Решение №609/11.04.2011г., постановено по т.д.№512/2010г., Софийски апелативен  съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане.Изхождайки от начина, по който е формулиран петитумът на исковата молба и изложените в нея обстоятелства досежно развалянето на сключения между страните предварителен договор, въззивният съд е заключил, че приетата от първата инстанция правна квалификация по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ е неправилна и че съдът се е произнесъл по непредявен иск.В мотивите на въззивното решение е прието, че предявеният от синдика иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, доколкото ищецът настоява да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването в негова полза на неудовлетворено притезание срещу ответника за исковата сума и за допускане на принудително удовлетворяване на притезанието.В изложението е посочено, че искът по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ е установителен и е недопустимо съдът да се произнася по него с осъдителен диспозитив, тъй като последиците от уважаването на този иск са сходни с тези по чл.34 от ЗЗД - реституция на даденото в патримониума на всяка от страните по сделката.С оглед приетата квалификация на спорните отношения въззивният съд е указал, че при новото разглеждане на делото и произнасянето на предявения осъдителен иск следва да бъдат отстранени и всички нередовности на исковата молба, свързани с процесуалната легитимация на ищеца, както и с невнасянето на следващата се държавна такса.

         След връщането на делото за ново разглеждане, бидейки обвързан от указанията на въззивната инстанция, с разпореждане от 28.07.2011г. съдът е указал на ищеца да прецизира активната си процесуална легитимация и представителство, съобразно актуалното си състояние, да приведе обстоятелствената част на исковата молба в съответствие със заявения петутим и да представи платежен документ за внесена държавна такса.

         С молба от 28.09.2011г. синдикът Р.Т., като представител на длъжника "Либра-4"ООД/н/, е заявила, че поддържа осъдителния петитум по отношение на ответника "Слънчев бряг"АД и изложеното в исковата молба относно прекратяването на предварителния договор, както и позоваването на нищожност на извършеното плащане по реда на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.Настоява, че е поискано прогласяването на тази нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като плащането е извършено след началната дата на неплатежоспособността.Отделно от това отново се поддържа първоначално заявената претенция за осъждане на ответника да заплати исковата сума, като получена без основание, предвид неизпълнението от страна на продавача по предварителния договор и прекратяването на последния от страна на синдика в условията на чл.644, ал.1 и 2 от ТЗмобата се поддържа, че искът е предявен  за попълване на масата на несъстоятелността, поради което по същия не се дължи предварително внасяне на държавна такса.

         С Определение №231/04.10.2011г. настоящият състав на съда е приел, че нередовностите на исковата молба, съобразно указаното от въззивната инстанция, не са отстранени, поради което е прекратил производството.Този извод е основан на това, че в молбата на синдика отново се съдържа смесване на обстоятелствата, релевантни за исковите претенции по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ и чл.55, ал.1 от ЗЗД, дали основание на въззивната инстанция да приеме, че при първоначалното разглеждане на делото съдът се е произнесъл по непредявен иск.Съдът е отбелязал и това, че ако молбата на ищеца обективира искане за изменение на иска, то с оглед фазата, в която се намира процесът, същото е преклудирано и недопустимо по правилата на чл.214, ал.1от ТЗ.В съответствие с приетото от апелативния съд, че предявеният иск не е такъв за попълване на масата на несъстоятелността и държавна такса се дължи, но не е внесена, съдът е прекратил производството по делото.

         Прекратителното определение е обжалвано и е потвърдено от Софийски апелативен съд с определение №382 от 15.02.2012г. по ч.гр.д.№156/2012г.С Определение №1072/30.11.2012г., постановено по ч.т.д.№888/2012г., ВКС е отменил въззивното определение и потвърденото с него прекратително определение на първата инстанция и е върнал делото за продължаване на съдопроизводството.В акта на касационния съд е прието, че в случая са предявени иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, съединен с осъдителен иск за връщане на платената сума в масата на несъстоятелността.

         След влизане в сила на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/2013г. и оглед разпоредбата на §14 с молба от 03.04.2013г. синдикът е заявил, че поддържа предявения иск.

         Като е взел предвид, че искът е предявен преди влизане в сила на ЗИДТЗ, обн.ДВ бр.20/2013г. и съобразно §14 от ПРЗ на закона е придадено обратно действие на нормата на чл.646, ал.2 от ТЗ, съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК до постановяване на решение на Конституционния съд на РБ по к.д.№12/2013г., образувано по искане на ОСТК на ВКС за установяване на противоконституционност на нормата на §14.

         С определение от 03.04.2014г. съдът е възобновил производството по делото и е дал указания на ищеца да заяви поддържа ли предявените искове на посочените от него основания.С молба от 28.04.2014г. синдикът е заявил, че поддържа осъдителния иск на приетото от ВКС основание - чл.34 от ЗЗД, като обусловен от недействителността/нищожността/ на изпълнението на неизискуемо парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ в срок след подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.В молбата си синдикът е заявил и "евентуално нововъзникналото основание", че възмездната сделка, както и  плащането по нея са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.3, във връзка с чл.647, ал.2 от ТЗ, като сделка, по която в срока след подаването на молбата по чл.625 от ТЗ даденото значително надхвърля по стойност полученото.

         С определение от 07.05.2014г. съдът е приел, че така, както е формулирано в молбата на ищеца "евентуално нововъзникналото основание" не може да послужи като основание за изменение на иска/което впрочем е недопустимо като просрочено съобразно чл.214, ал.1 от ГПК/ и представлява по същество предявяване на нов иск.

         С протоколно определение от 16.09.2014г. съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.

         За настоящото си произнасяне съдът взе предвид следното:

         С Решение №549 от 27.10.2008г., постановено по т.д.№239/2008г., ВКС е обявил неплатежоспособността на "Либра-4"ООД с начална дата 07.12.2000г. и е открил производство по несъстоятелност.С решение от 14.02.2011г., поставено по образуваното пред него т.д.№961/2006г., Окръжен съд-Враца е обявил дружеството в несъстоятелност на основание чл.710, вр. чл.707, ал.2 и чл.711 от ТЗ.Постоянен синдик на дружеството е Р.С.Т..

         Правопораждащ за исковите претенции факт е предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот от 11.04.2007г., сключен между "Слънчев бряг"АД и "Либра-4"ООД, с който продавачът се е задължил да продаде на купувача свой собствен недвижим имот, а именно УПИ №4 в кв.41 по ПУП на ТК"Слънчев бряг" за сумата 599 520лв. без ДДС.Прието е, че договорът влиза в сила след получаване от продавача на разрешение от Агенция за приватизацията по чл.28, ал.1 от ЗППСК.В чл.3 е предвидено купувачът да заплати 100% от сумата по предварителния договор до 30.04.2007г.С платежно нареждане от 09.05.2007г. "Либра-4"ООД е превело по сметката на продавача сумата 719 424лв. с основание "покупка терен по договор".Между страните не се спори, че окончателен договор не е сключен.

         С писмо на синдика, връчено на ответника на 09.03.2009г., последният е уведомен за прекратяването на предварителния договор и е поканен да възстанови сумата 719 424лв.

         От формулировката в исковата молба с цитираното горе определение ВКС е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ и осъдителен иск за връщане на платената по предварителния договор сума в масата на несъстоятелността.На посоченото правно основание синдикът поддържа предявените искове и след връщането на делото за ново разглеждане.

         В хода на производството е влязло в сила изменение на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ/стара редакция/.С решение №4/11.03.2014г. на Конституционния съд на РБ, постановено по к.д./12/2013г., е отхвърлено искането на ОСТК на ВКС за установяване на противоконституционност на §14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ/ДВ бр.20/28.02.2013г./, съгласно който част от изменените разпоредби на чл.646 от ТЗ се прилагат и за заварените искови производства за попълване на масата на несъстоятелността.Спрямо производството по предявените с исковата молба на синдика на "Либра-4"ООД/н/ искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ е приложима настоящата редакция на закона.

         Законодателната промяна на първо място се състои в изменение във вида на исковете, които при новата уредба са конститутивни, а не установителни, като с обратна сила в чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ законът определя изпълнението на парично задължение, независимо от начина на изпълнение, не за нищожно, а за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

         Към момента на предявяване на искове релевираните в исковата молба факти са изпълвали хипотезата на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ в старата му редакция.

         Към настоящия момент обаче е уреден нов, различен от предишния фактически състав на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ в редакцията му преди изменението на закона.Като елемент от новия фактически състав е въведено условието изпълнението да се отнася само до неизискуемо парично задължение, а не до изпълнение на изискуемо такова, каквото е процесното.Като цяло с изменението на ТЗ са очертани изчерпателно нови фактически състави, които предявеният от синдика на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ  в старата му редакция иск не само не покрива, но и не може да се трансформира в някой от сега предвидените искове по чл.646, ал.2, т.1 и 3 от ТЗ.От друга страна процесът е в такава фаза, че ищецът не може да направи искане за изменение на иска в условията на чл.214, ал.1 от ТЗ чрез хармонизиране на исковата претенция с новите фактически състави на чл.646, ал.2 от ТЗ, тъй като освен че е просрочено, такова искане би било недопустимо, тъй като би касаело както петитума, така и обстоятелствената част на исковата молба чрез релевирането на други правопораждащи факти, на които е придадено правно значение за наличието на съставомерност.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че в момента на влизане в сила на ЗИДТЗ предявеният иск по чл.642, ал.2, т.1 от ТЗ е станал недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено.При това положение съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за връщане на исковата сума в масата на несъстоятелността, тъй като условието, под което е предявен евентуалния иск, не се е сбъднало.

         Горните съображения водят съда до извода, че определението, с което е даден ход на устните състезания следва да бъде отменено, а производството по делото прекратено поради недопустимост на главния иск, предявен от синдика.В условията на чл.649, ал.6 от ТЗ в полза на Окръжен съд-Враца следва да бъде присъдена държавна такса в размер на 28 777лв., платима от масата на несъстоятелността.

         Мотивиран така, Врачанският окръжен съд

 

 

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

 

         ОТМЕНЯ протоколното си определение от 16.09.2014г.,с което е даден ход на устните състезания.

         ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№31 по описа на Окръжен съд-Враца за 2011г.

         ОСЪЖДА "Либра-4"ООД/н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ул."Софроний Врачански"№53 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 28 777лв., платима от масата на несъстоятелността.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: