РЕШЕНИЕ
№ 3684
гр. Варна, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. М.а
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110114665 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕАД, гр.
София, с която срещу Н. М. Ч., са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания за
абонаментни такси и услуги, лизингови вноски и неустойки, за които е издадена заповед за
изпълнение.
В исковата молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника няколко
договора, подробно описани в исковата молба, за предоставяне на абонаментни такси и
услуги, както и за лизинг на мобилни устройства. Посочено е, договорите по номера
********** и ********** са предсрочно прекратени, доколкото ответникът не е изпълнявал
задължението си за редовното заплащане на дължимата цена за ползваните мобилни услуги
и лизингови вноски за предоставените му мобилни устройства, като в резултат на това били
начислени и неустойки. Излага се, че общо дължимата от потребителя сума е в размер на 3
478,29 лв. /след направен отказ от претенцията за сумата от 1,74 лв., представляваща
разликата над претендираната по т. 1 от / Намира, че процесните суми са изискуеми,
предвид което и е инициирано заповедното производство, заповедта по което е връчена на
длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, обусловило предявяването на настоящите установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на
разноски както за заповедното, така и за исковото производство.
Ответникът Н. *Ч., чрез назначения му от съда особен представител, е подал отговор
на искова молба в срока по чл. 131 ГПК. Посочено е, че е налице противоречие в
твърденията на ищеца, доколкото в ИМ било отразено, че на 04.08.2018 г. е сключено
допълнително споразумение относно Договор за лизинг за телефон Apple IPhone Space Grеy
и допълнително споразумение от 04.02.2019 г. към Договор за лизинг за телефона Huawei
Mate 20, а в уточнителната молба твърденията били в противоположен смисъл, а именно: че
допълнителното споразумение от 04.08.2018 г. касаело телефона Huawei Mate 20, а това от
04.02.2019 г. - телефон Apple IPhone Space Grеy.
1
В съдебно заседание ищецът подава молба, с която поддържа исковете.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа отговора. Счита,
че сумите се дължат от ответника, предвид становището на вещото лице по допуснатата по
делото ССЕ.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представения Договор за мобилни услуги № ********* от 11.09.2012 г., сключен
между страните, се установява, че на ответника е предоставен мобилен номер **********,
месечен абонаментен план за сумата от 12,90 лв. и устройство NOKIA 113. С Допълнително
споразумение № ********* от 04.02.2019 г. е изменен този договор, като абонаметния план
се променя на 36,99 лв. с ДДС и е предоставено мобилно устройство HUAWEI Mate 20 Pro
Dual Twilight, за което е сключен отделен Договор за лизинг от 04.02.2019 г. на стойност
1 234,57 лв. с ДДС. В чл. 4 от Договора страните са се споразумели, че с подписването му
лизингополучателят потвърждава, че му е предадено устройството.
От представения Договор за мобилни услуги № ********* от 18.02.2018 г., сключен
между страните, се установява, че на ответника е предоставен мобилен номер **********,
месечен абонаментен план за сумата от 30,99 лв. с ДДС. С Допълнително споразумение №
********* от 04.08.2018 г. е изменен този договор, като абонаметния план се променя на
44,99 лв. с ДДС и е предоставено мобилно устройство APPLE iPhone X 256GB Space Grey, за
което е сключен отделен Договор за лизинг от 04.08.2018 г. на стойност 2 198,57 лв. с ДДС.
В чл. 4 от Договора страните са се споразумели, че с подписването му лизингополучателят
потвърждава, че му е предадено устройството.
Ответникът е подал две заявления за смяна на номера, като спрямо новия номер са
продължили да се прилагат условията по Договор за мобилни услуги № ********* от
18.02.2018 г.
В Раздел IV, т. 3 от Споразуменията е уговорено, че в случай на прекратяването на
договора преди изтичане срока му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Представени са Фактура № **********/15.05.2019 г., Фактура №
**********/15.06.2019 г., Фактура № **********/15.07.2019 г. и Фактура №
**********/15.08.2019 г., в които фактури са обективирани задълженията на потребителя,
произтичащи сключените между страните договори.
По делото са представени още: ценови листи за абонаментни планове за частни лица;
Общи условия на дружеството по договорите за лизинг и за мобилните услуги; декларации
от потребителя, че е получил общите условия.
Представена е последна покана за доброволно плащане от 15.07.2019 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
2
експертиза установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца, като
неизплатените задължения на ответника по фактурите са в размер на 3 480,03 лв.
Претендираните размери на неустойките отговарят на записаното в Общите условия.
Общият размер на незаплатените лизингови вноски е в размер на 2 643,24 лв. В периода на
процесните фактури ответникът е извършил две плащания на 09.05.2019 г. и на 14.05.2019 г.
в общ размер от 685 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след образуване на
делото няма постъпили плащания от ответника.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземанията
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно
производство по ч.гр.д. № 5730/2021 г. по описа на ВРС, по което заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В случая се претендира установяването на вземания, които произтичат от няколко
различни правоотношения между страните и на няколко различни основания в тях, като
основано вземанията могат да се категоризират на няколко вида: такси за предоставени
мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, компенсаторни неустойки за
виновно неизпълнение на задължения по договорите.
I. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги по сключените между страните две
допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги
Съдът намира представените договори и допълнителни споразумения за валидно
сключени. От външна страна документите имат положени ръкописно имената и подпис на
ответника. Ищецът претендира сумата от 59,22 лв. по ДС от 04.02.2019 г. и сумата от 65,79
лв.по ДС от 04.08.2018 г. Видно от представените фактури тези суми са разпределени по
различен начин във всяка фактура за отчетния период от 15.04.2019 г. до 05.07.2019 г. В тях
са начислени дължимите абонаментни такси за двата мобилни номера, които съвпадат по
размер с претендираните от ищеца, видно от заключението на вещото лице. Съдът приема,
че операторът е предоставил услугите и същите са използвани от потребителя, поради което
и се дължи заплащането на тези такси. Този факт се потвърждава и от факта, че от
заключението на вещото лице се установява, че ответникът е извършвал плащания по
договорите в полза на ищеца. Макар и ищецът да твърди, че договорите между страните са
развалени, поради виновно неизпълнение на ответната страна, то доколкото същите са с
продължително и периодично изпълнение, развалянето действа занапред и претенцията за
реално изпълнение на възникналите преди това задължения се явява основателна, съответно
основателни и са и двата предявени иска за заплащане на абонаментни такси.
II. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени лизингови
вноски по сключените между страните два договора за лизинг
От представените договори за лизинг се установява, че паралелно със сключването на
допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги на ответника са
предоставени две устройства, срещу което същият се е задължил да заплати лизингова цена.
Същият е удостоверил с подписването на договорите, че е получил лизинговите вещи, като
няма твърдения по делото за обратното, както и няма данни същите да са върнати на
лизингодателя. В тази връзка и за лизингополучателя се е породило задължението да
заплати лизинговата цена по договорите, уговорена под формата на месечни лизингови
вноски.
Ищецът претендира сумата от 1 433,85 лв. по Договор за лизинг от 04.08.2018 г. и
сумата от 1 209,39 лв. по Договор за лизинг от 04.02.2019 г. Задълженията са обективирани
в издадените фактури за отчетния период 15.04.2019 г. – 04.01.2021 г. Част от тези
задължения са записани като незаплатени на падежа лизингови вноски, а останалата част
като начислени накуп такива. Към датата на подаване на заявлението падежите на всички
3
задължения за заплащане на дължимите лизингови вноски е изтекъл, поради което и се
дължат и непогасените лизинговите вноски до края на сроковете на договорите. В случая
съдът намира, че отново се касае за претенция за реално изпълнение на периодични
задължения по срочни договори, поради което и същите се дължат, доколкото няма данни да
са били погасени. Претенциите за заплащане на лизингови вноски са основателни, поради
което основателни са и двата предявени иска.
III. По отношение на вземанията за компенсаторни неустойки при прекратяване
на договорите за мобилни услуги поради виновно неизпълнение от страна на
потребителя, уговорени в Раздел IV, т. 3 от ДС
Разпоредбата, в която са уговорени неустойките, е идентична и в двете допълнителни
споразумения и същата гласи, че в случай на прекратяване на договора по негова вина или
инициатива потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Настоящият състав счита, че тази неустойка може да се претендира единствено при
разваляне на договора за мобилни услуги, като същата има компенсаторен характер – да
обезщети вредите от неизпълнението чрез определянето на едно общо обезщетение, което е
в размер на размера на месечните абонаменти до края срока на договора. Това е така, защото
прекратяване ползване на услугите в случая не е налице по инициатива на потребителя,
доколкото не е отправено такова изявление. Предоставянето им е преустановено
едностранно от оператора, поради забава на плащанията (вина на потребителя). След като не
се предоставя насрещна престация, то и договорът вече не преследва целта, за която е
сключен. Претендирането от страна на оператора на дължимите месечни такси до края на
договора следва да се приеме, че е допустимо единствено като последица от развалянето му.
В този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тази неустойка
следва да се установи, че договорът между страните е развален. Двустранните договори се
развалят по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на длъжника
с предупреждение, че след изтичане на срока кредиторът ще смята договора за развален.
В настоящия случай ищецът не е представил никакви доказателства, че е уведомил
длъжника и и е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме, че е развалил
́
надлежно договорите между страните. Представена е последна покана за доброволно
плащане, но липсват доказателства същата да е била изпратена, и съответно да е получена от
потребителя. Изявление за разваляне не е отправено и с исковата молба, като дори и да беше
отправено такова, то ответникът се представлява чрез особен представител, поради което и
същото не може да достигне до него, за да се счита уведомен. Включването във фактурите
на вземания, чийто правопораждащ факт е развалянето на договора, не е равнозначно на
изявление за разваляне. Поради тази причина съдът приема, че договорите за мобилни
услуги между страните не са били надлежно развалени, поради което и ищецът не може да
претендира неустойките по тях. В този смисъл тези искове са неоснователни.
Претендират се от ищеца и компенсаторни неустойки, които са уговорени в
договорите за мобилни услуги и допълнителни споразумения, които гласят, че в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
На първо място тези неустойки, макар и да касаят предоставени устройства по
договора за лизинг, са уговорени във връзка с прекратяването/развалянето на договорите за
мобилни услуги. Както беше посочено по-горе в мотивите, настоящият състав счита, че тези
договори не са надлежно развалени, поради което и само на това основание тези неустойки
4
не се дължат.
Дори да се приеме, че договорите са надлежно развалени, исковете отново са
неоснователни, поради следното:
Операторът в случая получава цената на предоставените устройства под формата на
лизингови вноски. Самите неустойки целят да го обезщетят за евентуалните вреди, които е
претърпял за това, че е предоставил устройствата на по-ниска цена от реалната им, защото
потребителят е сключил договор за мобилни услуги за определен срок.
На първо място няма данни по делото каква е цената на устройството без абонамент и
цената му съобразно актуалната ценова листа. Доказателства в тази връзка не са
представени, не се и твърдят такива цени. Следователно съдът не може да направи преценка
дали вземането съответства на уговореното между страните, поради което същото остава
недоказано по-размер. Дори да се приеме, че по-ниската цена е уговорената в договора за
лизинг, то отново няма данни какъв е размерът на по-високата такава.
На второ място тези неустойки целят още веднъж да обезщетят вредите от разваляне
на договора, за които вреди вече е уговорена неустойка. В случая противоречи на добрите
нрави за едни и същи вреди да се претендира два пъти неустойка, който извод води до
резултата за нищожност и на втората неустойка. Кредиторът дори реално не търпи вреди от
предсрочното прекратяване на договорите, доколкото същият не предоставя занапред
услуга, за която да не получава месечна такса. При прекратяване на услугата същият може
да я предостави на друг потребител, включително да използва същия мобилен номер.
Предоставянето на устройствата с договор за лизинг на по-ниска цена е търговска практика
с цел привличане на клиенти, които да сключат дългосрочен договор срещу възможността
да получат устройство на преференциална цена, която търговска практика е широко
разпространена между всички мобилни оператори на пазара, като положителният търговски
резултат от нея е убеждаването на потребителя да сключи договор с търговеца, който
предоставя по-добри условия – в случая предоставяне на устройството на по-ниска цена.
На следващо място тези уговорки за заплащане на неустойки са и неравноправни на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и 13 ЗЗП, като втората хипотеза предвижда случай, при който
клаузата дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Претенцията за заплащане на остатъчната цена за предоставените устройство е
именно такава уговорка, като в случая окончателната цена е значително завишена. Този
извод следва от посочените цени на устройствата в договорите за лизинг и отправената
претенции за заплащане на остатъчната стойност. Допълнителната цена не може да се
приеме за незначителна.
Предвид гореизложеното следва да се приеме и че исковете за заплащане на тези
неустойки са неоснователни.
В заключение настоящият състав намира, че са основателни исковете на ищеца по
отношение на сумите от 59,22 лв. и 65,79 лв. за незаплатени абонаментни такси и по
отношение на сумите от 1 433,85 лв. и 1 209,39 лв. за незаплатени лизингови вноски.
Исковете за сумите от 468,36 лв. и 241,68 лв., представляващи незаплатени компенсаторни
неустойки, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
IV. По разноските
С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Ищецът е представил списък и доказателства за сторени
разноски в размер на 69,60 лв. държавна такса в заповедното производство, 422,16 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 237,75 лв. държавна такса в
исковото производство, 568,32 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, 650
лв. възнаграждение за особен представител и 300 лв. възнаграждение за вещо лице. Същите
за цялото производство са общ размер от 2 247,83 лв., като от тях в полза на ищеца
5
съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 1 788,97 лв.
Ответникът не претендира разноски. На особения му представител следва да се издаде
разходен касов ордер от Бюджета на съда за сумата от 650 лв., съобразно внесения от ищеца
депозит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните *“ЕАД /предишно наименование „*“
ЕАД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, и Н. М. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. В*, по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, че ответникът дължи на ищеца сумите в общ размер от
2 768,25 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, за
които са издадени Фактура № **********/15.05.2019 г., Фактура № **********/15.06.2019
г., Фактура № **********/15.07.2019 г. и Фактура № **********/15.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /19.04.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията, които
вземания включват:
1/ сумата от 59,22 лв. - представляващи незаплатени начислени такси и ползвани
съобщителни услуги за периода от 15.04.2019 г. до 05.07.2019 г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 11.09.2012 г., изменен с Допълнително споразумение № *********
от 04.02.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен
номер **********;
2/ сумата от 65,79 лв. - представляващи незаплатени начислени такси и ползвани
съобщителни услуги за периода от 15.04.2019 г. до 05.07.2019 г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 18.02.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № *********
от 04.08.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен
номер **********;
3/ сумата в общ размер от 1 433,85 лв. /хиляда четиристотин тридесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима незаплатена сума по Договор за лизинг
от 04.08.2018 г., с който е предоставено възмездното ползване на мобилно устройство
APPLE iPhone X 256GB Space Grey, от които: 286,77 лв. с вкл. ДДС - представляващи три
текущи незаплатени лизингови вноски за периода от 15.04.2019 г. до 14.07.2019 г ., и
1 147,08 лв. с вкл. ДДС -представляващи дванадесет предсрочно изискуеми лизингови
вноски за общия период от 15.07.2019 г. до 04.07.2020 г.;
4/ сумата в общ размер на 1 209,39 лв. /хиляда двеста и девет лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща дължима незаплатена сума по Договор за лизинг от 04.02.2019 г.,
с който е предоставено възмездното ползване на мобилно устройство HUAWEI Mate 20 Pro
Dual Twilight, от които: 172,77 лв. с вкл. ДДС - представляващи три текущи незаплатени
лизингови вноски за периода от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г. и 1 036,62 лв. с вкл. ДДС -
представляващи осемнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за общия период от
15.07.2019 г. до 04.01.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 1728/17.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5730/2021 г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответникът Н. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца *“ЕАД /предишно
наименование „*“ ЕАД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* сумите в общ
размер от 710,04 лв. /седемстотин и десет лева и четири стотинки/, за които са издадени
Фактура № **********/15.05.2019 г., Фактура № **********/15.06.2019 г., Фактура №
**********/15.07.2019 г. и Фактура № **********/15.08.2019 г., ведно със законната лихва
6
върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/19.04.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията, които вземания включват:
1/ сумата от 468,36 лв. - представляващи неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера, във
връзка с Договор за мобилни услуги № ********* от 11.09.2012 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 04.02.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********;
2/ сумата от 241,68 лв. - представляващи неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера, във
връзка с Договор за мобилни услуги № ********* от 18.02.2018 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 04.08.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********,
за които суми е издадена Заповед № 1728/17.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5730/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Н. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *“ЕАД
/предишно наименование „*“ ЕАД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
сумата от 1 788,97 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски за цялото
производство (заповедно и исково), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от Бюджета на съда на назначения по делото
особен представител адв. Л. П. – ВАК за сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по делото, съобразно
внесения от ищеца депозит.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение банкова сметка на ищеца в **-КЛОН *, BIC: *, IBAN:
*.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7