№ 11244
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110113309 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” АД срещу В. К. Т., с която е
предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 717.86
лв. – главница за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в адрес, с клиентски №
****, за периода от 26.04.2015 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2021 г.
до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73898/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги в
процесния имот с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор
„фирма“ АД, одобрени от КЕВР. Поддържа, че е доставил за исковия период на ответника В
и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за
което са издадени фактури, но той не е заплатил тяхната цена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е потребител на В и К услуги,
като посочва, че нито е изключителен собственик, нито притежава друго вещно право върху
имота. При условията на евентуалност счита, че дори се приеме, че притежава 5/6 ид. ч. от
собствеността, налице е неяснота за каква част от задължението следва да отговаря. Оспорва
претенцията по размер, като изтъква, че представените данъчни фактури не са годни
доказателства, обосноваващи дължимост на сумите. Сочи, че задължението е погасено чрез
плащане. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73898/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в законоустановения срок, при наличието на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в
доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие през
исковия период на договорно правоотношение с предмет продажба/доставка на В и К услуги
между ищцовото дружество в качеството му на продавач/доставчик и ответника в
качеството му на потребител; ищецът реално да е доставил В и К услуги на ответника в
количество, съответстващо на претендираната сума и отчетено съгласно нормативните
изисквания; наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на
задължението.
По първия спорен въпрос – дали през исковия период е налице договорно
правоотношение между страните по делото, съдът намира следното:
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на
закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К
са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно
потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците
или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти.
За доказване, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период, ищецът
е представил Справка чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и
заличавания в Служба по вписванията – гр. София за апартамент № 11, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин 7“, бл. 713, вх. А, ет. 4, видно от която по силата на дарение на
24.04.2015 г. ответникът е придобил собствеността върху 5/6 ид. ч. от него. Макар
посочената справка да няма материална доказателствена сила, съдът намира, че щом
ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на отразените в нея като вписани
обстоятелства, и вземайки предвид предмета на делото – установяване дължимост на
задължения за доставени В и К услуги, а не установяване със сила на пресъдено нещо на
правото на собственост на ответника върху имота, в който е извършвана доставката, то тази
справка е достатъчна за доказване, че на 24.04.2015 г. ответникът е придобил собствеността
върху 5/6 ид. ч. от апартамента. Ответникът не твърди и не доказва след този момент да се е
разпоредил с правото си на собственост, включително да е учредил в полза на друго лице
вещно право на ползване върху имота. От изложеното следва, че през исковия период
именно той е бил собственик на 5/6 ид. ч. от имота, респ. той се явява потребител на В и К
услуги и дължи съответна на квотата му в съсобствеността част от задълженията за
доставени в имота В и К услуги.
С Определение № 19623/04.08.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване реалната доставка на В и К услуги в процесния имот през исковия период и
2
отчитането им съгласно нормативните изисквания.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице В. през
периода от 26.04.2015 г. до 07.06.2021 г. в имота, за който е създаден клиентски № ****, са
доставени В и К услуги на обща стойност 2 479.75 лв., като стойността им е определена в
съответствие с утвърдените от КЕВР цени.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Н. за имота
е създадена партида с клиентски № ********** с титуляр Кирил Георгиев Т., а на 20.05.2021
г. служебно е създаден нов клиентски № **** с начална дата на отчитане на потреблението
на В и К услуги от 26.04.2015 г., като на 07.06.2021 г. са издадени кредитни известия към
фактурите за стария клиентски номер и задълженията за В и К услуги за периода от
26.04.2015 г. до 04.05.2021 г. на обща стойност 2 391.69 лв. са префактурирани по новия
клиенски номер с пет фактури, а за период на потребление от 05.05.2021 г. до 07.06.2021 г. е
издадена една фактура на стойност 46.97 лв., т.е. общо за целия процесен период са
начислени задължения за В и К услуги в общ размер на 2 438.66 лв.
Налице е противоречие между двете заключения относно общата стойност на
доставените в имота на ответника В и К услуги за исковия период. По този въпрос съдът
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е
компетентно и обосновано и намира опора в представените от ищеца фактури. Съдът
констатира, че макар в заключението на съдебно-техническата експертиза да е посочено, че
сумата от 2 479.75 лв. представлява стойността на доставените в имота в периода от
26.04.2015 г. до 07.06.2021 г. В и К услуги, в действителност от Таблица № 1 в него е видно,
че в тази стойност вещото лице неправилно е включило и сумата от 41.09 лв., дължима за
следващ период – от 08.06.2021 г. до 07.07.2021 г. При изваждането на тази сума от
посочената като общ размер на задължението сума от 2 479.75 лв. се получава
действителният размер на задължението за процесния период – сумата от 2 438.66 лв.,
посочена и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно за ответника е възникнало задължението за заплащане на сумата от 2
032.22 лв. съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността върху имота, по
отношение на който са доставени В и К услугите за исковия период.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че през
процесния период е извършвано плащане на суми в общ размер на 835.98 лв. по партида с
клиентски № ********** по издадени фактури в периода от 12.09.2015 г. до 07.06.2021 г., с
които е погасена главница в размер на 707.28 лв., касаеща исковия период, лихва за забава в
размер на 54.61 лв. и задължения за предхождащ период на потребление /от 27.01.2015 г. до
25.04.2015 г./ в размер на 74.09 лв., а при създаването на новия клиетнски № е прехвърлена
като платена сума за исковия период в размер на 761.89 лв. и е останала като дължима
сумата от 1 676.77 лв. Изяснява се, че ищецът е отразявал в счетоводството си плащанията
на датите, на които са извършвани, а не на датите, на които са издадени фактурите.
При съпоставяне на заключението на съдебно-счетоводната експертиза с
представените с исковата молба фактури се установява, че плащанията са отнесени от ищеца
към задълженията за периода от 26.04.2015 г. до 24.10.2017 г., като е извършено частично
погасяване и на задълженията за периода от 25.10.2017 г. до 04.02.2019 г., респ. неплатените
задължения за имота в размер на 1 676.77 лв. касаят периода от 25.10.2017 г. до 07.06.2021 г.
В този смисъл са и изводите на вещото лице Н., съдържащи се в Таблица № 1 от
заключението. В случая не се твърди, нито се доказва уговорка между страните, която да
определя условия и поредност за прихващане на изпълнението, различни от тези по чл. 76,
ал. 1 ЗЗД. Същевременно ответникът нито твърди, нито доказва при извършване на
плащанията да е направил волеизявление кои точно задължения погасява с тях, от което
следва, че длъжникът не е направил избор, поради което и доколкото е установено
съществуването на няколко негови еднородни главни задължения към ищеца – такива за
3
стойността на доставените в имота му В и К услуги в различни периоди от време,
погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. В
случая се касае за еднакво обременителни задължения, поради което правилно ищецът е
погасил с извършените от ответника плащания първо най-старите задължения.
Що се отнася до възражението за погасяване по давност на главницата съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД
вземанията на ответника за В и К услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия на „фирма“ АД потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за използваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за задължението и
неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в който
съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на
съответния месец.
В случая до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2021 г., са
изтекли 3 години по отношение на вземанията за периода от 26.04.2015 г. до м. 11.2018 г.
включително, тъй като давността за последното месечно вземане, включено в този период –
за м. 11.2018 г., е започнала да тече на 01.12.2018 г. и е изтекла на 01.12.2021 г. Ответникът,
върху когото е доказателствената тежест, не доказва наличието на основания за спиране или
прекъсване на погасителната давност. В тази връзка следва да се посочи, че извършваните от
ответника плащания по същността си не представляват признание на вземането по смисъла
на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и не прекъсват давността, защото от тях не може да се направи извод
за изразена от длъжника воля да потвърди с конклудентни действия съществуването на
задължения към „фирма“ АД именно за периода от 26.04.2015 г. до м. 11.2018 г.
Размерът на непогасеното по давност задължение за имота за периода от м. 12.2018 г.
до 07.06.2021 г. възлиза на сумата от 1 319.55 лв. съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, което в посочената част следва да бъде кредитирано.
Следователно дължимата от ответника съобразно квотата му в съсобствеността част от това
задължение възлиза на сумата от 1 099.63 лв.
В обобщение следва да се посочи, че искът е частично основателен – за сумата от
1 099.63 лв., представляваща задължение на ответника за доставени в имота през периода от
м. 12.2018 г. до 07.06.2021 г. В и К услуги, а за разликата до пълния предявен размер и за
останалата част от исковия период следва да се отхвърли като неоснователен поради това, че
ответникът не е изключителен собственик на имота и не е материално легитимиран да
отговаря за 1/6 от задълженията за него, поради плащане и поради изтекла погасителна
давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, които
е направил за исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно: за исковото производство – разноски в общ размер на 277.98 лв. /21.98
лв. – държавна такса, 192 лв. – депозит за вещо лице, 64 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/; за заповедното производство – разноски в общ размер на 53.99 лв. /21.99
лв. – държавна такса, 32 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от иска. Ищцовото възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно,
4
защото в случая то надвишава незначително минималния нормативно установен размер,
като напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото, включително на
положението от процесуалния представител на ответника усилия в открито заседание. Ето
защо съдът намира, че дължимите на ответника разноски възлизат общо на сумата от 187.20
лв. /54 лв. – депозит за вещо лице; 133.20 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на „фирма” АД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление: адрес“, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ
сумата от 1 099.63 лв. – стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от м. 12.2018 г.
до 07.06.2021 г. за обект на потребление, находящ се в адрес, с клиентски № ****, ведно със
законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 73898/2021 г. по описа на СРС,
85 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 099.63 лв. до пълния предявен размер
от 1 717.86 лв. и за периода от 26.04.2015 г. до 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. К. Т., ЕГН **********, с адрес:
адрес, да заплати на „фирма” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: адрес“,
сумата от 277.98 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 53.99 лв. – разноски
за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „фирма” АД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: адрес“, да заплати на В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: адрес, сумата от
187.20 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5