Присъда по дело №146/2021 на Районен съд - Севлиево

Подсъдимият И. Х. Х. от гр.Севлиево е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 от НК, за това, че
на 05.10.2020 год., около 15.00 часа, в гр.Севлиево, пред вход на жилищен блок,
находящ се на ул.“Верещчагин“ № 9, размахвайки дълъг нож / мачете /, се заканил на
Р. И. В. от гр.Севлиево с убийство, използвайки думите: „ще те убия, ***, ще те
заколя“, „как ще те барна в тъмното, ще те заколя, ще ти махна зелката, ще те оставя в
болница“, „ще те нарежа на парчета“, и това заканване е могло да възбуди основателен
страх у В. за осъществяването му.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен начин.
По делото в качеството на частен обвинител бе конституиран пострадалият Р. И.
В..В съдебните прения повереникът му поддържа обвинението, като намира, че същото
е доказано по безспорен и несъмнен начин.
В съдебно заседание подсъдимият И. Х. Х. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но дава
обяснения по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимия И. Х. Х., показанията на свидетелите Р. И. В., А.
Н. Д., К. Г. Г., С. А. Д. и М. Г. М. и от останалите доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Частният обвинител Р. И. В. и свид.А. Н. Д. в продължение на около десет
години живели на семейни начала след което се разделили.От съвместното им
съжителство им се родило дете И. В..След раздялата им отношенията между двамата се
влошили, като на съда е служебно известно, че в РС – Севлиево има образувани дела,
по които двамата са страни.В последствие, през месец март 2020 г., свид.Д. заживяла
на семейни начала с подс.И. Х. Х..Конфликтите между пострадалия свид.Р.В. и
бившата му съжителка – свид.Д. довели и до влошени отношения между него и новият
й съжител – подс.Х..От страна на последният към свид.Р.В. многократно били
отправяни заплахи и закани, по повод на което от страна на полицейски служители му
били съставяни предупредителни протоколи, както и полицейски
разпореждания.Свид.Р.В. живеел в гр.Севлиево на ул.“В.“ № 9, ет.1, ап.1.Неговият
баща – свид.И. В. В. живеел на вилата си в местността „Крушевски баир“, в землището
на гр.Севлиево.На 05.10.2020 г. свид.Р.В. и баща му – свид.И.В. се прибирали заедно
от работа.Били с автомобил, управляван от свид.И.В..Около 15.00 часа минали през
кръстовище, находящо се в близост до апартамента, в който живеел свид.Р.В..По
същото време, на същото кръстовище, се намирал и подс.Х..Последният бил с колело, с
което се придвижвал към находящият се в близост жилищен комплекс „Юг“ в
гр.Севлиево.Със себе си носел дълъг нож, тип „мачете“.Забелязвайки автомобила, в
който се намирали свид.Р.В. и свид.И.В., подс.Х. сменил посоката си на движение и се
отправил към тях.Свид.И.В. спрял пред жилищният блок, в който живеел синът му и
след като последният слязъл от автомобила потеглил отново.В този момент подс.Х. се
приближил с колелото си до свид.Р.В..Слязъл от него, взел в ръцете си посоченият по-
горе нож и размахвайки го към свид.Р.В. започнал да отправя към него закани,
използвайки думите: „ще те убия, ***, ще те заколя“, „ще ти отрежа главата,“, „ще те
нарежа на парчета“.В този момент, с автомобила си, покрай тях минала свид.К. Г. Г.,
която забелязала случващото се, но родължила движението си.Междувременно
конфликта бил забелязан в огледалата за задно виждане на автомобила и от
1

свид.И.В..Последният разбрал, че се случва нещо със сина му, поради което
превключил на задна предавка и с автомобила потеглил на заден ход, за да се върне на
мястото и окаже помощ на сина си.От своя страна свид.Р.В., силно изплашен, успял да
отключи входната врата на жилищният блок, в който живеел и да се скрие вътре.В този
момент подс.Х. се насочил към автомобила на свид.И.В., хвърлил колелото си пред
автомобила му, след което започнал да отправя закани и към него, а същевременно
успял да го наплюе през отворения прозорец.Изплашен свид.И.В. потеглил с
автомобила си и избягал.Подс.Х. отново се върнал пред дома на свид.Р.В., продължил
да отправя закани и обади, след което си тръгнал от мястото.Тъй като към този момент
свид.Р.В. упражнявал родителските права върху детето му от свид.А.Д., около 16.30
часа на същата дата се отпрявил към учебното заведение, в което се намирало то, за да
го прибере.Отивайки до училището, свид.Р.В. видял, че подс.Х. обикаля около двора
му.Последният също го забелязъл и се насочил към него, след което го наплюл и
продължил да отправя към него заплахи и закани.Изплашен свид.Р.В. влязъл в двора на
училището, където имало много хора.След това подал сигнал в РУ МВР Севлиево и на
мястото бил изпратен полицейски екип, в състава на който били свид.М. Г. М. и
свид.С. А. Д. – служители в посоченото по-горе управление.При отиването им на място
двамата провели разговор със свид.Р.В., който споделил пред тях за случилото се и
отправените му закани и заплахи от подс.Х..Полицейските служители направили обход
на района, но не открили подс.Х., поради което посъветвали свид.Р.В. да подаде жалба
в полицейското управление.
В съдебно заседание подсъдимият Х. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение, като твърди, че описаното в обвинителния акт не отговаря на истината, на
въпросната дата не се е намирал на посоченото място и не е отправял никакви закани и
заплахи към свид.Р.В..Твърди, че на посочената в обвинението дата се намирал в
гр.Варна на медицински преглед.
Съдът не кредитира с доверието си обясненията на подс.Х., тъй като те са в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка и не кореспондират с
останалите, събрани в хода на съдебното следствие доказателства.От показанията на
свид.Р.В. по безспорен и несъмнен начин се установява, че на посочените в
обвинителния акт дата, час и място, подс.Х. е отправил към него закани за убийство,
които са могли да възбудят у частният обвинител основателен страх за
осъществяването им.Показанията на този свидетел се подкрепят напълно от
показанията на свид.И.В., свид.К.Г., а в частност и от показанията на свид.М. и Д.,
поради което съдът ги кредитира с доверието си.От обективна страна престъплението
по чл.144, ал.3 от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята
на пострадалия.В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране
намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по -
конкретно, че ще го лиши от живот.Освен това така отправената закана следва да
създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението.Последното означава, че съществува реална възможност деецът да
осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение.При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по
който е отправена заканата, психичното състояние на дееца.На следващо място
деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в
случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот,
2

достигне до съзнанието на жертвата.Освен това, от субективна страна, следва да е
налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението
убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне
основателен страх от осъществяването й.
Съдът намира, че в случая са налице всички горепосочени изискуеми признаци
на съставомерно деяние по чл.144, ал.3 от НК.Безспорно се установиха репликите на
подсъдимия към пострадалия, факта, че същия ги е възприел лично, както и
обстоятелствата около отправяне на заканите от страна на подсъдимия към
пострадалия.Фактът, че репликите са изречени от подсъдимия, като са били
придружени и с агресивно поведение към пострадалия, с размахването на дълъг нож,
тип мачете към него, мотивират настоящия състав да приеме, че същите са били
напълно в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им у
пострадалия.Обстоятелството, че до настоящия момент не се е стигнало до
реализирането им, по никакъв начин не означават, че пострадалите не са възприели
напълно сериозно отправените им заплахи, нито правят извършеното несъставомерно
по смисъла на чл.144, ал.3 от НК.Репликите на подсъдимия към пострадалия в
конкретния случай не са формални и изпразнени от съдържание, а са били обективно
годни да възбудят основателен страх от осъществяване на заканите.Не е необходимо
пострадалия да се е уплашил и не е необходимо да са предприети действия по
реализирането на заканата, нито да е било взето предварително решение за
реализиране на убийство.Годността на заканата да възбуди страх е нейна обективна
характеристика, каквато съдът намира, че в случая е налице.Налице е демонстрация на
явно незачитане на правилата на обществото, като подс.Х. не се е съобразявал нито с
това, че около него има и други хора, нито с това, че се намира на обществено
място.Това му поведение е създавало реалното усещане, че заканите могат да бъдат
осъществени.Не се изисква в момента на заканата извършителят да е действал с годно
средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.На въпросната
дата, заканвайки се с думите: „ще те убия, ***, ще те заколя“, „ще ти отрежа главата,“,
„ще те нарежа на парчета“, подс.Х. държал в ръцете си дълъг нож тип мачете, който
размахвал към пострадалия Р.В., което прави съвсем реално чувството, че заплахите
биха могли да бъдат осъществени.Същевременно от изисканата справка от РП –
Габрово, ТО – Севлиево и приложените по делото полицейски разпореждания и
предупредителни протоколи, безспорно се установява, че деянието, предмет на
настоящото производство е предхождано от други такива действия от страна на
подс.Х. спрямо свид.Р.В..
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият И. Х. Х., след като на 05.10.2020 год., около 15.00 часа, в гр.Севлиево,
пред вход на жилищен блок, находящ се на ул.“Верещчагин“ № 9, размахвайки дълъг
нож / мачете /, се заканил на Р. И. В. от гр.Севлиево с убийство, използвайки думите:
„ще те убия, ***, ще те заколя“, „ще ти отрежа главата,“, „ще те нарежа на парчета“, и
това заканване е могло да възбуди основателен страх у В. за осъществяването му, както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия И. Х. Х. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 от
НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
3

В хода на съдебното следствие обаче не се събраха каквито и да било
доказателства подс.Х. при осъществяване на деянието да е употребил и думите „как ще
те барна в тъмното, ще ти махна зелката, ще те оставя в болница“.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия И. Х. Х., за невинен в
това, при осъществяване на гореописаното деяние да е употребил думите „как ще те
барна в тъмното, ще ти махна зелката, ще те оставя в болница“, поради което го
оправда в тази част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3,
предл.първо във вр. с ал.1 от НК.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.И. Х. Х. престъпление е тежко
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена
обаче обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно
минало.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид упоритостта в
умисъла и проявената дързост.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
чистото съдебно минало.Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на
наказание на подс.И. Х. Х. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.При съвкупната
преценка на гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като взе
предвид тежестта на настоящото престъпление, формата на вината, мотивите и
подбудите, съдът счете, че на подс.И. Х. Х. следва да се наложи наказание в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието на подс.И. Х. Х. съдът счита, че така
определеното му наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.Х. тригодишен
изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ
характер подсъдимият И. Х. Х., следва да заплати на пострадалия и частен обвинител
Р. И. В. от гр.Севлиево, ул.“В.“ № 9, ет.1, ап.1, ЕГН **********, направените от него
разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 /четиристотин/ лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
4

Номер на акта:	9
Дата:	30 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20214230200146
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 април 2021 г.

Присъда по дело №146/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите