Присъда по дело №233/2021 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НЧХД № 233/2021 г. по описа на ПпРС
Подсъдимият Ал. С. Ал. от с.Г., общ.П. е предаден на съд по реда на
чл.247,ал.1,т2 от НПК по обвинения за това, че:
1./ На 17.07.2021 г. около 21.00 ч., в с.Г., общ.П., обл.Т. е нанесъл удари с
ръце и с дъска по главата и ритници по тялото на М. АЛ. М. от с.Г., общ.П., при което й е
причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по
чл.130,ал.1 от НК;
2./ На 17.07.2021 г. около 21.00 ч., в с.Г., общ.П., обл.Т., в явно нетрезво
състояние многократно е казал думи унизителни за честта и достойнството на М. АЛ. М. от
с.Г., общ.П., а именно: „курво, курво, ще те убия!“ – престъпление по чл.146,ал.1 от НК.
Ведно с тъжбата пострадалата от престъплението М. АЛ. М. предявява и
граждански иск за претърпени неимуществени вреди против подсъдимия в размер на 8000
лв. /осем хиляди лева/ от престъплението по чл.130,ал.1 НК и 2000 лв. /две хиляди лева/ от
престъплението по чл.146,ал.1 НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението. До започване на съдебното следствие, на
основание чл. 84 и сл. от НПК предявените граждански искове бяха приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като частният тъжител бе конституиран и като
граждански ищец. Частният тъжител не се явява в с.з., представлява се от повереника си
адв. Е.Н. от АК-Р., който поддържа само обвинението по чл.130,ал.1 НК, като пледира за
неговата безспорна доказаност, налагане на справедливо наказание и уважаване на
гражданския иск, претендират се и направените по делото разноски. По отношение на
престъплението по чл.146,ал.1 НК заявява, че не поддържа обвинението /но не го оттегля/,
тъй като не са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимия.
Подсъдимият Ал. С. Ал. се явява в с.з., дава обяснения, в които поддържа, че
инцидентът е провокиран от пострадалата М. /негова леля/, която го е нападнала
първоначално вербално, а след това го е ударила няколко пъти с голяма пластмасова кофа.
Не отрича, че е ударил М., но поддържа, че е действал при самоотбрана от нейното
продължаващо нападение. Защитникът му адв.Ц.Х. от ТАК поддържа, че се касае за
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 НК, като пледира за оправдателна присъда,
алтернативно се претендира приложение на чл.130,ал.3 от НК с оглед нанесената и на
подсъдимия лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият живеел със семейството си в с.Г., община П., на ул. “**“№8, бил
безработен, неосъждан. В същото село, на същата улица, в дом № 6 живеела пострадалата
М. АЛ. М., която била негова леля /сестра на баща му св.С.М./. Взаимоотношенията в
семейството били силно обтегнати, като на 17.07.2021 г. се стигнало до ескалация на
напрежението и ситуация предмет на настоящото дело.
На 17.07.2021 г. /събота/ вечерта подс.А.А. седял пред дома си заедно с
родителите си – свидетелите С.М. и Б.К., когато покрай тях преминала пострадалата М. АЛ.
М.. Носела битов отпадък в 20 л пластмасова кофа, който изхвърлила в контейнера, след
което тръгнала да се прибира към дома си. Преминавайки отново край роднините си, М. се
спряла пред седналия подсъдим и на висок глас започнала да го упреква във връзка с
някакви купувачи, които и бил пращал за къщата /във връзка с техни предходни уговорки
извън предмета на делото/, и в един момент му казала: „Какво искаш ти бе, педераст!
Какво ме интересуват твоите проблеми!“. Тогава подс.А. се изправил срещу нея, но
последвали изненадващи удари по главата и тялото му с пластмасовата кофа. М. успяла
сериозно да го нарани като вследствие на нанесените удари подсъдимия получил –
„разкъсно-контузна рана зад лявата ушна мида и голямо дълбоко охлузване в лявата
1

странична повърхност на гръдния кош с дъговидна форма с дължина 14-15 см и ширина до
2 см“. За да се защити от продължаващата агресия на пострадалата, подсъдимия взел от
земята дъска, с която ударил няколко пъти пострадалата по главата и тялото. Тя
продължавала да ръкомаха с пластмасовата кофа, след което загубила равновесие и паднала
на земята, но веднага се изправила и си тръгнала, с което инцидентът приключил.
След като се прибрала в дома си пострадалата подала сигнал в РУ П. като на
място в с.Г. бил изпратен патрул в състав свидетелите Х.Г. и Д.Н.. При пристигане в селото
около 21.00 ч. полицейските служители не открили подсъдимия, който междувременно бил
отишъл по работа в съседно село, а само провели беседа с пострадалата М., при която М.
им заявила, „че се е скарала с племенника си Ал. С. Ал. и са си разменили удари по
тялото“ /докладна записка л.50/. Въпреки, че по лицето и тялото на пострадалата нямало
видими следи от увреждания, полицейските служители й предложили да уведомят ЦСМП
гр.П. – помощ, която тя отказала. След това св.Д.Н. съставил разпореждане по реда на ЗМВР
/приложено, л.51/, с което й разпоредил да не отправя устни заплахи и обиди към лицето Ал.
С. Ал. – разпореждане, което било подписано без възражения.
Два дни по-късно – на 19.07.2021 г. пострадалата била освидетелствана в гр.Т.
от съдебния лекар д-р Вл.Г., който при извършения преглед констатирал „разкъсно-
контузна рана на главата, отоци, кръвонасядания и охлузвания по лицето, лявата
предраменница, по лявото бедро и десния глезен, разкъсвания по лигавицата на горната и
долната устна вдясно“ /СМУ № 206, приложено л.5/. По идентичен начин, но на 22.07.2021
г. и подсъдимия бил прегледан от същия съдебен лекар, който в издаденото СМУ № 211
/приложено л.33/ приел, че вследствие нанесените му удари с пластмасова кофа е получил –
„разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на главата и дълбоко дъговидно охлузване
по лявата странична повърхност на гръдния кош с дължина 14-15 см и ширина до 2 см“.
На 03.08.2021 г. подсъдимият бил призован в РУ П., където му били снети
обяснения по случая /приложени л.52/, след което и на него бил съставен протокол за
предупреждение по ЗМВР /л.53/ - да не влиза в саморазправа с М.М.; да решават спорните
въпроси по законовия ред. След обобщаване на материалите от случая, на 04.08.2021 г. била
изготвена докладна записка /л.49/. На 14.09.2021 г. пострадалата подала тъжба от РС П., по
което било образувано настоящото дело от частен характер.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по делото
писмени доказателствени средства – свидетелство за съдимост; протоколи за
предупреждение по ЗМВР, докладна записка; съдебно-медицински удостоверения издадени
съответно на 19.07.2021 г. и 22.07.2021 г. от д-р Вл.Г.; заключения по назначени в хода на
съдебното дирене СМЕ от изготвени от в.л. д-р Вл.Г. приобщени към доказателствата без
възражения на страните; както от изслушаните в с.з. показания на свидетелите - очевидци
С.М. и Б.К. /родители на подсъдимия, след разясняване на правото по чл.119 от НПК/ ;
показанията на полицейските служители – свидетелите Х.Г. и Д.Н. – свидетели, на които
съдът изцяло даде вяра, като прие, че са логически издържани и безпристрастно изясняват
случилото се на инкриминираната дата и място, респ. последиците от него. С оглед
предмета на доказване по делото, съдът не ползва като доказателства показанията на
свидетелите В.Х. и съпругът й Н.Х. /л.35-36/, които нямат никакво отношение към
случилото се и не допринасят за изясняване на обективната истина.
По отношение показанията на св.Марийка К. /л.36/, които единствени
подкрепят твърденията на тъжителя, съдът намира, че същите остават изолирани и не
намират нужната доказателствена обезпеченост, драстично противоречат на установената
фактология и могат да бъдат ценени само като неуспешен опит за омаловажаване действията
на пострадалата в инцидента. Следва да се има предвид, че пострадалата е съпруга на сина й
/т.е. нейна снаха/, което допълнително следва да изостри вниманието при изясняване
2

въпроса за нейната безпристрастност. Св.М.К. не е очевидец на случилото се на 17.07.2021
г., но твърди,че показанията й са базирани изцяло на лични възприятия от състоянието, в
което се е намирала пострадалата. На първо място, св.К. заявява, че е видяла пострадалата
на следващия ден след инцидента, когато се е връщала от прегледа при съдебния лекар,
което не може да е вярно, тъй като прегледа е извършен на 19.07.2021 г. Второ, в стремежа
си да „изясни“ състоянието на пострадалата, св.К. описва физическото състояние като
такова не на причинена лека телесна повреда, а най-малкото на нанесен й побой от няколко
лица, което изобщо не съответства на установените от съдебния лекар увреждания.
Например св.К. сочи, че пострадалата е била в шок, трепела е, събуждала се нощем и т.н. –
все обстоятелства, които с оглед констатираните от вещото лице увреждания, пораждат
основателно съмнение в достоверността на показанията й, поради което съдът не им дава
вяра и не ги поставя в основата на присъдата.
По отношение на обясненията в с.з. на подсъдимия, в които признава
нанасянето само на един удар, но твърди, че провокиран изцяло от нападението на тъжителя
М., съдът приема следното: На първо място, следва да се отчете безусловно гарантираното
от закона право /чл.5 НПК/ на всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по
обвинението. Това основно право е коренно различно от задължението, вменено на
свидетелите да говорят истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под
наказателна отговорност по чл.290 от НК. На второ място, обясненията на подсъдимия са
основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал /в т.см. р.№** г. по н.д.
№*** г. I н.о. ВКС/. В тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните
правила,визирани в чл. 14,ал.1 и чл.107,ал.5 НПК съдът прие, че обясненията на подсъдимия
принципно са достоверни, поради което им даде вяра, с изключение на твърденията му за
нанесен само един удар с дъска по тялото на пострадалата. В тази им част обясненията му
се опровергават от заключението по СМЕ /л.58/ подкрепено в с.з. от показанията на вещото
лице д-р Г., който е категоричен за това, че в областта на главата на М. има данни за най-
малко 4 удара: в окосмената част на главата, в областта на дясната скула и десния долен
клепач, в областта на горната и долната устна – удари, за които съдът приема, че са
нанесени именно от подсъдимия с дъска. По отношение останалите увреждания описани от
вещото лице, съдът намира, че не са пряко следствие от нанесени удари, а е напълно
възможно /както сочи и вещото лице/ да са получени при падането й на земята. Но така или
иначе, най-тежкото увреждане в случая е разкъсно-контузната рана в областта на главата на
пострадалата, която е причинила и временното разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Обясненията на подс.А. обаче намират категорично потвърждение в частта, че
се е защитавал от нападението на тъжителя М., т.е. че действал в условията неизбежна
отбрана при нанасяне на леката телесна повреда. Преди всичко следва да бъде посочено
поддържаното в съдебната практика разбиране, че „приемането на елементите на
неизбежната отбрана е и фактически въпрос, който е решим при цялостен анализ на
всички събрани по делото доказателствени факти” /р.№410/2009 г. по н.д.№416/2009 г. ІІІ
н.о./. Още повече, че и посредством задължителното за съдилищата ППВС № **
Върховният съд вече е имал възможност да се произнесе за това /т.4/, че „нападението е
непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена
непосредствена опасност за увреждане … на личността или законните права на
гражданите”, като подобно становище се поддържа и в наказателноправната теория /виж,
проф.Ал.Стойнов, Наказателно право, обща част, стр.209/ - „…обект на нападението
практически могат да бъдат всички видове обществени отношения – личността или
правата на отбраняващия се…”. Не е спорно по делото, че М. първа е отишла до седящия
пред дома си подсъдим и в присъствие на неговите родители грубо го е нагрубила,
3

наричайки го с обидните думи „Какво искаш ти бе, педераст! Какво ме интересуват
твоите проблеми!“, т.е. това следва да приеме за началният момент, в който между
тъжителя и подсъдимия се е осъществил някакъв вербален контакт. Поведението на
тъжителя до голяма степен е необяснимо за съда, тъй като именно той е отишъл при
семейството на подсъдимия и безпричинно е започнала да се държи грубо, неприемливо и
агресивно, изисквайки обяснения от А. във връзка с някакви минали имотни
взаимоотношения. Вербалната агресия изведнъж е преминала във физическа, когато М.
първа е нанесла на А. удари по тялото и главата с пластмасовата кофа, с което му е
причинила лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК изразяваща се в „разкъсно-
контузна рана зад лявата ушна мида и голямо дълбоко охлузване в лявата странична
повърхност на гръдния кош с дъговидна форма с дължина 14-15 см и ширина до 2 см“
/заключение по СМЕ, л.60, допълнена в с.з. от вещото лице с отбелязване, че последиците
ще отшумят за около 25 дни/. Последвалите няколко удара с дъска по посока тялото и
главата на М., които е нанесъл подс. А., се приемат и ценят от съда като необходима защита
на подсъдимия провокирана изцяло от нападението на М., и предназначена за прекратяване
на последното.
При отблъскване на противоправното нападение, подс.А.А. също е увредил
здравето на М. причинявайки й лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК свързана
най-вече с разкъсно-контузната рана по теменната област на главата /СМЕ, л. 58/,
последиците от която според вещото лице също отшумяват за около 25 дни. При
внимателен анализ на действията на подсъдимия и пострадалата, съдът намира, че леката
телесна повреда на пострадалата е причинена при продължаващо нападение от нейна страна,
т.е. в ситуация на неизбежна отбрана за подсъдимия по смисъла на чл.12,ал.1 НК. Макар, че
се касае за един и същи вид телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК съдът счита, че в
случая не е налице фактическо основание за реторсия, тъй като реторсията винаги
предполага две противоправни деяния /в т.см. виж р.№ ** г. на ВКС по н.д.№ ** г. на II
н.о./, или при противоправно деяние, което е завършило, с цел например саморазправа или
отмъщение деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние. В цитираното по-
горе ППВС № ** /т.5/ се приема също, че за правилното прилагане на закона относно
неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението
е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато
нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др. В случая нападението не
е било изцяло прекратено, а само временно прекъснато, тъй като пострадалата е продължила
да размахва пластмасовата кофа към подсъдимия и е преустановила нападението едва след
като е паднала на земята – момент, след който подсъдимия не е нанасял никакви удари. Ето
защо съдът намира, че леката телесна повреда е нанесена от подсъдимия на тъжителя в
условията на неизбежна отбрана,поради което деянието му не е общественоопасно и съдът
на осн.чл.12, ал.1 НК го оправда за извършеното престъпление по чл.130,ал.1 НК. Наред с
това и доколкото деянието на подсъдимия е правомерно, то той не носи гражданска
отговорност за причинени вреди /съгласно чл.46 от ЗЗД/, при което съдът отхвърли като
неоснователен и недоказан гражданския иск за заплащане на сумата 8 000 лв.
неимуществени вреди.
По отношение престъплението по чл.146,ал.1 от НК, което не се поддържа от
тъжителя /но и не се оттегля, поради което е необходимо съдебно произнасяне съгласно
изискването на чл.293 НПК/, съдът намери, че не е доказано по нужния за това убедителен
начин. Всъщност, единственото доказателство във връзка с отправените от подсъдимия към
тъжителя обидни думи - „курво, курво, ще те убия!“ са неговите обяснения /с.з. л.35/, където
заявява – „Казах и курва, когато ме удари. Това бяха моите думи…Когато леля тръгна
нагоре казах тези думи…“. Следователно, освен на това самопризнание, частното
обвинение не може да разчита на каквито и да било други преки или косвени доказателства
уличаващи подсъдимия в престъплението по чл.146,ал.1 НК, а още по-малко и за неговото
4

извършване в нетрезво състояние, за което се сочи в тъжбата. Нито един от останалите
изслушани свидетели не потвърждава тази думи изречена от подсъдимия, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.116 от НПК, че присъдата /било то осъдителна или оправдателна/
не може да се основава само на самопризнание, съдът го оправда и за това обвинение, както
и отхвърли предявения граждански иск за заплащане на сумата в размер 2 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и отчитайки обстоятелството, че подсъдимият макар
и защитаван от упълномощен защитник, не е претендирал разноски, съдът постанови всички
разноски по делото – за д.т., депозити за свидетели и вещо лице, както и за повереник, да
останат така, както са направени.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
5

Номер на акта:	5
Дата:	9 февруари 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20213520200233
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 септември 2021 г.

Присъда по дело №233/2021 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите