№ 105
гр. Провадия, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Административно
наказателно дело № 20223130200183 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба, предявена от ЕТ "ДЖУРА О. Н." , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от О. Н., против НП №
23-0001919/17.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - Варна, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди / лева.
В жалбата се излагат твърдения, че издаденото НП е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на приложимите правни норми.
Сочи се, че в ЗАНН липсва чл.28, б. „а“, поради което не можел да обжалва
НП, че не е доказано извършване на нарушението и че от 15.07.2021г. до
времето на съставяне на АУАН е изминал период, по –голям от
законоустановения такъв за изготвяне на АУАН. Твърди, че имуществената
санкция не отговаря на извършеното деяние, тъй като при назначаването
водачът е имал необходимите документи. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява
от адв. А., която излага подробни съображения за наличието на маловажен
случай.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в
хода на съдебното производство. Постъпило е придружително писмо към
жалбата, подписано от Директор на РД „АА“ – Варна, в която се излага
становище, че НП е законосъобразно и обосновано. Иска се НП да бъде
потвърдено. Иска се присъждане в полза на АНО на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
1
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
През 2021 г. от служители на РД"АА" – Варна е извършена комплексна
проверка на ЕТ „Джура О. Н.“, притежаващо лиценз №1150 за международен
превоз на пътници с автобус – лиценз на общността, валиден до 22.06.2025г.,
която е приключила на 29.11.2021г.
В хода на проверката, въз основа на пътен лист №
8396004/15.04.2021г., график за работа на И. О. И. за април месец и
маршрутно разписание, е установено, че на 15.04.2021г. жалбоподателят, в
качеството му на превозвач е допуснал извършването на обществен превоз на
пътници по автобусна линия гр.**** – с. ***** – гр.****, с начален час на
тръгване от гр.**** 06.30ч., съгласно маршрутно разписание №4, на
основание пътен лист №8396004/15.04.2021г., издаден от превозвача с МПС
автобус марка „Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“, кат. М2, клас „В“, с рег. №
***** и водач И. О. И., ЕГН **********, който не отговаря на изискванията
за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Посоченият извод е формиран и въз основа на извършена справка в регистъра
на психологическите изследвания на водачите към ИА"АА". Водачът е
притежавал УПГ № 378787, валидно до 21.04.2020г., а новото УНГ №713810
е издадено на 06.10.2021г.
При така установените факти на дружеството жалбоподател е съставен
АУАН Серия А-2021 №294744/26.11.2021г. за извършено нарушение на чл.7а,
ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози. Актът е предявен на
упълномощено лице – И. О. И.. Въз основа на акта е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника като му е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3
000 /три хиляди/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП и изисканите такива.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в
тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но
2
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0001919/17.12.2021г. на Директора
на РД "АА" - Варна е издадено от компетентен орган, съгласно заповед №РД-
0830/24.01.2020г., на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния
представител на въззивника за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Установява се от данните по делото, че нарушението е установено по
повод извършване на комплексна проверка на въззивника, поради което като
дата на установяване следва да се счита датата, на която е приключила
проверката, а именно 26.11.2021г., поради което са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Действително в НП е посочено грешно чл.28, б. „а“ от ЗАНН, вместо
правилния чл.28 от ЗАНН, което не касае квалификацията на деянието, а
преценката за наличието на маловажен случай. На първо място това лесно се
извежда от съдържанието на НП и на второ не се явява съществено
нарушение, което да нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна
следното:
Според разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1
от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска
осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на
посочените изисквания.
С оглед горното, като ирелевантно съдът оценява възражението, че
към датата на назначаването водачът е имал необходимите по закон
документи.
В случая административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице е ангажирана на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр,
предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както диспозиция,
3
т.е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на
превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря
на изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 7а,
ал. 2 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон. По силата
на чл. 152, ал. 1, т.2, б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета
Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на представители на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Според чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от с. н. след приключване
на психологическото изследване на всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. При тази
нормативна уредба е видно, че съответствието на водача с изискванията за
психологическа годност се удостоверява единствено със съответно
удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.
Същевременно от приложената по делото справка в Регистър за
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване е видно, че водачът И. И. не е разполагал с валидно удостоверение
за психологическа годност към релевантния за делото период – 15.04.2021г.
Като е допуснало извършването на обществен превоз на 15.04.2021г.
от водач, непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност и
следователно неотговарящ на изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр,
санкционирания едноличен търговец действително е осъществил
неизпълнение на административно задължение, което правилно е
квалифицирано като такова по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
От друга страна по делото не се спори, че жалбоподателят е
лицензиран превозвач, съответно, че водачът И. към датата, посочена в НП не
е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Навежда
съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното е в
период на пандемична обстановка.
От представените към административнонаказателната преписка пътен
лист е видно, че деянието е извършено именно с превозно средство за
обществен превоз, визирано в диспозитива на обвинението, формулирани в
АУАН и НП.
Превозвачът е длъжен да осъществява превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3
и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Доказването на
4
психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на
територията на РБ се извършва с представянето на удостоверение за
психологическа годност, издадено при условия и ред, определи от министъра
на транспорта и съобщенията /чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП/.
С оглед на изложеното, съдът намира че законосъобразно е ангажирана
отговорността на въззивника въз основа на специалния текст на чл.96г, ал.1 от
ЗАвтП. Последният представлява предвиден в закон случай на
допустителство, осъществява се чрез бездействие, посредством допускането
от превозвача да бъде извършван обществен превоз на пътници от водач,
който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
квалификацията на същата.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно такова по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, доколкото същото е формално и с осъществяването му
всякога се поставят в опасност обществените отношения, които е призвана да
охранява нормата на чл.96г, ал.1 вр. чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр. Деянието не е
маловажен случай, поради това, че липсата на удостоверение за
психологическа годност, би създала предпоставки за застрашаване живота и
здравето на неограничен брой лица - участници в движението. Установява се
още, че лицето е било без такова удостоверение за повече от година, а именно
от 22.04.2020г. до 05.10.2021г., в който обаче е осъществявал обществен
превоз /61бр. превози/, поради което наличната в страната пандемична
обстановка не може да оправдае допускането на това нарушение, като
едноличния търговец е следвало да осигури извършването на превоз от лице,
отговарящо на изискванията.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Като взе предвид, че административнонаказващият орган не е
защитаван от процесуален представител в хода на съдебното производство,
съответно писменото становище по делото не е депозирано от такова лице,
съдът намери за неоснователно искането да му бъде присъдено
възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-
0001919/17.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - Варна, с което на ЕТ "ДЖУРА О. Н.", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от О. Н., на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 /три
хиляди / лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
5
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6