Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1905/21.11.2016 година, град Бургас
Административен
съд - Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.Д., разгледа адм. дело № 1621/2015 година
Производството е
по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът К.К.С. с
ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адвокат Д.Г., е предявил иск с правна
квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град
София, за заплащане на обезщетение в общ размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева - претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор, както и
мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба (лист 2-11 и 15).
Неимуществените
вреди се претендират за периода 20.08.2010 – 20.08.2015 година.
Ищецът
претендира и заплащане на направените по делото разноски.
В исковата молба
са въведени възражения за причинено нечовешко и унизително отнасяне по смисъла
на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
през посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Бургаски затвор.
Първата група
оплаквания са свързани с лошите битови условия в затвора. Ищецът посочва, че
жилищната площ в килията, която е обитавал е много под минимално допустимото
поради пренаселеността на затвора. Твърди липса на достатъчно естествена
светлина и възможности за проветряване и освежаване на въздуха в килията поради
наличието на много триетажни легла, които засенчват прекия достъп на светлина,
както и поради малкия размер на прозорците. Твърди, че всяко денонощие в
определен времеви отрязък е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща
вода като се е налагало естествените физиологични нужди да бъдат
удовлетворявани в кофи – непосредствено в килиите. Заявява, че администрацията
не е полагала необходимите грижи по обезпаразитяване на помещенията, което е
довело до нашествие на хлебарки, въшки и дървеници.
Втората група
твърдения в исковата молба са свързани с лошо медицинско обслужване от
ответната страна. Ищецът поддържа, че медицинското обслужване на лишените от
свобода е било формално и неефективно. Хигиената на общите помещения и
помещенията за приготвяне, и консумиране на храната, е била ниска, а
количеството и качеството на храната - незадоволително. Вследствие на
твърдените обстоятелства ищецът посочва, че е претърпял неимуществени вреди,
които сериозно са засегнали личността и достойнството му и са му причинили
страдания.
Иска ответникът
да бъде осъден, да му заплати претендираната сума, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди, причинени за исковия период, ведно с лихвата
до датата на завеждане на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът, лично и чрез упълномощен процесуален представител, поддържа
исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на претенцията.
Ответникът по
иска, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и
размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
Прокурорът
счита, че искът е недоказан и следва да се отхвърли.
След като
съпостави твърденията и възраженията на страните, както и доказателствата по
делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Ищецът е
изтърпявал наказание лишаване от свобода, като в исковия период 20.08.2010 –
20.08.2015 година е пребивавал в Бургаски затвор.
Според писмено
становище от началника на Бургаски затвор (лист 25 - 28), С. е осъден за първи
път, като е постъпил в затвора на 30.03.2001 година.
През исковия период
– до 16.08.2010 година С. е бил настанен в ІІІ група, помещение № 213 с
обитаема жилищна площ от 27,72 м², заедно с още 20 – 25 лица, т.е. на
индивидуално пространство 1,11 – 1,39 м².
На 18.10.2010
година С. е бил настанен в ІХ група, първоначално в помещение № 504, а
впоследствие в помещение № 506 (съответно с площ от 18,70 м² и 18,59
м²), които е обитавал съвместно с до 15 лица едновременно (приблизително
по 1,24 – 1,25 м² индивидуално пространство за изтърпяване на наказанието).
В периода 19.10.2011
- 19.11.2013 година С. е бил назначен на длъжността „перач - изкърпвач“ и е бил
настанен в самостоятелно помещение с обща площ 12 м², намиращо се в
приземния етаж на затвора. През този период на ищеца е била предоставена
допълнителна възможност да се къпе и пере на работния си обект, отделно от
останалите лишени от свобода.
От 27.01.2015
година до 18.06.2015 година С. е бил назначен на длъжност „техник СОТ“ и е бил настанен
в агрегатното помещение на затвора с обща площ от 16 м², заедно с още 5
(пет) лица, което се равнява на 2,67 м² площ на лишен от свобода.
На 18.06.2015
година ищецът е преместен в затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ)
„Житарово“, където е бил настанен в помещение с площ от 16 м², заедно с
още 4 (четири) лица, лишени от свобода.
Всички помещения,
в които К.С. е изтърпявал наказанието си, са били оборудвани с легла и шкафове.
Имало е и отварящи се прозорци с различни размери, посредством които се е
извършвало проветряването на помощенията.
В жилищните
помещения (килиите), обитавани от ищеца при изтърпяване на наказанието му в
корпуса на затвора не е имало обособени санитарни възли и течаща вода. През
деня всички помещения са били отворени и осъдените лица са имали свободен
достъп до течаща вода и санитарен възел в специално обособено помещение, което
било отворено за ползване свободно до 20:00 часа вечерта. Топлата вода се
подавала само по график – от 12:00 до 17:00 часа всеки вторник и четвъртък, а
постоянно и неограничено е имало течаща студена вода.
След заключване
на помещенията (килиите) в 20:00 часа, до 6:00 часа на следващия ден лишените
от свобода, в това число и ищецът, са нямали достъп до санитарен възел и са
ползвали за тази цел специално обособени кофи.
В килията на С.
е имало електрическо захранване. Хигиената в спалнята и общите помещения се е
поддържала от специално определени лица – хигиенисти. На всички лишени от
свобода бил разрешен достъп до Медицинския център към затвора по график, а при
необходимост и извънредно, където всеки затворник може да бъде прегледан и
изследван за декларирани заболявания.
Представени са
екземпляри от седмично меню (лист 91 - 96), в които е отразено, че лишените от
свобода се хранят три пъти дневно, седем дни в седмицата. Посочени са ястията,
които се приготвят, техния грамаж и килокалориите, които съдържа всяка порция.
Менюто е утвърдено от началника на затвора, като е съгласувано с инспектор по
материално – техническото снабдяване, лекар и главен готвач.
Според
представените и приети медицинска справка (лист 31) и здравен картон (лист 29 -
30), при постъпването си в затвора ищецът не е съобщил за минали и настоящи
заболявания. Той е прегледан и е установено, че е клинично здрав. От годината, в която е настанен в затвора, до
датата на подаване на исковата молба, К.С. е заявявал еднократно извършването
на медицински преглед (през април 2006 година). Прегледът е отразен надлежно в
здравния му картон – симптоми (температура, кашлица, хрипове, изпотяване) и
приложено лечение с медикаменти, довело до излекуването му.
При
настаняването си в затвора, а и след това – периодично - на С. са предоставяни,
по вещева ведомост, спално бельо, дрехи (куртка, панталон, зимно яке), ботуши и
обувки (лист 32).
По делото са
представени доказателства – протоколи и фактури - за извършвано периодично обезпаразитяване на
корпуса на затвора (спални помещения, кухненски блок и прилежащи площи) през
2010 – 2015 година от хлебарки, кърлежи, плъхове и дървеници (лист 53 - 90).
Ищецът е поискал
разпит на свидетел за установяване на твърдените от него факти.
По делото е
разпитан свидетеля Г.Д.О. (лист 116 - 117).
Свидетелят
заявява, че във всички помещения, където е било настаняван ищеца, условията не
са били добри. Леглата са били на три етажа, а в килиите е било пренаселено.
Санитарните условия в помещенията за сън са били лоши – без тоалетна и течаща
вода, с кофи, в които лишените от свобода са облекчавали физиологичните си
нужди, когато са заключени, бани с недостатъчно душове. Храната е била
недостатъчна и с лошо качество. През лятото не е имало достатъчно проветряване
на килиите, но е имало дървеници, дрешни въшки, мишки, плъхове, хлебарки.
На поставените
въпроси свидетелят отговаря, че в затвора ищецът е имал здравословни проблеми,
но не е успявал да ползва медицински услуги. Твърди, че ищецът е искал помощ,
но не може да конкретизира периода („2010 – 2015 година“).
Условията,
описвани от свидетеля се потвърждават от изявление на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание (КПИ), налични на интернет – страницата на Министерство на
правосъдието.
Според
изявлението, констатираните по – рано при предишни посещения през 2010 година,
2012 година, 2014 година и 2015 година, проблеми в местата за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, не са решени. Продължава да се наблюдава
пренаселеност в затворите, лоши материални условия, неадекватни здравни услуги
и насилие както от администрацията към затворниците, така и между самите лишени
от свобода. Констатирано е, че в Бургаски затвор част от лишените от свобода
разполагат с по – малко от 2 м² пространство в общите помещения,
санитарните възли и кухненските помещения са безнадежно остарели и
нехигиенични, заразени с вредители, с протекли и запушващи се канализационни
тръби и покрити с плесен стени и тавани. Установена е липсата на свободен
достъп до санитарни възли през нощта и необходимостта за естествените
физиологични нужди на затворниците да се използват кофи и бутилки. Условията за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ недвусмислено са определени
като неподходящи за настаняване на хора и поставящи в риск както здравето на
лишените от свобода, така и на персонала, осигуряващ изпълнението на
наказанията. Сами по себе си, материалните условия в Бургаски затвор (наред с
условията в Софийски затвор и Варненски затвор) са разгледани като условия,
равняващи се на нечовешко и унизително отнасяне.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
В конкретния
случай, ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН). Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със
седалище София съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в
гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл.12 ал.3 ЗИНЗС). За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези
администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.
За уважаване на
предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в
пряка връзка с посочените незаконосъобразни действия и бездействия.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не
се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице,
изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато
противоречи на правните норми.
Съдът е сезиран
с иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица от
администрацията на затвора в Бургас, които са подчинени на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се
изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, липса на
постоянен достъп до санитарен възел и невъзможност за адекватно проветряване и
осветяване на помещението, както и липса на течаща вода в самото помещение.
Поддържа и липса на адекватно медицинско обслужване, недостатъчна като
количество и качество храна, липса на безплатно предоставяни дрехи и обувки.
Ищецът твърди,
че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са
настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и достойнството му и
понасяне на страдания, поради това, че е принуден да живее в силно ограничено
пространство, да облекчава физиологичните си нужди в кофа, намираща се в
помещението, където спи, пред погледите на останалите затворници, както и от
обстоятелството, че през същия период на него му е препятстван достъпа до
адекватен санитарен възел и течаща вода.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
(решение от 10.02.2012 година по делото на Шахънов срещу България), разделянето
на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Съгласно чл.3
ал.1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. Според чл.3 ал.2 т.2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или
нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на
чл.3 и чл. 43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, заявен от ищеца, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.
Относима към
спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи (Европейската конвенция), която
е ратифицирана от България през 1992 година и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната,
като има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й
противоречат. Според посочената разпоредба от Европейската конвенция, никой не
може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 година, които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато
изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения
и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от
свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166
от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007
г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп
до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване
на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на множество решения
на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български
граждани срещу България, в които се е приемало, че е извършено нарушение на
чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода (решение от 10.06.2006 г. по делото Йорданов срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007 г.
на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по
делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото
Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени
дела Нешков и други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат
критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един
ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
Конвенцията.
Като част от
общата си претенция, ищецът претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер 12 000 лева за това, че в периода за исковия
период е бил настанен в помещение, където ежедневно в конкретен времеви всички
обитатели на помещенията са били лишени от достъп до санитарен възел и течаща
вода, вследствие на което са принудени да облекчават биологичните си нужди в
кофа, намиращи се вътре в помещението, където останалите лишени от свобода спят
и пребивават денем.
През същият
период от време ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4
м², като в помещението, в които е пребивавал, той е разполагал много по –
малко пространство, в зависимост от броя на лишените от свобода, настанени в
същото помещение през съответния период.
В случая е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола
върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от
свобода са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на
чл.3 от Европейската конвенция и чл.29 ал.1 от Конституцията на Република
България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена
с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент е развит и в
разпоредбите на чл.3 ал.2 т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца, не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за обитателите е бил препятстван достъпа до
санитарен възел и течаща вода в продължение на част от всяко денонощие и те - в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били принудени
да облекчават физиологичните си нужди в кофи, които се намират в същото помещение.
В конкретният случай, данните за намалената площ, при която ищецът е изтърпявал
наказанието си, са получени от ответника. В помещенията са се осъществявали
всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като
спане и хранене.
Ищецът, заедно с
останалите затворници, е бил принуден да облекчава своите биологични нужди пред
погледите на другите затворници. Тези неблагоприятни условия, освен пряко
водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до
извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани
елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя
на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и
нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на
течаща вода посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен
противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи и настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки
права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
В конкретния
случай, по делото не са събрани доказателства, които ясно и точно да
установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца по време
на престоя му в Бургаски затвор през процесния период. Разпитаният свидетел не
посочи факти в тази насока, като се ограничи единствено до изявление, че според
ищеца храната не е била достатъчна и с добро качество.
От друга страна,
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, само
по себе си, представлява третиране, способно да породи у него емоционално и
морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Независимо от
липсата на конкретни доказателства относно изживените отрицателни емоции,
липсата на елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава
физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, без преграда,
пред погледите на всички останали обитатели на килията, липсата през същия
период на течаща вода и свръхнаселеността на помещението са от такова естество,
че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество
твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по
делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото
Шахъмов срещу България и др.).
Като се вземе
предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца
условия в Бургаски затвор, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му
достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и
установеният факт, че килията, която е обитавал ищеца е била пренаселена, освен
това и факта, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и
течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че всички
затворници от етажа следва да ползват една тоалетна, една баня с един душ,
където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва
да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди.
От събраните
доказателства се установява, че площта, която е обитавал ищеца в помещението, е
повече от два пъти по-малка от минимално допустимия размер – 4 м². Този
факт сам по себе си също е достатъчен за да се направи извод, че ответникът,
чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на
затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В
случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на
ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Отново не е
проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които
липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт
установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за
обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество
липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично
съществуване, би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът
твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне.
Съгласно чл.43
ал.4 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление,
отопление и проветряване, достъпа до санитарни възли и течаща вода, както и
минимума обзавеждане на спалните помещения се определя с правилника за
прилагане на закона.
Според чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно чл.268
от ППЗИНЗС, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и
по отношение на задържаните по реда на НПК лица, доколкото в тази част не се
предвижда друго.
Според
показанията на разпитания свидетел, поради наличието на много триетажни легла
спрямо малкото пространство в килията и използването на килията за сушилня на
пране, прозорците са били частично използваеми и това и препятствало както
проветряването на помещението, така и достъпа на светлина.
Цитираните
обстоятелства и пренаселеността, едновременно, водят до извода, че възможността
за адекватно проветряване е била силно ограничена. Следва да се подчертае, че
длъжностните лица - служители на Бургаски затвор - носят отговорност само за обективната липса
на адекватна възможност за проветряване и поради пренаселеността на килията,
вследствие на която се налага леглата да са триетажни и тяхната височина
допълнително механично да препятства отварянето на прозорците. Администрацията
няма отношение към честотата на фактическото ежедневно проветряване на килията,
което следва да се извършва от нейните обитатели.
Съдът счита, че
искът за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в
Бургаски затвор е доказан по основание, но е частично основателен от гледна
точка на неговия размер. От целия исков период през повече от 2 години
(октомври 2011 – ноември 2013 година) С. е бил настанен в самостоятелно
помещение с възможност да обслужва хигиенните си нужди, без установените
ограничения за вида и продължителността на къпане и достъп до течаща вода.
затова и за този период не може да се приеме, че ищецът е пребивавал в лоши
битови условия при изтърпяването на наказанието си.
Съгласно чл.52
от ЗЗД, при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост.
В конкретния
случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и
на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, с
оглед дългия престой на ищеца в Бургаски затвор, както и размера на
обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по
казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото
Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото Стайков
срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков срещу
България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения
е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните
основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 2 400 (две хиляди и
четиристотин) лева – за установените лоши битови условия в затвора. Съответно
мораторната лихва върху този размер за процесния период следва да се определи
на 1 229,65 (хиляда двеста двадесет и девет лева и шестдесет и пет
стотинки) лева.
Що се отнася до
предявения иск в частта за претърпени неимуществени вреди, като резултат от
неадекватно медицинско обслужване в Бургаски затвор, настоящият съдебен състав
приема, че твърденията на ищеца са недоказани, а искът е неоснователен.
От
доказателствата, събрани по делото, се установява, че ищецът не е имал досег
със здравен специалист поради липса на такава необходимост. В началото на
изтърпяване на наказанието си ищецът е прегледан от медик. Изготвен е здравен
картон, в който са отразени резултатите от извършени прегледи – клинично здрав,
без отразени оплаквания, наложили намесата на лекар. До датата на предявяване
на исковата молба, ищецът е имал еднократно нужда и е ползвал лекарска помощ
при престоя си в Бургаски затвор – прегледан е от офталмолог за установяване на
късогледство, което да бъде коригирано с очила. Затова, съдът приема, че ищецът
не е имал непосредствени наблюдения върху работата на Медицинския център на
затвора, от които да направи извод за противоправно бездействие на съответните
длъжностни лица при настъпила необходимост от лечение, съответно – не са налице
каквито и да неимуществени вреди, претърпени от С. в тази насока.
Недоказана
остана претенцията на ищеца, че храната, която е получавал при изтърпяване на
наказанието си, е била с лошо качество и недостатъчна като количество. От
представеното седмично меню за лишените от свобода, в което са посочени
количеството и калориите на храната – за всяко хранене, се установява, че
храната е била в достатъчно количество. Що се отнася до твърденията за лошите й
вкусови характеристики през 2010 – 2015 година, те са плод на субективната
преценка ищеца и проверката на това твърдение е обективно невъзможна в
настоящото производство.
Неоснователна е
и исковата молба в частта относно твърденията, че в затвора не е имало
достатъчна хигиена, както и че на ищеца не са представяне безплатни облекло,
бельо и обувки. От представените и неоспорени доказателства за обезпаразитяване
на корпуса на затвора и прилежащите му части, съдът прави извод, че по
отношение на лишените от свобода са били полагани периодични грижи за
отстраняване на вредители (плъхове и пълзящи насекоми), за които са съставяни и
съответните протоколи. От приетата вещева ведомост пък се констатира, че ищецът
периодично е получавал безплатно облекло, обувки, и бельо, с които да изтърпява
наказанието си.
Частичната
основателност на исковата молба, обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца – 500 (петстотин) лева
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие,
представен по делото (лист 7).
Ищецът е внесъл
предварително дължима държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с
оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника.
За разлика от
принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи
разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая на
ответникът не се дължат разноски в производство. Такива са дължими единствено
при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения
иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките
по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на
разноски е неоснователно.
С оглед на
изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - София да заплати на К.К.С. с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, чрез адвокат Д.Г., обезщетение в размер на 2 400 (две
хиляди и четиристотин) лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - София да заплати на К.К.С. с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, чрез адвокат Д.Г. мораторна лихва върху присъденото
обезщетение в размер на 1 229,65 (хиляда двеста двадесет и девет лева и
шестдесет и пет стотинки) лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на
К.К.С. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
София до пълния предявен размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - София да заплати на К.К.С. с ЕГН **********
сумата от 510 (петстотин и десет) лева –
разноски по делото.
Решението може
да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: