№ 7487
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110143024 по
описа за 2023 година
„... АД е предявило срещу „ЗК „...“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2005,42 лева, ведно с ликвидационните
разноски, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция
по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „Фиат .., peг. № .., застрахован при ищеца,
от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 22.12.2021 г. в гр. В. пред търговски
център „.. по вина на водача на МПС „.. със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното
заплащане, чиито водач отнема предимството на водача на водача на „Фиат .., блъска го
странично и му нанася щети по странична дясна част, както и сумата 72,91 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2023 г. – 31.07.2023 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била
образувана щета № *********. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност
на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение.
Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 1990,42 лева, която била заплатена на
собственика на увредения автомобил на 06.10.2022 г., като допълнително били сторени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ответникът отказал плащане след предявена
му регресна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че водачът на
увредения автомобил не е спазил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и механизмът
на ПТП не е изяснен, като оспорва механизма, посочен в исковата молба. Намира размерът
1
на предявения иск за завишен, както и че са заплатени детайли операции, които не са
резултат от ПТП.Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от застрахователна полица от 18.01.2021 г. е сключена застраховка „Каско на
МПС“ между „... АД и „..“ ООД за МПС „Фиат “, peг. № .., със срок на валидност от
22.01.2021 г. до 21.01.2022 г.
Видно от справка от Гаранционен фонд към датата на ПТП е налично на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на МПС „.. с ответника.
По делото е представен Двустранен констативен протокол от 22.12.2021 г., в който е
посочено, че МПС „Фиат .. е ударено отстрани.
За вредите на МПС „Фиат .. до ищеца като застраховател по застраховка „Каско“ е
подадено Искане за оценка на вреди от 14.01.2022 г., в което е посочено, че пред „.. във
В.МПС „Фиат“ се е движило по път с предимство като е ударено от дясната страна от МПС
„Шевролет“, идващо от пресечка в дясно.
Видно от преводно нареждане от 06.10.2022 г. на доверения сервиз на ищеца,
извършил ремонта по щета № *********, е заплатена от страна на ищеца сумата от 1992,42
лева.
Прието е неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно което на 22.12.2021
г. около 18:00 часа, лек автомобил „Шевролет”, с рег. № ... се движи в локално платно пред
мол „... и на кръстовището с улица, свързваща бул. „Република“ с вход/изход на паркинг на
мол „..., водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по улицата от бул.
„Република“ към паркинг на мол „... товарен автомобил „Фиат .., peг. № ... Локалното платно
пред мол „... е съставено от четири ленти - двете крайни ленти (лява и дясна) са
предназначени за паркиране на МПС-та, обозначени с хоризонтална маркировка и очертани
парко-места, а двете средни ленти са обособени за движение на МПС-та, по една лента за
движение във всяка посока, разделени от единична прекъсната линия. Вертикалната пътна
маркировка е съставена от пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“) и пътен знак номер Т-13 („Направление на пътя с предимство в
кръстовището“) от дясно преди кръстовището с улица, свързваща бул. „Република“ с
вход/изход на паркинг на мол „.... Улицата, свързваща бул. „Република“ с вход/изход на
паркинг на мол „..., е съставено от две ленти за движение на МПС-та, по една лента за
движение във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Вертикалната пътна
маркировка е съставена от пътен знак Б-З („Път с предимство“) и пътен знак номер Т-13
(„Направление на пътя с предимство в кръстовището“) от дясно преди кръстовището с
локално платно пред мол „.... Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и
функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на
удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността.
Поради тази причина не е възможно да се определи дали водачът на товарен автомобил
2
„Фиат .. е имал възможност да предотврати удара, чрез аварийно задействане на спирачната
уредба. Водачът на лек автомобил „Шевролет” е могъл да предотврати процесното ПТП, ако
е пропуснал движещия се с предимство товарен автомобил „Фиат .., след което да продължи
безпрепятствено своето движение. Щетите по товарен автомобил „Фиат .. се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.12.2021 г. произшествие в гр. В.
Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Фиат .., изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2420,36 лв. При ликвидация на щета на даден
автомобил, застрахователят прави обичайни разноски свързани с опис на щетите от експерт,
изготвяне на снимков материал, изчисляване стойността на уврежданията, разходи за
съхранение на преписка по щета. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП са в границите на 15 - 25 лв. От техническа гледна точка и от приложените
по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Шевролет”, който при
наличието на пътен знак Б-2 не е изчакал преминаването на движещият се по път с
предимство товарен автомобил „Фиат ... От анализа на данните може да се определи
мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства:
по дължината на пътното платно на около 20,87 метра от пътното платно на бул.
„Република“ в посока към мол „..., считано по посоката на движение на товарен автомобил
„Фиат ..., по широчина на пътното платно на около 4,92 метра от стоп линията на локално
платно пред мол „..., считано по посоката на движение на лек автомобил „Шевролет“.
Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от
скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между
превозните средства в момента на възникване на опасността. Поради тази причина не е
възможно да се определи дали водачът на товарен автомобил „Фиат .. е имал възможност да
предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Водачът на лек
автомобил „Шевролет” е могъл да предотврати процесното ПТП, ако е пропуснал движещия
се с предимство товарен автомобил „Фиат .., след което продължи безпрепятствено своето
движение. Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Фиат ..,
изчислена на база средни пазарни цени с нови части от алтернативни доставчици към датата
на ПТП е 2420,36 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че свидетелските показания и на двамата
свидетели не кореспондират, нито с щетите по превозните средства, нито с двете скици,
нито с всички останали доказателства по делото. Няма как да има друго разположение на
превозните средства, защото в противен случай биха се получили увреждания върху „Фиат ..
в лявата му част, а той е ударен от дясно. Няма как по никакъв друг начин да са
разположени превозните средства. Няма друго, дори и хипотетично разположение на
превозните средства, за да се получат уврежданията по лекия автомобил „Фиат“ от дясната
страна. При механизма, който свидетелите визират, биха се получили увреждания от лявата
част на „Фиат .., а ударът е от дясно. Свидетелите говорят за едно и също място, едно и
също разположение на превозните средства, но съгласно показанията им, автомобилите са
обърнати. Двамата свидетели казват едно и също, но то няма нищо общо с всичко останало
3
и щетите не съвпадат. Щом е пътувал към мола и за да се получат уврежданията от дясно,
другият автомобил трябва да е разположен от дясно. Двете скици съвпадат изцяло с
уврежданията по превозните средства. Единственото възможно разположение на превозните
средства е такова, че л.а. „Фиат“ да пътува към мола и уврежданията да са от дясната му
страна.
По делото са приложени протоколи за разпити по делегация, извършени от Районен
съд В. Разпитан е свид. С. И. С., управлявал МПС „Фиат .., който сочи, че ПТП е станало до
„... Той се движел в платното за направо по пътя към паркинга на „... Другия автомобил бил
такси. Уврежданията по управлявания от него автомобил били по страничната багажната
врата, която не се отваряла. Платното за движение, по което се движил, било с една пътна
лента, като свид. не предприемал маневра за смяна на лентата без сигнализация за това.
Забелязал другия автомобил, който идвал отдясно, едва след удара.
В разпита на свид. Б. Александров Д., управлявал МПС „Шевролет“, същият излага,
че на 22.12.2021 г. е участвал в ПТП около мол „.... Влизал към мола от бул. „Република“ и
кола на Еконт му засякла пътя, не спряла, а трябвало да спре там. Идвала от мола и карала
по-силно, валяло дъжд и минала пред Шевролета и се ударили челно. Свид. се движел
направо с 20-30 км/ч. Карах. Другият автомобил идвал от пресечката срещу мола и според
застрахователите той бил виновен. Тъй като ударът бил челен, вредите на автомобила били
отпред, а на другия автомобил - отстрани. Неговият водач поел вината. Счита, че е бил с
предимство, имало знак.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „... АД
и собственика на увредения автомобил „Фиат .. има сключен договор за застраховка
„Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по
щета № ********* във връзка с настъпило на 22.12.2021 г. в гр. В. пред търговски център „..,
4
като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1992,42 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ при условие, че водачът на застрахованото при него
МПС е имал вина за настъпване на ПТП. Съдът намира, че не следва да обосновава изводите
си на свидетелските показания, доколкото същите са противоречиви едни спрямо други, а и
на останалите събрани по делото писмени доказателства. Съдът счита, че следва да вземе
предвид изводите, направени в САТЕ, доколкото в експертизата е описан механизма на
ПТП такъв, какъвто единствено би могъл да бъде съобразно получените увреждания по
двата автомобила. Вещото лице посочва, че МПС „Шевролет“ се движило по път с пътен
знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“) и пътен знак номер Т-13
(„Направление на пътя с предимство в кръстовището“), а МПС „Фиат .. по път с пътен знак
Б-З („Път с предимство“) и пътен знак номер Т-13 („Направление на пътя с предимство в
кръстовището“). Според вещото лице водачът на МПС „Шевролет” е могъл да предотврати
процесното ПТП, ако е пропуснал движещия се с предимство товарен автомобил „Фиат ...
Така съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
22.12.2021 г. МПС „Шевролет” е причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС
„Фиат ... Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. По делото не се събраха доказателства за опровергаване на
установената презумпция, а напротив – установява се, че МПС „Шевролет” не е пропуснало
движещото се МПС по пътя с предимство, вследствие на което е станало причина за
реализиране на процесното ПТП.
Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от
ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
5
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил - участник в ПТП, остана недоказано, тъй като по
делото липсват доказателства поведението на неговия водач да е допринесло по някакъв
6
начин за процесното ПТП. САТЕ е посочила, че водачът на МПС „Фиат Добло“ не е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Не се установява неговият
водач да е нарушил правилата за движение по пътищата, доколкото се движил по път с
предимство, не е се е отклонявал или сменял лентите, нито има данни да се е движил с
несъобразена скорост.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил е в размер на 2420,36 лева, с оглед на което предявеният иск следва да бъде
уважен в пълен размер, доколкото същият е предявен за сумата 2005,42 лева, ведно с
ликвидационните разноски.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се
има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ.
Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или
по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106. В т. 3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или
загуба, нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Видно от писмо от ответника от
11.04.2023 г. същият е отказал изплащането на обезщетение по процесната щета на ищеца.
Така съдът намира, че обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се дължи
от датата на отказа, до датата на исковата молба или за целия претендиран период 11.04.2023
г. – 31.07.2023 г. и в целия претендиран размер от 72,91 лева, поради което и искът с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
разноски: 83,13 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за експертиза, 40 лева – депозит
за свидетел, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК „...“ АД, ЕИК *********, да заплати на „... АД, ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 2005,42 лева, ведно с ликвидационните разноски,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „Фиат .., peг. № .., застрахован при ищеца, от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 22.12.2021 г. в гр. В. пред търговски център
„.. по вина на водача на МПС „.. със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното заплащане, чиито
7
водач отнема предимството на водача на водача на „Фиат .., блъска го странично и му
нанася щети по странична дясна част, както и сумата 72,91 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 11.04.2023 г. – 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА „ЗК „...“ АД, ЕИК *********, да заплати на „... АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 523,13 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8