№ 1309
гр. Пазарджик, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Лора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220103594 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на К. Н.
П., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, действаща в качеството на майка
и законен представител на малолетната Н. Х. Ч.а, с ЕГН **********, против Х. З. Ч., с ЕГН
**********, с адрес с. С., общ. Септември, ул. „******.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете Н. Х. Ч.а,
като с Решение № 1106 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 2819/2019 г. по описа на РС Пазарджик
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката като е постановено
местоживеенето на детето да е по местоживеене на майката, а бащата е осъден и да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 200 лева, ведно със законната лихва при всяка
просрочена месечна вноска, считано от 09.07.2019 г.
Посочва се, че от постановяване на съдебното решение и до настоящия момент
грижите по отглеждане и възпитание на детето са изцяло поети от майката. Към настоящия
момент Н. е на шест години, живее заедно с майка си и нейния настоящ съпруг в гр. П.,
където посещава ДГ „****“.
Сочи, че с порастването на детето неговите нужди също са се увеличи, което
обстоятелство, разгледано заедно с настъпилите промени в социално –икономическите
условия за живот, са обстоятелства, които обуславят необходимост от изменение на размера
на присъдената издръжка.
Твърди се, че майката работи като медицинска сестра и получава месечно
възнаграждение в размер на около 2000 лева.
1
В същото време сочи, че ответникът получава добри доходи и има възможност да
плаща издръжка в по – голям размер.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да допусне увеличение на месечната издръжка, както следва: от 200 лева същата да
бъде увеличена на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендира разноски.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, се явява адвокат
С. М. от АК Пазарджик – пълномощник на ищцата, който моли съда да уважи исковата
претенция в цялост. В предоставен от съда срок депозира писмени бележки, в които изтъква
своите аргументи в подкрепа на искането си.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор.
Не се оспорват обстоятелствата, че ответникът е баща на детето Н. Х. Ч.а, както и че
с Решение № 1106 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 2819/2019 г. по описа на РС Пазарджик е
осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева.
Оспорва иска по размер. Твърди, че няма финансова възможност да плаща издръжка
в размер по – висок от минималния такъв, тъй като към момента е безработен и дължи
осигуряване издръжката на друго малолетно дете.
Моли за отхвърляне на исковата претенция, евентуално за присъждане на издръжка в
по-малък размер.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява лично, представлява се от адв. Е. П. от АК Пазарджик, моли за присъждане на
издръжка в минимален размер.
Контролиращата страна Дирекция „Социално Подпомагане“ П., не взема становище
извън депозирания социален доклад, като моли съда да вземе решение в най-добрия интерес
на детето.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства
/Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0995 от 25.05.2018 г.
на община Пловдив; Решение № 1106 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 2819/2019 г. по описа на
РС Пазарджик/ се установява, че К. Н. П., с ЕГН ********** и Х. З. Ч., с ЕГН ********** са
родители на детето Н. Х. Ч.а, с ЕГН **********, родена на 23.05.2018 г.; че бракът между
страните е прекратен с развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските
права по отношение на детето Н. Х. Ч.а е предоставено на майката, а бащата е осъден да
заплаща издръжка в размер на 200 лева, считано от 09.07.2019 г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Не се оспорва и от социалния доклад по делото, както и издадената от ДГ „****“ гр.
2
П. служебна бележка, се установява, че Н. Х. Ч.а посещава ДГ „****“ гр. П., четвърта група
за учебната 2014г./2015 г.
От приетата като доказателство по делото справка от ТД на НОИ Пловдив за
осигуряването на ответника за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2024 г. се установява, че
същият е имал осигурителен доход, както следва: за месец февруари 2024 г. – 355,43 лева, за
месеците март, април, май и юни 2024 г. – по 933 лева на месец, за месец юли 2024 г. – 81,13
лева. Видно от справка за актуално състояние на трудовите договори към 20.09.2024 г.
ответникът има сключен действащ трудов договор със „Суперфит“ ЕООД, гр. София. От
приетия като доказателство по делото трудов договор № 39/23.08.2023 г., сключен между
МЦ „М. П.“ ООД и К. П., се установява, че майката получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 2490 лева.
Не се спори, а и от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 0109 от 05.02.2024 г. на община Пазарджик, се установява, че
ответникът е баща на малолетното дете Велизар Х.в Ч., с ЕГН **********, родено на
01.02.2024 г.
Представен като доказателство по делото е Договор за банков кредит № HL170567 от
19.02.2024 г., ведно с приложения към него, от които се установява, че майката К. П. е страна
по горепосочените договори за кредит в качеството на кредитополучател.
Представени по делото са доказателства /л. 13 и л. 45 от делото/, от които се
установява, че ответникът е длъжник по изп. дело 20238890401144 и изп. дело № 965/2022 г.,
и двете по описа на ЧСИ Д. С. с рег. № 889, район на действие ОС Пазарджик.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати до разпит в
качеството на свидетели лицата П. Т. Г. и Ц. С. Г..
От показанията на свидетелката П. Т. Г. – баба на детето Н. по майчина линия, се
установява, че майката К. полага основните грижи за детето. От миналата година детето Н.
заедно с майка си и нейният настоящ съпруг живеят в гр. П.. Установява се, че детето има
допълнителни занятия - ходи на езда и на танци два пъти в седмицата. Свидетелката
посочва, че от около две - три години ответникът взе по рядко взима детето и последно
около 25.12.2023 г. я е взимал. Рядко общуват и по телефона. Ответникът не дава
допълнителни финанскови средства на детето Н. извън присъдената издръжка.
От показанията на свидетелката Ц. С. Г., с която ответникът се намира във фактическо
съжителство към настоящия момент, се установява, че двамата имат общо дете на осем
месеца и не им достигат финасовите средства за отглеждането на детето. Свидетелката
получава майчинство в размер на 933 лева месечно в момента, изплаща два кредита.
Майката на ответника им помага финансово - с плащането на издръжката, закупуването на
мляко за детето, плащане на сметки и т.н. Посочва, че ответникът не знае адреса на детето в
гр. П. и преди да замине Н. за гр. П. често е общувал с нея. Свидетелства, че ответникът
няма здравословни проблеми, както и че в момента работи на „частно“, без трудов договор,
като шофьор, но не редовно и не всеки ден. Получава около 40 лв. – 50 лв. на ден, но не
всеки ден.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Г. като логични, последователни и
обективни. По отношение показанията на свидетелката Г. в частта, в която заявява, че
ответникът няма сключен трудов договор, респ. постоянен доход, доколкото противоречат на
писмените доказателства по делото - изисканата справка от НАП, съдът не ги кредитира и
3
предвид липсата на други доказателства в подкрепа на твърдението, че е безработен, приема
за установено, че ответникът има сключен трудов договор към момента.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143,
ал. 1 от СК за изменение на размера на дължимата издръжка от родител на ненавършило
пълнолетие дете поради промяна в обстоятелствата.
Основателността на иска предполага настъпване на обстоятелства с траен и
съществен характер, които са породили необходимост от увеличаване на досегашния размер
на месечната издръжка.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължението за издръжка е израз на общото задължение на родителите по
чл. 125 от СК да се грижат и възпитават децата си. Конкретният размер на издръжката се
определя според критериите, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителите, а минималният й размер за едно дете е равен на една
четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 от СК. При настоящата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определен максимален размер на издръжката и с
оглед на конкретните нужди на детето може да определи издръжка, която е в негов интерес и
съответства на доходите на родителя. Съгласно ППВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от
значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние, трудоспособност и квалификация, преценени към
момента на постановяване на решението. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Конкретно за
ненавършило пълнолетие дете размерът на издръжката следва да бъде съобразен от една
страна с възрастта на детето, ежедневните му нужди, здравословното състояние, наличието
или липсата на специални потребности. Следва да се отчетат икономическите условия в
страната, определени от висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови,
социални и демографски фактори, които определят нуждата от повече средства за
издръжката на едно дете. Следва да бъдат отчетени възможностите на родителя да дава
издръжка с оглед здравословното му и имуществено състояние, възможността да полага труд
и да реализира доходи, наличие или липса на задължение да издържа и други лица.
В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на Решение №
1106/30.07.2019 г. по гр. д. № 2819/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е
определена месечната издръжка на детето Н. Ч.а в размер на 200 лева, до настоящият
момент е изминал период от повече от пет години. Безспорно през това време детето е
пораснало и понастоящем Н. е на 6 г. Съответно са нараснали нуждите й от храна, дрехи,
4
обувки, спортни принадлежности и др. Освен за тях детето има нужда и от средства за
разходки и развлечения в свободното време, за занимания извън учебния процес /в случая
посещава езда и танци/, както и за почивка поне веднъж годишно. Няма данни детето да има
специални потребности, дарби или установен здравословен проблем, които изискват
разходи, по-големи от обичайните, които включват облекло, храна, учебни материали,
извънкласни дейности, отдих и развлечение. Несъмнено се е повишила и цената на живот в
страната и е нараснала минималната работна заплата. Всички тези обстоятелства са с траен
и съществен характер и пораждат необходимостта от увеличаване на размера на месечната
издръжка на детето.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от СК. Ал. 2 на същия текст
предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата – 233,25 лева.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му, както и отчита поскъпването на живота през
последните месеци, породено от инфлационни процеси. Взема предвид и възможностите на
двамата родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че непосредствените
грижи за детето се осигуряват основно от неговата майка, при която то живее и която
понастоящем получава месечно трудово възнаграждение в размер на около 2500 лева.
Относно доходите на ответника, съдът прие, че към настоящия момент ответникът работи
по трудов договор, т. е. реализира доход поне в размер на минималната за страната работна
заплата, която към момента е 933 лева. От друга страна от гласните доказателства по делото
се установи, че ответникът реализира и допълнителни доходи, макар и не редовни.
При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на малолетното дете Н. е
необходима минимум сумата в размер на 500 лева. От тази сума бащата – ответникът Х. Ч.
ще следва да поеме част в размер на 270 лева месечно. Останалата част ще следва да се
осигурява от майката К. Н. П.. При отчитане размера на издръжката, който се поема от
майката, съдът съобрази, че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето. Съдът счита, че във възможностите на ответника е да плаща
издръжка в посочения по-горе размер, тъй като понятието „възможности“ включва не само
всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и
обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. А в случая бащата е в
трудоспособна възраст, добро зравословно състояние и липсват доказателства за наличие на
обективни причини, които да възпрепятстват възможността му да полага допълнително труд,
за да е в състояние да изпълни законовото си задължение за издръжка на малолетното си
дете. Въпреки обстоятелството, че ответникът има законово задължение за издръжката на
друго свое малолетно дете, следва да се отбележи, че задължението на родителя да заплаща
издръжка на своето дете Н. е безусловно. Родителят, при който детето живее, също дължи
издръжка, но тъй като този родител поема ежедневните грижи за него, размерът на
5
издръжката, който дължи, е по-нисък.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.08.2024 г. /в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
Над размера от 270 лева и до претендирания с исковата молба размер от 350 лева,
искът ще следва да се отхвърли. По делото не се установи необходимост от извънредни или
по-големи от обичайните за възрастта на детето разходи, нито пък доходи на бащата, даващи
възможност за определяне на издръжка в претендирания размер.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се постанови предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно сумата от 100,80 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция в
размер на 280,02 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна също има право разноски на основание чл. 78, ал. 3 от СК, но
поради липса на искане в тази насока, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 1106/30.07.2019 г. по гр. д. №
2819/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик ежемесечна издръжка, като увеличава
същия от 200 лева на 270 лева и ОСЪЖДА Х. З. Ч., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ.
Септември, ул. „******, да заплаща на малолетното си дете Н. Х. Ч.а, с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К. Н. П., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „******, ежемесечна издръжка в размер на 270 лева, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от 26.08.2024 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 270 лева месечно до предявения размер от 350
лева месечно като неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка в увеличен размер.
ОСЪЖДА Х. З. Ч., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. Септември, ул. „******, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пазарджик държавна
такса върху увеличения размер на издръжката, а именно сумата от 100,80 лева.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. З. Ч., с ЕГН **********, с адрес с. С.,
общ. Септември, ул. „****** да заплати на К. Н. П., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „****** в качеството на майка и законен представител на малолетното дете
Н. Х. Ч.а, с ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280,02
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл. 316 ГПК, обявен на страните в
открито съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7