№ 71
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
П. Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.20 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
С решение №18 от 20.01.2023г., по нчд №1133/2022г., Окръжен съд Благоевград е
признал Решение №05.1508157.7 от 21.03.2022г., влязло в сила на 20.04.2022г. на несъдебен
орган – Централна служба „Глоби и парични санкции“ на провинция Райнланд – Пфалц,
Федерална република Германия по удостоверение от 28.09.2022г. по отношение на
българския гражданин П. А. М., с постоянен адрес в гр.***, ул.“***“ №**, обл.***, с ЕГН
**********, с което му било наложено наказание парична санкция в размер на 140 евро и
разноски в размер на 28,50 евро или общо 168,50 евро с левова равностойност от 329,58 за
извършено нарушение на разпоредби за движение по пътищата.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба от П. А. чрез служебния му
защитник адв.Б. П.. В жалбата се посочва, че решението на съда е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като делото останало неизяснено от фактическа
страна, защото съдебното следствие се изчерпало само и единствено с приемането на
удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета, без да бъдат събрани
други доказателства. Излагат се в няколко пункта подробни съображения в подкрепа на
изразеното становище. Най-напред се посочва, че нямало данни дали местоживеенето на А.
или обичайното му местопребиваване е на територията на Република България. Освен това,
1
по делото липсвали данни дали А. притежава движимо или недвижимо имущество на
територията на Република България. Поради това защитата счита, че липсват другите две
обективни предпоставки за признаване и приемане на решението за изпълнение съгласно
чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
На следващо място, липсвали данни дали е проверено чия собственост е товарния
автомобил, цитиран в удостоверението по чл.4 от Рамковото решение. Неправилно била
изчислена финансовата санкция, наложена на А., неправилно били изписани имената му. В
заключение се моли да бъде отменено решението, постановено от ОС Благоевград е да бъде
отказано признаване и приемане за изпълнение на описаното решение на ФРГ за налагане на
финансова санкция на засегнатото лице П. А. М..
В хода по същество на делото пред въззивната съдебна инстанция, служебният
защитник на засегнатото лице – адв.Б.П. моли да бъде отменено решението, постановено от
БлОС като незаконосъобразно и по изложените в жалбата съображения. Още веднъж
посочва доводите, отразени във въззивната жалба. В заключение моли да бъде отменено
решението на БлОС и да бъде постановено ново решение, с което да бъде отказано
признаване и допускане изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Представителят на САП счита подадената жалба за неоснователна. Намира, че
първостепенният съд правилно и в съответствие със ЗПИИРКОРНФС е приел и допуснал
изпълнение на посоченото решение съгласно чл.30 ал.2 и чл.32 от посочения закон. Счита,
че смяната на последните две имена на засегнатото лице вероятно се дължи на неправилното
им изписване от несъдебния орган, което е било преповторено и в обжалваното решение.
Намира, че е ясно за кое лице се ска признаване на решение. Моли да бъде потвърдено
решението, постановено от окръжен съд Благоевград.
Производството пред апелативния съд се разглежда в отсъствие на засегнатото лице
П. А. М. /при условията на чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС/, поради което той не взема
становище по депозираната жалба.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в жалбата на
адв.П., становището на страните от съдебното заседание, материалите по делото и сам
служебно провери изцяло правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт,
намери за установено следното:
По повод постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, изпратено от Централния орган по чл.8 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, в БлОС е било
2
образувано производство за признаване и изпълнение в Република България на решение за
налагане на финансови санкции, постановено в друга държава-член на ЕС – Федерална
република Германия, което производство е приключило с атакуваното съдебно решение,
предмет на настоящия въззивен контрол. В рамките на това производство за съдилищата
съществува задължение да проверят дали е налице влязло в сила решение за налагане на
финансови санкции спрямо български гражданин, издадено от държава член на ЕС и дали то
е придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа. От приложените по делото писмени документи, в това число и Удостоверение по
чл.4 се установява, че спрямо българския гражданин П. А. М. е била наложена финансова
санкция в размер на 140 евро за това, че на 23.01.2022г., в 04:41ч., като водач на превозно
средство с рег.№ ******* се движел по пътя в нарушение на разпоредбата на чл.41 ал.1 в
съчетание с приложение 2 49 StVO Наредбата за движение по пътищата, чл.24 StVG Закона
за движение по пътищата, 11,1,4 ВКаt Каталог за глобите, а именно превишил при
движението си с МПС максималната допустима скорост от 60 км/ч. с 19 км/ч, констатирана
скорост от 79 км/ч в землището на Анвайлер, федерален път В 10 при тунел „Щауфентунел“
в посока гр.Ландау. За това нарушение бил наказан с Решение №05.1508157.7 от
23.01.2022г., влязло в сила на 20.04.2022г. Размерът на санкцията е над 70 евро, а именно
140 евро, като в негова тежест били възложени и разноските по делото от 28,50 евро.
По делото е приложено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
производството е било писмено, а лицето е било уведомено за правото си да обжалва
решението пред съд и сроковете за това, но не го е обжалвало. Извън това, за това
нарушение на разпоредбите на движението по пътищата, не се изисква двойна наказуемост,
какъвто е и настоящия случай.
Представеното удостоверение от 28.09.2022г. по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
преведено на български език, отговаря на изискванията на закона и съдържа всички
необходими реквизити и данни по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИИРКОРНФС.
Към него е приложени и оригинала на решението на несъдебния орган.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция, както и първата, счита, че
са налице всички предпоставки за признаване решението за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава членка на ЕС по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.31 ал.1 от Закона,
предвид адреса на постоянното пребиваване на засегнатото лице в гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград, тъй като попада в подсъдността на Окръжен съд Благоевград. Отнася се за
деяние, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, за което не се изисква
двойна наказуемост. По българското законодателство не е изтекла давността за изпълнение
на процесното решение, тъй като пет годишния срок, който тече от 23.01.2022г. не е
изтекъл. Производството по делото е писмено и засегнатото лице е било уведомено лично за
правото си да обжалва, както и за процесуалните срокове за това, поради което липсват
пречки то да бъде признато за изпълнение. Размерът на санкцията е над 70 евро и съгласно
3
фиксирания курс на лева към еврото, сумата, подлежаща на събиране възлиза на 329, 58
лева.
Няма данни спрямо засегнатото лице А. за същото деяние в Република България или
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е постановено или приведено
в изпълнение решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.35 т.2 от
ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице не попада в категорията на чл.35 т.4 и т.5 от ЗПИИРКОРНФС – лицето
не е с имунитет или привилегии по българското законодателство; решението не се отнася до
деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; не е било
извършено извън територията на издаващата държава; наложената санкция не е по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума; лицето е вменяемо и пълнолетно и
съответно може да носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност.
Засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава
лично или чрез упълномощен представител според националния закон относно правото си
да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, но не се е възползвало от това
право и това се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че са объркани имената на засегнатото
лице, тъй като в решението на ФРГ било изписано, че се наказва лице с имена П. А. М..
Видно от направената официална справка в НБД Население (приложена на л.54 от съд.дело
пред ОС Благоевград), изготвена с оглед установяване на последен адрес е, че лицето е с
имена П. А. М.. Освен това е без значение кое име се изписва първо – бащиното или
фамилното, тъй като лицата се идентифицират по единен граждански номер (ЕГН), който в
случая е един и същ и е явно, че се касае за едно и също лице.
Първоинстанционният съд съгласно чл.16 ал.8 от ЗПИИРКОРНФС правилно и
законосъобразно е определил равностойността на дължимата сума от общо 168,50 евро в
български лева, а именно – 329,58 лева.
Тъй като окръжният съд е установил, че са налице всички законови предпоставки,
правилно и законосъобразно е постановил решение, с което е признал и допуснал
изпълнение на описаното решение на окръжен съд във Федерална Република Германия.
С оглед на всичко изложено и като не намери основания за корекция на атакуваното
съдебно решение, САС счете, че същото следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
неговата отмяна.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №18 от 20.01.2023г., постановено по нчд №1133/2022г.
на БлОС, І-ви въззивен наказателен състав, с което е признато Решение №05.1508157.7 от
21.03.2022г., влязло в сила на 20.04.2022г. на несъдебен орган – Централна служба „Глоби и
парични санкции“ на провинция Райнланд – Пфалц, Федерална република Германия по
удостоверение от 28.09.2022г., по отношение на българския гражданин П. А. М. с постоянен
адрес в гр.***, ул.“***“ №**, обл.***, с ЕГН **********, с което му било наложено
наказание парична санкция в размер на 140 евро и разноски в размер на 28,50 евро или общо
168,50 (сто шестдесет и осем евро и 50 цента), с левова равностойност от 329,58 (триста
двадесет и девет лева и 58 ст.) за извършено нарушение на разпоредби за движение по
пътищата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се изпрати на НАП за изпълнение, да се изпрати уведомление
до компетентния орган на издаващата държава за признаване на решението.
Препис от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5