О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 18.07.2017г.
Варненският районен
съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито
съдебно заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7830 по описа за 2017г. на ВРС, 9-ти
с-в, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на М.И..
С нарочно
разпореждане производството е оставено без движение, като на ищеца са дадени
задължителни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.
На осн. чл.60, ал.4 ГПК, предоставения на
страната срок се явява изтекъл към момента, считано от момента на уведомяване,
видно от призовките по делото. Върпреки това и до днес указанията не са
изпълнени.
Поради изложеното съдът намира, че в предоставения на
ищеца срок не са изпълнени указанията на съда и на осн. чл.129, ал.3 ГПК
производството по делото следва да бъде прекратено.
За пълнота следва да се поясни, че въпреки ясните указания на съда и
подадените две уточняващи молби, напълно неизяснени останаха от ищеца следните
обстоятелства, които са от съществено значение за редовността на предявените
искове по чл.344, т.1-3 КТ, а именно: 1/ на коя дата, с какъв акт е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца и кога е връчен той на служителя; 2/
уволнението, наложено с какъв акт се моли за отмяна; 3/ какви са основанията за
това, които съгласно константната практика на ВКС по чл.290 ГПК следва да са
изчерпателно посочени в исковата молба; 4/ какъв е точният размер на иска по
чл.344, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ; 5/ какъв е точният период или поне начален
момент на иска по чл.344, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ. Тези нередовности са
множество и съществени, поради което продължаващото им наличие и след
двукратните указания на съда мотивира прекратяване на делото на осн. чл.129,
ал.3 ГПК.
И отново за пълнота
– няма спор в доктрината и практиката, че уволнението по трудови правоотношения
се счита за наложено единствено с факта на връчването му на служителя, удостоверено
с негов подпис или с подписите на двама свидетели, при отказ от получаване. От
този момент настъпва прекратителния ефект на акта на работодателя, от този
момент започва да тече срока за оспорване на уволнението, от този момент
започва и срока на обезщетението, в случай на незаконност. Когато актът на
работодателя, с който той налага уволнението, не е връчен изобщо на служителя,
уволнение изобщо няма реализирано, а какво работодателят е вписал в своите
кадрови и трудови досиета или изпратил като уведомление на НАП е напълно
иррелевантно. И следователно в този случай служителят – адресат няма
процесуален интерес от искове по чл.344, т.1-3 КТ, тъй като преди връчването на
заповедта, същите са преждевременно предявени.
В настоящия случай
ищецът ясно и недвусмислено сочи в ИМ и двете УМ, че акт на работодателя за
уволнението, никога не е бил връчван на служителя, следователно последният все
още няма интерес от искове по чл.344, т.1-3 КТ, а напротив – дължи явяване на
работа, където, ако не бъде допуснат, има право на друг вид обезщетение. А ако
работодателят отказва да представи на служителя документи от трудовото му
досие, включително за уволнението (в случая няма дори такива твърдения), същият
следва да сезира Инспекция по труда за съдействие за получаване на същите
(съдът няма такова правомощие), след което да инициира производство по чл.344,
т.1-3 КТ въз основа на тях.
По тези причини се
налага прекратяване на делото и на осн. чл.130 ГПК.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 7830 по описа за 2017г. на ВРС, 9-ти
с-в, на осн. чл.129, ал.3 ГПК и на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………