Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 21.06. 2022
г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1078 по
описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗдвП/.
Образувано е по жалба на Ц.Б.К., срещу
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0436-000027/20.04.2022 г. , издадена от
Началник Сектор към ОД на МВР Варна, РУ 02 Варна, с която на К. е наложена ПАМ
на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № **за
срок от шест месеца.
Изложените в жалбата доводи са затова, че автомобилът бил предоставен
на сина на собственичката, който от своя страна го предоставил на П.М. за да се придвижи до
болницата. Излагат се аргументи, че синът имал дъщеря на 9 г., която е ученичка във втори клас, във връзка с което
колата била необходима, тъй като сам се грижел за детето. В съдебно заседание жалбата се поддържа,
включително с искане за намаляване на срока на ПАМ.
Ответникът – Началник сектор към ОД на
МВР Варна, РУ 02 Варна , чрез упълномощения гл. юрисконсулт Б.Й. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Мотивира се с аргумент за безспорна установеност , че колата е предоставена на лице, което не притежава
свидетелство за управление на МПС.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Ц.Б.К. е собственик на л. а. „Ситроен Ц 3“ с рег. № **.
На 20.04.2022 г., около
6.00 ч. автомобилът е управляван в гр. Варна
по ул. „В.Д.“ от лицето П.Л.М. . При
извършена проверка от органи на ІІ РУ Варна било установено, че М. управлява автомобила без да притежава СУМПС.
Срещу П.Л.М. бил съставен АУАН серия АД № 086435/20.04.2022 г. за допуснато
нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС от
неправоспособен водач, който не притежава СУМПС.
Актът е връчен на посоченото като нарушител лице,
което го подписало без възражения, като
видно от съдържанието на АУАН, при съставянето му са иззети като доказателства
СРМПС № ** и 2 бр. регистрационни табели с № **.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0436-000027 от 20.04.2022 г., П.Н.Ч. на длъжност Началник
сектор към ОД на МВР Варна, РУ 02 Варна, оправомощен със Заповед № 365з-4340/01.11.2017
г. на директора на ОДМВР – Варна, налага
на собственика на автомобила Ц.К.
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС л. а. „Ситроен Ц 3“ с рег. № **за срок от
6 месеца. В заповедта е отразено, че са отнети 2 броя регистрационни табели с
рег. № **и СРМПС №**, както и че същата е постановена въз основа на съставен
АУАН серия АД № 086435. ЗППАМ е връчена
на адресата срещу подпис на 20.04.2022 г., , а жалбата срещу нея е подадена във
ІІ РУ на МВР Варна на 29.04.2022 г.
По делото е приобщена административната преписка по
издаване на оспореният ИАА. Представени са и са приети писмени доказателства за
компетентността на издателя на оспореният
акт - Заповед № 365з-4340/01.11.2017 г.
на директора на ОД на МВР- Варна, справка за нарушител водач – П.Л.М. , както и
данни за собствеността на превозното средство.
При така установените обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка представлява индивидуален административен акт, жалбата
срещу който е подадена в законовия срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от лицето адресат на акта, което съгласно чл. 147, ал. 1
от АПК има право да го оспорва , тъй
като същият пряко засяга негови лични
права и законни интереси, поради което съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Към преписката e представена Заповед № 365з-4340/01.11.2017
г. на директора на ОД на МВР- Варна, определяща категориите длъжностни лица, в
т. ч. „Началниците на сектори/групи“ в
РУ при ОД на МВР-Варна, които са оправомощени да
издават заповеди, включително за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Към
описаната категория служители принадлежи и издателят на акта П.Н.Ч. на длъжност
Началник на Сектор към ОД на МВР-Варна във РУ 02, поради което същият е
компетентен да приложи мярката за административна принуда по отношение на собственика
на процесното ППС. Оспорената заповед е
издадена в изпълнение на така възложените правомощия и при наличието на нарочен
акт за определяне права на издателя, поради което тя представлява валиден
адм. акт.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изисква
заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. Така регламентираната форма
на обжалваната заповед е спазена – подробно и ясно са изложени фактическите
основания и е посочено правното
основание, а именно това по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, което съответства
на фактическото такова. В този смисъл, обжалваната заповед е издадена при
спазване на регламентираната в закона форма на адм. акт.
В случая,
съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти изложени в мотивите, както и доколко тези факти от
действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената правна
норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. От мотивите на
процесната заповед се установява, че в случая е налице хипотезата на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е
неправоспособно.
По повод
приложението на материалния закон, възраженията на жалбоподателя не са свързани
с отричане на изложените в обжалваната заповед факти – не се оспорва, че на
посочените дата и място неправоспособната П.М. е управлявала собственото на Ц.К.
МПС. Не са представени от жалбоподателката
доказателства, че автомобилът се ползва от нейният син, както и че само той полага грижи
за дъщеря си, а от друга страна фактите по така наведените възражения са изцяло
ирелевантни. Жалбоподателката правилно е определена като субект на ПАМ в
качеството й на собственик на МПС, с което е извършено от друго лице
административното нарушение по цитираният в обжалваната заповед АУАН.
Същевременно, законосъобразно е определен с обжалваната заповед и срокът на ПАМ
- последната е наложена в минималният предвиден в чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП срок от 6 месеца, поради което съдът намира, че
оспорената заповед е изцяло материалнозаконосъобразна.
Същевременно, при служебно извършената от съда
проверка не са установени допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти, съответно
към административната преписка са
приложени доказателствата удостоверяващи наличието на фактическите основания мотивирали органа да издаде обжалваната заповед.
В случая не е налице и отменителното основание по
смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в
съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер, като с
нейното прилагане се изпълнява и целта
на чл. 22 от ЗАНН във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения за
управление на МПС от неправоспособни водачи.
Така обоснованата липса на всички регламентирани в чл.
146 от АПК отменителни основания налага жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход от делото сторените от жалбоподателката
разноски следва да останат за нейна сметка, а такива на ответника не се дължат,
поради липсата на заявена от него такава претенция.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ц.Б.К. ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0436-000027/20.04.2022 г., издадена от Началник
сектор към ОД на МВР – Варна, РУ 02 Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Ситроен
Ц 3“ с рег. № **за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № ** и два броя
регистрационни табели с рег. № **.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. последно от Закона за движението
по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :