Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4
гр.Русе, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 733
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба от Т.И.Г. ***
против решение № 1040-17-91/17.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е потвърдено разпореждане № РВ-3-17-01019163/19.10.2021 г. на
ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
(ДОО) при ТП на НОИ – Русе за възстановяване, на основание чл.114, ал.1 и ал.3
от КСО, на сумата от общо 907,64 лева, от които 850,95 лева – главница, представляваща
недобросъвестно получено от жалбоподателя парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 05.01.2021 г. до 12.02.2021 г. и 56,69 лева – лихва. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят твърди, че дейността му като председател на съвета на
директорите на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр.Разград не е трудова, тъй като, по
своето естество, договорът за управление и контрол, по силата на който се
възлага управлението на едно търговско дружество, е граждански, а не трудов, което
становище обосновава с цитираната практика на ВКС. Поддържа, че през периодите
на временната неработоспособност фактически не е изпълнявал присъщите на
посочената длъжност задължения – не е вземал участие в заседанията на съвета на
директорите, не е подписвал документи, не е бил в командировка и т.н., поради
което не е била налице забраната по чл.46, ал.3 от КСО за получаване на парично
обезщетение, респ. полученото обезщетение не подлежи на възстановяване. Моли
съда да постанови решение, с което оспореното решение на директора на ТП на НОИ
– Русе и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО да бъдат отменени. Възразява, че юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответника по жалбата не следва да се присъжда, тъй като по този
начин последният би се обогатил неоснователно.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност по подробно изложените в хода на устните състезания и в
представената писмена защита съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Страните не спорят по фактите. От
приложените по преписката доказателства се установява, че с решение по т.1 от
протокол № 1 от проведеното на 14.07.2017 г. заседание на съвета на директорите
на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр.Разград, жалбоподателят, в качеството му на член
на съвета, бил избран за негов председател. От извършената на основание чл.23,
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка по партидата на лечебното заведение в
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установява, че жалбоподателят е
вписан като член на съвета на директорите на посоченото търговско дружество още
на 20.07.2017 г. Според чл.231, ал.4 от ТЗ, в относимата част на разпоредбата, изборът
на членове на съветите има действие от вписването му в търговския регистър,
т.е. по отношение на третите добросъвестни лица вписването има конститутивно
действие, считано от датата на извършването му. При последвалите промени в
персоналния състав на съвета на директорите на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД
гр.Разград, жалбоподателят е запазил позицията си като негов член и
председател. Установява се, че през периода от 08.11.2019 г. до 01.03.2021 г. той
е работил и по трудово правоотношение в УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе. Видно от
представената справка за изплатени обезщетения по ДОО, на жалбоподателя, чрез
осигурителя УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, пред който болничните листи са
представени, са изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради
общо заболяване по следните болнични листи: № Е20200508997, за периода от
05.01.2021 г. до 11.01.2021 г. (два работни дни), в размер на 210,83 лева, № Е20200509002,
за периода от 12.01.2021 г. до 15.01.2021 (четири работни дни), в размер на 421,65
лева и № Е20200509026, за периода от 08.02.2021 г. до 12.02.2021 г. (два
работни дни), в размер на 218,47 лева, или общо сумата от 850,95 лева. В същото
време, с фишове за месец януари и месец февруари 2021 г., на жалбоподателя е
начислено възнаграждение по сключения с МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр.Разград
договор за управление и контрол (ДУК), в качеството му на председател на съвета
на директорите, в брутен размер от 3250 лева за всеки от двата месеца. Видно от
представените фишове, от определения по тях осигурителен доход са извършени
удръжки за ДОО. Няма спор, че начислените суми за получаване, в размер
съответно на 2649,45 лева и 2678,91 лева, са били изплатени на жалбоподателя по
банков път (в двата фиша е налице отбелязване „дебитна карта“). Установява се също,
че последният не е представил екземпляр от описаните по-горе болнични листи
пред втория осигурител - МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД гр.Разград.
При тази фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Оспореното решение е издадено от
директора на ТП на НОИ – Русе, който е материално и териториално компетентния
орган да разгледа жалбата срещу разпореждане на длъжностното лице по контрола на
разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, за възстановяване на неоснователно
получените от жалбоподателя плащания по държавното обществено осигуряване,
съгласно чл.117, ал.1, т.2, б. „д“ от КСО. Самото разпореждане също е издадено
от компетентен съгласно чл.114, ал.3 от КСО орган – от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –
Русе.
Решението е в писмена форма и съдържа
подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна. В него са
подробно описани установените по преписката обстоятелства и са посочени
приложимите правни норми.
Съдът не констатира в хода на административното
производство, както при постановяване на оспореното решение, така и на
потвърденото с него разпореждане, да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Такива не се и твърдят от жалбоподателя.
Спорът между страните се концентрира по
приложението на материалния закон и по – конкретно по съдържанието на понятието
„трудова дейност“ по смисъла на чл.46, ал.3 от КСО.
Според тази разпоредба, парично
обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се
изплаща на лица, упражняващи трудова
дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство
през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Жалбоподателят, за да обоснове
неприложимост на забраната по чл.46, ал.3 от КСО, акцентира на разликите между
гражданския договор, какъвто безспорно е и договорът за управление и контрол (предвиден
в чл.244, ал.7 от ТЗ при едностепенната система за управление на АД) и трудовия
такъв, регламентиран в КТ.
Това виждане не се споделя от съда. Понятието
„трудова дейност“ по смисъла на чл.46, ал.3 от КСО не се изчерпва само с престирането
на работна сила срещу възнаграждение по силата на трудово правоотношение. Цитираната
норма всъщност определя обхвата на спорното понятие „трудова дейност“ като поставя
изискването тя да е „…основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство“. Така, според чл.4, ал.1, т.7
от КСО, в приложимите части на разпоредбата, наред с работниците и служителите,
т.е. на лицата, работещи по трудово правоотношение (т.1 от същата алинея), задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство са и членовете на съвети на
директорите на търговските дружества. Според чл.40, ал.1 от КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на
отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Както
основателно сочи ответникът по жалбата в представената писмена защита, от този
текст следва, че паричното обезщетение има заместителен характер по отношение
на възнаграждението, получавано от лицата, осигурени за този риск, тъй като то
се дължи „вместо възнаграждение“,
сред които лица се включват, както беше посочено, и членовете на съвета на
директорите на търговските дружества. С изплащаните от НОИ парични обезщетения
се цели тези лица да бъдат компенсирани за времето, през което, поради
временната си неработоспособност, не получават доходи от осъществяваната от тях
трудова дейност, независимо от конкретния източник, от който произтича
задължението за нейното изпълнение – трудов договор или договор за управление и
контрол, както е в случая. Именно поради заместителния характер на паричното
обезщетение не е допустимо осигуреният да получи едновременно, за един и същ
период, както възнаграждение за трудовата си дейност, така и парично
обезщетение за временна неработоспособност. Тъй като жалбоподателят е получил
възнаграждение за месеците януари и февруари 2021 г. по сключения с МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ АД – Разград договор за управление и контрол, през което време той е
бил във временна неработоспособност съгласно описаните по-горе болнични листи,
то, по арг. от чл.40, ал.1 от КСО, паричното обезщетение се явява недължимо
платено. Щом жалбоподателят е получавал възнаграждение по този договор за
посочените месеци, то ирелевантно се явява обстоятелството дали той фактически
е изпълнявал задълженията си по този договор като напр. е участвал в заседания
на съвета на директорите, подписвал е дружествени документи, бил е командировка
и т.н., което обстоятелство би имало значение само в отношенията му с
посоченото търговско дружество. В крайна сметка, както жалбоподателят сам сочи,
през това време представителната му власт не е била прекъсвана, което би
изисквало отписването му от търговския регистър, поради което е разполагал с
принципната възможност да изпълнява присъщите на длъжността представителни и
управленски функции.
Тези изводи не се променят предвид
обстоятелството, че през процесните периоди, за които е получено паричното
обезщетение поради временна неработоспособност, жалбоподателят е бил осигуряван
на две основания при двама осигурители – при УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе по трудов
договор и МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград, по сключения договор за управление
и контрол. Според чл.31, ал.2 и ал.4 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване, в относимите им части, сборът от
доходите за период от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на
временната неработоспособност, от който се изчисляват паричните обезщетения за
временна неработоспособност, в случаите, в които лицето е осигурено по повече
от едно правоотношение/основание за осигуряване, не може да бъде по-голям от
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки
месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения като паричните
обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са
осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и
професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване,
се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.
Разпоредбата на чл.31, ал.4 от цитираната наредба касае само изплащането, но не
и реда за изчисляване на размера на среднодневното парично обезщетение, който
се определя от сбора от доходите и при двамата осигурители, но не повече от
максималния осигурителен доход, за регламентирания период от 18 календарни
месеца. Поради това следва да се приеме, че изплатеното на жалбоподателя парично
обезщетение за временна неработоспособност изпълнява заместителна функция не
само по отношение на трудовото възнаграждение, получавано при осигурителя УМБАЛ
„Канев“ АД гр.Русе, пред който са представени болничните листи и по което няма
спор, че жалбоподателят не е получавал трудово възнаграждение за периода на
временната неработоспособност, но така и по отношение на възнаграждението по
договора за управление и контрол с МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград, получено в
същия период. Това е така, защото е невъзможно състоянието на временна
неработоспособност да съществува по отношение на единия осигурител, а по
отношение на другия то да не е налице. Това следва и от разпоредбата на чл.8,
ал. 1 от НМЕ, съгласно която на осигурените лица, които работят при повече от
един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния
лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния
лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.
Пред всеки от осигурителите, съгласно чл.9, ал.2 от НМЕ, осигуреното лице е
длъжно да представи тези екземпляри в срок от два дни. Както беше посочено, от данните
по преписката е видно, че процесните болнични листи са издадени само в един
екземпляр, който е представен от жалбоподателя само пред УМБАЛ „Канев“ АД
гр.Русе.
Според чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Недобросъвестността
предполага лицето, което е получило осигурителното плащане, да е знаело или да е било длъжно да знае за
съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от
обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното
осигурително плащане.
Така е и в случая.
Жалбоподателят безспорно е бил
наясно, че през периодите на временната неработоспособност е получавал по
банковата си сметка възнаграждение за изпълняваната от него длъжност председател
на съвета на директорите на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград. Неправилното
тълкуване на закона от негова страна и субективната му увереност, че понятието
„трудова дейност“ се изчерпва единствено с дейността по трудово правоотношение
без да включва и тази по сключения с посоченото търговско дружество договор за
управление и контрол не могат да обосноват извод за добросъвестност на
жалбоподателя. Добросъвестността е свързана с незнание на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства (такъв би бил случая, ако жалбоподателят не знаеше,
че такова правоотношение между него и МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград въобще
съществува и че по силата на същото през процесните периоди е получил
възнаграждение), а не с правната им оценка съобразно принципа, че незнанието на
закона не извинява никого (Ignorantia
legis neminem excusat).
По изложените съображения оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане се
явяват законосъобразни административни актове, поради което депозираната жалба,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съгласно чл.37 от ЗПП, съдът определя в
минималния размер от 100 лева по чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НОИ, който
институт има качеството на юридическо лице съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2,
ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение ответникът
би се обогатил неоснователно. Както се сочи и в цитираното тълкувателно
решение, правоотношението между юридическото лице, в случая НОИ, и юрисконсулта
е неотносимо към правото на присъждане на разноски и е без значение дали
възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за
правна помощ, както би било при процесуалното представителство, осъществявано
от адвокат, или по силата на служебно, респ.трудово, правоотношение с
юрисконсулта, тъй като и в двата случая заплащането му е със средства на
бюджета.
Делото, по своя предмет, попада в
обхвата на чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ вр. чл.114, ал.3 от КСО като с оспореното
разпореждане е наредено възстановяването на сума в общ размер от 907,64 лева, която
е под предвидената в чл.119 от КСО граница от 1000 лева, поради което настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Г., с ЕГН **********,
против решение № 1040-17-91/17.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е потвърдено разпореждане № РВ-3-17-01019163/19.10.2021 г. на
ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ – Русе за възстановяване, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, на
сумата от общо 907,64 лева, от които 850,95 лева – главница, представляваща
недобросъвестно получено от жалбоподателя парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 05.01.2021 г. до 12.02.2021 г. и 56,69 лева – лихва.
ОСЪЖДА Т.И.Г.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Националния осигурителен институт, със
седалище гр.София, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64,
представляван от управителя Ивайло Цветанов И., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: