№ 5264
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110205955 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Я. Я. К., ЕГН ********** чрез адв. П. В.
срещу наказателно постановление № 24-4332-033985/20.02.2024 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като в самия му текст е посочено, че следва да се
санкционира собственикът на управляваното МПС, а жалбоподателят не е
такъв. Поддържа се, че задължение на собственика е да пререгистрира
закупения автомобил, а не на трето лице- водач. Счита, че доколкото
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и жалбоподателят не е
бил собственик на процесното МПС, то са липсвали данни, от които да се
направи извод, че МПС е с прекратена регистрация. Застъпва се тезата за
субективна несъставомерност на деянието, тъй като жалбоподателят нито е
знаел, нито е имало как да узнае, че МПС е с прекратена регистрация. От съда
се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и дава обяснения по случая, в които посочва, че е бил спрян за проверка от
1
служители на МВР, от които узнал, че регистрационните номера на
автомобила са невалиди и същите били свалени. Посочва, че към момента на
управление на автомобила същият бил собственост на дружество, управител
на което бил бащата на жалбоподателя. Посочва, че не е знаел, дали
дружеството е извършвало действия по пререгистрация на автомобила, а
самият той имал пълномощно единствено за управлението му, но не и за
пререгистрацията на автомобила.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. В. моли за отмяна
на обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата
съображения. Моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените
от него разноски в производството за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили
писмени бележки се аргументира правилност и законосъобразност на
наказателното постановление.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.08.2023 г. между **** и „******” ЕООД бил сключен договор за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. №
********. След закупуване на автомобила собственикът не заявил
пререгистриране на автомобила в КАТ.
На 25.08.2023 г. по електронен път в отдел „Пътна полиция” при СДВР
било получено уведомление за сключения договор. Тъй като и след
получаване на уведомлението за сключения договор купувачът „******”
ЕООД не регистрирал автомобила на свое име, на 27.10.2023 г. регистрацията
на същия била служебно прекратена. Собственикът на автомобила не бил
уведомен за прекратяването на регистрацията и регистрационните номера на
автомобила не били свалени.
На 13.11.2023 г. в гр. София жалбоподателят Я. Я. К. управлявал лек
автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ********, движейки се по ул.
„****“ с посока на движение от ул. „*****” към ул. „****”. На кръстовището
на ул. „****“ и ул. „*****” жалбоподателят бил спрян за проверка от
полицейски служители и след установяване, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация старши полицай при 01 РУ- СДВР С. Г. С. съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 775351/13.11.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на
данни за извършено престъпление. С постановление от 12.01.2024 г. прокурор
при СРП отказал да образува досъдебно производство. На 20.02.2024 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което било
връчено на Я. К. на 26.03.2024 г., а на 29.03.2024 г. по пощата била депозирана
и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства -
2
показанията на свидетеля С. Г. С., обясненията на жалбоподателя Я. Я. К.,
постановление на прокурор при СРП от 12.01.2024 г. за отказ да се образува
досъдебно производство, справка „Картон на водач”, заповед № 8121к-
13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 513д-4529/31.05.2022 г. на директора на СДВР, справка от
АИС – КАТ относно регистрацията на лек автомобил марка „***”, модел
„***” с рег. № ********, договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2023
г.
Показанията на свидетеля С. Г. С. не носят релевантна за предмета на
доказване по делото информация – същият не декларира какъвто и да било
спомен относно обстоятелства, свързани с извършената проверка, мястото,
установения водач и констатираното от него в хода на проверката, поради
което съдът намира за ненужно да ги обсъжда.
По същество управлението на лекия автомобил марка „***”, модел
„***” с рег. № ******** от страна на жалбоподателя се установява от
дадените от него обяснения, в които същият потвърждава, че при управление
на посоченото МПС е бил спрян за проверка от полицейски служители, които
установили, че регистрационните табели на автомобила са „невалидни”,
поради което и свалили същите. Жалбоподателят посочва, че към момента на
проверката не е знаел, дали новият собственик на автомобила е предприел
някакви действия да пререгистрира същия на свое име в службите на пътната
полиция.
Обстоятелството, че към инкриминираната дата – 13.11.2023 г.
регистрацията на процесния автомобил марка „***”, модел „***” с рег. №
******** е била служебно прекратена се установява от постъпилата по делото
справка от ОПП- СДВР, видно от която информация за сключения договор за
покупко-продажба е постъпила в ОПП- СДВР на 25.08.2023 г. и тъй като в
двумесечен срок приобретателят не е регистрирал автомобила на свое име
регистрацията на последния е била служебно прекратена на 27.10.2023 г. По
делото не бяха ангажирани доказателства, установяващи, че самият
жалбоподател е бил уведомен по какъвто и да било начин за обстоятелството,
че лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ******** е със служебно
прекратена регистрация.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК като обективни и
информативни. От представеното копие от договор за покупко-продажба на
МПС се установи, че на 25.08.2023 г. дружеството „******” ЕООД е закупило
от **** лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ********.
От представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи и
заповед № 513д-4529/31.05.2022 г. на директора на СДВР се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
3
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т.
2.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
министърът на вътрешните работи е възложил на полицейските служители от
районните управление след успешно положен изпит да съставят актове за
установяване на административни нарушения на ЗДвП. Видно от заповед №
513д-4529/31.05.2022 г. на директора на СДВР актосъставителят С. Г. С.
успешно е положил изпит за познаване съдържанието на ЗДвП, поради което и
същият е притежавал материална компетентност да състави процесния АУАН.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от ***** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“,
без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в
длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. ***** е встъпила в
длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3.10
от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 20.02.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на
твърдяното нарушение, а НП е издадено 3 месеца по-късно.
Разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.140, ал.1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В настоящия казус категорично беше установено, че на
инкриминираната дата 13.11.2023 г. жалбоподателят е управлява МПС /лек
автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ******** /, чиято регистрация е
била служебно прекратена на 27.10.2023 г. на основание чл. 143, ал.15 от
ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му
нарушение.
По делото обаче не се установи жалбоподателят да е действал виновно.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че собственикът на
автомобила – „******” ЕООД е бил уведомен за извършеното прекратяване на
регистрацията, още по-малко са налице данни, че водачът на това МПС –
жалбоподателят К. - е узнал за това обстоятелство. Ето защо съдът намира,
че деянието на Я. Я. К. е несъставомерно от субективна страна – от една
страна липсват данни същият да е бил наясно, че регистрацията на
4
управлявания от него автомобил е прекратена, а от друга - същият не е бил и
длъжен да знае това, тъй като е управлявал чужд автомобил, с поставени
регистрационни номера, за който не е могъл да знае кога точно собственикът
му го е придобил, дали и кога последният е изпълнил задължението си след
придобиването му да го регистрира. В наказателното постановление е
посочено, че при служебно прекратяване на регистрацията на МПС на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не се предвижда уведомяване на
собственика за това обстоятелство, тъй като същият е длъжен да познава
закона и да знае какви биха били последиците от това негово бездействие.
Изложеното несъмнено е вярно. В случая обаче неправилно в НП е посочено,
че жалбоподателят като собственик е бил длъжен да знае какви са
последиците от неизпълнение на задължението му да регистрира автомобила -
жалбоподателят не собственик на управлявания от него автомобил и същият
няма задължение да регистрира автомобила на свое име, още по-малко да знае
изпълнил ли е собственикът законовите си задължения за пререгистрация на
автомобила. Предвид това, деянието на жалбоподателя не е извършено при
умисъл или непредпазливост, не е осъществено виновно, поради което и
наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на делото и предвид обективираното искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 400 лева, представляваща заплатено
от него адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие /л. 11 от делото/ посоченото възнаграждение е
платено в брой при подписване на договора, за което последният служи като
разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т.1 и чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-033985/20.02.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя Я. Я. К., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на Я. Я. К., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща сторени от него разноски в производството за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6