Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
22.01.2020 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
петнадесети октомври |
|
Година
|
2019 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
Съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
244 |
по описа за |
2019
|
година |
||||
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Е.Й. *** е обжалвал
Наказателно постановление № 19-0300-000135/30.04.2019 година на Началник Група
към ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, с което, за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, му е наложено,
на основание чл.179 ал.2 предл.1 ЗДвП, административно наказание глоба в размер
на 200 лева. Възраженията са в смисъл, че изложената в административните актове
фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. Изложени
са и доводи в подкрепа на тезата за неправилна правна квалификация на деянието.
На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Миглена Нанчева от ВрАК
поддържа искането за отмяна на обжалвания административен акт на база
основанията, визирани в жалбата.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 20.04.2019 година
около 17,55 часа жалбоподателят Е.Й. и съпругата му свидетелката Евгения
Йорданова пътували в лек автомобил „Субару Форестер“ с регистрационен номер
ВР6471СС по Главен път Е 79 от гр.Мездра за гр.Враца. Водач на МПС бил Й.. На
км.160.500 двамата съпрузи чули силен пукут, след което колата станала
неуправляема, отклонила движението си надясно и напуснала пътното платно, след
което се ударила в стълб, част от конструкцията на автоматично устройство за
записване на пътния трафик № 4007 и спряла в едно дърво. Жалбоподателят казал
на свидетелката, че вероятно се е спукала гума, но това не било потвърдено при
огледа, който двамата извършили. За настъпилото пътно-транспортно произшествие
съпрузите уведомили РУ Мездра, откъдето на място били изпратени свидетелите Н.В.
и С.Н.. Те изпробвали водача за алкохол с техническо средство, като резултатът
бил отрицателен. Жалбоподателят обяснил, че автомобила е наскоро закупен от
семейството и отрекъл да го е управлявал с превишена скорост. Освен това разказал
и за силния пукот, като изразил мнение, че ПТП е в резултат на техническа
неизправност. Контролните органи констатирали липса на следи от спирачен път по
платното. Имайки предвид това обстоятелство, както и особеностите на релефа, а
именно десен наклон на пътното платно, липсата на неравности, сухата настилка и
добрите атмосферни условия, свидетелят В. приел, че Й. е управлявал МПС със
скорост, несъобразена с релефа на пътя, в резултат на което автомобилът е
поднесъл и това е довело до настъпване на ПТП. За това нарушение на Закона за
движението по пътищата бил съставен АУАН на жалбоподателя.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Ц.В., С.И.Н. и Евелина
Любенова Йорданова.
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба
от Е.Й., намира същата за основателна. Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен на
жалбоподателя за това, че е управлявал МПС с несъобразена с релефа на пътя
скорост, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети. Актосъставителят,
а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.20
ал.2 от Закона за движението по пътищата. Според цитираната разпоредба,
водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Наред с това, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В обстоятелствената част на административните
актове е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС с несъобразена скорост.
Както в АУАН, така и в НП липсват данни относно максимално допустимата за този
пътен участък скорост на движение, както и с каква скорост са е движил
автомобила на Й.. Въпросът, свързан със скоростта на движение на процесното
МПС, обаче е без значение, тъй като за извършване на нарушение по смисъла на
горната разпоредба е от значение единствено дали водачът се е съобразил с всеки
един от конкретно изброените елементи на пътната обстановка. Несъобразяването
дори и само с един от тях е достатъчно основание, за да се приеме, че от
обективна страна са налице белезите на това нарушение. В настоящият случай,
актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят е управлявал
лекия автомобил със скорост, несъобразена с релефа на пътя, което е довело до
причиняване на ПТП с материални щети. Преценени в съвкупност, събраните по
делото доказателства не подкрепят по безспорен начин тази теза. От показанията
на свидетелите В. и Н. става ясно, че в този участък платното е с наклон,
настилката е била суха, в добро състояние, без неравности, атмосферните условия
също са били добри. Като водач на лекия автомобил, Й. е следвало да избере
скорост на движение, която, съобразена с тези характеристики, да му позволи да
спре пред предвидимо препятствие или пред възникнала опасност за движението. Според
§6 т.37 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, препятствие
на пътя е нарушаване целостта на пътното платно, както и предмети, вещества
или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Доказателствата по делото – гласни и писмени, не съдържат данни в тази насока,
поради което не може да се приеме, че на инкриминираните дата и час е имало
условия за възникване на препятствие в този пътен участък. В хода на съдебното
следствие са събрани доказателства, от които е видно, че поведението на
автомобила на пътя, респ. настъпилото впоследствие ПТП, са резултат не от
действията на водача, а от техническа неизправност на превозното средство. В
показанията си свид. Йорданова твърди, че по време на движението двамата със
съпруга й са чули силен пукот, след който колата е станала неуправляема,
отклонила е движението си надясно и е напуснала пътното платно. Твърденията на
свидетелката намират опора в показанията на свидетелите В. и Н., според които
жалбоподателят е съобщил за техническа неизправност, но без да я конкретизира.
При това положение контролните органи са приели, че е налице нарушение на
правилата за движение. В съдебно заседание обаче са събрани писмени
доказателства, от които става ясно, че техническа повреда действително е била
налице. В показанията си свидетелката Йорданова твърди, че автомобила е бил
прибран от мястото на ПТП, след което е откаран в автосервиз. В тази връзка, по
делото е представена и приета като доказателство служебна бележка, издадена от
управителя на автосервиз „ДИ ЕЙ КАРГО“ ЕООД гр.Мездра, от чието съдържание
става ясно, че процесното МПС е било представено за оглед в сервизната база на
23.04.2019 година и след извършеното обследване на ходовата част е констатирано
наличие на силна корозия на преден ляв носач, в резултат на което същият е
скъсан на две части, като при тази повреда водачът е лишен от възможността да
контролира автомобила. Съдържанието на този документ не е оспорен от страните и
съдът не намира основания, поради които да не го кредитира. Преценени в
съвкупност, този доказателствен източник и показанията на свидетелката
Йорданова дават основание да се приеме, че именно техническа повреда, а не
управление на МПС със скорост, несъобразена с релефа на пътя, са довели до
настъпилия вредоносен резултат, описан в обстоятелствената част на
административните актове. При това положение настоящият състав счита, че не е
налице нарушение по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП, поради което обжалваното НП
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000135/30.04.2019
година на Началник Група ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушение на чл.20
ал.2 ЗДвП, на Е.Й. *** е наложено, на основание чл.179 ал.2 предл.1 ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: