№ 1420
гр. Перник, 29.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500796 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1032/23.10.2023 г. по гр.д. № 78/2023 г. на Районен съд гр. Перник
е осъден „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес
център ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. Е., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, кв.
Проучване, бл. 9, вх. Б, ет. 6, ап. 17, сумата от 5852.54 лева, платена при начална липса
на основание и представляваща цена на преизчислено количество електрическа
енергия, начислена по партида № 540006480085 въз основа на констативен протокол №
2002334/27.07.2022 г., обхващащ периода от 28.04.2022 г. до 27.07.2022 г. и
фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/20.12.2022 г. за
недвижим имот – къща, находяща се в с. Дивотино, общ. Перник – УПИ XVII-554, кв.
33, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 27.01.2023 г. до
окончателното й изплащане. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно
разноските.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД,
чрез юрк. С.Й.Н. е обжалвало решението като същото се сочи за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че при постановяване на атакувания акт решаващият съд е достигнал до
неправилни изводи, като се правят оплаквания в тази насока. На първо място се
възразява срещу твърдението, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ
изисква наличието на нерегламентирани външни или вътрешни въздействия и
манипулации върху СТИ. Допълва, че никъде в текста на цитираната разпоредба не е
поставено изискване за установена намеса, а единствено за доказано измерване с
грешка или пълно неизмерване, или установена промяна в схемата на свързване. Сочи,
че съгласно практиката на ВКС в случаи като процесния от значение е факта на
установяване на неизмерващо СТИ, който е достатъчен за да се извърши корекция по
реда на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ. На следващо място се твърди, че видно от
1
констативния протокол и разпитите на свидетелите става ясно, че при извършената
проверка се установява липса на пломба на щита на ел. таблото, което безспорно е в
резултат на човешка намеса. Намира, че от събраните по делото доказателства
категорично е установено осъществяване на неправомерно въздействиевърху
измервателнат система, които не са взети предвид от първоинстанционния съд при
постановяване на решението му. Във връзка с изложените съображения с въззивната
жалба се цитира богата съдебна практика. Заявява, че поддържа всички изложени
доводи пред първата инстанция. Моли се за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Претендира
се заплащането на сторените пред двете инстанции разноски включително
юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Е. К. Е., чрез адв. Б. В., с
който се оспорва въззивната жалба, като се сочи, че същата е недоказана, неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Намира за напълно правилни констатациите на
първата инстанция, като счита че същите са установени по безспорен начин от
официален орган – БИМ чрез съответно изготвен документ – Протокол. Допълва, че
същите се подкрепят и от изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ.
Счита, че ответната страна не е ангажирала доказателства, с които да опровергае
установеното. Твърди, че районният съд правилно е приел, че исковата претенция по
чл. 55 от ЗЗД е основателна и доказана и е постановил осъдително решение за връщане
на заплатената от потребителя сума. Сочи твърденията на жалбоподателя, че в
констативния протокол било описано, че липсвала пломба на щита на ел. таблото и, че
това безспорно било в резултат на човешка намеса, което от своя страна било
индикация за възможността за неправомерно поведение и въздействие върху СТИ чрез
ел. устройство за голословни и целящи да променят мнението на въззивната инстанция
с оглед установените факти. На следващо място изразява становище, че цитирана във
въззивната жалба съдебна практика е неотносима и неприложима към настоящия казус,
като се цитират други съдебни актове в подкрепа на подробно изложените
съображения от страна на въззиваемия. В продължение се твърди, че ответното
дружество не е доказало облигационната връзка с потребителя, респективно
настъпилата възможност да се породи правото на дружеството да извърши
едностранна корекция на сметката. Намира, че решаващият съд е достигнал до
правилни изводи, като се е съобразил с всички събрани в хода на
първоинстанционното производство доказателства, относими към казуса факти и
обстоятелства, допринесли за изясняването на фактическата обстановка и въз основа на
които е постановен и правилен съдебен акт. Счита, че нито вещото лице, нито
районния съд са допуснали нарушение на материалния закон, нито нарушение на
процесуалните правила при изготвянето на съдебният акт и експертизата. С оглед на
подробно изложените съображения се иска потвърждаване на постановеното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на сторените по делото
разноски, включително адвокатски хонорара и пред въззивната инстанция. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отоговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер
на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.02.2024 г. от 10,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3