ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260053
15.01.2021 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев
въззивно частно гражданско дело № 25 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.С.
срещу Определение № 260037 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 267 по описа за 2020 г.
на Районен съд Г.Т., с което е допуснато обезпечение на предявените срещу С.С.
и Л.М. искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС, чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт.
Жалбоподателят твърди, че съдът не е
следвало да допуска обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимия
имот, тъй като с исковата молба са предявени установителни искове за
собственост, които подлежат на вписване. Позовава се на Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Иска определението да бъде отменено.
Насрещната страна не е подала отговор.
Въззивният
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съдебният акт е от категорията на
обжалваемите по смисъла на чл. 396, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят е
легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба, с която е сезиран съдът,
е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обезпечение на иска се допуска, когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението. При допускане на исканото обезпечение, съдът следва да
прецени и вероятната основателност на претенцията, на базата на представените
от страната писмени доказателства, както и адекватността на исканата
обезпечителна мярка на обезпечителната нужда.
Пред Районен съд Г.Т. са предявени два
иска срещу С.С. и Л.М. по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗС за установяване, че Е.Г. е
собственик на недвижим имот с
административен адрес в с. Р., общ. Г.Т., ул. „***“ № 11, представляващ дворно място с площ от 740 кв.м., включено в
УПИ- IV-72, кв. 5 по ПУП на селото, цялото с площ от 1 070
кв.м., ведно с
построената в него паянтова жилищна
сграда от две стаи и кухня със застроена площ от 40 кв.м.
Исковата молба е вписана в Служба по
вписванията – гр. Г.Т. на 13.10.2020 г.
Първоинстанционният съд е допуснал
обезпечение на двата иска с Определение № 260037 от 15.10.2020 г. по гр.д. №
267 по описа за 2020 г., като е наложил обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим
имот с административен адрес в с. Р., общ. Г.Т., ул. „***“ № 11, представляващ
дворно място с площ от 740 кв.м., включено в УПИ- IV-72, кв. 5 по ПУП на
селото, цялото с площ от 1 070 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда от две стаи и
кухня със застроена площ от 40 кв.м.
Въззивният съд не споделя становището на
първата инстанция.
В Тълкувателно решение от 14.03.2014 г.
по тълкувателно дело № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
исковата молба е вписана не е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечителна
мярка „възбрана“. Това е така, защото ефектът на непротивопоставимост на
правата на ищеца е постигнат с вписването на исковата молба. След този момент
всяко извършено от ответника действие на разпореждане с имота след вписването е
недействително.
В настоящия случай към момента на
допускане на обезпечението исковата молба е била вписана. Ето защо, поради
идентичния правен ефект на вписването и на възбраната, въззивният съд счита, че
в конкретната хипотеза не е била налице обезпечителна нужда. Следователно,
съдът неправилно е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху
процесния имот. При това положение Определение № 260037 от 15.10.2020 г. по
гр.д. № 267 по описа за 2020 г. на Районен съд Г.Т. следва да бъде отменено, а
Заповед № 260037 от 15.10.2020 г. обезсилена.
При тези мотиви, Окръжен съд Добрич
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение
№ 260037 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 267 по описа за 2020 г. на Районен съд Г.Т.,
с което е допуснал обезпечение на предявените срещу С.С. и Л.М. искове по чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС, чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот с административен адрес в с. Р., общ. Г.Т., ул. „***“
№ 11, представляващ дворно място с площ от 740 кв.м., включено в УПИ- IV-72,
кв.5 по ПУП на селото, цялото с площ от
1 070кв.м., ведно с построената в него
паянтова жилищна сграда от две стаи и кухня със застроена площ от 40 кв.м.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Е.Л.Г. за допускане на
обезпечение на предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗС, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с административен адрес в с. Р.,
общ. Г.Т., ул. „***“ № 11, представляващ дворно място с площ от 740 кв.м.,
включено в УПИ- IV-72, кв.5 по ПУП на
селото, цялото с площ от 1 070 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда от две стаи и
кухня със застроена площ от 40 кв.м.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед № 260037 от 15.10.2020 г. по
гр.д. № 267 по описа за 2020 г. на Районен съд Г.Т..
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.