МОТИВИ към Присъда № 75/09.06.2020г. по НОХД
33/2020г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу И.М.М.
с ЕГН: **********, с
който той е обвинен в това, че на 21.09.2016г. в гр. ***, ж.к. „***“
в игрална зала „***“ ,находяща се в бл. ***- партер, чрез нанасяне на удар с
юмрук унищожил противозаконно чужда движима вещ - 1 брой монитор марка „ELO“
модел „ ET-1393L“ за игрална машина
„Vega Vision Multy-10“ ,тип „ EGT VS-3“ c фабричен номер 89181, собственост на
„***“ ООД гр.***с ЕИК: ********* с управител К.П.К., като нанесената щета е в
размер на 868,00 /осемстотин шестдесет и осем/ лева – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
В първото съдебно
заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск от „***“ ООД с
ЕИК: ********* срещу подсъдимия М. за заплащане от последния на сума в размер
на 668 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ощетеното юридическо
лице имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението,
предмет на обвинението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.09.2016г. до
окончателното й заплащане. Съдът конституира „***“ ООД с ЕИК: ********* като
граждански ищец в производството.
В хода на съдебното производство
подсъдимият и неговия защитник поискаха делото да се разгледа по
диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371
т.2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че
при индивидуализацията на наказанието следва да се отчете като смекчаващо
обстоятелство направеното самопризнание и фактът, че все пак част от вредите са
били възстановени, а като отегчаващо – фактът, че подсъдимият е с обременено
съдебно минало. С оглед горното прокурорът предлага след извършване на
редукцията по чл.58а ал.1 от НК на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, което да се изтърпи ефективно. Пледира за
уважаване на гражданския иск.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. П.Д.
- БАК моли съда, предвид реда, по който се разглежда делото, при постановяване на присъдата да вземе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, както и продължителността на
разследването и при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Алтернативно моли за приложение на чл. 58а НК и определяне на минимално
наказание „Лишаване от свобода“. Счита, че предявеният граждански иск следва да
бъде уважен. Подсъдимият И.М. заявява, че
се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда
възможност за последна дума прави искане за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият И.М.М. с ЕГН: ********** е роден на ***г***. Той е българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен. До датата на
деянието М. е бил осъждан общо 9 пъти, като за последно това е било сторено по
НОХД № 1813/2010г. на РС-***, в сила от 24.02.2011г., като на подсъдимият е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и два
месеца, което той е изтърпял ефективно до 12.10.2013г.
На 21.09.2016г. за времето от 07,00 часа
до 19,00 часа свидетелката Я.К.П.била на работа като крупие в игрална зала „***“
в ж.к. „***“ в бл. 600, стопанисвана от „***“ ООД. Управител на „***“ ООД и на
игралната зала бил свидетелят К.К.. Около 19.00 часа подсъдимият М. посетил
игралната зала и седнал да играе на един от игралните автомати, а именно: игрална
машина „Vega Vision Multy-10“, тип „EGT VS-3“ c фабричен номер 89181. Афектиран
от развоя на играта, без видима причина, подс. М. удари силно с юмрук по
дисплея на игралния автомат. В следствие на удара мониторът на игралния автомат
се счупил, а самият той станал негоден за употреба по предназначение.
Действията на подсъдимия станали достояние на св. П., която се изненадал и
учудила на постъпката му. Незабавно свидетелката се обадила на св. Калоянов и
му съобщила за случая, а той от своя страна сигнализирал органите на МВР.
За случая било образувано досъдебно
производство № 3292ЗМ-894/2016г. по описа на 04 РУ-***, пор. № 3288/2016г. на
РП-***, в хода на което била назначена съдебно-оценителна и допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, от заключението на които се установило, че
стойността на счупения монитор възлиза на 868,00.
В хода на разследването подс. М. доброволно
заплатил на управителя на игралната зала сумата от 200 лева за частично
възстановяване на вредите, като невъзстановена останала сумата от 668 лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: К.К. (л. 55, л. 60 и л. 188-189 от ДП) и Я.П. (л. 56-57 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 18-22 от съдебното
производство); договор за продажба (л. 46-48 от ДП); приложение към договор за
продажба (л. 49 от ДП); карта за сервиз и поддръжка на игрално оборудване (л. 50
от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 78 от ДП); удостоверение за актуално
състояние (л. 104-110 от ДП); декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние (л. 122 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства, ведно
с фотоалбум (л. 52-54 от ДП).
От експертизите: съдебно-оценителна експертиза (л. 63-65 от ДП), съдебно техническа
експертиза (л. 70 – 73 от ДП) и допълнителна съдебно-оценителна експертиза (л.
145-147 от ДП).
От веществените доказателства: един брой диск, приложен на лист 79 от ДП.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, посредством
активни действия. Същият е ударил с ръка
(която по своята същност практиката неотклонно приема за твърд предмет)
монитора на процесния игрален автомат, като в следствие на това въздействие
последният се е счупил. Съдебната
практика и теория са категорични, че за да е налице "унищожаване" или
"повреждане", деянието на извършителя трябва да е насочено към
непосредствено физическо въздействие върху материалната субстанция на обекта.
„Унищожаването” е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие
материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той
става негоден напълно и завинаги за използването му съобразно неговото
предназначение. „Повредата” също засяга материалната му субстанция. При нея
само временно или частично се отнема възможността за използването на обекта (Тълкувателно решение № 50/28.12.1989 г. по
н.д. № 18/89 г., ОСНК). В конкретния случай е налице сложна съставна вещ –
игрален автомат. Няма спор, че посредством удара по монитора последният е бил
засегнат до такава степен, при която е станал негоден напълно и завинаги за
използването му съобразно неговото предназначение, поради което и правилно РП-***
е квалифицирала деянието като унищожаване на монитора.
Няма спор, че процесният
игрален автомат и неговият монитор са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2
ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за
подсъдимия, доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху тях.
Извършеното от подсъдимия
деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от размера на причинената щета - 868
лева, който е над два пъти минималната работна заплата за страната (ПМС № 375/28.12.2015
г., определящ размера на МРЗ за страната към датата на деянието в размер - 420
лева), както и от завишената лична обществена опасност на подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като М. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че игралният
автомат е чужда движима вещ, както и че нанасяйки удар с ръка по монитора ще
засегне неговата материална субстанция и това ще доведе до негодността му напълно и завинаги да се използва по
предназначение. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици изразяващи се в отнемане на възможността на монитора напълно и
завинаги да се ползва по предназначение.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до 5 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Действително разследването е продължило около 3 години, а съдебната фаза около
6 месеца, но този срок по мнение на съда не излиза извън рамките на разумния
срок, поради което и продължителността на производството не може самостоятелно
да обуслови приложението на чл. 55 НК, както пледира защитникът.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия М. обстоятелство, съдът отчете обремененото му
съдебно минало, което сочи на висока лична обществена опасност, както и фактът,
че стойността на унищожената вещ не е ниска.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия М. обстоятелства съдът отчете факта, че част от
имуществените вреди са били възстановени от подсъдимия, както и че се касае за
нанесен един единствен удар.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства под средния размер, а именно девет месеца „Лишаване от свобода” и
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с
1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на шест месеца
„Лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на М.
и наред с това ще въздейства върху същия предупредително и ще му отнеме
възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен
период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха
се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По режима:
С оглед обстоятелството,
че подсъдимият вече е бил осъждан на наказания „Лишаване от свобода“, които е
изтърпявал ефективно и предвид обстоятелството, че от последното изтърпяно
наказание „Лишаване от свобода“ не са изминали повече от 5 години, то и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС следва да се определи първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
По
гражданския иск:
По отношение на предявения от ***“ ООД с
ЕИК: ********* срещу подсъдимия граждански иск за сума в размер на 668 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ощетеното юридическо лице
имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението, съдът
намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по
основание и размер, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление,
неговото авторство и вината на дееца. С оглед на това съдът следва да осъди подсъдимия
да заплатят на гражданския ищец сумата от 668 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 21.09.2016г. до окончателното й заплащане.
По разноските:
По делото има доказателства за сторени разноски в
размер на 99,82 лева, направените в хода на досъдебното производство за
изготвени експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът
признае подсъдимия за виновен следва да му възложи и сторените в хода на
производството разноски, поради което и съдът следва да осъди М. да заплати по
сметка на ОДМВР-*** сумата от 99,82 лева, представляваща сторените в
досъдебното производство разноски.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат
за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и беше уважен
гражданския иск срещу него - на основание чл. чл.88, ал.1 от НПК, вр. чл.78,
ал.6 от ГПК, подс. М. следва да бъде осъдени да заплатят в полза на Държавата
по сметка на Районен съд - *** следващите се по делото държавни такси, а
именно: 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и
държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото има приобщено
веществено доказателство – един брой диск, приложен на лист 79 от ДП, който
предвид характеристиките си следва да остане приложен по делото в срока на
неговото съхранение, след което да се унищожи заедно с унищожаването на делото.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на
страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.