РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200165 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от Л. О. А., ЕГН **********, с адрес: ....., против Наказателно постановление
№ 21-0353-000259 от 27.07.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР
София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от двадесет и четири
месеца.
В жалбата си А., чрез процесуалния си представител, излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление (НП), като счита, че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, и моли да бъде отменено. В съдебно заседание и в
писмени бележки подробно аргументира тезите си.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в откритото съдебно заседание. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
НП, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели – Т. С.
1
И. – актосъставител, на длъжност „...“ към ОДМВР София, РУ – С., А. И. Н. и
Н.Г.Г. – А.а – .. на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 18.07.2021 г., около 15,35 часа, разпитаният от съда свидетел-
очевидец Т. И., заедно с колегата му А. Н., двамата полицаи в РУ – Своге,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния
транспорт в гр. Своге, като на ул. „Джиджовска“ срещу магазин за
отоплителни уреди „Технотерм“ те спрели за проверка лек автомобил
„Ландровер Фриландер“, с рег. №...., управляван от жалбоподателя по ул.
„Джиджовска“ с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Страцин“.
Полицейските служители поискали да извършат проверка с техническо
средство (Drаger drug test 5000 ARME 0071, тариран до 10.2021 г. и касета
EF8323157 LOT ARNE 0621, годна до 09.2021 г.) за употребата на
наркотични вещества или техни аналози, но жалбоподателят отказал. На
същия бил издаден талон за изследване бланков № 135292/18.07.2021 г. и
осем броя холограмни стикера с № А026821, като в същите били изписани и
номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края
цифра от 1 до 8. Талонът за изследване е връчен на водача в 17,30 часа на
18.07.2021 г., като посочените обстоятелства се установяват не само от
свидетелските показания на свидетелите Т. И. и А. Н., но и се удостоверяват
от подписите на жалбоподателя върху талона за изледване. Жалбоподателят
не изпълнил предписанието и не се явил във Военномедицинска академия,
което и самият той признава.
На място бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от
ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон.
Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Л. А. се е
запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен
срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено
с подписа му. Не се е възползвал от предоставената му възможност. В
съставения АУАН изрично е посочено, че е издаден талон за изследване
бланков № 135292 с направление ВМА – София и осем броя холограмни
стикера, като от № 2 до № 8 са дадени на водача, на когото е разяснен и
начинът за извършване на пробата. Посочените обстоятелства се установяват
не само от свидетелските показания на свидетелите Т. И. и А. Н., но и се
удостоверяват от подписите на жалбоподателя върху АУАН. Издаденото на
27.07.2021 г. наказателно постановление съдържа всички необходими
елементи по чл. 57 от ЗАНН. То е връчено на 30.07.2021 г., а жалбата е
подадена в РУ Своге на 02.08.2021 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях не се опровергават от събраните и
относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите
полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и
кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти.
2
Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат
доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По
делото не беше установено друго, тъй като съдът не кредитира обясненията на
жалбоподателя и показанията на свидетеля Н.Г.Г. – А.а. Съображенията, за да
не приема за достоверни показанията на последната се състоят в това, че тя е
майка на жалбоподателя и това обстоятелство я прави заинтересована от
изхода на производството, за разлика от другите свидетели – полицейски
служители. Твърденията на жалбоподателя и заявеното от майка му като
свидетел, че на жалбоподателя е даден само талонът за изследване, без
холограмни стикери към него, поради която единствена причина не били
посетили ВМА – София, са в рязко противоречие както със свидетелските
показания на полицейските служители, така и с изрично посоченото в
съставения АУАН, че е издаден талон за изследване бланков № 135292 с
направление ВМА – София и осем броя холограмни стикера, от които от № 2
до № 8 са дадени на водача, като на водача е разяснен и начинът за
извършване на пробата. АУАН е подписан от водача без възражения. А
самият той заявява в съдебно заседание, че каквото са му дали като документ,
го е прочел. Следователно е прочел и изрично посоченото в АУАН, че му е
даден не само талон за изследване, а и холограмните стикери, като в АУАН
няма възражение на жалбоподателя, че това удостоверяване в акта е невярно и
че не са му дадени холограмните стикери. Поради това съдът приема, че
същите са дадени на жалбоподателя от полицейските служители. Нещо
повече – дори му е предоставена от тях възможност да изчака майка му, която
да дойде на мястото на нарушението и да се консултират с адвокат, като
самата проверка, започнала в 15,35 часа, е продължила почти два часа – до
17,30 часа, когато е връчен талонът за изследване на водача. Посоченият в
часовия график час на освобождаване на жалбоподателя – 17,20 часа, записан
от св. Н. очевидно е грешен, но това не се отразява по никакъв начин на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, като меродавен е
часът, посочен в талона за изследване, както заявява и св. Н.. С оглед
изложеното съдът приема обясненията на жалбоподателя и показанията на
свидетеля Г. – А.а за защитна версия, създадена с оглед на настоящото
производство.
Мястото на извършване на нарушението също е достатъчно ясно и
точно посочено в АУАН и в НП – на ул. „Джиджовска“ между ул. „Цар
Симеон“ и ул. „Страцин“, като допълнително е посочено, че проверката е
извършена срещу магазин за отоплителни уреди, като погрешното изписване
на името на магазина – „Термотерм“, вместо „Технотерм“ е фактическа
неточност, която съдът приема за несъществена. От писмото на община Своге
по делото (л. 43 от делото) се установява, че наименованието на дружеството,
което извършва търговска дейност в магазина за отоплителни уреди е
„Технотерм МИ 2018“ ЕООД, като същият се намира на в гр. Своге, ул.
„Джиджовска“ № ., който адрес се намира между двете пресечки на същата
улица – ул. „Цар Симеон“ и ул. „Страцин“, посочени в АУАН и НП.
Жалбоподателят неправилно се позовава на приложената по делото GPS
разпечатка (л. 52 от делото) домогвайки се да докаже, че полицейският
автомобил, ползван при процесната проверка се е намирал на един километър
от мястото на нарушението, посочено в АУАН и в НП, доколкото тази
3
разпечатка показва местоположението на полицейския автомобил на
различни дата и час – на 26.05.2022 г., 15,18 часа, които нямат нищо общо
както с часа на процесната проверка, започнала в 15,35 часа, така и с дата на
същата – 18.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно
средство Л. А. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по
чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на
административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП,
осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на А.. Наложеното
административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със
закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на
опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено
важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло
да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която
да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.
Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен
ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Процесуалните срокове са спазени. Както наказателното постановление, така
и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от
приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи),
спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като
същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не възприема и възражението на жалбоподателя, че е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в
НП е посочен бланковият номер на съставения АУАН и в последния не е
посочен номерът на АУАН по актовата книга (каквато от пет години не е
задължителна, видно от писмо вх. № 2314 от 23.09.2022 г.). В случая не е
налице никакво процесуално нарушение, а още по-малко съществено,
доколкото номерът на АУАН не е задължителен реквизит нито на АУАН,
нито на НП (арг. от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН). Ето защо, настоящият съдебен
4
състав не споделя цитираната от жалбоподателя практика на РС Своге, като
освен това, в решението по соченото от жалбоподателя дело е прието
единствено, че е налице процесуално нарушение, но не и то да е съществено.
Не представлява допуснато съществено процесуално нарушение и това,
че на жалбоподателя не са дадени четири глътки вода преди началото на
пробата, съгласно методически указания № Iз-1583/20.07.2010 г. на Главния
секретар на МВР. Очевидно е, че целта на това указание (ако има такова) е да
може да бъде отделено необходимото за теста количество слюнка и
недаването на вода не може да засегне по никакъв начин правата на
жалбоподателя. Освен това, след като жалбоподателят е отказал да бъде
тестван, неспазването на подобно указание е напълно ирелевантно. Нещо
повече – касае се за методически указания, които не се обнародват и макар да
са изискани същите от РУ Своге, те не са представени по делото и въпреки
това процесуалният представител на жалбоподателя е завил, че няма повече
доказателствени искания, поради което същите не могат да бъдат обсъждани.
Не е налице и нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, с оглед приетото по-горе, че
талонът е бил придружен от осем стикера с номера, съответстващи на номера
на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8, като от № 2 до № 8
са дадени на водача.
На следващо място, абсолютно неотносими са обстоятелствата как
точно конкретните стикери са били предоставени на разположение на
полицейските служители, след като последните са разполагали с тях и са ги
използвали съобразно предвиденото в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. По делото
не се твърди същите да представляват подправени официални
удостоверителни знаци.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от две години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба настоящият съдебен
състав приема, че се касае до едно нарушение, при което изпълнителното
деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Този отказ може да бъде в една от
двете посочени форми, или в двете едновременно, както е в случая.
Хипотезите на отказ са посочени алтернативно и поради това съдът приема,
че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се съдържа състав на две
административни нарушения с две форми на изпълнителното им деяние. В
зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за
извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на
алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или
обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. В
този смисъл е и ТР № 13 от 20.12.2021 г. на Върховния административен съд.
А. е извършил само едното нарушение, тъй като е изпробван за употреба на
5
алкохол, но е отказал да са подложи на същата проверка за употребата на
наркотични вещества.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения, опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в
рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и
обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на
нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен
правилно. От гореизложеното съдът намира, че Л. А. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран
административно. От субективна страна деянието е извършени виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0353-000259 от
27.07.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с
което на Л. О. А., ЕГН **********, с адрес: ......., за нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от двадесет и четири
месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6