Решение по дело №647/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят Д. И. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника адвокат Л. С., е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1298591/24.03.2025г., издадена от Т. Р. Т., младши автоконтрольор при ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й и липса на мотиви.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат С., поддържа жалбата. Уточнява, че към момента на спирането му за рутинна проверка жалбоподателят е осъществявал работните си задължения като шофьор и когато полицаите проверили личната му карта, го уведомили за констатирания от тях „код 6“, означаващ лица с предходно осъждане за разпространение или държане на наркотици, за каквото престъпление жалбоподателят не бил осъждан. Въпреки че се е притеснил от създалата се ситуация, К. първоначално склонил да се подложи на тест за употреба на алкохол. Когато обаче полицаите му казали, че ще му бъде направен тест за употреба на наркотици от модела „Дръг Тест 5000“, жалбоподателят се притеснил още повече, тъй като назад във времето е чел в Интернет, че този тест може да се компрометира. Твърди се още, че полицейският служител е предявил на жалбоподателя медицинския талон в 15:52 часа, който час впоследствие е бил поправен на 16:52 часа. Сочи, че към действителния час на връчване на талона – 15:52ч. разпореждането за явяване в лечебното заведение за извършване на медицинското изследване е било обективно неизпълнимо, защото срокът от 45 минути вече е бил изтекъл. Поради това се счита, че не е осъществена предпоставката лицето да не е изпълнило предписанието за химико-токсикологично изследване, с оглед принципната невъзможност и непълнотата на полицейското разпореждане.

Ответникът – Т. Т., младши автоконтрольор при ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява. В писмено становище от 09.05.2025г., чрез процесуален представител юрисконсулт С. Р., развива доводи за неоснователност на жалбата (л.31). Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИ:

Според съставения АУАН серия GA № 3352915/24.03.2025г. (л.18, гръб-19) на същата дата, около 14:49 часа, в [населено място], по [улица]в посока юг-север до кръстовището с [улица]жалбоподателят е управлявал лек автомобил [Марка], модел „Каптива“ с рег. № [рег. номер], собственост на „МАРТБГ“ ЕООД, като при проверка отказал да му бъде извършена проверка с „Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARRD-0016 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На К. бил връчен талон за изследване с №271509 със седем броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона за изследване. Водачът бил тестван с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0022, който с проба №05072 в 14:51 минути е отчел 0,00 промила алкохол в кръвта издишания въздух.

В приложения по делото талон за изследване №271509/24.03.2025г. (л.20, гръб) ответникът вписал, че Д. К. отказва да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техните аналози. В талона е направена отметка за избор на „медицинско и химическо изследване“, за което жалбоподателят следва да се яви в СПО на УМБАЛ „Проф. д-р Киркович“ [населено място], до 45 минути от връчването на талона. Върху екземпляра от талона е удостоверено връчването му на жалбоподателя, за което той се е подписал, а като час на връчването ръкописно е отбелязано – 16 часа и 52 минути, на 24.03.2025г.

На 24.03.2025г., въз основа на така установените данни ответникът издал процесния акт – заповед за прилагане на ПАМ №GPAM1298591 от 24.03.2025г. (л.18), изразяваща се във временно отнемане на СУМПС [номер] на К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като при управление на МПС жалбоподателят отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

По случая била съставена докладна записка рег.№1472/25.03.2025г. (л.24, гръб) от мл. автоконтрольор М. Н., свидетел на установеното нарушение. С цитираната докладна полицейският служител уведомил началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, че на процесната дата, около 15:28ч., жалбоподателят категорично е отказал да бъде тестван за наркотични вещества с дрегер, поради което в 16:52ч. в сектор „Пътна полиция“ му бил връчен талон за изследване. Сочи се, че около 19:50ч. полицаите отишли до СПО на УМБАЛ „Проф. д-р Киркович“ Стара Загора, където установили, че жалбоподателят не е посетил болничното отделение и не е дал проба за изследване кръв и урина.

По повод съставения АУАН серия GA №3352915/24.03.2025г. К. депозирал допълнителни обяснения с вх.рег.№ 122800-12027/31.03.2025г (л.21, гръб). В същите било изложено, че при спирането за проверка от полицейските служители му било разяснено, че попада в група с т.нар. „Код 6“, което предпоставя задължителното му тестване за употребата на алкохол и наркотици. След като узнал, че предстои да му извършат проверка с „Дръг Тест 5000“ К. се разколебал дали да се подложи на такова изследване, тъй като според него тестът бил компрометиран и в миналото дори служители на МВР отказвали да се тестват с него. Изразена била готовност да се подложи на всякакво изследване за доказване факта, че не е употребява наркотични вещества или техни аналози, стига това изследване да не е компрометирано.

Въз основа на цитирания АУАН било издадено наказателно постановление № 25-1228-001386/23.04.2025г. (л.19,гръб – л.20), с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от същия закон, на К. кумулативно са наложени две наказания – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена лично на жалбоподателя на 24.03.2025г., а жалбата, сезирала съда, е подадена в Административен съд - Бургас на 04.04.2025г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. П. Ц..

От показанията на същия се установи, че на процесния ден през м. март 2025г., следобед, жалбоподателят се обадил на свидетеля, като му казал, че полицаите са го спрели на пътя и заедно с тях отива в сградата на полицията. Цаклев заяви, че е съсед с единия от полицаите, които са спрели К. за проверка на пътя. Свидетелят отишъл в сградата на районното управление и чакал жалбоподателя да излезе от стаята, в която попълвал протоколи и документи, дадени му от полицейските служители. След като тръгнали заедно към автогарата, където Д. К. да си купи билет за Бургас, на телефона на свидетеля позвънил единия от полицаите и му съобщил, че има проблем с попълнените документи. Попитал го къде се намират с жалбоподателя и след дадените указания, полицаят казал на свидетеля, че ще отидат там. След като полицейските органи дошли на място, жалбоподателят бил при тях, а Цаклев стоял отстрани, като по неговите думи К. и полицаите дописвали нещо в документите, но не знае в кои документи – „Аз бях отстрани, не виждах какво се прави, но нещо дописваха“. Д. бил притеснен и не обяснил на свидетеля какво точно са дописвали с полицаите. Според Цаклев това дописване на документите се е случило в късния следобед, но свидетелят не може да се ангажира с точен час, може би около пет-шест часа.

В съдебно заседание съдът предяви на жалбоподателя талона за изследване, при което К. заяви, че подписите, положени под словосъчетанието „Подпис на провереното лице“ и „медицинско и химическо изследване“ действително са поставени от него. Според него последните час и дата, вписани в талона, както и „СПО на УМБАЛ Проф. д-р Киркович Стара Загора“ първоначално не били попълнени, но той се подписал, когато полицаите дошли на автогарата, като именно тогава върху патрулния автомобил те са попълнили празните места в талона. К. заяви, че когато е излязъл от полицията му било дадено копие от талона, но пред автогарата полицаите му взели обратно всички документи и дописали някои неща, като казали на жалбоподателя да се подпише „тук и там, за да му дадат документа“. Същият се е подписал, без да чете. Когато му дали първоначално талона за изследване, го уведомили за възможността да даде кръв за изследване, но той по-късно пътьом решил да направи този тест. Пътувайки към автогарата, решил да отиде до болницата. Документът обаче бил празен и със свидетеля Цаклев купили билет за автобуса към Бургас в 18:45 часа. В този момент позвънили полицаите и попитали Цаклев къде е жалбоподателят, тъй като имало нужда от корекция в документите.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от лице, засегнато от действието на оспорения административен акт и в предвидения от закона срок.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. По делото няма спор, че Т. Р. Т. заема длъжността мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора и със заповед №349з-54/07.01.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР - Стара Загора, е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП – раздел I, т.1 (л.28-29).

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да доведат до нейната незаконосъобразност на това основание. Заповедта съдържа всички фактически основания, които са релевантни, посочено е и правното основание за нейното издаване, което съответства на описаните факти.

Съдът счита, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В процесния случай мярката е наложена за това, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, след като е констатирано, че управлява МПС.

По делото административният орган е представил две писмени доказателства, от които се установява отказът. Това е актът за установяване на административното нарушение и талонът за изследване. И двете са били връчени на жалбоподателя и той е положил подписа си върху тях. Направеният отказ се установява и от допълнителните обяснения против констатациите в съставения АУАН (л.21), в които жалбоподателят сам признава, че е отказал проверка за употреба на наркотици с довод, че тестът, с който полицейските органи са искали да го тестват, е компрометиран.

За да е осъществен фактическият състав на отказа да бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози е необходимо жалбоподателят да е отказал и предоставянето на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Именно в тази част е спорът по делото.

Недоказано остана твърдението на жалбоподателя за това, че в предявения му талон за изследване именно часът е бил поправен впоследстие от полицейските служители по начин, който обусловил обективна невъзможност за К. да изпълни предписанието за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Приложеният по делото талон за изследване № 271509 е съставен по нормативно предвидения образец - Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В талона е отразено мястото, където трябва да се вземе биологичният материал и срокът, до който жалбоподателят е следвало да се яви за изследване - до 45 минути от връчването на талона, а болничното заведение се намира на територията на населеното място, където е извършено нарушението – [населено място], т.е. изпълнени са изискванията на чл.6, ал.6 от Наредба №1/19.07.2017г. за съдържанието на талона. При това положение следва да се приеме, че талонът е издаден по предвидения в наредбата ред.

Жалбоподателят се опитва да докаже, че служителите на МВР, които са го установили да управлява МПС и са съставили АУАН и талона, впоследствие са извършили поправка на часа, в който е връчен талона, така, че той да отразява време преди действителното време на извършване на поправката, което е направило невъзможно неговото посещение в посоченото медицинско заведение, тъй като действителното време било след изтичането на сочените в талона 45 мин. от връчването му.

Събраните по делото показания на свидетеля Цаклев не доказват защитната теза на жалбоподателя за наличието на последваща поправка именно на часа в талона, сочещ момента на неговото връчване. Свидетелят сам заяви, че не е бил непосредствен очевидец на дописването на документите пред автогарата, тъй като е стоял отстрани и не виждал какво се прави от полицаите и жалбоподателя. Той твърди единствено, че полицаите нещо са писали, но не знае дали това са твърдените поправки именно в талона. Освен това, от показанията на св. Цаклев не се установи точен час, в който е станало това дописване или поправяне, като свидетелят не посочи и колко ориентировъчно е изминалото време от момента, когато жалбоподателят е излязъл от полицията, до момента, когато полицаите дошли на автогарата.

Освен това самият жалбоподател каза в съдебно заседание, че се е подписал, където му посочили полицаите, без да чете, т.е. самият той не е сигурен какво точно е подписал впоследствие на автогарата. Заяви още, че при връчването на талона в полицията, преди твърдените поправки, полицаите му обяснили къде да даде кръв за изследване, но той чак по-късно „пътьом“ решил, че е добре да направи това изследване. Това означава, че жалбоподателят първоначално въобще не е имал намерение да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, чиито срок е 45 мин. от връчването на талона, а несъмнено последният е бил връчен (със или без поправки) още в полицията. В крайна сметка жалбоподателят така и не отишъл да даде биологични проби за изследване в посоченото в талона медицинско заведение, въпреки, че между повторната среща с полицаите на автогарата и часът на тръгване на неговия автобус за Бургас имало достатъчно време, което решил да използва за посещение на питейно заведение – на въпрос на съда какво се е случило след като полицаите са си тръгнали от автогарата, св. Цаклев отговори „Ние с Д. отидохме на едно заведение да изчакаме часа на тръгването на автобуса. Приблизително около час се мотахме в заведението.“.

Не са ангажирани други доказателства в подкрепа твърдението на жалбоподателя, че часът в талона за изследване е сочел време различно от реалното и това е препятствало явяването му в болничното заведение 45 минути след връчването на талона. А показанията на свидетеля сочат, че жалбоподателя по-скоро въобще не е формирал намерение да посети указаното медицинско заведение и да даде биологични проби за изследване, защото нито след като излязъл от полицията, нито след последващата среща с полицаите на автогарата е направил опит да посети болничното заведение.

Предвид това съдът намира, че събраните доказателства сочат за направен отказ от жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и отказ да изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, което води до извод, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника адвокат Л. С., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1298591/24.03.2025г., издадена от Т. Р. Т., младши автоконтрольор при ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с която на К. е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Д. И. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.