Р Е Ш
Е Н И Е
№ 186
гр.Габрово, 6.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на четвърти юли
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :ИВА
ДИМОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при
секретаря. В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. №
199 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Г.И.Г. против
решението по гр.д. № 244/2018 г. по описа на Районен съд Трявна.
Твърди се, че съдът се произнесъл по
недопустим, неоснователен и недоказан иск, поради което постановил порочно
решение. Искът бил недопустим, тъй като таксата по него била внесена извън
определения от съда срок. Исковата молба била нередовна още с подаването й,
поради което не било налице и предявяване на иск по смисъла на ГПК, тъй като
била подписана от ищеца едва в последното съдебно заседание. С разпореждане от
13.07.2018 г. на ищеца било указано в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да отстрани нередовности по исковата молба. Той депозирал молба,
която взел отношение, но два дни след дадения му срок. Молбата според жалбоподателя
не била подписана от ищеца, въпреки, че в последното съдебно заседание било
заявено то ищеца, че подписа е негов. В жалбата се твърди още, че имало
противоречие в обстоятелствената част на молбата с петитума на исковата молба –
сумата се претендирала на основание чл.79 и чл.82 ЗЗД, а уговореното в договора
по - скоро сочело на хипотезите на чл.87 и чл.88 ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че в
действителност получил само сумата от 1000 лв., а не 6000 лв., както е записано
в договора. Твърди се още, че стоката била налична в склада на жалбоподателя
преди датата 30.12.2015 г., но ищецът не отишъл за да си я получи, а
многократно молил Г. да му я съхранява. Нямало нито едно доказателство, че
ищеца през посочения в договора период е отишъл за да си вземе дървесината. Неоснователно
не било уважено искането му за издаване на съдебно удостоверение, за да се
установи дали през периода от 1.01.2015 г. – 31.12.2016 г. ищецът е напускал
страната.
Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор, с
който жалбата се оспорва и се излагат подробни съображения относно нейната
неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а
по същество правилно.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД.
Ищецът Х.П. е подал заявление до
Тревненски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу
ответника Г.И.Г., въз основа на договор от 14.07.2015г. с нотариална заверка на
подписите рег.№4595 на нотариус с рег.№* на НК С.В..
С
разпореждане №37/09.02.2018г. по ч.гр.д. №66/2018г. по описа на Районен съд –
Трявна, заявлението е отхвърлено, като на заявителя е указано, че в едномесечен
срок от получаване на разпореждането следва да предяви осъдителен иск за
вземането си против Г.И.Г., като довнесе дължимата държавна такса.
Искът е предявен в указания едномесечен
срок.
Между страните по делото е сключен
писмен договор от 14.07.2015г. с нотариална заверка на подписите, по силата на
който, ответникът се задължил да достави на ищеца 20 куб.м. първокачествен
дъбов материал, при подробно описани параметри. Доставката на материала следвало
да бъде извършена в с. ***, Община Трявна, в срок не по-късно от 30.12.2015г.,
в склада на продавача. В договора е записано, че купувачът е изплатил 100 %
авансово, а продавачът е получил сумата от 6000 лв. преди неговото подписване,
която сума е общата цена на сделката. С договора продавачът е декларирал, че е
получил сумата от 6000 лв. Уговорено е също, че ако дървеният материал не бъде
доставен в посочения срок по вид, количество и качество, продавачът се
задължава да възстанови на купувача получената сума от 6000 лв., в срок до
30.12.2015г.
Ответникът не оспорва, че е подписал
договора между страните, но твърди, че в действителност е получил само сумата
от 1000 лв., както и че дървеният материал е бил изработен в срок и се намирал
в неговия склад, но ищецът не е проявил активност, за да го получи.
По реда на чл.176 ГПК ищецът Х.П.П. се
е явил лично пред първоинстанционния съд и е отговорил на поставен му въпрос от
ответната страна. Ищецът е обяснил пред съда, че е заплатил на ответника
посочената в договора от 14.07.2015г. сума в размер на 6000 лв., в деня преди
подписването му в брой, лично на ответника, в имота на ищеца в с. ***, Община
Трявна. Уговорката била ответникът да уведоми ищеца, когато е готов с
дървесината, за да може да бъде осигурен транспорт от ищеца. Ответникът не се
обадил, а на многократните обаждания до него от страна на ищеца, не отговарял.
При срещите им в с. ***, ответникът не желаел да контактува с ищеца.
Пред първоинстанционния съд не са
представени доказателства от ответника в
подкрепа на твърдението, че описаният в договора от 14.07.2015г. дървен
материал е бил изработен, доставен в склада на ответника в с. *** и е бил готов
за предоставяне на ищеца на 30.12.2015г. Представената от ответника „Обобщена
справка“ за постъпилата, преработената и експедираната дървесина през периода
01.10.2017г. – 31.12.2017г. сама по себе си не може да установи изпълнението на
договора от страна на продавача. Освен това справката е изготвена и подписана
от ответника, отразява различен период от време, две години след крайния срок
за доставка по договора, посочените в нея количества дървесина не е установено
дали са идентични с част от дървения материал, предмет на договора между
страните.
Имайки предвид
изложената фактическа обстановка и доказателствата по делото, съдът приема, че
между страните е сключен договор за покупко – продажба от 14.07.2015г. на 20
куб.м. дървен материал, който ответникът се е задължил да достави на ищеца в
срок до 30.12.2015г., срещу сумата от 6000 лв.
Задължението за плащане на цената е изпълнено.
Плащането е установено от изявленията и декларацията на ответника, съдържащи се
в подписания договор. В частта, с която купувачът заявява, че е платил цената, а продавачът, че
е получил цената, договорът има силата на разписка за плащане и е частен
свидетелстващ документ. Поради това той е доказателство, че изявленията, които
се съдържат в него са направени от подписалите го лица и се ползва с материална
доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя му факти.
Изявлението в договора, че ответникът е получил плащане на договорената цена от
6000,00 лв. е неизгоден за оспорващата го страна факт, поради което се ползва и
с материална доказателствена сила относно този факт.
До крайната дата за
доставка на дървесината 30.12.2015 г. и към момента на разглеждане на делото,
няма данни дървеният материал да е бил доставен по описания в договора начин,
поради виновното поведение на ответника.
При неизпълнение, на
основание чл.79 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.В случая ищецът
претендира обезщетение за неизпълнение в размер на заплатената от него сума в
размер на 6000,00 лв. Съгласно чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпените
загуби и пропуснатите, ползи доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Заплатената от ищеца сума в размер на 6000 лв. за закупуването на уговорения 20
куб. м. дървен материал е претърпяна финансова загуба за ищеца и като същият е
изправна страна по договора, той следва да получи обезщетение за претъпените
имуществени вреди.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на обжалваното
решение, които заедно с останалите мотиви да се считат за неразделна част от
настоящото решение на основание чл.272 ГПК.
Както е посочил и първоинстанционният съд, неоснователни са възраженията на
ответника, че предявеният иск е недопустим поради „несвоевременно“ внасяне на
дължимата държавна такса. Таксата за образуване на делото е внесена от ищеца
след оставяне на исковата молба без движение и дадените от съда указания.
Оплакването кога ищецът е подписал исковата молба, както и дали е негов
подписа на молба вх.№1150/19.09.2018г., с която са отстранени други
нередовности на исковата молба е неоснователно. С подписването на исковата
молба в последното съдебно заседание от ищеца Х.П. твърдяната нередовност е
отстранена. В съдебно заседание на 13.02.2019г. ищецът е направил изявление, че
молба вх.№ 1150/19.09.2018г. е подписана от него. Освен това е заявил, че
потвърждава всички извършени до този момент процесуални действия по делото,
включително и подаването на тази молба. Поради това, дори да се приеме, че положеният в молба вх.№
1150/19.09.2018г. подпис не е на ищеца, то се касае за извършване на действие
от представител без представителна власт, което е потвърдено и се счита за
валидно извършено, съгласно чл.42 ал.2 вр. чл.44 ЗЗД.
Вярно е, че съобщението за изправяне на нередовностите на исковата молба е
получено от ищеца на 10.09.2018 г., а молбата за изправянето, заедно с документ
за внесена държавна такса, е постъпила в съда на 19.09.2019 г. – два дни след
определения от съда срок. Към този момент обаче производството по делото не е било прекратено, поради
неотстраняване на
нередовностите. На лице е бил висящ правен спор по време на който нередовностите са били
изправени.
Неоснователно е възражението в жалбата,
че правното основание на предявения иск чл.87 и чл.88 от ЗЗД. В исковата молба
няма твърдения от страна на ищеца, че разваля сключения договор и иска връщане
на даденото по него, а се претендира сумата на основание уговореното в
договора.
Неоснователни са
възраженията на ответната страна, че ищецът не можел да каже къде се е намирал
на 30.12.2015 г., поради което не доказал, че на тази дата се намирал в с. ***
за да получи стоката. Както е посочил и първоинстанционния съд, това би било в
негова тежест за доказване, в случай, че продавача е установил наличие на
стоката на уговорените в договора дата и място т.е. изпълнил е своето
задължение по договора, за което както вече се посочи доказателства по делото
не са представени.
Имайки предвид изложеното,
въззивният съд намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
До същите крайни
изводи е стигнал и първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – отхвърлена.
С оглед изхода на
спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
На основание
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
97/11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 244/2018 г. по описа на Районен съд
Трявна.
ОСЪЖДА Г.И.Г., с
ЕГН ***, съдебен адрес ***, адв. Н.С.,
да заплати на Х.П.П., с ЕГН ***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/, направени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: