Решение по дело №1399/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 107
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180701399
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр. Пловдив, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ                                                                

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа административно дело № 1399/2022г по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 76, ал. 5 ЗЗО.

Образувано е по жалба на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №66, представлявано от изпълнителен директор проф.К.Д., подадена чрез пълномощника адв. В. против Заповед за налагане на санкция № 161331-1177/06.07.2018 г. на Управителя на Национална здравноосигурителна каса-София. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на  част обжалвания административен акт – за нарушенията, посочени в т.23 до т.28 и т.31 от него, като се оспорват така посочените в акта констатации за нарушения и се иска неговата отмяна. За друга част, нарушенията от т.1 до т.19 и от т.20 до т.25 от него се иска намаление на наложената финансова неустойка от 500 лева на 200 лева. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – управител на Национална здравноосигурителна каса - София, редовно уведомен се представлява от юрк.Т., която с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора в писмена защита са изложени доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед и моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По повод жалба вх.№19-03-107/25.02.2022г по опис на НЗОК е издадена заповед № РД-25-118/01.03.2022г. на директора на НЗОК, с която е разпоредено  извършването на планова, тематична проверка на отчетената дейност на изпълнителя на болнична медицинска помощ УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив по изпълнение на индивидуален договор /съкр.ИД/ № 161331/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и клинични процедури с НЗОК. Проверката се е извършила за времето от 07.03.2022г. до 11.03.2022г. вкл., от проверяващ екип в състав д-р Н.П.Б.на длъжност „главен експерт“ в дирекция КДЗЗО при НЗОК, Б.С.С. на длъжност „главен експерт“ в КДЗЗО на НЗОК и С.Г.Г.на длъжност „главен експерт“ в дирекция КДЗЗО при НЗОК. Целта на проверката контрол по изпълнение насключения договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицински дейности 2020-2022г.. В хода на проверката са установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по редица истории на заболявания /съкр.ИЗ/ по КП по ортопедия и травматология, хирургия, гастроентерология и урология за периода м.януари 2022г., подробно посочени в съставения протокол №РД-25-118-1/17.03.2022година. Така по КП №141 „Трансуретрално оперативно лечение при онкологични заболявания на пикочния мехур“ са отчетени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по общо пет ИЗ. По всички тях е посочено, че липсва положен подпис под протокол за ултразвуково изследване от лекар със специалност или завеждащ отделение/клиника. Прието е, че с това лечебното заведение е нарушило чл.282 от НРД за медицинска дейност за 2020-2022г., във връзка с чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО. Установено е и нарушение на установения ред за работа с епикризи по КП №147 „Оперативно лечение върху мъжка полова система“. Посочено е, че в 2 бр. ИЗ се касае за положен подпис под протокол за ултразвуково изследване само от лекар- специализант и не е преподписан от лекар със специалност или завеждащ отделение/клиника, което отново е преценено като нарушение на чл.282 от НРД за медицинска дейност за 2020-2022г., във връзка с чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО. По КП №152 „ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища“ в 3 бр. ИЗ е констатирано отново нарушение на чл.282 от НРД за медицинска дейност за 2020-2022г., във връзка с чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО поради липса на подпис на лекар със специалност или завеждащ клиника/отделение в протоколи за ултразвуково изследване. Това нарушение е констатирано и по общо 6 бр подробно посочени ИЗ по КП №154 „оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“. Както и 1 бр ИЗ по КП №155 „оперативни процедури на бъбрека и уретера със среден обем и сложност“. По КП №217.1 „оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“, като нарушение е посочено, че в общо 6 бр. ИЗ не е отразен извършения контрол на здравното състояние на пациента и на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение, което е преценено като нарушение на чл.295 т.5, вр. чл.294 ал.1 от НРД за медицинска дейност за 2020-2022г., във връзка с чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО. Същото нарушение е установено и при проверка на КП №219 „оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност“, общо 2 бр ИЗ, по КП №218 „оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“, общо 3 бр ИЗ, по КП №220.1 „оперативни процедури в областта на раменния пояси горния крайник с голям обем и сложност“ по общо 3 бр ИЗ, по КП №222 „Средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник“ по общо 1 бр. ИЗ, по КП №74.1 „диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“ по общо 6 бр. ИЗ. Дадена е препоръка за спазване на посочените изисквания на нарушените разпоредби, а част II от него е касаела проверка на жалба, което не е предмет на настоящото производство. Към протокола са приложени ИЗ от извършената проверка и същият е връчен. Съставен е и протокол за неоснователно получени суми №РД-25-118-2/17.03.2022г.. В законоустановения срок от страна на ЛЗ е депозирано възражение вх.№ 29-08-18/24.03.2022г. допълнено с възражение вх.№29-08-18/25.03.2022г. срещу Протокол за извършена проверка. При така установените констатации и постъпило възражение срещу тях, на основание чл.75 ал.1 от ЗЗО и чл.97 ал.2 от НРД за МД за периода 2020-2022г. съставеният протокол е бил изпратен за разглеждане от арбитражна комисия. Към възражението са били приложени издадени епикризи с извлечение от медицински протокол за проследяване състоянието на пациентите относно направените констатации по т.23- 31 от него, като изпълнителят на медицинска помощ считал, че не са извършени от негова страна вменените му нарушения на чл.295 т.5 вр. чл.294 ал.1 НРД за МД за 2020-2022, вр. чл.55 ал.т.5 ЗЗО. При разглеждане на констатациите от арбитражната комисия е издаден арбитражен протокол №1/01.04.2022год.. Посочено е в него, че оспорените констатации по раздел I не могат да бъдат потвърдени от страна на представителите на БЛС, които са дали становище, че са спазени правилата за лечение на пациентите и няма извършени нарушения на процедурата и лечебно-диагностичния алгоритъм, като не е нарушено качеството на живот на пациентите. От страна на тримата представители на РЗОК е дадено становище, че лечебното заведение е нарушило нормативно установения диагностично-лечебен алгоритъм и са приели за основателни направените констатации. В предвид проведеното гласуване и даден равен брой гласова „за“ и „против“ потвърждаване на констатациите, арбитражната комисия не е приела решение. В тази връзка на основание чл.76 ал.3 ЗЗО и чл. 432 ал.1 от НРД за МД за периода 2020-2022г Управителят на НЗОК е издал обжалваната в настоящото производство заповед, с която на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД са наложени съответните санкции „финансова неустойка“. Така за констатираните нарушения на чл.282 от НРД за МД за 2020-2022г., във вр. чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО и по чл.295 т.5, вр. чл.294 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г., във вр. чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО /от т.1 до т.25 вкл./ са наложени санкции в размер на по 500лв всяка една от тях, а за констатираните нарушения на разпоредбата на чл.295 т.5, вр. чл.294 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г., във вр. чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО /от т.26 до т.40 вкл./ е наложена санкция в размер на по 200 лева за всяка една от тях. Недоволен от наложените му санкции жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка се възприе от събраните в хода на съдебното производство доказателства: Пълната административна преписка по  издаване на обжалвания административен акт, получена с писмо вх.№18337/05.10.2018г., както и приобщените в съдебно заседание писмени доказателства – Становище изх.№1317/25.03.2022г с приложени епикризи и извлечение от ИЗ, проследяващи състоянието на пациента преди дехоспитализация с бележки относно липса на съществуващ медицински риск от приключване на болничното лечение, приети в съдебно заседание 27.10.2022година..

При така установеното от фактическа страна, като се обсъди със становищата на страните, на база събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, а именно:  административният акт издаден ли е от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспорената заповед за налагане на санкции е издадена на основание чл.74 ал.5 от ЗЗО и чл.432 ал.3 от НРД 2020-20228г. за МД за констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ извършени от страна на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода месец януари 2022г.. В конкретният случай, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на НЗОК, в хода на проверка осъществена по реда на Глава II, раздел Х от ЗЗО. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 ЗЗО непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица– служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. От представената по делото Заповед № РД-25-118/01.03.2022г. на управител НЗОК, се установява, че служителите д-р Н.П.Б., Б.С.С.и С.Г.Г., които са извършили проверката на лечебното заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, са надлежно овластени. Определените със заповедта служители на НЗОК са издали съответният протокол за зивършена проверка, който е бил предмет на разглеждане на рабитражна комисия и след като не е взето съответното решение по неговите констатации, въз основа на същият е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкции от управител на НЗОК, който в случая се явява компетентен орган по смисъла на чл.432, ал.3 от НРД за МД за периода 2020-2022. По тези съображения липсват нарушения на компетентността или други съществени такива на проведеното административно производство, засягащи формата му, поради което не са налице основания за нищожност на административният акт.

По отношение на проверката за съответствието на атакувания административен акт с административнопроизводствените правила по неговото издаване и с материалния закон съдът отчете, че обжалваната заповед е постановена в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК и същата съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Санкциите с процесната заповед са наложени на основание чл.412 и чл.413 от НРД 2020-2022г. за МД, като касаят според ответният орган неспазване на нормативно установените изисквания по документацията и документооборота, свързани с лечебния алгоритъм за дехоспитализация и установения ред за работа при ултразвуково изследване, което е прието за нарушение.

В случаят обаче оспорения административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразили се в липса на мотиви, както защо следва да се наложи санкцията „финансова неустойка“ при оперативна самостоятелност за административният орган на преценка за това, както и неизпълнение на изискванията да изложи мотиви при определяне размерът на всяка една санкция в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение, което съставлява отменително основание по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Не е спорно между страните по делото и е видно от доказателствата по приложената административна преписка, че по констатациите, отразени в протокола за проверката, касаещи процесните ИЗ, предмет на заповедта, дружеството-жалбоподател е депозирало становище по реда на чл.74, ал. 4 от ЗЗО, като е възразило по направените от проверяващите органи констатации. В този случай арбитражната комисия не е взема решение поради разделяне на гласовете за и против направените констатации. Ето защо на осн. чл.432 ал.3 НРД за МД за 2020-2022г управителят на НЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, има право да прецени дали да наложи съответно санкция „финансова неустойка“, но следва да мотивира акта си, като се обоснове защо е приел тази необходимост. Това не означава нищо друго, освен излагане на самостоятелни мотиви в заповедта. Административният орган е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди констатациите изложени в  констативния протокол, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Това негово задължение е закрепено нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Вместо обаче да изложи мотиви, административният орган се е задоволил да повтори дословно констатациите от констативния протокол, без да изложи конкретни съображения какво е нарушението по вид, извършено ли е то от лечебното заведение и налага ли се определяне на санкция за него, какъв вид и в какъв размер, за което също дължи мотиви съобразно чл.413 НРД за МД за 2020-2022г.. Поради това съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил мотиви за издаване на заповедта в обжалваната част, а се е задоволил единствено с преписване на констатациите от протокола за извършената проверка, независимо че същите не са били оспорени от страна на лечебното заведение. Допуснатото нарушение е съществено и e самостоятелно основание за отмяна на издадения акт в тази му част, като в този смисъл е и константната съдебна практика по действалите в миналото аналогични текстове от ЗЗО - напр. Решение № 16030 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2010 г., Решение № 15079 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2009 г., Решение № 3257 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2010 г. и др.

По отношение на направеното от процесуалният представител на ответникът възражение, че в оспореният административен акт се съдържат подробни и ясни мотиви за съображенията, довели до налагане на санкции и относно размерът им, същото не може да бъде споделено и се явява неподкрепено от събраните по делото доказателства. От страна на административният орган липсва каквото и да е обсъждане на арбитражния протокол и становището на представителите на БЛС, че липсват основания за налагане на санкции на лечебното заведение. Би било напълно резонно обсъждането от управителя на НЗОК на въпроса дали и доколко подходът на наказващия орган, свързан със санкциониране на лечебното заведение е оправдан, с оглед преценка за наличие на маловажен случай, за което не са изложени никакви съображения в оспорената заповед. По отношение на наложеният максимален размер на предвидените финансови неустойки също не е изпълнено задължението му да посочи конкретна обосновка, касаеща вида и тежестта на констатираното нарушение, броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и други, определящи търсената отговорност. Дори представеното възражение е формално посочено като такова и е коментирано единствено и само с оглед момента на представяне на писмените доказателства към него, а не и с оглед констатациите на служителите на НЗОК, извършили съответната проверка. Изложеното обосновава извода, че обжалваната Заповед за налагане на санкции от 29.04.2022г на Управител НЗОК се явява незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При посочения изход на спора и при направени от страните искания за присъждане на разноски, такива се дължат на жалбоподателят съобразно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК. Такива са направени за платена държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено в размер на 1194.00 лева с ДДС съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022г. с доказателства за плащане.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ по жалба на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №66, представлявано от изпълнителен директор проф.К.Д. Заповед за налагане на санкция № РД-25ЗС-173/29.04.2022г. , издадена от Управител на НЗОК – София.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса –София, ул.”Кричим”№1 да заплати на МБАЛ “Свети Георги“ ЕАД с *********, със седалище гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66 сумата от 1244.00 /хиляда двеста и четиридесет и четири/лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: