№ 49
гр. Гълъбово, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20235550200263 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №349а-19/26.10.2023 г.,
издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.72, ал.1 от Закона за
частната охранителна дейност на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Гълъбово, п. к.6280, ж.к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ
при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10
000 лева /десет хиляди лева/ за извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 във вр.
чл. 5, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 2, ал. 3, т. 2 от Закона за частната охранителна
дейност.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
1
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен
от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора – административно
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно
постановление № 349а-19/26.10.2023 г.; АУАН № 349а-19/31.07.2023 г.;
Възражение от „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово до Началника на Отдел „ОП“ на ОД на
МВР – Стара Загора относно АУАН № 349а-19/31.07.2023 г., съставен от В.
О. Г., ПИ в „КОС“ при сектор ООРТП в отдел „ОП“ на ОД на МВР Стара
Загора; Писмо с УРИ: 349000-20582/28.08.2023 г. от ВПД Директор Л. Х. до
„Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Сведение от Д.Й.В. от 31.05.2023 г.; Докладна
записка относно извършена проверка в обект „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово,
площадка „Електропроизводство“ – „Централен портал“, изг. от ПИ КОС
инсп. В. Г. до Началник Отдел ОП ОДМВР – Стара Загора; Констативен
протокол от 31.05.2023 г.; Основни правила и тактика на действия при
бедствия, аварии и усложнени /екстремни/ ситуации от портиерите към отдел
„Вътрешноведомствен контрол“ при „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Обектов план за
работа на служители – портиери пост № 1-17 към Отдел
„Вътрешноведомствен контрол“ при „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Правилник и
инструкции за работа по контрола на достъп от портиерите към отдел
„Вътрешноведомствен контрол“ при „Б.“ ЕАД гр.Гълъбово; Инструкция
СОТ; Трудов договор № 0047/30.07.2021 г. между „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово и
Д.Й.В.; Допълнително споразумение към трудов договор № 0047/30.07.2012
г.; Длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител отдел ВВК“ при
„Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Трудов договор № 157/07.09.2018 г. между „Б.“ ЕАД
гр. Гълъбово и И. Д. С.; Длъжностна характеристика за длъжността
„Портиер“ при „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Трудов договор № 70/10.05.2021 г.
между „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово и В. В. Д.; Длъжностна характеристика за
длъжността „Портиер“ при „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; План за контрол на
2
достъпи в обект „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Правилник и инструкция за
пропускателния режим в „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; График за явяване на работа
на смени в цех ВВК месец май 2023 г.; Пропуск за еднократно влизане в „Б.“
ЕАД гр. Гълъбово на Х.П.А., ведно с извадки от дневника; Заповед № 312у-
284/11.03.2022 г. относно оправомощаване на длъжностни лица от МВР да
издават наказателни постановления по ЗЧОД, от Министъра на МВР Б. Р. и
Заповед № 349з-2612/21.07.2022 г. на Директора на ОД МВР – Стара Загора –
Пламен П.в; Договор за правна помощ и процесуално представителство от
16.01.2024 г., Фактура №**********/18.01.2024 г., Платежно нареждане от
22.01.2024 г. и Списък на разноските; Договор № 4135/371 от 15.02.2021 г.
между „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, извън
града, представлявано от Я.П.П. в качеството на Изпълнителен директор и
„С.*“ ЕООД, представлявано от Б.И.Б. – управител, със седалище и адрес на
управление – гр. Раднево, ведно с Приложение № 1 към Договор №4135/371;
Договор № ********* от 01.06.2020 г. за сигнално-охранителна дейност от
01.06.2020 г. между „П.С.“ ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора и адрес на
управление с. Пряпорец, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ведно с
Извадки от общи условия към договор, Анекс № 353/01.04.2022 г. към
договор № *********/01.06.2020 г.; Фактура №********** от 02.03.2023 г. за
сумата от 108,00 лева; Фактура № ********** от 01.03.2023 г. за сумата от
120,00 лева; Фактура № ********** от 01.04.2023 г. за сумата от 120,00 лева
и Фактура № ********** от 02.05.2023 г. за сумата от 120,00 лева.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят В. О. Г., П.
М. М. и И. Б. Г., В. Г. М., В. В. Д. и И. Д. С..
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 31.05.2023 г. служители на отдел „Охранителна полиция“ към ОД на
МВР – Стара Загора, а именно В. О. Г. – полицейски инспектор в „КОС“ и П.
М. М. - полицейски инспектор в „КОС“, са извършили проверка в обект „Б.“
3
ЕАД, находящ се в землището гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, на площадка
„Електропроизводство“, в изпълнение на функции по контрол върху частната
охранителна дейност и спазване на Закона за частната охранителна дейност.
Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол от
31.05.2023 г. Според същия дружеството осъществява частна охранителна
дейност, а именно самоохрана на имущество на „Б.“ ЕАД на площадка
„Електропроизводство“, като осигурява пропускателен режим на лица и МПС
и извършва видеонаблюдение, без да е получило лиценз по надлежния ред
съгласно изискванията на ЗЧОД. Според Констативния протокол към
момента на проверката дейността по самоохрана на имущество се
осъществява от лицата В. В. Д. и И. Д. С..
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №349а-19/31.07.2023г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т.4, вр.
чл.2, ал.3, т.2 от ЗЧОД, а именно за осъществяване на частна охранителна
дейност - дейност по самоохрана на имущество – без лиценз. Въз основа на
АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите В. О. Г. и П. М. М. относно
осъществената от тях проверка и фактическата обстановка следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Що се отнася до въпроса дали описаните от тях действия от
страна на служители на дружеството жалбоподател представляват частна
охранителна дейност по самоохрана на имущество по ЗЧОД, съдът счита, че
следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на твърдяното за
извършено административно нарушение по същество. Свидетелят И. Б. Г. в
съдебно заседание заявява, че същият е свидетел единствено при съставяне на
акта, поради което не може да даде сведения за описаното в него нарушение.
Съдът намира, че показанията на свидетелите В. Г. М., В. В. Д. и И. Д. С.
също следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни,
логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Независимо от обстоятелството, че въпросните свидетели са
намират в трудови правоотношения с дружеството жалбоподател, същите
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
4
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
При извършване на проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство съдът намира, че са допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно посочените императивни изисквания на закона
НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Точното описание на извършеното
нарушение е част от задължителното съдържание на акта на
административнонаказващия орган. В конкретния случай актосъставителят и
наказващият орган са приели, че жалбоподателят извършва охранителна
дейност в обекта чрез лицата В. В. Д. и И. Д. С. като в АУАН и НП не са
изяснени редица обстоятелства, относими към извършването на такава
дейност – по какви правоотношения работят лицата, на какви длъжности,
какви са задълженията им според длъжностните им характеристики и попада
ли някое от тях в обхвата на очертаните в чл. 5 от ЗЧОД видове частна
охранителна дейност. Макар че документи в тази посока са иззети по време
на проверката, съдържанието им не е взето предвид при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Освен това, АНО е приел, че нарушението е извършено чрез
осъществяване на видеонаблюдение и осигуряване на пропускателен режим
на лица и моторни превозни средства. Не е посочил дали в момента на
проверката е констатирано извършването на такива дейности. Не е ясно какъв
точно е обектът на видеонаблюдение, къде има разположени технически
средства за наблюдение, какви и колко са те, какъв е обхватът им и къде се
5
извършва това видеонаблюдение, чрез каква система. В наказателното
постановление не е описано и как се осигурява посоченият пропускателен
режим на лица и моторни превозни средства. По отношение на
пропускателния режим не се сочи дали се записват лични данни и
регистрационни номера, дали се изискват документи, на влизане или на
излизане от обекта се прави това и с каква цел. Непосочването на данни
относно конкретното деяние, чрез което е допуснато извършването на
дейност по самоохрана на имущество, както и на обстоятелствата, при които е
извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението.
Отсъствието на този задължителен реквизит от съдържанието на актовете
представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът счита, че допуснатите процесуални нарушения на императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно
обстоятелствата около извършване на нарушението са съществени, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на
тези основания.
Съдът намира за необходимо да посочи, че събраните в хода на
съдебното производство доказателства не установяват осъществяването на
визираното в АУАН и НП административно нарушение от страна на
жалбоподателя по смисъла на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. чл. 2, ал. 3, т.
2 от ЗЧОД, а именно извършване на частна охранителна дейност по смисъла
на чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на
имущество на „Б.“ ЕАД на площадка „Електропроизводство“ - осигуряване на
пропускателен режим на лица и МПС и извършване на видеонаблюдение без
получен лиценз по надлежния ред. Конкретните изисквания на ЗЧОД за
извършване на дейността по чл. 5, ал. 1, т. 4 се съдържат в чл. 2, ал. 3 от
същия закон, тъй като частна охранителна дейност по отношение на
имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се
извършва от 1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или
удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т.
2; съответно по т. 2. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2019 г.) от бюджетни организации
по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и
дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в
системата на предучилищното и училищното образование, висши училища,
6
както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с
издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон. Законодателят е дал
легална дефиниция на това понятие в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЧОД,
според която самоохраната на имущество е дейност по неговата физическа
защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване
и пресичане, осъществявана от служители на лице по чл. 2, ал. 3, които
отговарят на изискванията на този закон. Тоест, за да е налице самоохрана, е
необходимо дейността да е насочена към физическото опазване на това
имущество от посегателства.
В конкретния случай в АУАН и НП се твърди, че дейността по
самоохрана на имущество се осъществява чрез лицата В. В. Д. и И. Д. С., и
двамата разпитани в качеството на свидетели по делото. Видно от приетите
като писмени доказателства по делото Трудов договор №157/07.09.2018 г.,
сключен между „Б.“ ЕАД и И. Д. С., и Трудов договор №70/10.05.2021 г.,
сключен между „Б.“ ЕАД и В. В. Д., и двете лица работят по трудово
правоотношение в дружеството на длъжност „портиер“. От длъжностните
характеристики на двамата свидетели се установява, че основните им
задължения се изразяват в това да предоставят достъп до територията на
дружеството на работниците и служителите чрез проверка на валидността на
картите им за достъп, както и на превозни средства, и да следят за достъпа на
външни лица в обекта. В длъжностните характеристики на лицата не е
включена каквато и да е охранителна функция. Няма данни поведението на
тези лица към датата на извършване на проверката от страна на служители на
„Охранителна полиция“ да е било насочено към осъществяване на такава
охранителна функция. В същата посока са и показанията на свидетелите Д. и
С.. По данни на свидетеля Д. задълженията му се изразяват в записване на
служебните автомобили, които влизат и излизат от обекта, както и в
уведомяване на съответното звено при посещение на външен човек и
допускането му до обекта в случай, че същият ще бъде посрещнат и приет. Д.
твърди, че няма правомощия да претърсва хора или превозни средства. При
инцидент е длъжен да сигнализира полицейските органи и фирмата, която
осъществява охраната на обекта, без да взима отношение към ситуацията.
Освен това, по негови сведения в стаята на портиерите няма изнесено
видеонаблюдение. Според изложеното от свидетелката С. същата няма
функции по охрана, а задълженията са да следи дали камерите за
7
видеонаблюдение работят и при евентуален проблем да сигнализира
компютърен специалист, като не осъществява видеонаблюдение в реално
време. Показанията на тези двама свидетели се припокриват с изложеното от
свидетелката В. Г. М., административен секретар в „Б.“ ЕАД, която отговаря
за изготвянето на графика на портиерите. По отношение на пропускателния
режим същата заявява, че портиерите имат задължението да отварят и
затварят портала и да уведомяват съответния цех кой и при кого отива. Няма
лице, което да осъществява видеонаблюдението в реално време. Мониторът е
изнесен в отделно помещение от това на портиерите. По данни на тази
свидетелка дружеството няма вътрешен отдел за охрана. Съдът счита, че
обсъдените гласни доказателства са еднопосочни, последователни и
непротиворечиви и макар да са дадени от лица, намиращи се в трудови
правоотношения с дружеството жалбоподател, същите кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. В показанията на свидетелите В.
Г., актосъставител, и П. М., присъствал при извършване на проверката, не се
съдържат конкретни данни как се осъществяват пропускателния режим и
видеонаблюдението. Нещо повече, по данни на свидетеля М. същият няма
спомен да са изисквали или да са им предоставени договори между „Б.“ ЕАД
и частни охранителни фирми. Като доказателства по делото са приети
Договор №*********/01.06.2020 г., сключен между „Б.“ ЕАД и „П.С.“ ЕООД,
и Договор №4135/371 от 15.02.2021 г., сключен между „Б.“ ЕАД и „С.*“
ЕООД, и двата договора с предмет предоставяне на охранителни услуги. Като
доказателства по делото са приети и фактури за извършени плащания по тези
договори за периоди, съвпадащи с датата на проверката. Наличието на тези
договори и извършването на плащания по тях потвърждава достоверността на
събраните по делото свидетелски показания.
Освен това, съдът счита за необходимо да посочи, че не е достатъчно
наличието на длъжност "охранител" в длъжностното разписание на
определено дружество, което да обоснове необходимост от лицензирането му
по реда на ЗЧОД. За да е съставомерно вмененото на жалбоподателя деяние, е
необходимо да бъде установено, че това дружество има самостоятелно
структурно звено в състава си, с такъв предмет на дейност. В тази посока са
Решение №496/15.01.2014 г. по адв. д. №3725/2013 г. на ВАС, Решение
№1419/01.03.2013 г. по адм. д. №11540/2012 г. на АССГ и др. От данните по
делото не може да се изведе извод за наличие на каквото и да е звено в
8
рамките на дружеството с предмет на дейност "охрана". Описаните в АУАН и
НП действия не отговарят на хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД и не
съставляват нарушение. Липсата на осъществено изпълнителното деяние от
обективна страна прави невъзможно извършеното от дружеството
жалбоподател да се квалифицира като нарушение на ЗЧОД.
По отношение на оплакванията в жалбата, че в АУАН и НП не е
посочено място на извършване на нарушението, с което е допуснато
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът намира същите за неоснователни. Както в АУАН,
така и в НП е посочено, че проверката е извършена в обект на „Б.“ ЕАД ,
находящ се в землището на гр. Гълъбово, област Стара Загора, стопанисван
от дружеството, на площадка „Електропроизводство“. Тоест, мястото на
нарушението е достатъчно индивидуализирано според императивните
изисквания на ЗАНН и не е допуснато ограничаване правото на защита на
нарушителя да разбере повдигнатото му обвинение.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че наказващият орган
не е извършил преценка по чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, съдът счита, че
необсъждането в НП на въпроса следва ли да се приложи чл. 28 от ЗАНН не
представлява съществено процесуално нарушение. Освен тона, тъй като
процесното нарушение не е доказано да е извършено по несъмнен начин,
според настоящия съд е безпредметно да се навеждат доводи за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като излагането на такива биха имали правно
значение, ако нарушението е доказано да е извършено, а в процесния случай
това не е така.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63д
ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 1560 лв. /хиляда петстотин и
шестдесет лева/ с вкл. ДДС.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №349а-19/26.10.2023 г.,
издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 72, ал. 1 от Закона за
частната охранителна дейност на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ
при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10
000 лева /десет хиляди лева/ за извършено нарушение по чл. 4, ал. 1, във вр.
чл. 5, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 2, ал. 3, т. 2 от Закона за частната охранителна
дейност.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ
при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
10