Р Е Ш
Е Н И Е №
№ 3731 22.10.2012г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1730 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245
ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 215 от КТ, чл. 262 ал. 1
т. 1 и 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д.И.Д., с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. А.А., е предявил срещу ответника “Скай 7” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 1” бл. 148, вх. 1,
офис 5, представлявано от управителя Т.П.Д., обективно съединени искове да бъде
осъден ответника да й заплати следните суми: сумата от 415, 47 лева- главница,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2011 г.,
ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 16, 50 лева за периода
20.09.2011 г.- 07.02.2012 г., сумата от 415, 47 лева- главница, представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2011 г., ведно с
лихва за забава върху главницата в размер на 12, 97 лева за периода 20.10.2011
г.- 07.02.2012 г., сумата от 415, 47 лева- главница, представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец октомври 2011 г., ведно с лихва за забава върху
главницата в размер на 9, 32 лева за периода 20.11.2011 г.- 07.02.2012 г. и
сумата от 415, 47 лева- главница, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец ноември 2011 г., ведно с лихва за забава върху
главницата в размер на 5, 75 лева за периода 20.12.2011 г.- 07.02.2012 г.;
сумата в размер на 240, 90 лева- главница, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2011 г. в размер на 10 дни; сумата в размер
на 640, 42 лева- главница, представляваща възнаграждение за положен
допълнителен труд- 70 часа за 35 работни дни и 56 часа за 7 съботни дни; сумата
в размер на 4 987, 37 лева- главница, представляваща левовата
равностойност на 2 550 евро- командировъчни дневни пари, по 50 евро за 51
дни, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата
молба до окончателното плащане на дължимите суми, както и за присъждане на
разноски по делото.
Ищецът твърди, че с ответника сключил
трудов договор № ***/ 08.07.2011 г. със срок за изпитване от 6 месеца,
договорен в полза на работодателя, при основно месечно възнаграждение в размер
на 530 лева. Още в първия си работен ден- на 09.07.2011 г. ищецът бил
командирован на основание чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина със заповед № 97/ 09.07.2011 г. за извършване на СМР
на обект на ответника в Германия, до завършване на поставената задача. Били
определени командировъчни пари по 50 евро на ден, а командировката продължила
общо 51 дни, за периода 09.07.2011 г.- 28.08.2011 г. включително. По време на
командировката и въобще през време на трудовото правоотношение работодателят не
бил изплатил дължимото трудово възнаграждение и командировъчните дневни пари. Освен
това всеки ден се налагало полагане на допълнителен труд по 2 часа, или общо за
35 работни дни- 70 часа, както и работа през съботния ден- 7 съботни дни, по 8
часа. След приключване на командировката работодателят не осигурявал на ищеца
работата, за което бил нает, въпреки че трудовият договор бил действащ.
Многократно ищецът изразявал желанието си за работа, но му било отговаряно, че
дружеството е в процес на престой и нямало работа. В крайна сметка договорът
бил прекратен на основание чл. 71 ал. 1 от КТ със заповед № ***/ 02.12.2011 г.,
като въпреки че в заповедта било включено обезщетението за натрупания и
неползван платен годишен отпуск, такъв и до момента не бил заплатен, а същият
възлизал на 10 дни за 2011 г.
Ето защо моли да бъде осъден
ответника да му заплати дължимите суми за командировъчни дневни пари,
неизплатено трудово възнаграждение и мораторна лихва по него, възнаграждение за
полаган извънреден труд и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на адреса на управление, като от същия писмен отговор в срок не е
постъпил. По същия начин ответникът е бил редовно призован и за първото заседание,
като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства –
трудов договор, командировъчна заповед, длъжностна характеристика, служебна
бележка, заповед за прекратяване на ТПО, изслушаната ССчЕ и разпитаният
свидетел Владимиров, може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на
основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да
заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по
делото разноски, които, видно от приложения договор за правна зашита и
съдействие възлизат на сумата от 700 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на
ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК: 66, 48 лева- ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245,
ал. 1 КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 262 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, и 50 лева ДТ по
иска по чл. 220, ал. 1 от КТ, 199, 49 лева ДТ по иска по чл. 215 от КТ и 50
лева ДТ за иска по чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 50 лева- за депозит на
вещото лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Скай 7” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост
1” бл. 148, вх. 1, офис 5, представлявано от управителя Т.П.Д., да заплати на Д.И.Д.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: **********, чрез пълномощника адв. А.А., следните
суми: сумата от 415, 47 лева (четиристотин
и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки)- главница, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2011 г., ведно с лихва за забава върху главницата в
размер на 16, 50 лева (шестнадесет
лева и петдесет стотинки) за периода 20.09.2011 г.- 07.02.2012 г., сумата от 415, 47 лева- (четиристотин и
петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) главница, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2011 г., ведно с лихва за забава върху главницата в
размер на 12, 97 лева (дванадесет
лева и деветдесет и седем стотинки) за периода 20.10.2011 г.- 07.02.2012 г.,
сумата от 415, 47 лева (четиристотин
и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) - главница, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2011 г., ведно с лихва за забава върху главницата в
размер на 9, 32 лева (девет лева и
тридесет и две стотинки) за периода 20.11.2011 г.- 07.02.2012 г. и сумата от 415, 47 лева (четиристотин и петнадесет
лева и четиридесет и седем стотинки) - главница,
представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец ноември 2011 г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 5, 75 лева (пет лева и седемдесет и пет стотинки) за периода
20.12.2011 г.- 07.02.2012 г.; сумата в размер на 240, 90 лева (двеста и четиридесет лева и деветдесет стотинки) - главница, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2011 г. в размер на 10 дни; сумата в размер на 640, 42 лева (шестстотин и четиридесет
лева и четиридесет и две стотинки) - главница,
представляваща възнаграждение за положен
допълнителен труд- 70 часа за 35 работни дни и 56 часа за 7 съботни дни;
сумата в размер на 4 987, 37 лева (четири
хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки)- главница, представляваща левовата
равностойност на 2 550 евро- командировъчни
дневни пари, по 50 евро за 51 дни, ведно със законната лихва върху всяка
главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимите
суми, както и сумата от 700 лева (седемстотин
лева) - разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “Скай 7” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост
1” бл. 148, вх. 1, офис 5, представлявано от управителя Т.П. Д., да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен
съд сумата от 415, 97 лева (четиристотин
и петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове и
сумата от 50 лева (петдесет лева)- депозит за вещо лице по изслушаната
ССчЕ.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
ЕА