Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. к., 03.11.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. к., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 854 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

Производството е образувано по искова молба вх. № 4642 от 14.11.2019 година подадена от „Д.К.“ АДСИЦ, / с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ /, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43, представляван от Г.А.ГХ.– изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Д.К. против ответника К.Л.З., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ размер 327.62 / триста двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки / лева, от които :  251.14 / двеста петдесет и един лева и четиринадесет стотинки / лева - – главница и сумата от 76.48 / седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019 г. до изплащане на вземането.

 В исковата молба ищецът твърди, че на 15.04.2019 г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника пред СРС. Делото е изпратено по подсъдност на КРС и е образувано ч. гр. д. № 508 / 2019 г. по което е издадена заповед. След което ищеца в едномесечния срок е предявил настоящите искове.

Сочи се още в исковата молба, че съгласно заявление от 10.10.2003 г. и Договор за издаване и използване на кредитна карта „Е.“ от 20.10.2003 г. на ответника е отпусната определена парична сума, а същият е поел задължението да върне усвоената част от него, заедно с начислените договорни лихви, разсрочено, на месечни вноски с установен минимален размер.

С Договор за прехвърляне на вземания № 001 / 15.11.2007 г. „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД прехвърля на „А.К.“ АДСИЦ вземания по договори за кредит, посочени в Приложение № 1.

В срока на действие на договора ответникът изпълнявал коректно задължението си и към 15.11.2007 г. – датата на прехвърляне на вземането, дължимата от ответника сума възлиза на 1 677.14 лева. Ответникът е уведомен за извършената цесия и за новия кредитор, като със споразумение от 21.03.2013 г. сключено с „Д.К.“ АДСИЦ е приел задължението си и страните са се съгласили същото да бъде изплатено за периода от 20.04.2013 г. до 20.06.2014 г. на 15 / петнадесет / разсрочени ежемесечни вноски. Ответникът извършва плащания към ищеца и заплаща общо сумата от 660.00 лева. Същият не е спазвал срока и размера на договорените вноски, не е правил плащания след 10.02.2014 г., поради което в съответствие с т. 6 от споразумението, уговорената редукция е станала невалидна и към 20.06.2014 г. ответникът останал задължен за сумата от 1 017.14 лева. След като остатъка е намален с уговорените вноски за периода от 20.04.2013 г. до 20.03.2014 г. в размер на 766.00 лева.   

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 251.14 / двеста петдесет и един лева и четиринадесет стотинки / лева - – главница и сумата от 76.48 / седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован, представлява се от юрк. Д.К., която поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае искът за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът редовно призован, явява се лично и не оспорва вземането.

          Районен съд – гр. к., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложените като доказателства заварен препис от заявление от 10.10.2003 г. и Договор за издаване и използване на кредитна карта „Е.“ от 20.10.2003 г. на ответника е отпусната определена парична сума, а същият е поел задължението да върне усвоената част от нея, заедно с начислените договорни лихви, разсрочено, на месечни вноски с установен минимален размер.

Видно е от приложения като доказателство по делото Договор за прехвърляне на вземания № 001 / 15.11.2007 г., че „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД прехвърля на „А.К.“ АДСИЦ вземания по договори за кредит, посочени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.

В срока на действие на договора ответникът изпълнява коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 15.11.2007 г. – датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от същия сума възлиза на 1 677.14 лева, като страните са се съгласили задължението му да бъде изплатено за периода от 20.04.2013 г. до 20.06.2014 г. вкл. на 15 / петнадесет / разсрочени ежемесечни вноски, при първа вноска в размер на 200.00 лева,   всяка следваща в размер на 106.00 лева и последна изравнителна, при падеж до 20 – то число на месеца, за който се отнасят.

Установено е, че ответникът не е правил плащания след 10.02.2014 г., поради което в съответствие с т. 6 от споразумението уговорената редукция е станала невалидна и към 20.06.2014 г. – крайният срок за погасяване на остатъка от задължението по споразумението, ответникът останал задължен за сумата 1 017.14 лева, като горната сума е намалена след направени плащания след сключване на споразумението.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е получил от ищеца

определена парична сума въз основа на Договор за издаване и използване на кредитна карта „Е.“ от 20.10.2003 г., която същият е следвало да върне.

Също така ответникът признава вземането изцяло.

С оглед горното, съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер 327.62 / триста двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки / лева, от които :  251.14 / двеста петдесет и един лева и четиринадесет стотинки / лева - – главница и сумата от 76.48 / седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в исковото производство /, а именно :  сумата от 75.00  лева – довнесена ДТ, 300.00 лева – заплатен депозит за особен представител и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. к., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Л.З., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** вземането на „Д.К.“ АДСИЦ, / с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ /, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43, представляван от Г.А.ГХ.– изпълнителен директор в общ размер 327.62 / триста двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки / лева, от които :  251.14 / двеста петдесет и един лева и четиринадесет стотинки / лева - – главница и сумата от 76.48 / седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА К.Л.З., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ, / с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ /, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43, представляван от Г.А.ГХ.– изпълнителен директор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски, а именно : сумата от 75.00  лева – довнесена ДТ, 300.00 лева – заплатен депозит за особен представител и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :