№ 127
гр. Велико Търново, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500128 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение № 88/
19.02.2025 г. по гр.д. № 1156/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което съдът е отхвърлил
предявения от него иск за осъждане на Прокуратурата на Република България за заплащане
на сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
нарушение на правото на разглеждане на пр. преписка № 5455/ 2024 г. на РП – В. Търново в
разумен срок съгласно § 6, ал.1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2024 г. до окончателното й
изплащане. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в нарушение
на процесуалния и материалния закон и необосновано. Съдът допуснал съществени
процесуални нарушения, като неправилно квалифицирал исковата претенция, изготвил
непълен доклад и неправилно указал разпределението на доказателствената тежест, не
обсъдил наведените от него доводи и относимите към тях доказателства, при което не е
изяснил действителното фактическо положение между страните. Съдията-докладчик
следвало да се отведе от разглеждане на спора с оглед наличието на множество висящи дела
от Т. срещу ОС – Велико Търново, в състава на който той престирал своя труд. Моли
решението да бъде отменено и делото върнато на друг състав на съда за разглеждане на
исковата му претенция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Прокуратурата на Република България
1
не е депозирала отговор. В съдебно заседание процесуалният й представител заема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че не е налице забава в
действията на Прокуратурата по разследване на подадения от К. Т. сигнал и приключване на
преписката, като отделно от това ищецът не е претърпял никакви неимуществени вреди.
Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за
редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка
относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Не са допуснати и процесуални нарушения, с които
законът свързва недопустимост на решението. Обстоятелството, че разгледалият спора съдия
от първоинстанционния съд не се е отвел на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК не може да
рефлектира нито върху валидността, нито върху допустимостта на решението.
Разглеждането на едно дело при наличието на основания за отстраняване на съдията
представлява процесуално нарушение, което може да засегне само правилността на акта, но
не се отразява на валидността му и допустимостта му. При оплакване за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, въззивният съд, ако ги намери за основателни,
сам предприема нужните действия по отстраняването им. Той е инстанция по същество,
формираща решението си по правния спор след самостоятелна преценка на всички събрани
по делото доказателства и при съобразяване доводите и възраженията на страните. След
като даде собствено разрешение на материалноправния спор въз основа на ангажираните
доказателства, въззивният съд само го съпоставя с това на първата инстанция и съответно
потвърждава, изменя или отменя акта му. В този смисъл е Решение № 202/07.04.2020 г. по
дело №2832/2018 г. на IV г.о. на ВКС. Следва да се отбележи, че наличието на искове,
предявени от ищеца Т. срещу ОС – Велико Търново, в чийто персонален състав е включен
съдията-докладчик, не обосновава обективно и оправдано съмнение в безпристрастността и
незаинтересоваността му по конкретното дело като основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6
ГПК. ВТОС не е страна по спорното материално правоотношение – предмет на настоящото
дело, за да се презюмира пристрастие при разглеждането му и заинтересованост от изхода
му. Личната безпристрастност на съдията се предполага при липсата на доказателства за
противното. Жалбоподателят не сочи процесуално поведение на съдията-докладчик, нито
актове на същия, които да разкриват предубеденост, пристрастие или предразсъдъци спрямо
него. Съдът не може да толерира злоупотребата с процесуални права, каквато съставляват
необоснованите искания на Т. за отвод на всички съдии от всички съдилища от съдебния
район на ВТАС, което е служебно известно на съда по множеството разгледани от него дела.
Неоснователните искания за отвод следва да се оставят без уважение, за да се възпрепятства
избора от страната на съд или съдия и да се обезпечи развитието на производството в
разумен срок, още повече че основната част от всички заведени от Т. дела /и от неговата
майка Д. Г.а, чийто процесуален представител е Т./ са именно с правно основание чл.2б
ЗОДОВ.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти са правилно възприети от първоинстанционния съд и
оплакванията на жалбоподателя, че съдът е допуснал процесуални нарушения, свързани със
събирането на доказателства, и не е изяснил действителното фактическо положение между
страните, са изцяло голословни.
На 30.07.2023 г. по електронен път К. Т. е подал сигнал до главния прокурор срещу
служители на PC – Елена, ТО – Елена при РП – Велико Търново и РУ на МВР – Елена. Този
сигнал е изпратен по компетентност на ОП – Велико Търново и впоследствие на РП –
Велико Търново, където на 10.08.2023 г. е образувана пр. преписка № 5455/2023 г.
Съдържанието на сигнала е неясно – в него се споменават различни лица, които имат пряко
или косвено отношение към водени от Т. съдебни дела без да е посочено какво точно са
извършили/ пропуснали да извършат същите, има оплаквания за незаконно
видеонаблюдение. Преписката е възлагана последователно на наблюдаващи прокурори от
състава на РП, като за периода от 17.08.2023 г. до 26.02.2024 г. /6 месеца/ единадесет от тях
са направили самоотвод и в съответствие с процесуалните правила на НПК отводите са били
приети с постановления на ОП – Велико Търново. На 25.06.2024 г. поредният наблюдаващ
прокурор е възложил на служител на ОД на МВР извършване на проверката по чл.145, ал.1,
т.3 ЗСВ, чийто основен предмет е да се снемат подробни сведения от жалбоподателя за
изясняване на оплакванията му – кои лица какво са извършили, какви преписки са
образувани, какви произнасяния има по тях, какви претенции има спрямо споменатите в
сигнала лица, в каква връзка в сигнала се обсъжда прокурор К. Х., от кого и по каква
причина същата е заснета без нейно знание и съгласие. С цел получаване на конкретизирани
сведения жалбоподателят Т. е бил призован, но не се явил. Видно от докладна записка на
полицейски инспектор Н. – л.184 от делото, Т. е търсен на 17., 18. и 19.09.2024 г., не е
намерен на адреса, а откритата там негова майка е заявила, че той й е казал да не подписва и
не взема никакви документи, свързани с него. Посочено е, че полицейският служител е
звънял на Т. по телефона, който постоянно давал заето, както и че през последната година
многократно са получавани призовки и документи за връчване, които адресатът отказвал да
получи или се укривал. Междувременно са искани обяснения от няколко лица, изисквани са
справки от Адвокатска колегия Велико Търново, РП – Велико Търново и на 27.09.2024 г.
извършилият проверката полицейски служител е изготвил предложение до РП с мнение за
прекратяване на преписката. С Постановление от 31.10.2024 г. прокурор при ВТРП е отказал
да образува досъдебно производство и прекратил прок. преписка № 5455/2023 г.
Непосредствено след този отказ Т. е предявил настоящия иск – на 07.11.2024 г. По негова
жалба с Постановление от 04.12.2024 г. ВТОП е потвърдила акта за прекратяване на
преписката. Жалбоподателя не е обжалвал постановлението.
При така изяснената фактическа обстановка ВТАС намира за неоснователен
предявения от Т. иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата
на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото му по
3
чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на прокурорска преписка № 5455/2023 г. по описа на РП
– В. Търново в разумен срок. На основание чл.272 ГПК съдът препраща към изложените от
първоинстанционния съд подробни мотиви.
Правото на обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е обусловено от установяване на
действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до
забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в
рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в
съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може
да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да
гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в
производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се
представлява от процесуални субституенти, какъвто в случая е Прокуратурата на РБ. В
конкретния казус анализът на доказателствата налага извод, че процесуалните действия на
прокурорите и разследващите органи са осъществени в кратки и разумни срокове.
Самоотводите на единадесет прокурора от състава на РП не са неоснователни, а са
обосновани с лично познанство и приятелски отношения с споменати в сигнала на Т. лица,
едно от които прокурор. Самоотводите са правени почти незабавно при възлагане на
преписката на съответния прокурор. Не е налице и забавяне в произнасянето на ВТОП по
тези самоотводи като част от предвидената в процесуалния закон процедура по приемането
им. Поради това, забавянето на производството по преписката вследствие на самоотводите
не съставлява поведение, накърняващо правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Възложената на органите на МВР предварителна проверка е приключила в 3-месечния срок,
предвиден в чл.145, ал.2 ЗСВ за извършване на предварителни проверки, и наблюдаващият
прокурор е постановил отказ да образува досъдебно производство в едномесечния срок за
произнасяне по преписката, считано от получаването й, в съответствие с чл.242 ал.4 НПК.
Съдът констатира, че в случая Прокуратурата е извършила дори повече от дължимото
съгласно закона, защото изначално подаденият от Т. сигнал е бил неясен, не е съдържал
изложени твърдения за конкретно поведение – действие или бездействие на конкретни лица,
които да могат да бъдат проверени с цел преценка дали са налице данни за извършено
престъпление, при което Прокуратурата е могла да постанови отказ от образуване на
досъдебно производство без да възлага някаква проверка. Още повече, че видно и от
изложените от прокурора мотиви в Постановление от 31.10.2024 г. Т. е инициирал
множество прокурорски преписки със сходни претенции, които са ангажирали
разследващите органи и Прокуратурата. Това обстоятелство е и служебно известно на съда
по повод множеството висящи дела по предявени искове от Т. с правно основание чл.2б
ЗОДОВ, насочени срещу Прокуратурата и свързани с образувани по негов сигнал преписки
/напр. в.гр.д. № 612/2024 г./ Въпреки това, добросъвестно са предприети действия по
извършване на проверка и основно – за изясняване на конкретните оплаквания на подалия
сигнала, но видно от докладната записка, Т. не е оказал съдействие, а дори напротив, налице
са данни, че се е укривал и е препятствал органите на полицията да изпълнят възложените
им от прокурора задачи.
4
По изложените съображения ВТАС намира, че правото на ищеца по чл.6 § 1 от
КЗПЧОС за разглеждане на процесната преписка в разумен срок не е било накърнено.
Липсва противоправно поведение на прокурор, в причинно-следствена връзка с което той да
е претърпял вреди, като Т. не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение. Предвид съвпадането на крайния извод на двете инстанции за неоснователност
на исковата претенция на Т., решението на ВТОС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88/ 19.02.2025 г. по гр.д. № 1156/ 2024 г. по описа на
ВТОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5