Определение по дело №10787/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 419
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20192120110787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Бургас, 15.01.2020 год.

 

 

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Панайот Атанасов

 

като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10787/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на малолетното дете Борис Александров Христов, род. на *** год., подадена чрез майката-законен представител В.А.Х.,***, против А.А.А.,***, с която претендира обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответника и наследодателя на ищеца на 21.08.2014 год., с предмет правото на собственост върху апартамент № 1, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 67, вх. А, ет. 1, с площ от 76.84 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.508.1.1.

Правното основание на иска е чл. 19, ал. 3, ЗЗД.

Видно от представеното по делото удостоверение, актуалната данъчна оценка на жилището, предмет на предварителния договор, възлиза на 39 269,50 лева.

 

Настоящият съдебен състав, след запознаване с данните по делото, намира, че то не му е родово подсъдно. Становището на съда се обосновава със съображението, че съгласно представената данъчна оценка, цената на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3, ЗЗД за процесния имот надхвърля границата от 25 000 лева (чл. 104, т. 4, ГПК). Настоящият съдебен състав счита, че искът по чл. 19, ал. 3, ЗЗД е облигационен, а не вещен, поради което правилото на чл. 104, т. 3, ГПК не намира приложение – вж. Определение № 416/30.06.2011 год. по ч. гр. д. № 312/2011 год. на ІV ГО на ВКС и Определение № 387/10.05.2011 год. по ч. т. д. № 138/2011 год. на II ТО на ВКС. Цената на иска по чл. 19, ал. 3, ГПК е нормативно определяема по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2, ГПК, в настоящия казус тя надхвърля 25 000 лева, поради което претенцията е родово подсъдна на БсОС (така и Определение № 454/26.06.2013 год. по ч. т. д. № 1927/2013 год. на ІІ ТО на ВКС) и следва да бъде разгледана от него като първа инстанция.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 118 и чл. 119, ал. 1, ГПК, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10787/2019 год. на БсРС.

 

ИЗПРАЩА делото по родова подсъдност на Бургаския окръжен съд.

 

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред БсОС в 1-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: