Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 15.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на шестнадесети май две хиляди и
шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 980 по описа за 2015 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, като производството се
разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявен е иск от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ***, представлявано от М. Ж.М. Ф., чрез
юрисконсулт Д.И.В., с който се иска от съда да признае за установено, че
Л.Г.И., ЕГН: **********, адрес: ***, му дължи:
- сума в размер на 1 676.20 лв., представляваща главница по кредит,;
- сума в размер на 505.05 лв., представляваща възнаградителна лихва;
- сума в размер на 130.92 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 20.12.2013 до 11.06.2015.
Претендира съдебните разноски в заповедното производство: 46.24 лв. за
държавна такса и 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Претендира и
съдебните разноски в исковото производство: 120.81 лв. за държавна такса и 300.00 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че с
договор за потребителски заем с номер PLUS-01683324 от 17.07.2012., „Б.П.П.Ф.“
ЕАД е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 2 500.00 лв. и закупуването
на застраховка от 290.00 лв. Сумата, предмет на договора, била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „Б.П.П.Ф.“ ЕАД
изпълнило задължението си по него. Л.Г.И. удостоверила усвояването на сумата по
кредита с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз
основа на чл.3 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси
заема на 29 месечни вноски – всяка по 155.80 лв., които вноски съставлявали
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването ѝ, съгласно
годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите
по договора. Длъжникът Л.Г.И. преустановила плащането на вноските по кредит
номер PLUS-***** на 20.11.2013, като към тази дата били погасени 15 месечни вноски. На
основание чл.5 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ставало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората месечна вноска. Въпреки настъпилия падеж
на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си.
Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която
изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Твърди, че
поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно
чл. 10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, Л.И. направила четири плащания: на
23 септември 2014 г. било направено плащане в размер на 20.00 лв.; на 24
октомври 2014г. било направено плащане в размер на 40.00 лв.; на 09 януари 2015
г. било направено плащане в размер на 20.80 лв. и на 14 май 2015 г. било
направено плащане в размер на 20.00 лв. Така към дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение Л.И. дължала на „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, сума в размер на 2 181.25 лева, като към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК по кредита била изтекла и последната падежна дата.
Ответницата, чрез процесуалния
си представител адв. И., е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Твърди, че ищецът основава претенцията си на сключен договор за потребителски
кредит PLUS-***** от 17.07.2012 г. Оспорва обстоятелството, че е получила покана за
доброволно изпълнение, в която ищецът „Б.П.П.Ф.” ЕАД е обявила вземането за
предсрочно изискуемо. Оспорва задълженията визирани в погасителния план.
Оспорва размера на главницата, на възнаградителната лихва и на законната лихва
за забава, както и начинът на формирането им. Твърди, че в обстоятелствената
част на исковата молба ищецът признава за извършени 4 плащания от нейна страна
на 23.09.2014г., на 24.10.2014г., на 09.01.2015г. и на 14.05.2015г., но не
ставало ясно дали същите са приспаднати от главницата и възнаградителната
лихва, като не са отразени като платени и в приложения погасителния план. Не
ставало ясно и по какъв начин е формиран размерът на възнаградителната лихва и
дали същата представлява надбавката или добавката описана в чл.3 от договора.
Твърди, че уговорената в договора надбавка, като такса за обслужване на заема и
печалба за кредитора, се дължала само за периода до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Печалбата представлявала еквивалентно благо за това, че
кредиторът се е лишил за определено време от парите си. Същата се дължала на
кредитора от длъжника само за времето на ползване на кредита. Щом последният
бил обявен за предсрочно изискуем, кредиторът изисквал от длъжника заплащане на
кредита за периода от предсрочната изискуемост до крайния срок на договора.
Именно поради това и не му се дължало възнаграждение за непадежиралите и
предсрочно изискуеми месечни вноски. С обявяване на кредита за предсрочно
изискуем отпадала и необходимостта от обслужване на кредита до крайния срок, за
който е бил уговорен, поради което, след датата на предсрочната изискуемост, на
кредитора не се следвала такса за управление на кредита /Решение № 133 от
15.10.2013 г. по т. д. № 387/2013 г. на Окръжен съд-Ш./. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, като претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от представения заверен препис, че между „Б.П.П.Ф.“
ЕАД и Л.Г.И., е бил сключен договор за потребителски заем с номер PLUS-***** от 17.07.2012, при
който ищцовото дружество е предоставило на ответницата паричен кредит в размер
на 2 500.00 лв. Договорен е срок за погасяването на кредита 29 месеца, като
задължението е следвало да бъде погасено с 28 месечни вноски по 150.80 лева и
една месечна вноска от 155.85 лева. На 20.11.2013 г., Л.Г.И. е преустановила
плащането на вноските по кредита като към тази дата били погасени 15 месечни
вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората месечна вноска. Тази дата
била 20.12.2013 г. Впоследствие ответницата направила още четири плащания по
кредита: на 23.09.2014 г. било направено плащане в размер на 20.00 лв.; на
24.10.2014 г. било направено плащане в размер на 40.00 лв.; на 09.01.2015 г.
било направено плащане в размер на 20.80 лв. и на 14.05.2015 г. било направено
плащане в размер на 20.00 лв.
Представен е препис от удостоверение от 18.09.2014 г., ведно с
приложения, на куриерска фирма „Т.Т.
куриер“, от които е видно, че на 29.07.2014 г. в пощенската кутия на адрес: с. В., ул. „К. **“, №**, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, е пусната последна покана до Л.Г.И. за
изпълнение по договор за потребителски заем с номер PLUS-****.
Тъй като това не било сторено, на 18.06.2015 г.ищцовото дружество
депозирало в РС Карлово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. От приложеното ч. гр. д. №631/2015 г. по описа на КРС се установява,
че на 26.06.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№276, с която е разпоредено длъжникът (ответник в настоящото производство)
Л.Г.И. да заплати на кредитора (ищец в
настоящото производство) „Б.П.П.Ф.“ ЕАД:
- сумата 1676.20 (хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и двадесет
ст.)лева, представляваща главница,;
- сумата 505.05 (петстотин и пет лева и пет ст.)лева, възнаградителна
лихва от 20.11.2013 г. до 19.12.2014 г.;
- сумата 130.92 (сто и тридесет лева и деветдесет и две ст.) лева
мораторна лихва от 20.12.2013 г. до 11.06.2015 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 25.06.2015 г. до изплащането на вземането, както и сумата 46.24 лева, представляваща разноски по
делото за внесена държавна такса и сумата от 300.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На 14.07.2015 г. ответницата в настоящото производство и длъжник в
заповедното такова, е депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК, в срока по
закон. На 17.08.2015 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса,
което сторил, като е ангажирал доказателства за това.
Ищецът е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице е дало заключение относно размера на процесните суми, направените
плащания по договора за кредит и датите на които са направени.
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са
необходими към предмета на делото, поради което не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна:
Предявените искове са допустими.
Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение
от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
иска за установяване на вземането си по заповедното производство.
По същество исковете са неоснователни. Настоящият съдебен състав счита,
че независимо, че ищцовата банкова институция не е поискала издаване на заповед
въз основа на документ по чл.417 от ГПК , а е поискала издаването на заповед по
чл.410 от ГПК, е приложимо разяснението по т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Не е спорно между страните въведените облигационни отношения, възникнали
по силата на договора за кредит. Вземането на ищеца произтича от договор за
банков кредит при който предсрочната изискуемост е уговорена в договора за
кредит при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
Кредиторът може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски,
което действие следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се
връчва. Длъжникът узнава за допуснатото изпълнение с връчването на заповедта за
изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е
заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. За да бъде
уважено депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на предсрочно
изискуемо вземане, произтичащо от договор за кредит, е необходимо преди
депозирането му да са настъпили две кумулативно изискуеми предпоставки,
независимо от уговореното в договора за кредит, а именно: 1. неплащане на
определен брой вноски или други обстоятелства, уговорени в договора за кредит и
2. кредиторът да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател.
В настоящия случай, не е налице втората предпоставка, а именно – не се
доказа (тежестта на доказване е на ищеца), че преди да подаде заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът – „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, е упражнило
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението му е достигнало
до кредитополучателя – длъжник. Както вече се посочи по-горе, представено е
като доказателство удостоверение от 18.09.2014 г., ведно с приложения, на куриерска фирма „Т.Т. куриер“. От тях е
видно, че на 29.07.2014 г. в пощенската кутия на адрес: с. В., ул. „***“, №**, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, е пусната последна покана до Л.Г.И. за изпълнение по договор за
потребителски заем с номер PLUS-****. Не са ангажирани никакви доказателства за това,
че поканата е стигнала до адресата си. Действително, в т.10 от договора за
кредит изрично е отбелязано, че всички изявления на кредитора се считат узнати
от получателя, ако бъдат доставени на адреса посочен в договора или бъдат
предадени по телефона на посочения в договора телефонен номер на кредитополучателя.
Доколкото в договора е посочен адрес: с. В., ул. „К. **“, №***, вх. **, ет. **, ап. **, а поканата е изпратена на адрес: с. В.,
ул. „***“, №**, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, и предвид липсата на
доказателства за провеждани телефонни разговори между кредитора и
длъжника, съдът счита за недоказано, че
ищцовото дружество е упражнило правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това волеизявлението да е достигнало до ответника –
кредитополучател. Следователно втората от двете кумулативни предпоставки
по чл.60 ал.2 от ЗКИ за предсрочна изискуемост на кредита не е налице, поради
което и вземането на ищцовото дружество не е изискуемо в заявения размер
главница и лихва, не е възникнало на предявеното основание и предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК „Б.П.П.Ф.“ ЕАД,
следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените пред настоящата
инстанция разноски – сумата от 400.00 лв., представляваща възнаграждение за
един адвокат. Направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във
вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД
от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ***, представлявано от М. Ж.М. Ф., чрез юрисконсулт Д.И.В.,
за признаване на установено, че Л.Г.И., ЕГН: **********, адрес: ***, му дължи:
сума в размер на 1 676.20 лв., представляваща главница по кредит; сума в размер
на 505.05 лв., представляваща възнаградителна лихва; сума в размер на 130.92
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2013 г. до
11.06.2015 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.П.П.Ф.“ ЕАД ***, представлявано от М. Ж.М. Ф.,
чрез юрисконсулт Д.И.В., ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.И., ЕГН: **********, адрес: *** разноските, направени в исковото производство в
размер на 400.00 лв. (четиристотин
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.