Решение по дело №1226/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П. П. Г., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 167/14.10.2024 г., постановено по АНД № 649/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно. Съдът неправилно приел, че наказателното постановление не противоречи на материалния закон, както и че извършването на административното нарушение било доказано. На първо място, посочените дата и място на извършване на нарушението били изцяло погрешни. Свидетелите признали, че дървата пред къщата били забелязани на 06.02.2024 г., докато в акта за установяване на административно нарушение като дата на извършване на нарушението била посочена датата 07.02.2024 г. Това обстоятелство само по себе си обуславяло незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление. На следващо място, свидетелите споделили, че на 07.02.2024 г. били "заловили" жалбоподателя в гората до [населено място] дол, докато превозвал дърва с лекия си автомобил. Въпреки това, в акта и постановлението мястото на нарушението било посочено като [населено място], а изпълнителното деяние – като „съхранява дърва пред дома си“, вместо „превозва дърва с лекия си автомобил“. Жалбоподателят не бил заявил, че дървата, намиращи се пред къщата на [улица], били негови. Напротив, по делото били събрани гласни доказателства, че той не живеел на този адрес, не обитавал жилището и не складирал дърва в или пред него. Фактът, че едно лице имало адресна регистрация на даден адрес, не означавал, че то непременно пребивавало там. Съдът неправилно приел, че липсата на изявление от страна на жалбоподателя за отсъствието на дървата на 07.02.2024 г. водела до извод, че те все още били там на тази дата. Противно на този извод, от разпита на свидетеля Т. К. било установено, че нито на 06.02.2024 г., нито на 07.02.2024 г. пред посочената къща имало дърва, още по-малко такива, складирани от жалбоподателя. С оглед на събраните убедителни доказателства било установено, че на посочените в акта и наказателното постановление дата и място жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение. Въз основа на изложеното, касационният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно, и да отмени като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител депозира по делото писмена молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба и излага съображения за несъответствие на процесното наказателно постановление с материалния закон. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции и посочва, че адв.И. Д. е оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът - Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В депозиран писмен отговор на касационната жалба посочва, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В случай, че решението не бъде оставено в сила, счита, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до минималното такова, изчислено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково предлага оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № 4048 от 15.07.2024 г., издадено от Директора на РДГ - Кърджали, с което на П. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], област Х., [улица], за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. Със същото решение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото и на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН е осъдил същия да заплати на РДГ - Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил искането за разликата от 80 лв. до 150 лв.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 06.02.2024 г. служители в Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП) - Сливен, извършили проверка в [населено място], област Х., като при обхода пред двор, находящ се на [улица], установили, че там се съхраняват около 1 пр. куб. м. дърва за огрев - дъб и цер, нарязани и нацепени на секции по 0.30 см. Непосредствено до дървата бил паркиран автомобил марка „Лада Нива” с държавен регистрационен номер [рег. номер], но не успели да намерят лицето, което живее в този дом. На следващия ден същите служители извършили проверка на главния път от [населено място] за [населено място], където видели същия автомобил. Установили, че автомобилът бил пълен с дърва за огрев - дъб и цер, нарязани и нацепени на по 0.30 см. и че той се управлява от жалбоподателя П. Г.. При зададен от страна на горските служители въпрос относно собствеността на дървата пред дома на [улица] [населено място], Г. заявил, че били негови, но не можел да представи документ, доказващ законния произход на дървесината. На 07.02.2024 г., предвид констатираното нарушение, на жалбоподателя Г. бил съставен АУАН, в който актосъставителят направил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с това, че на 07.02.2024 г. жалбоподателят съхранявал дърва за огрев без превозен билет. Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград, където било отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 235 от НК и преписката била прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). Постановлението, ведно с преписката, били изпратени на РДГ - Кърджали по компетентност за реализиране на административнонаказателната отговорност на П. Г.. Документите били получени от административнонаказващия орган на 10.05.2024 г. Директорът на РДГ - Кърджали издал процесното Наказателно постановление № 4048 от 15.07.2024 г., в което възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

Районният съд е приел за установена материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ - Кърджали да издават АУАН и НП за нарушения по ЗГ. Обсъдил е събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е изтъкнал, че показанията на свидетелите С. Г. Д. и П. И. Л., както и писмените доказателства, категорично установяват нарушението и същите са кредитирани от съда като достоверни. Не са кредитирани показанията на свидетеля Т. К. К., поради тяхната неотносимост и очевидна предубеденост, предвид близките му отношения с жалбоподателя.

С оглед установените факти, районният съд е извел като краен правен извод, че НП и АУАН са законосъобразни от формална и процесуална гледна точка. Съдът не e констатирал съществени процесуални нарушения, които да ограничават правата на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. Нарушението било описано ясно и пълно в АУАН и НП, давайки възможност на наказаното лице да разбере обвинението и да организира адекватно защитата си. Съдът не е възприел възраженията, свързани с мястото на съставяне на акта, присъствието на свидетеля и липсата на посочване на данни за смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, съхранявайки дървесина без превозен билет. Изтъкнал е, че фактът откъде е добита дървесината, е без значение, тъй като законът задължава дървесината да бъде маркирана и придружена с документи, независимо от произхода ѝ. Показанията на актосъставителя и свидетеля по акта потвърждавали, че дървесината е била съхранявана пред дома на жалбоподателя. Жалбоподателят бил адресно регистриран на този адрес и получил обжалваното наказателно постановление там, което потвърждавало местоживеенето му. Съдът не приел възражението на жалбоподателя, че не живее на посочения адрес, и е намерил за несъществено несъответствието относно мястото на съхранение на дървесината (в двора или пред него). Жалбоподателят признал факта, че дървесината е негова и не оспорил тези обстоятелства в жалбата или в съдебно заседание. Съдът е посочил, че нарушението е осъществено при пряк умисъл и че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифицирането му като маловажен случай. Приел е, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вид, така и по размер, индивидуализиран в минималния предвиден от закона такъв, което обусловило извода за невъзможност за намаляването му.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

По делото не е безспорно установена датата на извършване на нарушението, както и не е доказано, че на визираната в административнонаказателната преписка конкретна дата, възприета и от районния съд като коректна и фактологично вярна, деянието действително е осъществено. В наказателното постановление и в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 07.02.2024 г. От доказателствата по делото обаче се установява, че на тази дата е осъществена повторна проверка на главния път от [населено място] за [населено място] на автомобил, управляван от касационния жалбоподател. В същото време свидетелите заявяват, че съхранението на дървата е констатирано ден по-рано - на 06.02.2024 г. Това означава, че към този момент – 06.02.2024 г. нарушението е установено (открито), тоест и извършено. Установяването и идентифицирането на конкретния извършител в един последващ момент не влияе върху определянето на датата на осъществяване на нарушението, тъй като последната се определя въз основа на обективно настъпили фактически обстоятелства, които осъществяват състава на нарушението. Релевантният момент за правните последици, свързани с настъпилото нарушение, е времето, в което са били осъществени съставомерните елементи от фактическия състав на съответното нарушение, а не момента, когато компетентните органи са идентифицирали и установили самоличността на неговия извършител. В случая от съставения АУАН, а впоследствие и от НП не става ясно за нарушение, извършено на коя точно дата е санкциониран касационният жалбоподател, нито се установява по какъв начин е било констатирано от оправомощените за това длъжностни лица, че въпросното деяние е извършено именно на дата 07.02.2024 г. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 07.02.2024 г. длъжностните лица изобщо не са отишли до дома на лицето, а само са разговаряли с него на главния път от [населено място] за [населено място]. На практика на санкционираното лице е наложено наказание, без в хода на административнонаказателното производство да са събрани надлежни доказателства да е осъществил изпълнителното деяние на нарушението именно на 07.02.2024 г., за което е ангажирана и отговорността му. Тоест на жалбоподателя е наложено административно наказание, без да е изяснен въпросът дали са налице законоустановените предпоставки за ангажиране на отговорността му, с което е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено именно на датата, която се твърди. Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин на посочената в акта и НП дата жалбоподателят да е осъществил вмененото му административно нарушение, същият е бил санкциониран неправилно.

Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит от съдържанието на НП, но очертава и фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Доколкото предмет на съдебна проверка е само дали е извършено административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна в обжалваното НП, то погрешно посочената дата опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна като незаконосъобразно.

В обобщение на всичко изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира, че решението, с което е потвърдено наказателното постановление, е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но доколкото същото не съответства на материалния закон, следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно.

В производството пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие от 25.07.2024 г., видно от който е, че за оказаната правна защита и съдействие е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Видно от представения списък и договор за правна защита от 06.01.2025 г. е, че пред настоящата инстанция се претендира присъждането на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Според ал. 2 от тази норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. От страна на административнонаказващия орган е наведено възражение за прекомерност, като такова е заявено в производството пред районния съд и в настоящото производство. Моли се същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в наредбата по чл. 36, ал. 2

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела при интерес до 1000 лв. - 400 лв. Предмет на обжалване е решение, с което е потвърдено наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Съдът приема, че възнаграждението в размер на 500 лева действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде присъдено в размер до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно по 400 лева за всяка инстанция.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 167/14.10.2024 г., постановено по АНД № 649/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4048 от 15.07.2024 г., издадено от Директора на РДГ - Кърджали, с което на П. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], област Х., [улица], за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали да заплати на П. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], област Х., [улица], сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по АНД № 649/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали да заплати на адвокат И. А. Д., Адвокатска колегия – Хасково, с адрес на осъществяване на дейността: [населено място], [улица], сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по КАНД № 1226/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.