Р Е Ш Е Н И Е
Номер 928 / 16.7.2020г. 16.07.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шести юли Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №08460 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.Б.Б., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 364,18лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 41,60лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4862/01.11.2019г. по ч.г.д.№06716/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът С.Б.Б. е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №4862/01.11.2019г. по ч.г.д.№06716/2019г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
От съвкупната преценка на Договор от ***. за продажба на държавен недвижим имот и Удостоверение за сключен граждански брак на Община П. е видно, че Н.и С.Н.са придобили в режим на СИО правото на собственост върху процесния апартамент. Видно от представените удостоверения за наследници ответникът е внук и наследник на Н.и С.Н.. Поради това и ПРС намира, че облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД. Облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В съдебно заседание на ПРС от 01.06.2020г. ответникът е заявил, че не оспорва размера на исковете, така както се претендират по петитума на исковата молба, поради което и съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че по партидата на ищеца са начислени суми за доставена топлинна енергия на стойност 364,18лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., и сумата от 41,60лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 30.10.2018г.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 31.10.2019г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 31.10.2016г. са погасени по давност.
Съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 1,44лв. за периода 01.05.2016г.-31.08.2016г., поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За останалата част от иска за главница в размер на 362,74лв. за периода 01.09.2016г.-30.04.2018г. установителният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от извлечението от сметка на ищцовото дружество се дължи сумата от 41,28лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2016г. до 30.10.2018г., поради което и установителният иск следва да бъде уважен в този му размер. Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това и съдът намира, че са погасени по давност вземанията за лихва в размер на 0,32лв. за периода 10.07.2016г.- 30.10.2018г. Поради това и съдът намира, че в тази му част искът за лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 265,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 263,85лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 600,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете му се дължи сумата от 2,59лв., която и следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.Б.Б., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 362,74лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода 01.09.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 41,28лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2016г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4862/01.11.2019г. по ч.г.д.№06716/2019г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата в размер на 1,44лв., представляваща главница за периода 01.05.2016г.-31.08.2016г., и сумата от 0,32лв., представляваща лихва за забава за периода 10.07.2016г.- 30.10.2018г.
ОСЪЖДА С.Б.Б., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 263,85лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на С.Б.Б., със снета по делото самоличност, сумата от 2,59лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№06716/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: