№.............
град Шумен, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 181 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 и сл.
от ДОПК, образувано въз основа на жалба от Г.С.К. ***, срещу Решение №56/11.03.2019 г. на Директора на ТД
на НАП град Варна, с коeто
е оставена без уважение жалбата на Г.К. срещу Разпореждане №С 190027-137-00001260 от 12.02.2019 година на публичен
изпълнител, в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането на
вземанията поради изтекла давност, произтичащи от: такси по ИЛ от 10.09.2012 г.
на ШРС по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви
и разноски в размер на 189.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на
3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен
съд.
Жалбоподателят
твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че не е получавал
изпълнителни листи, издадени по гр. д. № 1539/12 г. на ШРС и по НОХД №
1121/2011 г. на РС-Силистра. Сочи, че не му е връчвано и Постановление изх. №
8221/2003/000006/16.06.2008 г., с което е наложен запор върху банковите му
сметки.
Твърди,
че давността не е прекъсната с образуване на изпълнителното дело и с
присъединяването на други изпълнителни основания. Позовава се на Тълкувателно
решение №2 от 12.04.2017 година на Върховния административен съд на Република
България - ОСС от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело №3/2016 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.
Ответникът Директор на ТД на НАП град Варна, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище от 07.05.2019 година,
чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Ц.Ст., оспорва жалбата и моли
съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
След като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е Решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №56/11.03.2019
г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което е
оставена без уважение жалба с вх.№ 2806/28.02.2019 г. по описа на ТД на НАП-
гр. Варна, подадена от Г.С.К., и е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане
№С 190027-137-00001260
от 12.02.2019 година на публичен
изпълнител, в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането на
вземанията поради изтекла давност, произтичащи от: такси по ИЛ от 10.09.2012 г.
на ШРС по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви
и разноски в размер на 189.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на
3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен
съд.
Въпросното решение на Директора на ТД на
НАП - гр. Варна е било съобщено на адресата на 22.03.2019 г., видно от надлежно
извършеното отбелязване в известие за доставяне на регистрираната пощенска
пратка /л. 37 от делото/.
Недоволен от така издаденото решение Г.К.
е обжалвал същото, депозирайки на 26.03.2019 г. чрез административния орган
жалба въз основа на която е образувано настоящето дело.
Между страните няма спор
, че жалбоподателят има публични
задължения, нито пък спори броят на тези публични вземания и размерът на което
и да е от тях. Твърди обаче, че тези негови задължения трябва да са погасени по
давност, поради което и депозира молба от 27.12.2018 г. в ТД на НАП - гр. Варна,
с което прави възражение за изтекла давност на основание чл. 82
ал.3 от ЗАНН и ТР №2/17 г. на ВАС за следните установени по основание и
размер задължения, произтичащи от издадени НП, фишове и глоби и такси по
съдебни актове на ШРС и РС-Силистра.
Видно от документите, съдържащи се в преписката по издаване на
оспорвания акт, в ТД на НАП град Варна е образувано
изпълнително дело №27030008221/2003 г. срещу жалбоподателя въз основа на
множество изпълнителни основания, в т. ч. такси по ИЛ от 10.09.2012 г. на ШРС
по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви и
разноски в размер на 186.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на
3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен
съд, въз основа на Разпореждане за присъединяване изх. №
8221/2003/0000024/25.07.2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
офис Шумен.
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 14.12.2018 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП град Варна по изп.д.№27030008221/2003 г. е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, посочени
изчерпателно в Постановлението. Същото е надлежно връчено на оспорващия на
21.12.2018 г., видно от обратна разписка на л.24 от делото.
С молба от 27.12.2018 г. жалбоподателят е поискал
прекратяване на производството по изпълнителното дело, поради погасяване на
задължения по давност, в това число и по процесиите глоби, такси и разноски по
съдебни дела.
С
разпореждане №С 190027-137-00001260 от 12.02.2019 година публичният изпълнител при ТД гр. Варна на НАП
е отхвърлил искането.
За да
постанови този резултат публичният изпълнител е приел, че не е изтекла
давността по чл.171 от ДОПК, която започва да тече след образуване на
изпълнителното дело, както и са предприети действия, които прекъсват давностния
срок, а именно издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 21.02.2019 г./л.27 от делото/. С Жалба
вх.№2806/28.02.2019 г. жалбоподателят е оспорил частично разпореждането за
отказ за прекратяване на изпълнително дело пред Директора на ТД на НАП град Варна,
който с Решение №56/11.03.2019 година е отхвърлил жалбата и е потвърдил
Разпореждането. В Решението административният орган е приел, че с образуване на
изпълнителното дело е приложим давностният срок по чл.171 от ДОПК, както и с
издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки е прекъсната
давността.
Потвърдителното решение на Директора на ТД
на НАП - гр. Варна е връчено на жалбоподателя на 22.03.2019 г., който е останал недоволен, депозирайки на 26.03.2019
г. чрез административния орган жалба въз основа на която е образувано
настоящето дело.
При така приетото за установено от
фактическа страна настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие
се обжалва и в определения от чл.
268, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна по следните съображения:
В
рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение
представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в
кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267
от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по
обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, в
писмена форма и съдържа посочените в чл.
59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР
на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му. Самият отказ за прекратяването на
изпълнителното производство, също е издаден от оправомощен за това орган, на
основание чл.
226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената
проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на
процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с
приложимите в случая разпоредби на чл. 266
и чл.
267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила.
В случая се спори между страните погасени
ли са по давност публичните задължения на жалбоподателя по отношение на
установените и изискуеми публични вземания, както следва: - вземането, произтичащо
от Изпълнителен лист от 21.12.2011 г., издаден по Споразумение №916/14.11.2011
г., в сила от 14.11.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. по описа на Районен съд – гр.
Силистра, с който оспорващият е осъден да заплати по сметка на съда сумата от
3000 лв., представляваща глоба, сумата от 181.68 лв., представляваща разноски
по делото и такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист; - вземането, произтичащо от Изпълнителен лист
от от 10.09.2012 г. по Решение № 500 от 06.12.2012 г., по гр. Д. №1538/2012 г
по описа на ШРС, влязло в законна сила на 12.06.2012 г., с което оспорващият е
осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса и разноски в размер на 130.20
лв. и такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
По
делото не са представени преписи от съдебните актове, но между страните не
съществува спор, че се касае за наказание "глоба" по смисъла на НК, респ.
института на давността във връзка с изпълнение на наказанието "глоба"
е уреден изрично в НК.
Според разпоредбата на чл.
82, ал.1, т.5 от НК "Наложеното наказание не се изпълнява, когато са
изтекли две години за всички останали случаи", измежду които попада и
процесния такъв. Съответно нормата на чл.
82, ал.2 от НК предвижда, че "Давността за изпълнение на наказанието
започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила", а ал.3 от
същия текст въвежда правилото, че давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата и след
свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова
давност. Съгласно ал.4 от същата разпоредба, независимо от спирането или прекъсването
на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал.1. От своя страна ал.5 установява, че
"Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата,
когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство".
Веднага следва да се посочи, че нормата
на ал.5
на чл. 82 от НК изключва приложението единствено и само на т.нар. "абсолютна
погасителна давност", предмет на регламентация на "предходната
алинея" – ал.4
на чл. 82 от НК, и по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано
изпълнително производство в срока по т.5
на ал.1 на чл. 82 от НК от тази дата насетне приложим е институтът на
общата погасителна давност, уредена в чл. 171
от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал.2
на чл. 82 от НК /чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал.5,
която е категорична, че не се прилага единствено и само "предходната
алинея", а не целият текст на чл. 82 от НК/, от тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност,
като безспорно се касае за сроковете по ал.1
от чл. 82 от НК в случая този по т.5.
Или иначе казано, в НК изрично е уреден
институтът на т.нар. давност за изпълнение на наложените наказания и настоящият
казус следва да намери приложение на плоскостта на НК.
Именно НК, като акт кодифициращ
материята относно ангажиране наказателната отговорност на дееца за осъществен
от него състав на пестъпление и налагане на съответното наказание, както и
неговото изпълнение, е специалният закон, който изключва приложението на
нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на погасителната давност, при
положение че съгласно и последните не намират приложение в случай, че друг
закон предвижда по-кратък срок, какъвто е и срокът по чл. 82 от НК.
Така очертаната правна уредба съотнесена
към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че по отношение на
процесните публични вземания предвидената в чл.
82, ал.1, т.5 от НК вр. и с ал.2 от същия нормативен акт давност е изтекла
на 15.11.2013 г., тъй като до този момент от данните по делото не се установява
да са предприети каквито и да е действия от надлежните органи, спрямо наказания
за изпълнение на наказанието.
Събирането на вземанията по процесните
ИЛ е предмет на образувано съответно изпълнително дело №27030008221/2003 г.
срещу жалбоподателя въз основа на множество изпълнителни основания, в т. ч.
такси по ИЛ от 10.09.2012 г. на ШРС по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20
лв., ведно с дължимите лихви и разноски в размер на 186.68 лв. ведно с
дължимите лихви и глоби в размер на 3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД
№1121/2011 г. на Силистренския районен съд, въз основа на Разпореждане за
присъединяване изх. № 8221/2003/0000024/25.07.2014 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, офис Шумен.
Конкретно в казуса се установява, че ИД
е образувано още през 2003 г., а процесните изпълнителни листове са издадени
значително по-късно.
Неоснователно е позоваването на
разпоредбата на чл.217 ал.4 от ДОПК в процесното решение във връзка с издадено
Постановление №8221/2003/000006/16.06.2008 г., с което са наложени
обезпечителни мерки по делото – запор върху банкови сметки. Самите публични
вземания са възникнали по основание и размер години след образуването на
изпълителното дело през 2003 г. Освен това, както беше посочено по-горе,
законодателят изрично е определил началният момент, от който започва да тече
давността – в конкретният случай влизането в сила на Споразумение
№916/14.11.2011 г., а именно 14.11.2011
г., поради което е недопустимо издадено в предходен момент, преди възникване на
изпълнителното основание постановление за налагане на обезпечителни мерки да се
приема като действие, прекъсващо давността, доколкото както беше посочено, към
този момент давност не е запознала да тече, следователно няма как да бъде
прекъсната.
Досежно публичните задължения,
произтичащи от Изпълнителен
лист от 21.12.2011 г., издаден по Споразумение №916/14.11.2011 г., в сила от
14.11.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Силистра, с
който оспорващият е осъден да заплати по сметка на съда сумата от 181.68 лв.,
представляваща разноски по делото и такса в размер на 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист и Изпълнителен лист от от 10.09.2012 г. по Решение № 500 от
06.12.2012 г., по гр. д. №1538/2012 г по описа на ШРС, влязло в законна сила на
12.06.2012 г., с което оспорващият е осъден да заплати по сметка на ВСС
държавна такса и разноски в размер на 130.20 лв. и такса в размер на 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист, съдът приема, че попадат в приложното поле на
общата разпоредба на чл. 171
от ДОПК, според ал. 1 на която публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Спирането и прекъсването са регулирани от
процесуалноправната норма на чл. 172
от ДОПК. Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, а съобразно чл.
172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
Анализът на събраните доказателства налага
извод, че в конкретния случай е изтекла погасителната давност за въпросните
публични задължения на жалбоподателя: - вземания по Изпълнителен лист от
21.12.2011 г., издаден по Споразумение №916/14.11.2011 г., в сила от 14.11.2011
г. по НОХД №1121/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Силистра, считано от
01.01.2012 г. петгодишният давностен срок е изтекъл на 02.01.2017 г., вземания
по Изпълнителен лист от от 10.09.2012 г. по Решение № 500 от 06.12.2012 г., по
гр. д. №1538/2012 г по описа на ШРС, влязло в законна сила на 12.06.2012 г.
считано от 01.01.2013 г. петгодишният давностен срок е изтекъл на 02.01.2018 г.
В случая няма спор, че процесните вземания са присъединени с Разпореждане
за присъединяване изх. № 8221/2003/0000024/25.07.2014 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, офис Шумен към изпълнително дело №27030008221/2003 г.
Липсват доказателства за връчването на цитираното разпореждане на оспорващия.
Присъединяване на вземането към вече образувано
изпълнително дело, както и разпределението на внесени суми не са действия по
изпълнението, за да се приеме, че с извършването им давността е прекъсната на
основание чл.171 ал.2 от ДОПК. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Издаденото постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С 180027-022-0104407/14.12.2018 г., действително е действие,
прекъсващо давностния срок по смисъла на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, но то е
предприето след като вече вземанията са били погасени на основание чл.171 ал.1
от ДОПК, поради което няма как с това действие да бъде прекъсната давността,
която е била вече изтекла.
Позоваването на Постановление
№8221/2003/000006/16.06.2008 г., с което са наложени обезпечителни мерки по
делото – запор върху банкови сметки, предхождащо възникването на изпълнителните
основания е неоснователно, доколкото както беше отбелязано вече по-горе,
началният момент, от който започва да тече давността е влизане в сила на
съдебния акт.
На
следващо място не се твърди, а и не се установява от доказателствата по делото Постановление
№8221/2003/000006/16.06.2008 г., с което са наложени обезпечителни мерки по
делото да е доведено до знанието на длъжника, и да му е редовно връчено, както
и издаденото Разпореждане за присъединяване изх. № 8221/2003/0000024/25.07.2014
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, при което положение и противно
на приетото от административния орган, същото не е предизвикал правния ефект на
прекъсване на давността.
В тази връзка съдът съобразява както
мотивите по т.14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б., съобразно които "Както при
действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се
прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва.
Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички
срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната
давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен
на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за
плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.", така и
константната съдебна практика на ВАС и административните съдилища по
приложеното на чл.
172, ал.1, т.1 от ДОПК, а и на чл. 109
от ДОПК, съобразно която за да породи правните последици на спиране на
давността, респ. за да се счита че е спазен срокът по чл. 109
от ДОПК, заповедта за образуване на ревизионното производство, следва да е
редовно връчена на ревизираното лице, като без същото да е сторено не може да
се породи както ефекта на чл.
172, ал.1, т.1 от ДОПК, така и да се приеме че е спазен срокът по чл. 109
от ДОПК. Няма никаква логика да бъдат различно третирани институтите на
спиране на давността по чл.
172, ал.1, т.1 от ДОПК, спазване на преклузивните срокове по чл. 109
от ДОПК и прекъсване на давността било то по чл.
172, ал.2 от ДОПК, било то по чл.
82, ал.3 от НК.
Или в обобщение от данните по делото се
установява, че надлежно уведомяване на длъжника за предприети действия по
принудителното изпълнение на процесните задължения липсва, поради което и за
всички тях е изтекла давността на посочените от съда дати.
Необходимо е да се отбележи, че
правилата за доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така
и за органа по приходите. Нещо повече, разпоредбата на чл.
170, ал.1 от АПК, приложима в настоящото производството по препращане на § 2 от ДР
на ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.Принципите на обективната истина и служебното начало
в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Изтичането на погасителна давност е
основание за погасяване на публичните вземания /арг. чл.
168, т.3 от ДОПК при действието на който е изтекла давността/, като и за
тяхното отписване на основание чл. 173
от ДОПК.
Следователно процесните публични
вземания и по тези ИЛ при надлежно направено и основателно възражение за
изтекла погасителна давност следва да се отпишат на основание чл. 173
от ДОПК.
От така установеното фактическо и правно положение съдът
приема, че Решението на Директора на ТД на НАП град Варна с което е оставена без уважение жалбата на Г.К. против
Разпореждане изх.№С 190027-137-0001260/12.02.2019 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП град Варна за отказ за прекратяване поради изтекла
погасителна давност събирането на публичните задължения, произтичащи от: вземания по Изпълнителен лист от
21.12.2011 г., издаден по Споразумение №916/14.11.2011 г., в сила от 14.11.2011
г. по НОХД №1121/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Силистра, и вземания по
Изпълнителен лист от от 10.09.2012 г. по Решение № 500 от 06.12.2012 г., по гр.
д. №1538/2012 г по описа на ШРС, влязло в законна сила на 12.06.2012 г. следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с
което се отмени и разпореждането на публичния изпълнител в обжалваната част.
Преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител
за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.
Няма искане за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№56/11.03.2019
г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с коeто е оставена без уважение жалбата
на Г.К. срещу Разпореждане №С 190027-137-00001260 от 12.02.2019 година на публичен изпълнител,
в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането на вземанията
поради изтекла давност, произтичащи от: такси по ИЛ от 10.09.2012 г. на ШРС по
гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви и
разноски в размер на 189.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на
3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен
съд.
ОТМЕНЯ Разпореждане
№С 190027-137-00001260
от 12.02.2019 година на публичен
изпълнител, в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането на
вземанията поради изтекла давност, произтичащи от: такси по ИЛ от 10.09.2012 г.
на ШРС по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви
и разноски в размер на 189.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на
3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен
съд и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за изпълнение на дадените
с настоящото решение задължителни указания.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по
реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: