№ 38
гр. К., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500058 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 7376/18.02.2022 г., депозирана чрез процесуален
представител адв. Р.Р. от „С.“ ООД, ЕИК *, в качеството му на длъжник по изпълнително
дело № 20218120401390 по описа на ЧСИ с рег. № * с район на действие Окръжен съд – К.,
насочена против действия на ЧСИ, изразяващи се в отказ да прекрати производството по
изпълнителното дело и против определените по производството разноски, обективирани в
сметка и фактура № 71856/04.02.2022 г.
В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно ЧСИ наложил 101 броя
запори и връчил 101 броя уведомления и книжа във връзка с принудително изпълнение за
удовлетворяване вземането на присъединения взискател Н. в размер на 1 016 629,27 лв.,
както и неправилно начислил, дължимите се в полза на ЧСИ такси и разноски. Сочи се, че
вземането на първоначалния взискател З.. И. К. било погасено чрез директно плащане на
взискателя на 04.02.2022 г. и по молбата на взискателя следвало да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и наложените 101
броя запори да бъдат вдигнати служебно, което не било направено от ЧСИ. Жалбоподателят
счита за недопустимо, по всяко изпълнително дело, образувано срещу „С.“ ООД, с
присъединен взискател Н., да бъдат налагани запори и възбрани, въпреки факта, че цялото
имущество на длъжника вече било запорирано и възбранено от взискателя Н., още повече,
че принудителното изпълнение не било започнало, а изпълнението на ревизионния акт било
спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по предприетото съдебно обжалване
1
на акта. Счита, че по този начин се начислявали само такси в голям размер в полза на ЧСИ.
Твърди се, че дължимата такса по т. 26 в размер на 124,84 лв. е неправилно начислена,
поради факта, че вземането е погасено в резултат не на принудителни действия, а чрез
директно плащане извършено от длъжника. С жалбата се иска да бъде задължен ЧСИ да
прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК и да
вдигне служебно всички наложени запори върху имуществото на длъжника, както и да
бъдат отменени начислените такси в полза на ЧСИ, посочени в т.6, 7, 9 и 10 от Фактура №
71856/04.02.2022 г. в размер на 3 205 лв.с ДДС.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, първоначалният взискателят по изпълнителното
дело З.. И. К. чрез процесуален представител адв. Д.Д., е депозирала писмено възражение с
вх. №8759/25.02.2022 г., с което намира, че жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане. Изложени са съображения и за нейната неоснователност. Иска се присъждане
на направените в това производство разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, присъединеният взискател Н., ТД –С., не е
представил своите възражения.
Частният съдебен изпълнител е представил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.
436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването, в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК срещу обжалваемо действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 oт ГПК, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното копие на изпълнително дело № 20218120401390 по описа на ЧСИ
Р.С. с рег. № * на КЧСИ се установява, че същото е образувано на 31.12.2021 г. по молба с
вх. № 54335/21.12.2021 г., депозирана чрез процесуален представител адв. Д.Д. от
взискателя З.. И. К. и изпълнителен лист от 22.12.2021г., издаден от К. районен съд, на
основание чл. 404 до чл. 406 от ГПК - осъдително и невлязло в сила решение №
57/17.11.2021 година по в. гр. дело № 132/2021 година по описа на въззивния К. окръжен
съд. Длъжник по делото е жалбодателят „С.“ ООД, а предмет на делото е удовлетворяване
на парично вземане в размер на 106.84 лв., представляващо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за два дни за 2019 г. и три дни за 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 600,00 лв. за периода от 15.04.2020 г. до
11.06.2020 г., включително, и законната лихва върху главницата от 106,84 лв., считано от
12.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 639,28 лв., представляващо
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до
окончателното изплащане.С молбата взискателят К. е посочила и предпочитаните от нея
способи за принудително изпълнение:да бъдат вписани запор на сметките на длъжника,
установени във всички банки; запор върху МПС, собственост на длъжника,както и
спирането им от движение, опис и продажба; възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника, опис и публична продан;запор, опис и продажба на движими
2
вещи, находящи се в офиса на длъжника в гр.К., и запор на дялове в търговски дружество.
По молба на взискателя, за събиране на вземането му, са направени справки за
имущественото състояние на длъжника.
На 24.01.2022 г., съгласно удостоверение с вх. № 1544/17.01.2022 г., издадено от Н.,
ТД - С. и на основание чл. 458 от ГПК, държавата е присъединена като взискател по
изпълнителното производство за сумата от 1 016 629.27 лв.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника „С.“ ООД чрез
процесуалния му представител адв. Р.Р. на 25.01.2022 г., дължимата в изпълнителното
производство сума е индивидуализирана, като задължение за неолихвяема сума от 9.50 лв.,
746.12 лв. – главница, 132.72 лв.- лихви, 3 463.20 лв.- разноски по изпълнителното дело,
задължение към Н. в размер на 1 016 629.27 лв., такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в
размер на 28 294.50 лв., както и сумата от 420 лв./в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за в.л., за пазач и пр./ или общото задължение към 24.01.2022 г. възлизащо
на 1 049 695.38 лв.
На 24.01.2022 г. по молба на взискателя са наложени обезпечителни мерки - запор
върху моторните превозни средства собственост на длъжника, установени в справка
предоставена от Н., както и върху банковите сметки на длъжника.
На 04.02.2022 г. е депозирана молба от взискателя З.К. чрез процесуалeн
представител адв. Д.Д., в която се посочва, че на 02.02.2022 г. сумата от 1 310,45 лева,
представляваща задължението на „С.”ООД, е постъпила чрез банков превод по банковата й
сметка. Направила е искане сумата да бъде приспадната от размера на общото дължимо
задължение по изпълнителното производство.
Със съобщение, връчено чрез процесуалния представител адв. Р.Р. на 04.02.2022
г.,ЧСИ въз основа на изготвени изготвената по чл.79 от ЗЧСИ и приложени към
съобщението сметка с изх.№2736/17.01.2022 г. и фактура № 71856/04.02.2022 г., е уведомил
длъжника, че дължи в производството такси в полза на ЧСИ в размер на 3 613.01 с ДДС/ 3
010.84 лв.без ДДС/, от които т.1 -за образуване на делото по т. 1 от ТТРЗЧСИ /във вр. с чл.81
от ЗЧСИ/ в размер на 20 лв.; т.2 и т.4 - за проучване на имущественото състояние на
длъжника по т. 2 от ТТРЗЧСИ в размер на 100 лв.; т.3- за изготвяне и връчване на ПДИ,
уведомление или книжа по т. 5 в размер на 140 лв. ; т.5. - за присъединяване на взискател по
т.11 от ТТРЗЧСИ в размер на 50 лв.; т.6.- за налагане на запор без извършване на опис по
т.9 от Тарифата на 101 броя МПС – 1 515 лв. ; т.7 - за изпращане на 101 броя уведомявания
за наложени запори по т. 6 - 1 010 лв.; т.8 – за изготвяне на сметка по т. 12 от ТТРЗЧСИ –
30 лв.; т.9 – допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – за 12 бр. пощенски услуги - 21
лв. и т.10- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраното парично вземане от 1 310.45 лв. в
размер на 124.84 лв.
Констатирайки изложеното в предходните абзаци, съдът намери за неоснователна
депозираната жалба в частта й, с която се иска да бъде задължен ЧСИ да прекрати
производството по изпълнителното дело, респ. да вдигне служебно всички наложени запори
3
върху имуществото на длъжника. И това е така, защото фактът на извършеното от длъжника
плащане на задължението на първоначалния взискател, което по своя характер се явява и
частично плащане по изпълнителното дело, само по себе си не е основание за прекратяване
на делото, и защото основанията за това са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.433,
ал.1 от ГПК, и това не е сред тях.
Неоснователна се явява предявената жалба и в частта й, с която се оспорва размера на
дължимата се по т.10 и т.9 от изготвената по делото сметка по реда на чл.79 от ЗЧСИ, такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ върху изпълненото парично вземане от 1 310.45 лв. в размер на 124.84
лв. и за допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – за 12 бр. пощенски услуги.
Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК
/Решение № 266/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г.о./, разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или делото се прекрати на
основание по чл. 433 от ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство - чл. 79 от ГПК. Плащането на първоначалния взискател е
извършено след започване на изпълнителното производство, т.е., след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Единствено изключение от
принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал.
2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е
предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение -
дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, вкл. и
разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26
от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По
общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на
парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители винаги е за сметка на длъжника. Такса се дължи върху платеното, с оглед на
което в производството таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ върху платения дълг е дължима в
размера, в който е начислена. Правилно определена е и дължимостта на посочените в
т.31,б.“к“ от ТТРЗЧСИ допълнителни разноски за пощенски услуги.
Относно предявената жалба в частта й досежно дължимостта на търсените по т.6 и
т.7 от изготвената по делото сметка по реда на чл.79 от ЗЧСИ такси, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи следното: И в тази й част жалбата се явява
неоснователна.
Съгласно чл. 458 от ГПК, на 24.01.2022 г., въз основа на Удостоверение с изх.№
22250372200112871/13.01.2022г./вх. № 1544/17.01.2022г./, издадено от Н., ТД – С.,
държавата по силата на цитираната законова норма служебно е присъединена като взискател
по изпълнителното дело за посочената сума от 1 016 629.27 лв. Действително в
производството се установява, че изпълнението на установените в Ревизионен акт №
22222519007494-091-001/03.08.2020 г. публични задължения в обжалвания им размер от 826
4
642.47 лв. е спряно, и че за обезпечаване на това очаквано публично вземане по реда на
чл.121, ал.1 от ДОПК са наложени като предварителни обезпечителни мерки, възбрани и
запори. В изпълнителното производство обаче, от прочита на приложеното писмо с изх.№
22250332200005279/13.01.2022г./вх.№1545/17.01.22г./ и цитираното вече Удостоверение с
изх.№ 22250372200112871/13.01.2022г. на Н., ТД-С., се извежда извод, че извън посочената
сума от 826 642.47 лв., изпълнението за която е спряно, за остатъка до 1 016 629.27 лв.
публичното изпълнение не е спряно, респ. публичните задължения са изискуеми и
ликвидни. Не влиза в противоречие с така приетото и представеното от длъжника към
жалбата му Удостоверение с изх.№ 22250202200032456816.02.2022г., доколкото последното
е издадено по различен ред- този по чл.87, ал.6 от ДОПК. А ако в периода на издаване на
удостоверителните документи от Н. е настъпило ново обстоятелство-например извършено
изцяло или частично плащане от длъжника /за наличието на което обстоятелство от така
представените към жалбата доказателства, настоящият съд в това производство не може да
формира окончателен извод /, то длъжникът има правен интерес да го заяви пред ЧСИ по
изпълнително дело №20218120401390, по което неговият взискател е присъединен. И
доколкото, както вече беше посочено, разноските по принудителното изпълнение са за
сметка на длъжника / при отсъствие на предписаните изключения/, поради което същите се
дължат и в установената хипотеза на наложени в изпълнителното производство от ЧСИ
запори не като предварителни обезпечителни мерки, а като изпълнителен способ. А това е
така, защото, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект .
При този изход на делото следва да се осъди жалбоподателя (длъжник по
изпълнението) да заплати на първоначалния взискател направените за настоящото
производство разноски за адвокат в размер на 360 лв. с ДДС, съгласно представения от него
Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022 г.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7376/18.02.2022 г., депозирана чрез
процесуален представител адв. Р.Р., от „С.“ ООД, с ЕИК *, в качеството му на длъжник по
изпълнително дело № 20218120401390 по описа на ЧСИ с рег. № *, с район на действие
Окръжен съд – К., насочена против действия на ЧСИ, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело и против определените по производството
разноски, обективирани в сметка и фактура № 71856/04.02.2022 г.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, с ЕИК *, да заплати на З.. И. К., с ЕГН **********,
направените за настоящото производство разноски за адвокат в размер на 360 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6