РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 18.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6885 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
Н.Ф.Ю.,
чрез пълномощника й адв. Н.Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.222,
ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против ТПК СЪГЛАСИЕ – Русе.
Ищецът
твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното предприятие до 16.09.2019
г., което било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, като във връзка с това й е
била издадена и връчена Заповед №13/16.09.2019 г. Заявява, че през февруари
2018г. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че
през последните над 10 години от трудовия й стаж е работила при същия
работодател. Твърди, че ответникът не й е изплатил 6 брутни трудови
възнаграждения за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, а
именно за месец август 2019 г. в размер на 860.59 лв. Тъй като ответникът не е
изплатил обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, претендира
това от ответника, обезщетение за забава считано от датата на настъпване на
падежа му до датата на подаване на исковата молба – 30.12 лв. и законна от
датата на подаване на исковата молба- 21.11.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и разноски по делото, включително и разноски за
адвокатско възнаграждение, като моли съда да определени размера на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът
не дава отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва исковете по основание
и размер. Заявява частично плащане на претендираното обезщетение за
пенсиониране в хода на производството в размер на 3500 лв. Ответникът твърди,
че не е отказвал изплащането на обезщетението на ищцата и не е ставал повод за
завеждането на настоящото производство. Претендира определяне на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца под минималния размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Р., признава частично
плащане от ответника по време на настоящото производство в общ размер 3500 лв.,
като претендира остатъка и оттегля иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД, както и поддържа
искането за законна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Н.Ф.Ю. е работила при ответника на различни длъжности повече от 30
години. Считано от 16.09.2019 г. трудовият й договор е прекратен на основание
чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ поради пенсиониране.
Във връзка с това, на 16.09.2019 г. е издадена и връчена й Заповед №
13/16.09.2019 г., в която е определено задължение на работодателя да заплати на основание чл. 222, ал. 3 от КТ 6 брутни
заплати, както и неизползван
годишен отпуск - 10 дни.
На основание чл. 228 от КТ брутното
трудово възнаграждение за определяне размера на дължимото обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ е БТВ, полученото от работника за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение. В конкретния
случай последният отработен пълен месец от нея при работодателя е август 2019
г., а последното получено от нея месечно
БТВ е в размер на 860.59 лева. Следователно общият размер на дължимото й
обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ е 5163.54 лeва. Претендира се дължимата
законна лихва от датата на подаване на искова молба - 21.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноските по делото, включително и разноски за адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38,
ал.2 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 16.09.2019
год.
Чл. 222, ал.
3 КТ не изисква никаква връзка по време или по друг признак между
прекратяването на трудовия договор и придобиването на право на пенсия.
Необходимо е само възможността за пенсиониране да е налице при прекратяване на
трудовото правоотношение (Решение № 846 от
14.XI.1990 г. по гр. д. № 500/90 г., III г. о., Решение № 720 от 25.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о., ГК,). Такава безспорно е била налице
към 16.09.2019 год.
Първата предпоставка за уважаването на
този осъдителен иск е да е налице прекратяване на трудовото правоотношение със
служителя, без значение на какво основание. Ищецът доказа, че трудовото му
правоотношение е било прекратено. Доказана е и втората необходима предпоставка,
а именно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
последният е работил при ответника- негов последен работодател. Към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Следователно искът е доказан по основание.
При преценка на обстоятелствата по
делото, установени с допустими доказателства, съдът намира, че е налице
неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ. Ответникът прави изрично волеизявление за признание на
обезщетението, което претендира ищецът, като ангажира доказателства,
че е извършил частично плащане в хода на процеса, което ищецът призна. Плащането
е извършено през декември 2019 г. в размер на 2000 лева и през януари в размер
на 1500 лева срещу разходен касов ордер. Предвид изложеното, съдът счита, че
предявения иск следва да бъде уважен за сумата 1663.54 лева, която се равнява разликата
между дължимото обезщетение на ищеца в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения през месеца, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, брутно трудово възнаграждение 860.59 лева. Според разпоредбата на чл. 228, ал.
1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
по този раздел, т.е. включително и това по чл. 222, ал. 3 КТ, е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид
брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е. за
месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни
дни- август 2019 год.
Ищецът е заявил претенция за разноски.
Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38 от
ЗА.
При това положение и съобразно частичното
уважаването на иска, но поради плащане в хода на делото, което на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено, ответникът ще дължи разноски на
ищеца, респективно на процесуалния му представител в размер на 588.18 лева на
основание чл. 7, ал. 1, вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на РРС сумата 206.54 лева, представляваща държавна такса.
Така мотивиран, Русенски районен съд,
първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ТПК
СЪГЛАСИЕ – Русе, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Р*, бул. Л* № *, представлявано
от председателя на управителния съвет Д* С* да заплати на на Н.Ф.Ю., ЕГН **********, с адрес ***63.54
лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Ф.Ю., ЕГН **********, с адрес *** срещу ТПК СЪГЛАСИЕ – РУСЕ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Р*, бул. Л* № *, представлявано от председателя на управителния съвет Димитринка Стоянова за
заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 3500.00 лева, поради погасяването му
чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА ТПК СЪГЛАСИЕ – РУСЕ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Р*, бул. Л* № *, представлявано от председателя на управителния съвет Д* С* да заплати на
адвокат Н.П.Р., ЕГН: ********** сумата 588.18 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТПК СЪГЛАСИЕ - РУСЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Р*, бул. Л* № *, представлявано от председателя на управителния съвет Д* С* да заплати на Русенски
районен съд сумата 206.54 лева,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: