Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 13.06.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и трети
април 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5871 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
„ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София твърди в исковата си молба, че на 29.06.2011г. в гр. Стара Загора, „Траяна метал"
ООД издало запис на заповед на предявяване, по силата на който безусловно и
неотменимо се е задължило при предявяване на ценната книга, но не по-късно от
24.12.2014г. да плати на или на заповедта на „ПроКредит Къмпани" ЕАД
сумата от 8248,00 евро. Записът на заповед бил авалиран от ответниците Е.С.П. и
Т.А.Е.. С джиро от 21.12.2014 г. записът на заповед бил прехвърлен от ПроКредит
Къмпани" ЕАД на „ПроКредит Банк (България)" ЕАД. На издателя на
записа на заповед и авалистите било изпратено уведомително писмо чрез нотариус
Стефка Чавдарова, с което ценната книга била предявена за плащане. Писмото било
връчено на „Траяна метал" ООД и Е.С.П. на 06.03.2017г., а на Т.А.Е. - на
26.01.2017г. В предоставения с уведомлението срок за плащане длъжниците не
погасили задължението, поради което за ищеца бил налице интерес от събиране на
вземанията по съдебен ред. Неплатените изискуеми задължения към подаване на
заявлението били в общ размер на 3343,48 евро с равностойност 6 539,28
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.
№1467/2017 г. по описа на PC Стара Загора, като искането
било уважено и били издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен
лист срещу длъжниците и било разпоредено незабавното им изпълнение. На
29.09.2017г. ищецът бил уведомен за подадени възражения от длъжниците Е.С.П. и Т.А.Е.,
с оглед на което ищецът предявява настоящия иск по чл.415 от ГПК за
установяване на вземането.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че същите дължат на ищеца сумата от 3343,48 евро с левова равностойност 6 539,28 лева, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответниците
Е.С.П. и Т.А.Е. представят
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че оспорват
предявения иск по основание и размер. Заявяват, че иска е заведен при липса на
активна легитимация; правят възражение за изтекла погасителна давност; оспорват
изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Молят предявения иск да бъде
отхвърлен и претендират направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1467/2017г. по описа на СтРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжниците „ТРАЯНА МЕТАЛ” ООД Ст.Загора,
Е.С.П. и Т.А.Е. да заплатят солидарно на „ПРОКРЕДИТ
БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София сумата от 3343,48
евро с левова равностойност 6 539,28 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски по делото 280,78
лв. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответниците са възразили, че не дължат
вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
Видно от представения по приложеното ч.гр.дело №1467/2017г.
по описа на СтРС, запис на заповед от 29.06.2011г., със същия „ТРАЯНА
МЕТАЛ” ООД Ст.Загора, представлявано от Е.С.П. в качеството на
издател на записа на заповед се е задължило при предявяване на този запис на
заповед, но не по-късно от 24.12.2014г. да заплати на „ПРОКРЕДИТ
КЪМПАНИ” ЕАД София или на негова
заповед, сумата от 8248 евро, като записа на заповед е издаден без протест. Задължението
по записа на заповед е авалирано от Е.С.П.
и Т.А.Е..
Видно от приложения към записа на заповед от 29.06.2011г.
Алонж, с джиро от 21.12.2014г. поемателя по записа на заповед „ПРОКРЕДИТ
КЪМПАНИ” ЕАД София безусловно и
неотменимо е прехвърлил всички права по записа на заповед на ищеца по
настоящото дело „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София.
Съгласно
разпоредбата на чл.537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото
са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От външна страна,
представения запис на заповед е редовен, подписа е положен от издателя /не са
налице възражения в тази посока/ и като абстрактна сделка и то формална,
съдържа всички предвидени от закона реквизити. Менителничното задължение е в
резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението, по
силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на
ценната книга, независимо от причините за нейното издаване.
Авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на
която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителнично задължение
на друго лице /хонорат/. Той се поражда от едностранното волеизявление на
авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект
или върху прикрепен към него лист /алонж/. Ето защо при авала един и същ
документ материализира волеизявленията, които пораждат обезпеченото /главното/
задължение по менителничния ефект и задължението на авалиста, което го
обезпечава.
От
изложените дотук съображения, съдът приема, че записът на заповед от 29.06.2011г.
съдържат указаните в чл.535 от ТЗ реквизити. Авалът също е в предвидената от
закона форма. Като едностранна и абстрактна правна сделка записът на заповед е
източник на задължение за ответниците.
Видно
от записа на заповед от 29.06.2011г., падежът на задължението по същия е определен съобразно чл.486 ал.1 т.1 ТЗ – „на
предявяване, но не по-късно от 24.12.2014г.” Това изявление съставлява съглашение по чл.487 ал.1 ТЗ. Издателят може да определи по-дълъг или по-къс срок за предявяването на
записа.
С нотариална покана от 27.02.2013г. /съдържаща се в
ч.гр.дело №2019/2013г. на РС Ст.Загора/ с адресати „ТРАЯНА МЕТАЛ” ООД Ст.Загора, Е.С.П. и Т.А.Е., записа на заповед е предявен за плащане,
но тази покана е достигнала единствено до адресата Т.А.Е. на 01.04.2013г. Видно от отбелязването на представения по приложеното
ч.гр.дело №1467/2017г. по описа на СтРС, оригинал на запис на заповед от
29.06.2011г., Т.Е. е приел за плащане на 22.07.2013г. записа на заповед.
С Уведомително писмо – покана от 19.01.2017г. адресирано
до „ТРАЯНА МЕТАЛ” ООД Ст.Загора, Е.С.П.
и Т.А.Е., изходящо от „ПРОКРЕДИТ БАНК”
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД и „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ” ЕАД, връчено чрез нотариус Ст.Чавдарова
лично на Т.Е. и по реда на чл.47 ал.5 и чл.50 ГПК, длъжниците са уведомени за
прехвърляне на вземанията им с договор за цесия и джиро, а освен това им е
предявен за плащане и запис на заповед от 29.06.2011г. Или в настоящия случай предявяването
на записа на заповед за плащане е извършено на
06.03.2017г. с нотариална покана, връчена по реда на чл.47 ал.5 и чл.50 ГПК по отношение на издателя по записа „ТРАЯНА МЕТАЛ”
ООД Ст.Загора и авалиста Е.С.П.,
и лично по отношение на авалиста Т.А.Е.. Нотариалната покана е връчена на издателя и авалиста П. по реда на чл.47
ал.5 и чл.50 ал.4 ГПК, като това е удостоверено от нотариуса в констативен
протокол /съдържащ се в ч.гр.дело №1467/2017г./, в който подробно са изложени
всички действия по връчването, както и причините за приложение разпоредбите на
чл.47 ал.5 и чл.50 ал.4 ГПК. При преценка на изложените от нотариуса в
констативния протокол обстоятелства, обусловили прилагането на връчване по този
ред, съдът намира, че връчването е редовно. Освен това не е спорно в съдебната
практика, че нотариусът може да възложи на служител от нотариалната кантора да
връчи определени книжа (в случая нотариална покана за предявяване на запис на
заповед), като използва при необходимост регламентираната в чл.47 от ГПК форма
на връчване, а именно чрез залепване на уведомление /чл.50 от ЗННД/. Предвид
горното съдът намира, че нотариалната покана е надлежно връчена на издателя на
записа на заповед и авалистите, респ. процесния запис на заповед е предявен за
плащане и е настъпила изискуемостта на вземането по него.
Действително записа на заповед не е предявен в рамките на
посочения в чл.487 ал.1 едногодишен срок от издаването, но това не рефлектира
върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния
титул. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване
на правата по него по отношение на регресно отговорните лица - джирантите и
техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия
авалист /ТР № 1/2005 г. на ОСТК, Решение №1 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
520/2009 г., TK, II т. о./
Процесния запис на заповед от 29.06.2011г. е прехвърлен
от поемателя „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ” ЕАД София на ищеца по настоящото дело
„ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София чрез джиро. Съгласно чл. 537 вр. с чл. 468 ал.1 от ТЗ джирото трябва да бъде написано върху менителницата
или върху прикрепен към нея лист /алонж/ и да се подпише от джиранта. Алонжът е
продължение на менителничния ефект. Доколкото менителният ефект, включително
записът на заповед е формална, едностранна, абстрактна сделка, то спазването на
формата е от значение за неговата действителност.
Алонжът е свързан с джиросването на ефекта и
необходимостта от него произтича от запълването на документа с отбелязвания. Необходимостта
от алонж в настоящата хипотеза не е доказана. В случая от представения по приложеното
ч.гр.дело оригинал на запис на заповед се установява, че джирото е на отделен лист /алонж/, въпреки че гърба
на записа на заповед е изцяло свободен и не е зает от никакви удостоверявания. При липсата на данни и твърдения за извършени каквито и
да било отбелязвания на джира или други върху ценната книга, съществуването на
алонж е абсолютно законово неоправдано. В този смисъл е Решение № 133 от
12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 946/2009 г., II т. о., ТК. С оглед на
изложеното съдът намира, че не е спазено императивното изискване за форма на
чл.468 ал.1 изр.І от ТЗ.
Доколкото
джирото е едностранна, абстрактна и строго формална сделка, с която предишният
кредитор (джирант) прехвърля правата си по него на друг кредитор (джиратар), то
същото е валидно както беше посочено и по-горе само ако е спазена предвидената
в чл.468, ал.1, във вр. с чл. 537 ТЗ форма. Освен, че то трябва да бъде
написано върху менителницата или ако върху нея няма място, върху прикрепен към
нея лист/алонж/, но и следва да се подпише от джиранта. По дефиниция подписът е
саморъчно изписване на името на издателя на документа, независимо от начина /пълно
и съкратено/, стига от същия да става ясно авторството му /в този смисъл и Опр.
1-2014-I г.о/. Въведеното законово изискване за подписване на джирото от
джиранта следва да се разбира именно в този смисъл - от подписа му следва да
става напълно ясно името/авторството му /чл.468 ал.1 изр.ІІ ТЗ/. Да се приеме
друго означава обективно да не може да се извърши проверка на авторството,
както на джирата, така и на издаването и авалирането на записа на заповед,
защото за валидността и на последните нормите на чл.484 ал.1 и чл.535 т.7 ТЗ
изискват да е налице само подпис на издателя и поръчителя /а не и изписване на
имената им/. Ако подписът на джиранта е само параф, за да се приеме за спазено
изискването на чл.468 ал.1 изр.ІІ ТЗ за подписване на джирото, а оттам и
валидността му, същият следва несъмнено да изпише и името си под този параф така,
че да става пределно ясно авторството на същото джиро. В противен случай то е
недействително, поради неспазване на предвидената в чл.468 ал.1 изр.ІІ ТЗ форма
и няма поради това предвиденото в чл.469 ал.1 ТЗ действие. В настоящия случай джирото
съдържа само параф, без да е посочено чий е този параф. Освен това в джирото е
посочено, че джиранта „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ” ЕАД
София се представлява по пълномощие от В.С. съгласно пълномощно №321 от
23.01.2014г. на нотариус К.Б., което не е представено, нито е извършено
отбелязване, че джирото е подписано от пълномощник на джиранта.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е спазено законовото изискване за формата на
джирото, поради което същото не е произвело действие, съответно ищецът не е
активно материално легитимиран да търси изпълнение.
При
иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията
си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в
заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесното вземане факт е
издадения в полза на „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ” ЕАД
София запис на заповед от 29.06.2011г. и джиро от 21.12.2014г., по силата на
което вземането на „ПРОКРЕДИТ
КЪМПАНИ” ЕАД София, произтичащо от запис
на заповед от 29.06.2011г. е прехвърлено на ищеца „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София. Ищецът
обаче не доказа, че е спазена формата на джирото /чл.468 ал.1 ТЗ/, респ.
че същото е произвело действие.
При
така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец
иск по чл.422 ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски в размер на 660,00лв. адвокатско възнаграждение и
340,00лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.Т. Александров 26, представлявано от Р. В.
Т., Е.Х. Ц .и Р. И.П., против Е.С.П., ЕГН **********,*** и Т.А.Е., ЕГН**********,***, иск
да се признае за установено по отношение на Е.С.П. и Т.А.Е. съществуването на вземането на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София за сумата от 3343,48 евро, с левова равностойност 6 539,28 лева, ведно със
законната лихва от 17.03.2017г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на ПРОКРЕДИТ БАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София, с п.а. против Е.С.П. и Т.А.Е., с п.а. заповед от 22.03.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело
№1467/2017г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА „ПРОКРЕДИТ БАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Т. Александров 26, представлявано от Р. В. Т., Е.Х. Ц .и Р. И.П,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.П., ЕГН **********,*** и Т.А.Е., ЕГН**********,*** направените по делото разноски общо в размер
на 1000,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :