№ 2350
гр. Варна, 22.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502701 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8361/06.04.2022 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на Решение №
346/21.03.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2701/2021 г. по описа на ВОС. Претендират
се направените във всички инстанции разноски, в размер съответен на прекратената част от
производството по делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна ИВ. В. ИВ., чрез адв. Д.Я. e
депозирал отговор вх. № 10094/27.04.2022 г., в който изразява становище за
неоснователност на молбата.
В отговора е инкорпорирана молба да се възстанови срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК в
полза на И.И.. Искането по чл. 64, ал. 2 от ГПК се обосновава с твърдението за сключено с
„Енерго-Про Продажби“ АД извънсъдебно споразумение, с което страните уреждат
плащанията на разноските, постановени с Решение № 346/21.03.2022 г. Молителят бил
пропуснал срока, тъй като е мислил, че са уредени отношенията между страните и не си
дължат разноски. Представя доказателства - кореспонденция с насрещната страна. В случай,
че се възстанови срока - отправя насрещно искане за изменение на решението в частта за
разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 1034/2020 г. по
описа на ВОС и гр. д. № 3664/2020 г. по описа на ВКС, с включено ДДС.
Препис от молбата по чл. 64, ал. 2 от ГПК е изпратен на насрещната страна. В срок е
постъпил отговор с вх. № 11908/19.05.2022 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв.
Христо Игнатов, в който се оспорва основателността на молбата.
Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, подадена от
„Енерго-Про Продажби“ АД, ВОС намира, че е заявена в законоустановения срок и изхожда
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Същата е основателна, по
следните съображения:
С молба от 25.10.2021 г., депозирана по гр. д. № 3664/2020 г., IV ГО на ВКС, ИВ. В.
ИВ., чрез адв. Я. е заявил частичен отказ от иска, в размер на 1356,16 лв. от цялата искова
1
претенция – 6256,16 лв.
С Решение № 60248 от 01.11.2021 г. постановено по гр.д. № 3664 по опис на ВКС е
обезсилено решение № 260429 от 21.08.2020 г. постановено по гр.д. № 1034 по опис на
ВОС за 2020 г., в частта, с която ВОС е приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че И.И. не дължи на „ Енерго-Про Продажби“ АД сумата над 4900 лв. и е прекратено
делото, образувано пред ВКС за същата част от предявения иск, на основание отказа по чл.
223 от ГПК.
Пред ВОС, настоящото дело се развива в частта, в която с Решение № 60248 от
01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 3664 по опис на ВКС за 2020 г. е отменено предходно
въззивно решение № 260429 от 21.08.2020 г. постановено по гр.д. № 1034 по опис на ВОС
за 2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството е инициирано с въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, срещу
Решение № 1535 от 20.03.2020 г., по гр.д. № 14635/2019 г. ВРС, с което, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че И.И. не дължи сумата от 4900 лева,
представляваща част от 6256.16 лева по фактура № ********** от 04.09.2019 г. с издател
“Енерго-Про Продажби” АД, за периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г. за обект в гр.Варна,
бул. „Вл.Варненчик“ бл. 21, вх. 17, ап. 10 с клиентски № ********** и абонатен №
**********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и “Енерго-Про Продажби” АД, е осъдено да
заплати на ИВ. В. ИВ., ЕГН ********** сумата 250 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
на представляващия го адв. Я. от ВАК сумата от 642.80 лева.
С Решение 346/21.03.2022 г. ВОС ПОТВЪРЖДАВА решение № 1535/20.03.2020г. по
гр.д. № 14635/2019г. на ВРС, в частта в която е прието за установено, че ИВ. В. ИВ. не
дължи сума от 4 900 лева, представляваща част от сумата от 6256,16 лева и в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на ИВ. В. ИВ. разноските в размер на 196 лева,
присъдени като дължима държавна такса, съобразно уважената част от иска и сумата от
503.46, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА, в полза на адв. –Д.Б. Я.; ОТМЕНЯ решение № 1535/20.03.2020г. по гр.д. №
14635/2019г. на ВРС, в частта за разноските, за разликата над 196 лева до 250.25 лева,
присъдени като дължима държавна такса, съобразно уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от над 503.46 до 642.81 лева ,представляваща определено от съда
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на адв. –Д.Б. Я.; ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за сумата от 573 лв., представляваща определено от съда
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция;
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 357.92
лева, представляваща направените по делото разноски, съответни на прекратената част от
производството по делото, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
По настоящото дело е представен списък с разноски от адв. Л.М., в последното по
делото съдебно заседание, който включва разноски по четири броя дела по настоящия
съдебен спор – гр.д №14635/2019 г. по описа на ВРС, в.гр.д № 1034/2020 г. по описа на
2
ВОС, гр. д. № 3664/2020 г. по описа на ВКС и в. гр. д. № 2701/2021 г. по описа на ВОС.
По всяко от делата, процесуален представител на „Енерго-Про Продажби“ АД е
депозирал списък по чл. 80 от ГПК, със съответни за всяка от претенциите приложения:
договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане (л. 65, от л.75 до л. 78,
гр. д. № 14635/2019 г., ВРС; л. 3, от л. 19 до л.22, в. гр. д. № 1034/20 г., ВОС; л. 4, от л. 61 до
л. 64 и л. 52 от гр. д. № 3664/2020 г., ВКС; л.9, л. 21 и от л. 44 до л. 46 от в. гр. д. 2701/2021
г., ВОС).
Пред всяка от четирите инстанции, „Енерго-Про Продажби“ АД е заявявало искане за
репариране на разноски за адвокатски хонорар в размер на 1536 лв. Срещу всяко претенция
насрещната страна възразява за прекомерност.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на производството по делото поради
направен отказ от иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил по
повод водене на делото и за чието установявате той е представил надлежни доказателства.
Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Нормата на чл. 294, ал. 2 от ГПК
постановява, че за разноските, направени пред ВКС, при повторно разглеждане на делото от
въззивна инстанция, се произнася въззивния съд.
Предвид частичното обезсилване на въззивното и първоинстанционното решение, и
прекратяване на делото в частта, в която е предявен иска за разликата от 4900 лв. до 6256.16
лв., поради частичен отказ от иска, направен преди последното съдебно заседание по делото
пред ВКС, на ответника се следват разноски по гр. д №14635/2019 г. по описа на ВРС, в. гр.
д. № 1034/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. № 3664/2020 г. по описа на ВКС. Разноските му се
дължат съразмерно на прекратената част от делото. За претендираните пред настоящия съд
няма основание за репариране, поради изхода на спора, който е в полза на ищеца и делото е
процедирано с иск в размер на 4900 лв., т.е. след неговото редуциране по реда на чл. 233 от
ГПК.
Общата стойност на доказано разходваните съдебни такси и разноски от „Енерго-Про
Продажби“ АД, пред трите инстанции, с изключение на адвокатските възнаграждения, е
400.24 лв.
Що се отнася до адвокатското възнаграждение, настоящият състав счита, че
решаващият съд правилно е преценил за основателни направените от ищеца възражения по
чл. 78, ал. 5 ГПК, като е отчел обстоятелството, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред ВКС, както и в посочения размер за
първоинстанционното и въззивното производство е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. След направени изчисления
съобразно материалния интерес и приложимата разпоредба на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че хонорара се равнява на 771.37
лв. с включено ДДС, за всяко дело в настоящото съдопроизводство.
Съобразно прекратената част от делото, съдът констатира, че на ответника се дължат
3
разноски общо в размер на 588.38 лв., направени по гр. д №14635/2019 г. по описа на ВРС,
в. гр. д. № 1034/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. № 3664/2020 г. по описа на ВКС, или с
230.46 лв. повече от присъдените с решение № 346/21.03.2022 г. на ВОС.
Поради гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД се явява основателна и решението следва да се измени в частта за
разноските, като насрещната страна се осъди да доплати разликата над присъдените с
решението разноски.
По отношение на молбата за изменение на решението в частта за разноските и
тази за възстановяване на срока за подаване на искането по чл. 248 от ГПК, депозирани
от ИВ. В. ИВ., съдът:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, когато решението е необжалваемо молбата за
изменението му се подава в срок един месец от неговото постановяване. В настоящия
случай и по отношение на Решение № 346/21.03.2022 г., той е изтекъл на 21.04.2022 г. Така
молбата, която е депозирана на 27.04.2022 г. се явява след законовия срок.
Според нормата на чл. 64, ал. 2 от ГПК страната може да подаде молба за
възстановяване на срок, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее. За да бъдат окачествени обстоятелствата като
непредвидени, според практиката на ВКС, следва те да са такива, които обективно са
лишили страната от възможността да упражни процесуалното си право да обжалва
решението на съда и да имат извинителен характер. Възникналата в рамките на срока за
обжалване пречка следва да е внезапна, неочаквана и непреодолима, която да е поставила в
невъзможност страната да спази законовия срок.
Обстоятелството, че И.И. и процесуалният му представител са били заблудени от
насрещната страна по делото относно наличието на споразумение за всички разноски по
делото, не е годно да оправдае пропускането на срока по чл. 248, ал.1 от ГПК. Такава
уговорка би имала значение за основателността на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, но е
ирелевантна за допустимостта на молбата. В конкретния случай страната се домогва да
докаже такова съглашение с цел да оправдае пропускането на срока за изменение на
решението в частта за разноските. Договорните съглашения и техните последици не могат
да се окачествят като обективни обстоятелства, които да имат изненадващ, извънреден
характер спрямо страната и да оправдаят изпускането на процесуален срок. Обстоятелствата
не са такива, които да въздействат върху волята на молителя по начин, по който въпреки
усилията му, те да са се оказали непреодолими.
Независимо от горното, твърдението за такава уговорка не се доказва от
представените към молбата документи. Установява се, че страните по делото са сключили
извънсъдебно споразумение, касаещо начин за взаимно погасяване на вземания,
представляващи присъдени разноски с решението по настоящото дело. Очевидно е, че с него
се цели погасяване на вече присъдените с решението разноски. Предметът на съглашението
се извлича от предложението на процесуалния представител на И.И., отправено към
„Енерго-Про Продажби“ АД (наименовано „Уточнителна молба“, приложение към отговор с
вх. № 10094/27.04.2022 г. по делото ), изчерпано в 3 точки, което се приема в последващ
имейл, изпратен от насрещно договарящия. Преговорите и споразумението са с ясни, точни
и конкретни изявления, респективно волята на страните е безпротиворечива. Не се откриват
уговорки, които да касаят разноски, различни от постановените с решението към онзи
момент или да се поема задължение да не се претендират такива допълнително. Ето защо
без основание се твърди, че молителят е бил заблуден, поради което да е бил възпрепятстван
да иска репариране на разноски по реда на чл. 248 от ГПК в срок. Само и единствено
изборът на въззиваемия да не предяви искане по чл. 248 от ГПК е довело до неспазване на
срока.
Поради изложеното молбата за възстановяване на срока за подаване на искане за
изменение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна, а депозираната след
законоустановения срок молба за изменение на решението в частта за разноските е
недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
4
Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 346/21.03.2022 г., постановено
по в. гр. дело № 2701/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 21, вх. 17, ап. 10, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, допълнително сума в размер на 230.46 лв. /двеста тридесет лева и
четиридесет и шест ст./, представляващи разлика от присъдените с Решение №
346/21.03.2022 г. разноски за производството пред ВРС, ВОС и ВКС , на основание чл.
248,ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана в отговор вх. №
10094/27.04.2022 г., подадена от ИВ. В. ИВ., чрез адв. Д.Я., за възстановяване на срока за
подаване на молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на
Решение № 346/21.03.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2701/2021 г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба инкорпорирана в отговор вх. №
10094/27.04.2022 г., подадена от ИВ. В. ИВ., чрез адв. Д.Я., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 346/21.03.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2701/2021 г. по
описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Варненски апелативен
съд в частите, в които са оставени без уважение и без разглеждане молбите, подадени от
И.И. Василев, в останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5