№ 104
гр. Русе , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура Русе срещу Присъда
№ 260020 от 18.09.2020 г., постановена по НОХД № 760/2019 г. по описа на
Районен съд Русе, с която подсъдимите Н. Й. Ш., К. Б. К., К. Д. П. и Г. Й. Г. са
признати за невиновни по повдигнатото им обвинение – в това, че на
15.09.2016 г. в гр. Русе, първата – като подбудител на останалите трима
подсъдими, а последните – като извършители, подбудени от Ш., пред
надлежен орган на властта – нотариус КП с рег. № *** на Нотариалната
камара и район на действие – района на Русенски районен съд, като свидетели
в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на
собственост на Н. Й. Ш. по нотариално дело № 186/2016 г. по описа на същия
нотариус, устно и писмено, съзнателно потвърдили неистина, а именно, че в
продължение на повече от десет години Н. Й. Ш. явно спокойно, несъмнено,
постоянно и непрекъснато владеела като собственик недвижим имот – сграда
с идентификатор *** находяща се в гр. Русе, местност „***“, без някой да е
спорил владението ѝ през този период, поради което и на основание чл. 304 от
НПК ги е оправдал по обвинението, квалифицирано по чл. 290, ал. 1 във вр. с
1
чл. 20, ал. 2 от НК.
В протеста и допълнителните съображения към него се твърди
неправилност на присъдата, поради необоснованост на изведеното от
фактическа страна и съответно на достигнатите на тяхна база изводи за
недоказаност на обвинението поради липса на обстоятелства, разкриващи
както от обективна, така и от субективна страна подбудителската дейност на
подс. Ш., съответно на подбудените, обвинени в извършителство, останали
подсъдими. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
– осъдителна по отношение на четиримата подсъдими, по обвиненията срещу
всеки от тях, като им бъде наложено наказанието, искано от прокурора пред
първата инстанция.
В заседанието пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура Русе поддържа протеста в цялост, сочейки като основни
съображения за твърдяната неправилност на постановената присъда,
неправилния анализ и оценка на събрания доказателствен материал и
съответните доказателствени източници, които възпроизвеждат приетата от
съда фактическа обстановка.
Подсъдимите Н.Ш. и Г.Г. лично, както и защитникът им – адв. Г.Д.,
пледират присъдата да бъде оставена в сила, като правилна и
законосъобразна, а протестът да се остави без уважение, като неоснователен,
за което излагат съображения.
Подсъдимият К.К. и защитникът му адв. Л.П., пледират присъдата да
бъде оставена в сила, като правилна, обоснована, законосъобразна и
почиваща на всички събрани по делото доказателства, за което последният
развива съображения относно неоснователността на протеста.
Подсъдимият К.П. и защитникът му адв. А.С., пледират присъдата, като
правилна, да бъде потвърдена, а протестът да се остави без уважение, като
неоснователен, за което също излагат съображения.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, констатира следното:
Протестът е неоснователен, съответно присъдата е изцяло
2
законосъобразна, което обуславя потвърждаването ѝ от въззивната инстанция.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и
обстоятелства, въз основа на които районният съд е направил обосновани и
законосъобразни фактически изводи, както и правни такива. Приетото за
установено от фактическа страна, се установява безспорно и достатъчно
подробно е отразено в проверявания акт, а анализната част на мотивите
обективира събрания доказателствен материал, поради което не е необходимо
да се преповтаря и тук.
За да оневини обвинената Н.Ш. в подбудителство спрямо останалите
трима подсъдими, районният съд, съобразявайки обективно установеното от
цялата доказателствена съвкупност, обосновано констатирал, че не се доказва
наличието на каквато и да е проява на последната, която да изпълва със
съдържание изискваното за вмененото престъпление умишлено склоняване
към лъжесвидетелстване по визираните в обвинението въпроси. За да се
установи дали подсъдимите са извършили престъпленията, за които са им
повдигнати обвинения, районният съд е изследвал обстоятелството доказано
ли е по категоричен начин, че подс. Ш. не е владяла процесния имот
(краварник 2) в продължение на над 10 години. Правилно е прието, че едва
след доказването му, следва да се разглежда въпросът за умишленото
склоняване на другите подсъдими да потвърдят неверни обстоятелства пред
нотариуса в качеството им на свидетели по обстоятелствена проверка, както и
дали съзнателно са потвърдили неистина. Настоящият състав споделя
виждането на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинителната
теза, че подс. Ш. и семейството не са владяли и ползвали повече от 10
години имота, за който е претендирала придобиване по давност и за който
факт са свидетелствали подсъдимите К., П. и Г.. Въззивната инстанция
намира, че липсва каквато и да е доказателствена информация, подсъдимите
да са имали субективна представа за неистинност на обстоятелствата,
касаещи придобиването от страна на подс. Н.Ш. на процесния имот чрез
реализираното нотариално производство. Липсват и минимални данни по
делото, въпреки очевидната изчерпателност на възможните доказателствени
източници по този въпрос, за знание от всеки от тях както в предходният
период до нотариалното производство, така и на процесната дата, когато са
3
свидетелствали, че фактически реализираното от страна на подсъдимата
ползване на имота, собственическо отношение и намерение за цялостно
придобиване, не е било оспорвано от никого, както и че последното не е
реализирано посредством насилие или по скрит начин. Знанието на подобни
обстоятелства от подсъдимите К., П. и Г. би могло единствено да се
предполага, което във всеки случай не може да обоснове доказаност на
обвинителната теза и респективно – осъждане на подсъдимите. Следва да се
отбележи, че прокуратурата не сочи, каквито и да било доказателства, които
да оборват изразеното от подсъдимите като свидетели пред нотариуса. Дори
свидетелите на обвинението – служители в ИЗС „Образцов чифлик“ нямат
непосредствени впечатления кой е използвал процесната сграда през целия
десетгодишен период. Единствено св. Н сочи, че още през 2006 г. сградата се
ползвала за сушене на сено, макар да не е знаел кой я използва, което
всъщност подкрепя обясненията на подсъдимите и показанията на св. Ш, че
към този момент е установено владението върху имота от страна на
подсъдимата Ш.. В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че от
показанията на тези свидетели не може да се установи по несъмнен начин, че
в периода 2006 г. – 2016 г. Н.Ш. и семейството не са използвали процесната
сграда, е правилен. Следователно, тримата подсъдими К., П. и Г. не са
потвърдили съзнателно неистина пред нотариуса, а по отношение на подс. Ш.
не е налице подбудителство, а молба до другите подсъдими да свидетелстват
пред нотариуса за обстоятелства, които са им известни.
С оглед на горното, при наличието на всички обективни предпоставки,
отчетени и изчерпателно обсъдени в мотивите на проверяваната присъда,
правилно районният съд е приел за недоказана съставомерна извършителска
деятелност на подсъдимите и при липса на доказателства за необходимата
обективна и субективна връзка между твърдения подбудител Н.Ш. и
твърдените за подбудени извършители К.К., К.П. и Г.Г., същите били
признати за невиновни по повдигнатото им обвинение за подбуждане и
извършителство на лъжесвидетелстване в процесното нотариално
охранително производство.
При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната
инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство
или при първоинстанционното съдебно разглеждане, съществени нарушения
4
на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да
обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната
първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260020 от 18.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 760/2019 г. по описа на Районен съд Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5