РЕШЕНИЕ
№ 3454
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110111425 по описа за 2024 година
Ищцата А. Х. А. твърди, че през месец май 2023г. продала на
представилият и се като собственик на автосалон „Даяна Варна“ и съдружник
в автосалон „Централ Варна“ П. Я. автомобил БМВ X 5 50i, с рег.№***, рама
*** за сумата от 12 000 евро, която сума следвало да и бъде заплатена до
09.06.2023г. Съдоговорителите се съгласили, че в случай, че горепосочената
сума не бъде заплатена до 09.06.2023г. от купувача, то продавачът А. А.ова
има право да поиска автомобила си обратно.
В резултат на уговореното между страните, на 23.05.2023г. във ФРГ:
гр.Зелингенщадт, между А. А.ова /продавач/ и П. Я. /купувач/ се сключил
Договор за покупко-продажба на процесния автомобил, като било уговорено в
т.III от него, че "Ще трябва да се платят на А. Х. А. до 09.06.2023г. до 12 000
евро. На 09.06.2023г. трябва да е платена цялата цена." и "Продавачът
потвърждава получаването: Ако моторното средство не е платено до
09.06.202Зг. си искам обратно автомобила."
Още на същия ден 23.05.2023г. Я. потеглил с автомобила за Република
България, като противно на уговорката да получи големия талон на
автомобила при заплащане на сумата от 12 000 евро, същия без да е заплатил
автомобила и без знанието на ищцата взел големия талон /свидетелството за
регистрация/ на автомобила от дома й скришно.
След като установила липсата на големия талон на автомобила, А. се
свързала с Я. с молба да го върне. Същият отказал да върне талона под
претекст, че вече е минал много километри в Германия.
На 02.06.2023г. Я. се обадил на ищцата, като й заявил, че няма да върне
1
автомобила й от България, защото автосалон "ЦЕНТРАЛ ВАРНА" не желае да
изпълни вече договореното между тях, съгласно сключения договор за
покупко-продажба.
След проведения разговор, усещайки че е измамена, А. започнала да
търси комуникация с Я., с цел получаване обратно на процесния автомобил в
Германия. В проведената комуникация между двамата, Я. заявил, че колата и
се намира в Русия и да ходи да си я търси там, както и заявил, че няма да види
и "една стотинка" за колата.
На 06.06.2023г. ищцата научила, че колата е регистрирана в България. В
тази връзка на 22.06.2023г. тя подала жалба в полицейски участък, в
гр.Зелингснщадт поради осъществена спрямо нея измама на осн. чл.263 от НК
на ФРГ и заплаха на осн. чл.241 от НК на ФРГ. В резултат на депозираната
жалба, процесният автомобил бил обявен за издирване.
На 22.06.2023г. А. научила от Я., че колата се намира в гр.Варна и че
лично той я е закарал в КАТ-Варна.
В малко по-късен момент А. научила още, че колата й е регистрирана в
Република България и е иззета от органите на полицията /ОДМВР Варна/ при
извършване на услуга "промяна в регистрацията на МПС".
Ищцата сочи, че е сезирала прокуратурата и на 24.08.2023г. е получила
от там копие от Договор за покупко-продажба на употребявано МПС на
немски език от 24.05.2023г., съгласно който тя в качеството си на продавач,
продава на "EM КАРС ВАРНА ООД", ЕИК ********* в качеството му на
купувач автомобил, марка БМВ X 5 50i, рама *** за сумата от 2550евро.
Ищцата счита, че е съставен неистински частен документ, а именно:
Договор за покупко-продажба на употребявано МПС, изготвено на немски
език от 24.05.2023г. съгласно който тя е прехвърлила процесния автомобил на
дружеството "ЕМ КАРС ВАРНА ЕООД".
В гореописания неистински частен документ името на А. Х. А., е
неправилно изписано, като същото е изписано по следния начин: А. А., а също
така невярно е изписан и адресът и, като вместо да е посочен реалният и
настоящ адрес, а именно този във ФРГ, гр.Зелингенщадт, *** е произволно
посочен адрес: ***, ***, Селингенщат.
Възползвайки се от обстоятелството, че в Германия договорът за
покупко-продажба на употребявано МПС не подлежи на нотариална заверка,
гореописаният неистински документ е представен пред органите на "Пътна
полиция" при ОДМВР Варна е регистриран и ответника "EM КАРС ВАРНА“
ЕООД се е снабдило със свидетелство за регистрация на МПС. Именно, в
резултат на посоченото производство пред органите на "Пътна полиция" при
ОДМВР Варна с представянето на неистинския договор, са били възможни и
последващите правни действия по прехвърляне на правото на собственост на
процесния автомобил, но вече в нотариално производство.
Така, след като "ЕМ КАРС ВАРНА“ ЕООД регистрирал автомобила и се
2
снабдило със свидетелство за регистрация на горепосоченото МПС,
предприело действия по прехвърляне на автомобила на другия ответник - Н.
К. К., който към настоящия момент владее автомобила. Сочи, че в тази връзка
следва да се има предвид че Н. К. К., не е придобил собствеността върху
МПС-то доколкото дружеството - праводател не е собственик на вещта,
съответно и приобретателят Н. К. не може да стане собственик, тъй като
същият придобива собствеността на основание правна сделка, която
представлява деривативен правен способ, за който действа принципът, че
"никой не може да прехвърли права, които няма“.
Искът предявява освен срещу владеещият несобственик - Н. К. К. в
качеството на приобретател на процесния автомобил и срещу "ЕМ КАРС
ВАРНА ЕООД", което се явява прехвърлител на автомобила по сключения
договор за покупко продажба от 20.06.2023г. Сочи че договор за покупко-
продажба на употребявано МПС, изготвено на немски език от 24.05.2023г.
съгласно който прехвърля процесния автомобил на дружеството "EM КАРС
ВАРНА ЕООД", представлявано от управителя Емил Александров е
неистински и поради това е нищожен поради липса на съгласие и липса на
основание /чл.26 ал.2 от ЗЗД/. Счита, че търговското дружество не е
придобило собствеността върху процесния автомобил, доколкото нищожните
сделки не могат да породят валидни правни последици.
Към настоящия момент фактическата власт върху автомобила, предмет
на иска се упражнява от отв.Н. К. К..
Моли съда, да постанови решение, с което:
ДА ПРИЗНАЕ спрямо ответниците, че ищцата е собственик на
автомобил БМВ X 5 50i, с рег.№ ***, рама *** и ДА ОСЪДИ ответника Н. К.
К. да и предаде владението на автомобил БМВ X 5 50i, с рег.№***, рама ***;
ДА ПРОГЛАСИ по отношение на ответниците за нищожен Договор за
покупко-продажба на употребявано МПС от 24.05.2023г. /неистински договор/
между А. А., като продавач и "ЕМ КАРС ВАРНА“ ООД/купувач/, поради
липса на съгласие и основание, по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и да се осъдят
ответниците да и заплатят всички разноски, но настоящото дело вкл.
адвокатски хонорар.
Ответната страна Н. К. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в
който сочи, че счита иска за неоснователен.
Сочи, че счита, че част от твърденията, изложени в исковата молба са
вътрешнопротиворечиви, взаимоизключващи се и нелогични.
Твърди, че в петитума на подадения иск ищцата моли съда да я признае
за собственик на автомобил БМВ X5 50i, с peг. № ***, рама ***.
Едновременно с това прави изявление, че на 23.05.2023г. се е разпоредила с
процесната движима вещ, като е прехвърлила собствеността върху нея в полза
на лицето П. А. Я. чрез договор за покупко-продажба. Ищцата не оспорва
действителността на сключения договор, а твърди, че купувачът не е изпълнил
условията по него да заплати уговорената цена, а освен това не е представила
3
доказателства да е предприела действия по разваляне на този договор или да е
поискала от купувача да й върне вещта. Не оспорва, че е предала доброволно
владението върху процесния автомобил.
Едновременно с това, от изявленията й не може да установи дали още
при сключване на договора е получила част от продажната цена, нито какви са
конкретните уговорки между страните относно нейния размер. Видно от
съдържанието на договора за покупко-продажба, купувачът П. Я. е имал
задължение да заплати на продавачката в срок до 09.06.2023г. до 12 000
(дванадесет хиляди) евро, като размерът на дължимата сума не е изрично
конкретизиран.
Твърдението, че купувачът П. Я. е взел големия талон на процесния
автомобил „скришно" не съответства на съдържанието на сключения между
страните договор за покупко-продажба, съгласно който „купувачът
потвърждава получаването на свидетелството за регистрация Част I",
Част II".
Предвид противоречивите изявления, съдържащи се в исковата
претенция, оспорва, че ищцата е собственик на процесната движима вещ,
доколкото самата тя твърди, че още на 23.05.2023г. се е разпоредила с нея и е
прехвърлила собствеността на трето лице оспорва твърдението, че договорът
за покупко-продажба от 24.05.2023г., съгласно който ищцата продава на „ЕМ
КАРС ВАРНА" ООД процесния автомобил, представлява неистински частен
документ. В случай, че по делото бъде установено подобно обстоятелство,
твърди, че не е придобил вещта по възмезден начин от лице, което се
легитимира пред него като собственик, представяйки договор за покупко-
продажба и голям талон на автомобила, т.е. същият има качеството
добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.
К. сочи, че на 20.06.2024г. е купил от „ЕМ КАРС ВАРНА" ООД
процесния автомобил за сумата от 5500лв. чрез договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите. Дружеството-продавач „ЕМ КАРС ВАРНА"
ООД внася и търгува по занятие с употребявани автомобили и техника,
поради което той не е поставял под съмнение добросъвестността на продавача.
При сключване на договора, на К. и нотариуса са представени всички
необходими документи за изповядване на сделката, които легитимират
вторият ответник като собственик на процесната вещ. Автомобилът е бил
регистриран в Република България и е бил снабден с голям и малък талон.
След закупуването на процесното МПС, при опит да го регистрира пред
органите на КАТ,К. установява, че същият е бил обявен за издирване от
Република Германия. Автомобилът е иззет от органите на полицията на
основание чл.84, ал.3 от ЗМВР, тъй като за същия е подаден сигнал за
издирване от Международната организация на криминалната полиция. В
законоустановения 60-дневен срок по чл.84, ал.9 от ЗМВР компетентните
институции в Република Германия се отказват от искането си за предаване на
автомобила.
4
Въпреки изложеното, вещта не е върната на ответника, а е задържана
като веществено доказателство по ДП №1187/2023г. по описа на III РУ Варна.
С постановление №8073/08.09.2023г. на Районна прокуратура Варна на
ответника е отказано връщане на иззетия автомобил. Това принуждава К. да
подаде жалба до компетентния съд, който постановява автомобилът да му
бъде окончателно върнат.
Сочи, че за да бъде уважена претенцията на ищцата по чл.108 от ЗС, е
необходимо последната да докаже, че е собственик на процесния автомобил.
Видно, както от нейните твърдения, изложени в исковата молба, така и от
представените по делото писмени доказателства, още на 23.05.2024г. ищцата е
загубила качеството си на собственик върху вещта, разпореждайки се с нея
чрез договор за покупко-продажба, сключен с трето лице. Едновременно с
това, г-жа А. се е разпоредила повторно с вещта си ден по-късно на
24.05.2023г., като е прехвърлила собствеността върху нея в полза на втория
ответник, което поставя под съмнение добросъвестността на нейните
действия. Понастоящем ищцата не е собственик на вещта, считано от месец
май 2023г., поради което заведената искова претенция по чл.108 от ЗС се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Дори да не се приеме този довод, К. е придобил процесната вещ чрез
добросъвестно владение. С нормата на чл.78, ал.1 от ЗС е уредено
самостоятелно оригинерно придобивно основание на правото на собственост
върху движима вещ при наличието на следните предпоставки: придобиването
на владението върху вещта да е по възмезден начин, да е на правно основание
и добросъвестност на придобилия владението /незнание, че праводателят му
не е собственик/. Видно от обстоятелствата по делото, предпоставките на
чл.78, ал.1 от ЗС са налице, поради което доверителят е станал собственик на
процесния автомобил. Този придобивен способ не включва в своя фактически
състав изтичането на период от време като срок на упражняване на
добросъвестно владение върху вещта -собствеността се придобива
едновременно с получаване на фактическата власт върху вещта, предмет на
транслативната сделка.
В случай че съдът не приеме горните съображения, моли да се приеме
възражение на основание чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗС. Сочи, че е направил
необходими разноски за запазване на процесния автомобил, поради което в
условията на евентуалност моля да му признаете правото на задържане на
процесната вещ. Съгласно цитираните разпоредби добросъвестният владелец
може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за
запазване на вещта като до заплащане на разноските, той има право да
задържи вещта. Ответникът К. счита, че безспорно се явява добросъвестен
владелец на процесния автомобил по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като
владее вещта на правно основание годно да го направи собственик -
сключения договор за покупко-продажба от 20.06.2023г. с нотариална заверка
на подписите. В тази връзка, представям доказателства за извършени
5
необходими разноски от страна на ответника, от които е видно, че същият е
заплатил 6 592.38лв. за ремонт на процесното МПС.
Извършените разноски са необходими, тъй като са запазили вещта от
повреда и са послужили за нейното запазване и използване, т.е. налице е била
обективна наложителност за извършването им. Разноските са извършени за
предотвратяване намаляването на стойността на вещта. Видно от проформа-
фактура №5380/12.06.2024г. на стойност 5 190.25лв. и проформа фактура
№6255/16.10.2024г. на стойност 1 420.13лв., ответникът сочи, че е закупил
авточасти и е заплатил за ремонта на процесния автомобил.
Моли, да се отхвърли иска срещу него, а в условията на евентуалност, в
случай че съдът уважи предявените искови претенции, прави възражение за
задържане на процесния автомобил до заплащане на сумата в размер на 6
592.38лв. от страна на А. Х. А., която сума представлява стойността на
необходимите разноски, които доверителят ми е направил за запазване на
вещта.
Моли да бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски.
Вторият ответника „Ем карс Варна“ ЕООД в срока по чл.131 от ГПК не е
подал отговор.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.108 от ЗС и чл.26, ал.2 от ЗЗД.
По иска по чл.108 от ЗС съставът намира следното:
Ищцата е направила още в исковата си молба изявление в своя вреда, че
на 23.05.2023г. е продала на П. Я. собствения си лек автомобил „БМВ Х5 50i“
с регистрационен №***, рама *** за сумата от 12 000евро, като продажбата е
извършена в гр.Зелингенщадт, ФРГ. Ищцата с молба подадена след
изготвянето на проекто-доклад по делото и провеждането на първото по него
редовно заседание е подала молба в която заявява, че оттегля това си
твърдение и всъщност никога не е правила такова. Настоящият състав след
запознаване със съдържанието на исковата молба намира, че с нея молба
ищцата е направила ясно изявление, че е продала вече коментирания
автомобил, като същото се намира в абзац четвърти от обстоятелствената част
на исковата молба. Посоченото изявление на ищцата се подкрепя и от
представения от самата нея договор за покупко-продажба на употребявано
МПС л.26-27 от делото в превод, в който изрично е отразено, че купувачът-Я.
потвърждава, че е получил свидетелството за регистрация част I и II,
удостоверението за технически преглед на автомобила и един ключ.
Твърдението на А., че при сключването на посоченият договор не е настъпило
прехвърляне на собствеността на колата според настоящия състав се явява
неоснователно по следните причини:
Самата ищца в исковата си молба посочва, че е продала автомобила на
П. на 23.05.2023г., която дата е и датата на договора. От друга страна в
посоченият договор изрично е записано, че ако до договорената дата за
заплащане на покупната цена-9 юни 2023г. А. си иска автомобила обратно.
6
Посоченото записване представлява едностранно изявление на продавачката,
като по своята същност е уговорка за последици от настъпило неизпълнение
от страна на купувача и в договора липсва изявление на купувача, което да
може да се разглежда като насрещно приемане на това изявление по начин, че
да може да се направи извода за наличие на договорени последици от
неизпълнението на задължението за плащане.
Договорът съдържа и недовършено изречение представляващо също
изявление за последствия от неплащане, но предвид липсата на довършеност
на същото съдът намира, че не следва да го обсъжда.
На следващо място следва да се има предвид, че ищцата не е предявила
иск, с който да атакува редовността на посочения договор.
По изложените съображения съставът намира, че ищцата не е доказала
първата предпоставка за уважаване на иск по чл.108 от ЗС, а именно не е
доказала, че е собственик на процесната вещ. Точно обратното, от
коментирания договор за продажба се установява, че тя се е разпоредила с
веща в полза на трето лице, като съгласно българското законодателство чл.87
от ЗЗД при неизпълнение от страна на длъжник развалянето на договор става
чрез изрично писмено предупреждение.
От друга страна предвид това, че договорът е сключен на територията на
ФРГ, отнася се за регистрирано по реда на немския закон МПС и при липса на
изрична уговорка за приложим закон съгласно разпоредбите на КМЧП следва
да се приеме, че към него е приложим Германският граждански кодекс
/Bürgerliches Gesetzbuch BGB/. Съгласно параграф 929 от същия за
прехвърлянето на собствеността върху движима вещ е необходимо
собственикът да я предаде на купувача и двете страни да се съгласят
собствеността да бъде прехвърлена. При разглеждания случай, предвид
характера на веща-автомобил предаването на същата следва да се приема, че
става с предоставяне на документите за собственост свидетелство за
регистрация част I и II и ключовете. Видно от съдържанието на договора Я.
П., като купувач е потвърдил получаването на свидетелството за регистрация
и ключ за автомобила поради което следва да се приеме, че собствеността е
преминала у него в съответствие с немският закон.
По изложените съображения съставът приема, че предявеният иск по
чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, за прогласяване
за нищожен на договор за покупко-продажба на употребявано МПС от
24.05.2023г. /неистински договор/ между А. А., като продавач и "ЕМ КАРС
ВАРНА“ ООД/купувач/ на две самостоятелни основания – липса на съгласие и
липса на предмет съдът приема следното:
По делото е представено от ищцовата страна копие от документ на
немски език и на български език, като се установява, че и двете копия не са
заверени за вярност от ищцовата страна, а освен това от съдържанието на
представеният немскоезичен документ ясно е видно, че като продавач е
7
записано лице с фамилия А., а не А., различен е и адресът на продавача, а
ищцата не е провела доказване по реда на чл.193 от ГПК въпреки падащата
върху нея доказателствена тежест. Самият договор е с оскъдно съдържание,
но съдържа основните реквизити за договор за покупко-продажба - заглавието
сочи, че договорът е за продажба на автомобил, посочени са продавач и
купувач, автомобилът е индивидуализиран с марка, модел и номер на рама,
посочена е и цена, а страните по него са се подписали.
На първо място се поставя въпросът за допустимостта на иска предвид
несъответствието между фамилното име и адреса на продавача по този
договор и фамилията и адреса на ищцата, като съдът намира, че тези
несъответствия са незначителни и като страна по договора следва да се
възприема именно ищцата. А. е посочила, че счита коментирания договор за
неистински документ, като е посочила, че неистиността се отнася точно до
посочените нейни фамилия и адрес, но не и по отношение на положения за
нея подпис в договора. Следва да се има предвид, че дори и ищцата да беше
оспорила автентичността на подписа положен за нея в договора, то същата е
следвало съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК и да проведе
доказване на това си твърдение.
При приетото становище за редовност от външна страна на договора от
24.05.2023г. съставът намира, че наведените две основания за нищожността
му – липса на съгласие и невъзможен предмет са останали недоказани от
ищцата. По първото основание, това за липса на съгласие, съдът намира, че
предвид посочените по-горе изводи следва да се приеме, че ищцата е страна и
той е подписан от нея.
По отношение на второто основание посочено от ищцата за нищожност,
това за липса на предмет съдът намира, че следва да се съобрази с трайната
съдебна практика и правната теория, че договорът за продажбата на чужда
вещ не води до нищожност поради невъзможен предмет, а представлява
основание за унищожаемост на договора, като ищцата не е предявила такъв
иск.
По изложените съображения съставът намира, че този иск също следва
да бъде отхвърлен.
Предвид изводите на съда за неоснователност на претенциите,
направеното от ответника искане и представените доказателства ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на Н. К.К. сумата от 1 500лв. сторени по
делото разноски за процесуална защита.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Х. А. ЕГН********** от с.Пристое,
Обл.Шумен, *** срещу Н. К. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** и „Ем карс
Варна“ ЕООД, ЕИК207382647 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
8
*** иск за приемане за установено, че ищцата е собственик на лек автомобил
марка „БМВ Х5 50i“ с д.к.№***, рама №***, на осн. чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Х. А. ЕГН********** от с.Пристое,
Обл.Шумен, *** срещу Н. К. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** и „Ем карс
Варна“ ЕООД, ЕИК207382647 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
*** за прогласяване за нищожен на договор за продажба на лек автомобил
марка „БМВ Х5 50i“ с д.к.№***, рама №*** от 24.05.2023г. поради
невъзможен предмет и поради липса на съгласие, на осн. Чл.26, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Х. А. ЕГН********** от с.Пристое, Обл.Шумен, *** да
заплати на Н. К. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 500лв.
сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9