РЕШЕНИЕ
№ 896
гр. Бургас, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120107594 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена от П. И. Д. против „НЕС 63“
ЕООД и допълнително уточнена искова молба, с която се претендира да бъде отменена
заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните като
незаконосъобразна и немотивирана, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение в
размер на 5598 лв. за периода от 17.09.2024 г. до 17.03.2025 г., през който е останала без
работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, евентуално - ако съдът приеме, че
уволнението е законосъобразно - да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 933 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Ищцата твърди, че е
работила по трудов договор в ответното дружество на длъжността „***“, като трудовото й
правоотношение е било прекратено от работодателя на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, т.е.
поради липса на качества. Счита, че уволнението й е незаконно, тъй като в заповедта липсва
словесно изписване на основание, както и от нея не става ясно поради липса на какви
качества, за каква работа, за какъв период и за каква ефективност на изпълнение е
прекратено трудовото правоотношение. Сочи се също така, че поради непосочването в
заповедта на причините и основанията за уволнението ищцата е лишена от възможност да
посочи доводи и да ангажира доказателства своя защита. На следващо място се твърди, че
заповедта за уволнението е издадена от лице без надлежна представителна власт и
правомощия. Заявено е, че в случая е налице злоупотреба с право, тъй като ищцата е била
1
уволнена поради това, че детето й се е разболяло и се е наложило тя да отсъства от работа
по-продължително, а работодателят й я е обвинил, че лъже относно това заболяване. Според
ищцата прекратяването на трудовото й правоотношение е настъпило на 17.09.2024 г., когато
й е връчена заповедта за уволнението, а не на 09.09.2024 г., както е посочено в заповедта,
като се твърди, че датата на прекратяването е от съществено значение по подробно изложени
в исковата молба доводи. Ищцата се явява лично и с процесуален представител в съдебно
заседание, поддържа исковете, ангажирани са писмени доказателства.
Така предявените главни искове са с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ, вр. чл. 225 от КТ, а евентуално предявеният иск е с правно основание чл. 220, ал. 1 от
КТ, като същите са допустими.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба, не е изразил становище по съществото на спора, не е представил доказателства. В
съдебно заседание не се явява представител на ответника, редовно призован, като същият не
е поискал делото да се гледа в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените по делото доказателства (Трудов договор № 93/17.11.2023 г.,
ведомости за заплати, болничен лист от 11.09.2024 г., Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение и регистрационна карта на ищцата, издадена от Бюро по труда - Бургас)
може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявените главни
искове, тъй като е видно, че страните са били в трудово правоотношение, което е било
прекратено от работодателя на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, но в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение липсват каквито и да било мотиви за уволнението на ищцата,
т.е. може обосновано да се предположи, че уволнението е незаконно и същото следва да бъде
отменено, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. От
регистрационната карта в БТ- Бургас се установява и факта, че след уволнението ищцата е
останала без работа, поради което вероятно основателен е и третият иск, а именно за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 5598
лв. за периода от 17.09.2024 г. до 17.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.
С оглед на горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба
и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като дружеството е било уведомено за
последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в
случая са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявените от ищцата главни искове следва да бъдат уважени
изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид уважаването на главните искове, не следва да бъде разглеждан евентуално
предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 220, ал.
1 от КТ.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и направените от нея съдебно-деловодни
разноски, които са в размер на 930 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Тъй като настоящото производство е безплатно за работника, то предвид уважаването
на исковете и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС
дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е в общ размер от 323,92 лв.,
от които 50 лв. - за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 50 лв. - за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ и 223,92 лв. - за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на П. И. Д., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, извършено със Заповед за прекратяване на трудов договор,
сключен на 17.11.2023 г., издадена от „НЕС 63“ ЕООД и връчена на П. Д. на 17.09.2024 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. И. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ***, на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „***” в „НЕС 63“ ЕООД.
ОСЪЖДА „НЕС 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 8, представлявано от Н.А.С., да заплати на П. И. Д., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, сумата от 5598,00 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и осем
лв.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа поради
незаконното уволнение, дължимо за периода 17.09.2024 г. - 17.03.2025 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.11.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „НЕС 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 8, представлявано от Н.А.С., да заплати на П. И. Д., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, сумата от 930,00 лв. (деветстотин и тридесет лв.), представляваща
направените от нея разноски по делото.
ОСЪЖДА „НЕС 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 8, представлявано от Н.А.С., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Бургас, държавна такса в размер на 323,92 лв.
(триста двадесет и три лв. и деветдесет и две ст.).
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3