№ 281
гр. Габрово, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500410 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение №44/05.03.2025г. по гр.д.№887/2024г. на РС-
Севлиево, с което е признато за установено, че ответникът „СОМНИС“ ООД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „М. Попов“ №44, дължи на „ВИК“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул.
„Трети март“ № 6, по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 251,57 лв., представляваща стойност на доставени
ВиК услуги през периода от 19.05.2021г.- 15.02.2024г., в обект с кл. № 094008,
находящ се в гр. Севлиево, местност Чакала, в поземлен имот с идентификатор
** в КК и КР на гр. Севлиево и сумата от 74,19 лв.- мораторна лихва върху
посочената главница за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г., ведно със законната
лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /26.04.2024г./ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 537/2024г. по описа на РС- Севлиево,
като е отхвърлен иска за главница до пълния предявен размер от 7614,14 лева
и иска за мораторна лихва върху главницата до пълния предявен размер от
1534,60 лева.
Присъдени са и разноски.
В жалбата на „ВиК“ ООД- Габрово, чрез адв. А., се сочи, че в
отхвърлителната част решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на формираните изводи. Излагат се
съображения за доказаност със съдебната експертиза на обстоятелствата, че
монтираният на водопроводното отклонение към имота на ответното
1
дружество комбиниран водомер е изправен, т.е. отчита правилно обема на
преминалата през него вода и обемът от 3780 куб.м.вода действително е
преминал през измервателното устройство към имота на ответника. Сочи се,
че е без значение дали водата е реално потребена за стопанските нужди на
„Сомнис" ООД или е „загубена" в резултат на теч в сградната водопроводна
инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа в
имота на ответното дружество, тъй като наличието на теч в имота на
потребителя няма за последица липса на предоставена ВиК услуга. С чл. 41 от
Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /обн, ДВ, бр.88 от 8 октомври 2008г./ не се въвежда задължение за
оператора да спира подаването и отвеждането на вода при аварии във
вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа или в сградната
водопроводна инсталация на потребителите. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б „а"
от ЗВ водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода
за потребителите на територията на общината, са публична общинска
собственост, а съгласно чл. 24, т. 9 от ЗВ сградните водопроводни инсталации
и вътрешните водопроводни мрежи, разположени в имотите на потребителите,
до измервателните уреди на водопроводните отклонения са частна
собственост. Сочи се, че „ВИК" ООД, като оператор на водоснабдителната
мрежа, няма никакви задължения относно аварии и течове след
водопроводното отклонение. Излагат се съображения, че отчитането на
водомера с показание 3780 куб.м. две години след откриване на партидата на
ответника няма отношение към това дали услугата е доставена, съответно
дали се дължи плащане на нейната цена- съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия на „ВИК" ООД изискуемостта на вземането за цената настъпва
тридесет дни след датата на фактуриране, която в случая е 22.02.2022г., когато
е издадена спорната Фактура с № **********. Сочи се, че въпросът дали
водомерът е отчитан в сроковете, определени в Общите условия, или със
забавяне, е относим единствено към настъпването на изискуемостта на
вземането за цената на ВиК услугите, съответно изпадането на длъжника в
забава и началото на давностния срок, но по делото възражение за изтекла
погасителна давност за вземането на „ВИК" ООД не направено, а давността не
се прилага служебно. По делото било установено, че шахтата, в която е
разположен водомерният възел, подлежи на зазимяване, поради което,
съгласно нормативните разпоредби се отчита 2 пъти годишно. Сочи се, че
показанията на свидетеля Христо Руменов Иванов и обясненията на
управителя на ответното дружество Румен Трифонов Иванов относно
закупуването, първоначалния монтаж на комбинирания водомер и наличието
на установен теч, освен уклончиви и непълни, са и противоречащи на
приетата по делото СТЕ.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
признае за установено, че ответникът „Сомнис" ООД дължи на ищеца „ВиК"
ООД разликата между уважения и първоначално предявения размер на
исковите претенции за главница и мораторна лихва.
Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства
и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
2
Производството пред РС- Севлиево е образувано по предявени от
"Водоснабдяване и канализация" ООД- Габрово, ЕИК *********, срещу
„Сомнис“ ООД- Севлиево, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, установителни искове
с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД, да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 7614,14 лв., представляваща главница за
доставени ВиК услуги с отчетен период 19.05.2021г.- 15.02.2024г. по
издадените и приложени фактури /в заповедното производство е приложена
справка за фактурите/ и сумата 1534,60 лв.- мораторна лихва върху
посочената главница за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г., ведно със законната
лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /26.04.2024г./ до
окончателното й изплащане.
Първата инстанция е уважила предявените искове само частично- за
сумата 251,57 лева главница и лихва върху същата в размер на 74,19 лева, а в
останалата част, до пълният предявен размер от 7 362,57 лева главница и
1534,60 лева лихва е приела, че са неоснователни. Изложени са съображения,
че основният спорен въпрос в производството е дали правилно е начислено
количеството потребена от ответника вода по фактура №********** от
22.02.2022г. в размер на 3870 м3 и дали този обем вода е реално потребена от
ответника. Посочено е, че вещото лице не може да даде отговор къде е бил
проблемът и къде е имало авария, тъй като в много дълъг период от време
единият водомер не е отчитан от служителите на ищцовото дружество и не
записван в карнетите. Служителите на ищцовото дружество не изпълнили
нормативното си задължение да отчитат монтирания водомер в продължение
на две години и да отбелязват това в карнета, а при първото отчитане на
малкия водомер на 18.02.2022г. констатирали изключително голямо
количество потребена вода, както и че броячът на водомера се върти
непрекъснато, едва тогава е спряно водоподаването и е изготвен протокол.
Съдът е приел, че липсват доказателства отчетеното количество вода да е
действително предоставено като услуга и потребено от ответното дружество,
при наличието на данни за авария, което изрично е посочено от служител на
ВиК в представения констативен протокол.
С оглед гореизложеното РС- Севлиево е приел, че по делото не е
доказано при условията на пълно и главно доказване „Сомнис“ ООД да е
потребило твърдяното от ищеца количество вода. Според първата инстанция
ответното дружество все пак е потребявало вода, която не е била отчитана,
като с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК и съобразно обичайното
потребление за процесния обект и заключението на вещото лице, съдът е
определил стойност на потребеното количество вода за процесния период
19.05.2021г.- 15.02.2024г. в размер на 251, 57 лв., върху която сума се дължи
законна лихва в размер на 74, 19 лв. за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г.
Въззивната инстанция не споделя изводите на РС- Севлиево. Същите не
се подкрепят от доказателствата по делото, не е взето предвид заявлението и
признанието на ответника в отговора на исковата молба, че издадените
фактури преди и след фактура №**********/22.02.2022г. не са платени и са
дължими на ВиК- Габрово, като е възразил единствено по отношение на
фактура №**********/22.02.2022г. на стойност 7 486,13 лева за 3 870 куб. м.
потребена вода. Първоинстанционният съд е определил дължима сума за
3
процесния период в размер на 251, 57 лв., без да посочи по коя фактура се
дължи тази сума, как е определена точно в този размер, за какво количество
вода се отнася и по каква цена е изчислена, какво количество приема за
„обичайно потребление“ - т.е. не е обосновал как е определил сумата, която е
присъдил. Цитирани са текстове от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, касаещи авария, без да е прието, че такава е
налице, или е била установена, при положение, че ответното дружество
изрично отрича да е имало теч или авария в сградната водопроводна
инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа в
имота му.
По делото е установена облигационна връзка между страните- договор
№736/16.02.2020г. за предоставяне на ВиК услуги /водоснабдяване/, сключен
между „Сомнис“ ООД- Севлиево и ВиК ООД- Габрово, като водоснабдявания
обект се намира в община Севлиево, област Габрово, извън строителните
граници на гр. Севлиево, в местността „Чакала", ПИ с идентификатор ** и
съгласно проекта представлява Търговско- складова сграда.
В отговора на исковата си молба ответникът признава изрично, че
дължи и не е заплатил сумите по фактури № **********, ********** и
**********, а също дължи начислената сума за съответното количество и по
издадените фактури, считано от фактура № ********** от 23.03.2022г. Не са
направени възражения за изтекла давност или за прихващане.
Управителя на ответното дружество Р.И. е посочил пред съда, че той е
закупил процесният водомер, „той заедно с работници го монтирали, които
били извикани за полагане на тръбите“ /л.136/, през 2019г. Твърдял е, че не е
имало теч, повреда, във водопроводната система в имота на дружеството.
От заключението на приетата от РС- Севлиево като доказателство по
делото съдебно- техническа експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че процесният водомер е комбиниран, съставен от два водомера
работещи синхронно, малкият е монтиран като байпас на големия водомер,
като винаги двата водомера се отчитат заедно- водомера е двойнотарифен и
трябва да се отчитат броячите на двата водомера. Преминалата вода ще се
отчете или от малкият или от големият водомер-кой водомер ще отчита, се
определя автоматично от преминаващото количество вода и ако то е до 4
куб.м./час, го отчита малкия водомер, а ако количеството е над него- до 63
куб.м./час, се отчита от големия водомер. Калибрирането (настройката) на
водомерите, се извършва от производителят, като същият записва годината на
производство и пломбира капаците, връзките и отчитащите механизми. Това е
първоначалната проверка за точността на измерване на преминалите през
водомера водни количества. Същите се продават с гаранция за точност на
измерването, постигната според изискванията на Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003г.- раздел
Водомери. Вещото лице е посочило също, че: процесният комбиниран
водомер е изправен; количеството 3870 куб. м. вода е отчетено от брояча на
малкия водомер; всички оловни пломби, защитаващи важни части от общата
конструкция на двата водомера, общо пет, са по местата си; за месец през
водомера могат да преминат 2 928 куб.м. вода, съгласно пропусквателната
способност на водопроводната инсталация; до 18.02.2022г. малкият водомер
4
не е отчитан, а след тази дата вече редовно се отчитат и двата водомера.
Вещото лице е посочило също, че не е бил изпратен инкасатор веднага след
сключването на Договора за водоснабдяване да огледа и опише водомерите и
да попита как се отчитат данните, ако не знае. Посочило е, че според него от
монтажа през 2018г. на комбинирания двойно тарифен водомер са минали не
малко месеци, през които не е проверяван от служители на ищеца- брояча на
големия е записан на 19.04.21г., а брояча на малкия- на 18.02.22г., като до тези
дати не се знае какво е ставало на обекта, който първо е бил в строеж, а после
и в експлоатация. Вещото лице е изразило предположение /с.з. на
06.02.2025г./, че ако е имало теч във външната противопожарна водопроводна
система в имота на ответника, този теч не е бил толкова голям и силен, поради
което е възможно да не се види.
Предвид установените по делото факти е видно, че водомерът, монтиран
и отчитащ потреблението на вода в имота на ответното дружество, е изправен,
пломбиран и е отчел количеството вода, което е преминало през него.
Заключението на съдебно- техническата експертиза, която сочи това, не е
оспорено от страните. Следователно ответното дружество дължи заплащане
на стойността на полученото количество вода.
Действително, ВиК дружеството не е изпълнило задължението си
ежемесечно да отчита водомера, но това обстоятелство не променя
задължението за заплащане на отчетената вода- в случая същото има значение
само относно изискуемостта на вземането и съответно претенцията за лихва.
Няма данни и не се твърди водомера да е бил сменян от момента на
монтирането му /от управителя с работници- л.136/, нито ответното
дружество да е поискало проверка съгл. чл. 16 ал.5 от ОУ на ВиК ООД-
Габрово- да е заявявано извършване на метрологична експертиза /нито преди,
нито по време на настоящото производство/, въпреки твърдението в отговора
на ИМ, че „вероятно не е бил в изправност“. Същевременно до 19.05.2021г.
сметките за отчетеното количество вода са заплащани от „Сомнис“ ООД, а
дължимостта на сумите по останалите визирани в исковата молба фактури се
признава и няма твърдения процесното количество вода 3870 куб.м. да е
отчетено преди сключване на договора от 16.02.2020г. и заплатено още тогава.
Дори съставеният констативен протокол за приемането на присъединяването
на обекта към водопроводната мрежа да не е подписан от управителя, каквото
възражение е направено в отговора на исковата молба, това не променя
задължението за заплащане на отчетените количества вода и няма за
последица липса на предоставена ВиК услуга.
Видно от данните по делото отчетеното от водомера количество вода
3870 куб.м. е изчислено от ВиК ООД- Габрово по цена 1, 612 лева/куб.м.- т.е.
по най- ниската цена, която е от 01.01.2021г. /л.5 от делото/ и сумата по
фактура №**********/22.02.2022г. се дължи от ответника.
Лихва върху дължимата сума по фактура №**********/22.02.2022г.
обаче не следва да се начислява- ВиК операторът не е изпълнил задължението
си ежемесечно да отчита водомера, съобразно ОУ и от това свое поведение не
може да извлича благоприятни за себе си правни последици. Поради това не
следва да се присъжда лихва върху сумата 7 486,13 лева, която видно от
приложената на л. 14 справка е в размер на 1520,01 лева. Лихва се дължи само
върху сумите по другите фактури, задължението по които е признато от
5
„Сомнис“ ООД и същата е в размер на 14,59 лева.
Предвид гореизложеното и поради несъвпадение в изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени изцяло, с оглед правна
яснота, тъй няма данни как е определена присъдената от РС- Севлиево сума, а
предявеният установителен иск да се уважи за сумата 7614,14 лева главница
по фактури: №**********/ 23.06.2021г., №**********/ 22.07.2021г.,
№**********/ 24.08.2021г., №**********/ 22.02.2022г., №**********/
23.03.2022г., №**********/ 20.04.2022г., №**********/ 23.05.2022г.,
№**********/ 24.06.2022г., №**********/ 24.06.2022г.,№ **********/
22.07.2022г., №**********/ 23.08.2022г., №**********/ 23.09.2022г.,
№**********/ 23.11.2022г., №**********/ 24.01.2023г., №**********/
24.01.2023г., №**********/ 22.02.2023г., №**********/ 24.04.2023г.,№
**********/ 23.05.2023г., №**********/ 22.06.2023г., №**********/
23.08.2023г., №**********/ 21.09.2023г., №**********/ 23.10.2023г.,
№**********/ 19.12.2023г., №**********/ 20.02.2024г. и 14,59 лева лихва
за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г.
Разноски: Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адв. М. за въззивната инстанция следва да се уважи.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че
пред въззивната инстанция е проведено едно с.з. без събиране на
доказателства, възнаграждението следва да бъде намалено на 800 лева.
Жалбоподателят не е претендирал разноски за настоящата съдебна инстанция.
С оглед изхода на делото на ответника по жалбата следва да се присъдят
разноски в размер на 136 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, за
въззивната инстанция. Разноските пред първата инстанция следва да бъдат
изчислени съобразно отхвърлената и уважената част от исковете- за исковото
производство на „Сомнис“ ООД следва да се присъдят разноски в размер на
879,80 лева- На ВиК ООД- 1820,28 лева за исковото производство пред РС-
Севлиево и 152,78 лева за заповедното производство. Съобразно уважената и
отхвърлена част от претенцията следва да се изчислят и сумите, които се
дължат на РС- Севлиево, съгл. чл. 77 ГПК- „Сомнис“ ООД следва да заплати
327,27 лева, а ВиК ООД- 67,03 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №44/05.03.2025г. по гр.д.№887/2024г. на РС-
Севлиево, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че „СОМНИС“
ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „М. Попов“ №44, дължи на
„ВИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, бул. „Трети март“ № 6, сумата: 7614,14 представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги през периода 19.05.2021г.- 15.02.2024г., в обект с кл.
№ 094008, находящ се в гр. Севлиево, местност Чакала, в поземлен имот с
идентификатор ** в КК и КР на гр. Севлиево- за което са издадени фактури
№**********/ 23.06.2021г., №**********/ 22.07.2021г., №**********/
6
24.08.2021г., №**********/ 22.02.2022г., №**********/ 23.03.2022г.,
№**********/ 20.04.2022г., №**********/ 23.05.2022г., №**********/
24.06.2022г., №**********/ 24.06.2022г.,№ **********/ 22.07.2022г.,
№**********/ 23.08.2022г., №**********/ 23.09.2022г., №**********/
23.11.2022г., №**********/ 24.01.2023г., №**********/ 24.01.2023г.,
№**********/ 22.02.2023г., №**********/ 24.04.2023г.,№ **********/
23.05.2023г., №**********/ 22.06.2023г., №**********/ 23.08.2023г.,
№**********/ 21.09.2023г., №**********/ 23.10.2023г., №**********/
19.12.2023г., №**********/ 20.02.2024г. и сумата 14,59 лв.- мораторна лихва
за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумата
за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /26.04.2024г./ до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 573/2024г. по описа на РС- Севлиево като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва до пълния предявен размер от 1534,60 лева за
периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г.
ОСЪЖДА „СОМНИС“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Севлиево, ул.
„М. Попов“ №44, да заплати на „ВИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ № 6, разноски за първата
инстанция в размер на сумата 1820,28 лева, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „СОМНИС“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Севлиево, ул.
„М. Попов“ №44, да заплати на „ВИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ № 6, разноски за
заповедното производство в размер на сумата 152,78 лева
ОСЪЖДА „ВИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ № 6 да заплати на „СОМНИС“
ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „М. Попов“ №44, сумата
879,80 лева съобразно отхвърлената част от исковете за първата инстанция.
ОСЪЖДА „ВИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ № 6 да заплати на „СОМНИС“
ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „М. Попов“ №44, сумата 136
лева за въззивното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „СОМНИС“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Севлиево, ул.
„М. Попов“ №44 да заплати по сметка на РС- Севлиево сумата 327,27 лева, на
осн. чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА „ВИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ № 6 да заплати по сметка на РС-
Севлиево сумата 67 лева, на осн. чл. 77 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8