№ 302
гр. Велико Търново, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Евгений Пачиков
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500320 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 229/23.02.2021 г., постановен по гр. д. № 2607/2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново ответникът „ДЗИ-О.“ ЕАД с ЕИК ...
е осъден да заплати на М. ВЛ. Н. с ЕГН ... сумата от 2 718,94 лева –
обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско+“, във връзка с
която е издадена застрахователна полица № 440119041003415/25.04.19г.,
вследствие настъпило на 13.10.2019 г. застрахователно събитие – увреждане
на ляв преден фар на лек автомобил „БМВ 5“, рег.№ ..., ведно със законната
лихва от 09.11.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
сумата от 1 745,79 лева обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Каско+“, във връзка с която е издадена застрахователна полица №
440119041003415/25.04.19г., вследствие настъпило на 13.01.2020 г.
застрахователно събитие – увреждане на челно стъкло на лек автомобил
„БМВ 5“, рег.№ ..., ведно със законната лихва от 04.02.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
1
Решението на ВТРС се обжалва с въззивна жалба от ответника -
застраховател „ДЗИ-О.“ ЕАД в неговата цялост с оплаквания за
неправилност. Поддържа се, че предявените искове не са доказани по размер.
Твърди, че липсват доказателства, които да установяват пазарната стойност
на увреденото челно стъкло към момента на увреждането.
В условията на евентуалност въззивникът излага доводи, че исковете са
частично неоснователни, като обосновава извод, че стойността на дължимото
обезщетение следва да се определи по цени на алтернативни части.
Оплакванията на въззивника касаят приложението на материалния,
процесуалния закон и обосноваността на изводите на ВТРС. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да
бъде отхвърлени, а при условията на евентуалност да бъде изменено съгласно
доводите във въззивната жалба. Претендира разноските, направени по делото.
Ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат В.Ф. в срока по
чл. 263 ГПК е представил отговор на въззивна жалба на застрахователя, с
който оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са
задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР №
1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.
Първоинстанционно решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в изискуемата от закона форма и е подписано от
разгледалия делото съдия. Първостепенният съд се е произнесъл по
допустими искови претенции, при наличие на положителните и липса на
2
отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск,
поради което обжалваното решение е и допустимо. С оглед обстоятелството,
че в подадената въззивна жалба са наведени доводи единствено по отношение
на размера на предявените искове, както и дали се дължи обезщетение от
застрахователя за двата увредени детайла, а при условията на евентуалност
/ако съдът счете предявените искове за основателни/ как следва да се
определи стойността на претендираното обезщетение – по цени за оригинални
части или по цени на алтернативни части, настоящият въззивен състав
намира, че инстанционната проверка следва да се съсредоточи само в тези
рамки.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото е налице валидно облигационно отношение
по договор за имуществена автомобилна застраховка „Каско+“.
Не се спори, че договорът за имуществено застраховане е породил
действие и е обвързвал страните, както и че е бил сключен при действието на
ОУ, приети от застрахованото лице чиито клаузи представляват част от
договорното съдържание - чл. 348 от КЗ.
Установено е настъпилото на 13.10.2019 г. застрахователно събитие –
увреждане на ляв преден фар на лек автомобил „БМВ 5“, рег.№ ..., както и
настъпило на 13.01.2020 г. застрахователно събитие – увреждане на челно
стъкло на лекия автомобил.
Не се спори, че във връзка с настъпилите застрахователни събития на
ищеца са заплатени застрахователни обезщетения в размери съответно 656,40
лева за предния ляв фар и 718,66 лева за увреждане на предното стъкло.
По делото е установено от изслушаната САТЕ, че стойността за
отстраняване на щетите по лекия автомобил към датата на застрахователното
събитие с оригинални части е равна на 5500,10 лв., а именно за увредения ляв
фар стойността е 3193,18 лв., а за увреденото челно стъкло на лекия
автомобил е 2306,92 лв. Вещото лице е посочил и стойността при използване
на алтернативни части, като сумата е в размер на 2904.24 лв. – определена
към датата на изготвяне на експертизата, като вещото лице е изтъкнало
обективна невъзможност да посочи цени актуални към момента на
застрахователното събитие /поради липса на воден архив с цени от предишни
години на доставчици на авточасти/, но в допълнение след извършено
3
проучване посочва, че цените към януари 2021 година и ноември 2021 година
/датата на изготвяне на експертизата/ не са претърпели промяна.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за
изясняване на фактите, релевантни към спорното правоотношение и не са
необходими за формиране на правни изводи по делото.
Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на
договорно задължение, породено от договор за имуществена застраховка
„Каско“, сключен между страните с правно основание чл. 405 от КЗ.
Спорните въпроси, с които е сезиран въззивният съд, са за размера на
дължимото застрахователно обезщетение, респ. дали и в какъв размер следва
да се присъди допълнително обезщетение на ищеца, при съобразяване на
доброволно заплатеното преди предявяване на иска, както и дали следва
обезщетението да се изплати като се вземе предвид стойност за закупуване на
оригинални части или на алтернативни части.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор
за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на
договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер
е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
При така възприетото следва да се приеме, че обезщетението на ищеца
за претърпените вреди при ПТП, което се дължи от ответника следва да се
определи по действителната стойност на вредите, т.е по средни пазарни цени.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че не е установена
стойността на увредения ляв фар и на увреденото челно стъкло. Стойността и
на двата детайла е установена от приетата и неоспорена в настоящото
производство САТЕ.
4
Неоснователно е и възражението за това, че уврежданията по автомобила
на ищеца могат да се изчислят и по цени на алтернативни доставчици. В КЗ е
посочено как могат да се остойностяват уврежданията на застрахованото
имущество. При доброволно уреждане на вредите страните могат да
постигнат съгласие оценката на щетите да бъде направена съобразно техните
интереси. При съдебен спор приложими са разпоредбите на КЗ/чл. 386, ал. 2
от КЗ и чл. 400 от КЗ/, съгласно които щетите по застрахованото имущество
се определят по действителна или възстановителна стойност и липсва
възможност да се калкулират щети съгласно цени на алтернативни източници.
С оглед изложеното следва да се приеме, че на ищеца се дължи
обезщетение за уврежданията по неговия застрахован автомобил БМВ 5 се
дължи в общ размер на 5 500,10 лв. или за всяка от увредените части както
следва - за увредения ляв фар в размер на 3193,18 лв., а за увреденото челно
стъкло на лекия автомобил в размер на 2306,92 лв.
Съдът кредитира представеното заключение от назначеното вещо лице
по допусната САТЕ пред настоящата инстанция, тъй като представеното
заключение по първоинстанционното производство вещото лице не е
посочило към кой момент е изчислил стойността на обезщетението.
От посочената сума следва да се приспадне заплатеното доброволно
обезщетение от 1 375,06 лв., следователно дължимото обезщетение следва да
бъде определено в размер от 4125,04 лв. с ДДС. От размерът на
обезщетението за увредения ляв фар следва да се приспадне сумата от 656,40
лв. и така дължимото обезщетение възлиза на 2536,78 лева. От размерът на
дължимото обезщетение за увреденото предно стъкло следва да бъде
приспадната сумата от 718,66 лв. и така дължимото обезщетение за
доплащане е в размер на 1588,25 лв. Настоящият съдебен състав не споделя
довода на въззивника, че процесното обезщетение следва да бъде определено
без начисляване на ДДС. От заключението на изслушаната по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че посочената стойности
са с начислен ДДС. Действително не е налице задължение автомобилът да
бъде ремонтиран в сервиз регистриран по ЗДДС, но това би довело да
ограничаване правата на ищеца, който ще бъде задължен да избере да
ремонтира своя автомобил само в сервизи, които не са регистрирани по
ЗДДС, тъй като в противен случай платеното ДДС ще остане за негова
5
сметка.
Имайки предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за
присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за
настъпилата на 13.10.2019 година увреда на преден ляв фар е основателен и
доказан до размера 2536,78 лв., а искът за присъждане на застрахователно
обезщетение на основание същия застрахователен договор за увредено на
13.01.2020 г. предно стъкло на посочения лек автомобил е основателен и
доказан до размер 1588,25 лв. В тези размери исковете следва да бъдат
уважени, а в останалата им част до пълния предявен размер за разликата
съответно от 182,16 лв. и за 157,54 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изводите, до които достигна настоящия съдебен състав на
Великотърновския окръжен съд, то обжалваното решение следва да бъде
отменено частично, като бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта му за
разноските, като същите следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част, а именно разноски в полза на ищеца в размер на 1089,76 лв., като
решението в тази част бъде отменено за разликата от 89,74 лв.
По разноските пред въззивната инстанция:
Пред настоящата инстанция разноски претендират и двете страни.
Въззивникът е навел възражение за прекомерност на уговорения и заплатен
адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски в общ размер на
сумата от 939,12 лв., както следва: 739,12 лв. - възнаграждение за заплатен
адвокатски хонорар - при обжалваем интерес от 4 464,73 лв., потвърдената
част от решението е за 4125,04 лв., както и 200 лв. – депозит за изготвяне на
експертиза.
Въззивникът също претендира разноски, като следва да му бъдат
присъдени такива в размер съответстващ на отхвърлената част на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Поради, което следва да присъдени в полза на
застрахователя деловодни разноски в размер на 48,26 лева.
Предвид изложените съображения, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 229/23.02.2021 г., постановен по гр. д. №
2607/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта, с която
„ДЗИ-О.“ ЕАД е осъдено да заплати на М. ВЛ. Н. ЕГН ... обезщетение за
сумата над 2536,78 лв. до 2718,94 лв. или за разликата от 182,16 лв. дължимо
се по договор за имуществена застраховка Каско+ и издадена застрахователна
полица № 440119041003415/25.04.2019г., вследствие настъпило на 13.10.2019
г. застрахователно събитие-увреждане на ляв фар на лек автомобил „БМВ 5“
рег.№ ... и в частта с която „ДЗИ-О.“ ЕАД е осъдено да заплати на М. ВЛ. Н.
ЕГН ... обезщетение за сумата над 1588,25 лв. до 1745,79 лв. или за разликата
от 157,54 лв. дължимо се по договор за имуществена застраховка Каско+ и
издадена застрахователна полица № 440119041003415/25.04.2019г.,
вследствие настъпило на 13.01.2020 г. застрахователно събитие-увреждане на
челно стъкло на лек автомобил „БМВ 5“ рег.№ ..., както и в частта, с която
„ДЗИ-О.“ ЕАД е осъдено да заплати разноски по делото за сумата над 1089,76
лв. до 1179,50 лв. – за разликата от 89,74 лв. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. ВЛ. Н. с ЕГН ... и постоянен
адрес: гр.В.Т, ул.Ш № ... против „ДЗИ-О.“ ЕАД с ЕИК ..., седалище и адрес
на управление: гр.С, бул В, представлявано заедно от К.Х.Ч - главен
изпълнителен директор и Б.А.В – изпълнителен директор за заплащане на
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско+“, за
застрахователно събитие, настъпило на 13.10.2019 г. - увреждане на ляв
преден фар на лек автомобил „БМВ 5“, рег.№ ... в размер на 182,16 лв. и
настъпило на 13.01.2020 г. застрахователно събитие – увреждане на челно
стъкло на лек автомобил „БМВ 5“, рег.№ ... в размер на 157,54 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 229/23.02.2021 г., постановен по гр. д. №
2607/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.“ ЕАД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление:
гр.С, бул В, представлявано заедно от К.Х.Ч - главен изпълнителен директор
и Б.А.В – изпълнителен директор да заплати на М. ВЛ. Н. с ЕГН ... и
постоянен адрес: гр.В.Т, ул.Ш № ... сумата от 939,12 лв. - разноски, направени
7
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. ВЛ. Н. с ЕГН ... и постоянен адрес: гр.В.Т, ул.Ш № ... да
заплати на „ДЗИ-О.“ ЕАД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.С,
бул В, представлявано заедно от К.Х.Ч - главен изпълнителен директор и
Б.А.В – изпълнителен директор сумата от 48,26 лв. - разноски по делото,
направени пред ВТОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8