Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261376 29.04.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3063 по описа на съда за
2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 240 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД .
Производството по делото е образувано по искова молба
от ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от и.д. М.Д. и Н.С. против ответник Н.Т.Д.,
чрез юрк. Е.Т. против ответник А.М.М..
Твърди се, че на
30.03.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс и А.М.М. бил сключен договор за
кредит за покупка на стоки или услуги.
На основание
сключение между страните договор, кредитополучателя се задължил да върне сумата
по кредита в срок до 20.03.2019г. на 24 броя равни месечни погасителни вноски,
всяко от които по 89,67 лева, при първа погасителна вноска 20.04.2017г.
Ответникът А.М.М.
не заплатила изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 358,68 лева, с
която са погасени както следва:
договорна лихва 93,04 лева, главница 256, 64 лева.
В исковата молба
се твърди, че на 14.09.2018г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания на основание чл. 99 ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането
произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ********
от дата 30.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и А.М.М. било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
С оглед
неплащане на задължението за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано било частно
гражданско дело № 20453/2019т. по описа на Районен съд –Пловдив, ХІХ граждански
състав. по което била издадена е заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 1539.76 лв. –
главница; сумата от 253.64 лв. - договорна лихва от 20.08.2017 г. до 20.03.2019
г.; сумата от 354.80 лв. - обезщетение за забава от 21.08.2017 г. до 12.12.2019
г.;ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 12.12.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от
42.96 лева разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
От съда се иска
да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на
ответника А.М.М., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните
суми: 2148,20 лева, от които главница в
размер на 1539,76 лева, договорна лихва в размер на 253,64 лева за периода от
20.08.2017г. до 20.03.2019г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се
разноски по настоящето и заповедното производство.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 27009/27.05.2020г. от ответника А.М.М.
чрез адвокат Д.Б..
В отговора на
исковата молба се твърди, че иска е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че
договора е недействителен са основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Недействителен е
и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК.
От съда се иска
да отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа
и правна страна следното.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10987/13.12.2019г. по ч.гр.д. № 20453/2019г. е разпоредено длъжник А.М.М.
да заплати в полза на ищеца следните суми:
сумата от 1539.76 лв. – главница;
сумата от 253.64 лв. - договорна лихва от 20.08.2017 г.
до 20.03.2019 г.;
сумата от 354.80 лв. - обезщетение за забава от
21.08.2017 г. до 12.12.2019 г.;ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 12.12.2019 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 42.96 лева разноски за заплатена по производството
държавна такса и сумата от 50 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Против така издадена заповед в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение, като в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил
настоящите искове, които се явяват процесуално допустими.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че
на 30.03.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс и А.М.М. бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ********* като в заем
била предоставена сумата от 1805,40 лева.На основание
сключение между страните договор, кредитополучателя се задължил да върне сумата
по кредита в срок до 20.03.2019г. на 24 броя равни месечни погасителни вноски,
всяко от които по 89,67 лева, при първа погасителна вноска 20.04.2017г.
Ответникът А.М.М. не заплатила изцяло дължимия паричен
заем. Сумата, която била погасена до
момента била в размер на 358,68 лева, с която са погасени както следва: договорна лихва 93,04 лева, главница 256, 64
лева, което обстоятелство се потвърждава от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К., която съдът кредитира изцяло
като обективна и безпристрастна.
Установено е още, че на 14.09.2018г. е подписан договор
за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 ЗЗД, между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ищеца. Цесията е валидна като по делото
не се установяват извършени плащания към стария кредитор, които да не са
отразени счетоводно при новия кредитор.
Видно от приетата по делото съдебно-графологична
експертиза с вещо лице С.С. текстовете в договора за кредит, условия по
договора, стандартен европейски формуляр са напечатани с шрифт тип “Times
New Roman” по-малък от 12, текстът в Сертификат № ******* e напечатан с шрифт тип “Consolas” по-малък от 12.
Следователно на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е спазено
изискването на закона напечатания шрифт на договора да е не по-малък от 12 като
на основание чл. 23 ЗПК в този случай потребителят дължи само чистата стойност
на дълга, без лихви и други такси.
Ето защо сумата от общо дължимата главница от 1805,40
лева следва да се приспадне сумата от 358,68 лева или чистата стойност на
задължението на потребителя възлиза на 1 446,72 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД обезщетението за забава в размер
на законната лихва, което следва да се присъди в полза на ищеца за периода от
21.08.2017г. до 12.12.2019г. в размер на 339,18
лева.
Следователно предявените искове за главница и мораторна
лихва се уважават до горепосочените размери.
Обстоятелството, че на основание чл. 22 вр. с чл. 10,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен не означава, че
ищецът в рамките на настоящето производство не може да установи задълженията си
въз основа на договорът за потребителски кредит, тъй като тази недействителност
засяга единствено правото му да претендира възнаградителна лихви и други
разноски. Законодателят изрично не вменява, че при недействителния договор за
потребителски кредит основанието за връщането на чистата стойност на главницата
е неоснователното обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗДД. Ето и защо
исковете за главница и мораторна лихва не следва да се отхвърлят само заради
това, че основанието им е недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство по
съразмерност на уважените искове за сумата от 425,31 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на А.д. „Г.“ следва
да се присъди сумата от 50,60 лева за заповедното производство и сумата от
97,82 лева или общо сума в размер на 148,42 лева – по съразмерност на отхвърлените
искове.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза бюджета на съда
следва да се присъди сумата от 200 лева за съдебно-графологична експертиза, от
които 166,27 лева в тежест на ответника и 33,73 лева в тежест на ищеца предвид
изхода на спора по делото.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.М.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от и.д. Д.Б. чрез юрк. В.Т. сумите заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
10987/13.12.2019г. по ч.гр.д. № 20453/2019г.:
главница по договор за договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ********/30.03.2017г. в размер на сумата от 1 446,72;
обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 21.08.2017г. до 12.12.2019г. в размер на 339,18 лева,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 12.12.2019г.
до окончателното изплащане на задължението;
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главницата за сумата
над1 446,72 лева до пълния заявен размер от 1 539,76 лева, за
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.03.2019г. в размер на 253,64 лева и за мораторна лихва
за сумата над 339,18 лева до пълния заявен размер от 354,80 като неоснователни
и недоказани
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана
от и.д. Д.Б. чрез юрк. В.Т. сумата от 425,31 лева разноски за заповедното производство
и настоящата инстанция по съразмерност на уважените искове;
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявана от и.д.Д.Б. чрез юрк. В.Т. да заплати в полза на
А.д. „Г.“ БУЛСТАТ ******** с адрес: гр. П.********* с представляващ адв.С.Г.
сумата от 148,42 лева разноски за заповедното производство и настоящата
инстанция по съразмерност на отхвърлените искове;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК А.М.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив
сумата от 166,27 лева, която представляват разноски заплатени първоначално от
бюджета на съда за съдебно-графологична експертиза вх. № 264636/01.02.2021г. от
вещо лице С.А.С. съобразно изхода на спора по делото;
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявана от и.д.Д.Б. чрез юрк. В.Т. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 33,73
лева, която представляват разноски заплатени първоначално от бюджета на съда за
съдебно-графологична експертиза вх. № 264636/01.02.2021г. от вещо лице С.А.С.
съобразно изхода на спора по делото
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД