№ 60
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК и е образувано по искане на осъдения ЮЛ. Й. К. за възобновяване на
НОХД № 1/2022г. по описа на Районен съд, гр.Карнобат, по което е одобрено
споразумение за решаване на делото в съдебното производство и е
прекратено производството по делото.
В изготвеното от осъдения К. искане се твърди явна несправедливост
на наложеното наказание, като неговия размер от две години лишаване от
свобода се приема за прекомерно висок и несъответен на обществената
опасност на деянието, защото то е останало недовършено и веща е върната на
собственика й.
В хода на съдебните прения осъденият Ю.К. твърди, че защитникът не
му обяснил за наказанието, но му казал че ако не подпише споразумението
наказанието му ще е по-голямо. Моли искането му да бъде уважено, като по
реда на възобновяването съдът да намали наказанието наполовина.
Пред БАС служебният защитник на осъдения, чиято защита е
задължителна, предвид императивната норма на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК,
поддържа искането по изложените в него съображения.
1
Прокурорът от Апелативна прокуратура -Бургас изразява становище за
неоснователност на искането. Смята, че пред КРС процедурата по Глава
XXIX от НПК е протекла при спазване на всички изисквания на закона.
Посочва, че искането е необосновано, защото осъденият се е съгласил да
изтърпи наказание по вид и размер, договорено от него, защитника му и
прокурора. Не налице явна несправедливост на наложеното наказание
предвид високата степенна обществена опасност на извършеното деяние.
Според прокурора искането следва да се остави без уважение.
След като прецени доводите на страните и извърши проверка за наличие
на основания за възобновяване на делото, Бургаският апелативен съд намери
за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо - депозирано е от процесуално
легитимирана страна, в рамките на предвидения шест месечен срок от датата
на влизането в сила на определението, с което е одобрено споразумението и
срещу акт, непроверен по касационен ред.
Изложените в искането за възобновяване твърдения на осъдения могат
да бъдат обобщени като доводи за наличие на касационните основания по чл.
348, ал. 1, т.2 и т. 3 от НПК. Разгледано по същество искането е
неоснователно.
Съдебното производство по НОХД № 1/2022г. на КРС е било
образувано въз основа на внесен от прокурора обвинителен акт срещу две
лица - подсъдимите ЮЛ. Й. К. и О. С. И, за извършена от тях като
съизвършители и при условията опасен рецидив квалифицирана кражба на 1
брой седемгодишна кобила от порода „местна сива кръстоска“, на стойност
1250лв. В проведеното на 09.02.2022г. разпоредително заседание,
обсъждайки въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, подсъдимите и техните
защитници са поискали производството да се развие по реда на Глава
двадесет и девета от НПК. Със съдебно определение от 14.02.2022г. по
НОХД№26/22г., състав на КРС е одобрил споразумение , с което подс. О. С.
И е признат за виновен в извършено на 20.06.2021г. в западния край на
с.Везенково, общ.Сунгурларе, в условията на опасен рецидив, чрез
използване на МПС и неустановено техническо средство – режещ
инструмент, след предварителен сговор с ЮЛ. Й. К., отнел чужда движима
вещ, която не е била под постоянен надзор - 1 брой седемгодишна кобила от
2
порода „местна сива кръстоска“, на стойност 1250лв. от владението на
собственика й без негово съгласие и с намерение протовозаконно да я
присвои – престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2,т.4,
предл.първо и второ и т.5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл. 29, б.
„а“ от НК. Определено му е било наказание от две години лишаване от
свобода с приложение на чл.55, ал.1,т.1 от НК, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
В следващото съдебно заседание от 28.03.2022г. по НОХД № 1/22г.
пред КРС е било представено в писмена форма проект на споразумение,
отговарящ на изискванията на закона и съдържащ съгласие по всички
въпроси, изброени в текста на чл. 381, ал. 5 от НПК. Сред тях е бил и
въпросът за санкцията, която прокурорът, подсъдимият и неговия защитник –
адв.И., са приели да бъде определена по реда на чл. 55,ал.1,т.1 от НК - две
години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. Писменото
споразумение е подписано от осъдения ЮЛ. Й. К., които е подписал и
изрична декларация, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по
общия ред, че са му известни последиците от споразумението, че е запознат
безусловно приема всички негови клаузи и условия и доброволно го е
подписал- гърба на л.144 от НОХД № 1/2022г. на КРС.
От протокола от проведеното заседание е видно, че подс. Ю.К. е заявил
по реда на чл.382, ал.4 от НПК, че разбира повдигнатото срещу него
обвинение и се признава за виновен по него, декларирал е, че е подписал
споразумението доброволно, разбира последиците от него и е съгласен с
всички негови условия. КРС е упражнил правото си по чл.382, ал.5 от НПК и
е предложил промяна в текста на споразумението за прецизиране на правната
квалификация на деянието като останало във фазата на опита по независещи
от извършителя причини – чл.18, ал. 1 от НК. Страните са изразили изрично
съгласието си с предложената промяна. Така отразените волеизявления е
достатъчна гаранция, че съгласието на осъдения е дадено при пълно
съзнаване от негова страна на всички обстоятелства в споразумението и
тяхното доброволно приемане. Липсва каквато и да е била неяснота за
страните по делото относно условията на споразумението, в това число и
относно наказанието.
На основание чл. 382, ал. 6 от НПК в съдебния протокол е било вписано
3
окончателното съдържанието на споразумението и то е било подписано от
прокурора, подс. Ю.К. и служебния му защитник – л.151 от НОХД № 1/2022г.
на КРС. Съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, според
което подс. ЮЛ. Й. К. е признат за виновен в това, че на 20.06.2021г. в
западния край на с.Везенково, общ.Сунгурларе, в условията на опасен
рецидив, чрез използване на МПС и неустановено техническо средство –
режещ инструмент, след предварителен сговор с О. С. И, отнел чужда
движима вещ, която не е била под постоянен надзор - 1 брой седемгодишна
кобила от порода „местна сива кръстоска“, на стойност 1250лв. от
владението на собственика й без негово съгласие и с намерение
протовозаконно да я присвои, като деянието е останало във фазата н аопита
по независещи от подс.К. причини – престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 2,т.4, предл.първо и второ и т.5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ , вр.чл.18, ал.1 от НК. Определено му е било на
основание чл.55, ал.1,т.1 от НК наказание от две години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим. Приложено е приспадане на
основание чл.59, ал.2, ал.1 от НК.
Осъденият е участвал лично в проведените разпоредително заседание и
това за приключване на делото с одобряване на внесеното и подписано от
него споразумение. Разполагал с достъп до правна помощ още от досъдебното
производство и е бил представляван от професионален адвокат, за да се
ориентира относно съдържанието и последиците от подписване на
споразумението.
Процесуалната уредба на проведеното производството гарантира
свободната воля на осъдения относно условията, при които се сключва
споразумението. Тези условия се обсъждат и в открито съдебно заседание, а
разпоредбата на чл. 382, ал. 4 от НПК обезпечава възможността и след като е
подписал споразумението обвиняемият да направи волеизявление по повод
клаузите му, преди съдът да го одобри. Щом съгласието на осъдения е било
доброволно формирано и недвусмислено изразено към момента на
провеждане на диференцираната процедура, то е окончателно. Последващата
промяна на намеренията му и преоценка на решението му въз основа на
каквито и да е субективни фактори, нямат правно значение.
Освен това, видно от справката за съдимост, той и друг път е участвал
4
в производство по Глава двадесет и девета от НПК – определение от
06.04.2003г. но НОХД№1190/2002г. на Районен съд-Шумен, с което отново
за престъпление по чл.196, ал.1,т.2 от НК е бил осъден на 6 години лишаване
от свобода, като в това производство наказанието му е било определено без
приложението на чл.55 от НК.
Не е налице основание за възобновяване на производството, поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Претенцията на осъдения, че наложеното му наказание от две години
лишаване от свобода е явно несправедливо, също е неоснователна.
Действително уредбата на процедурата допуска със споразумението да
се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Необходимо е обаче ясно да се посочи, но това е само една възможност, която
се преценява във всеки конкретен случай и за приложението , следва да е
налице съгласие на сключилите споразумението лица. В конкретния случай в
предложеното споразумение страните са определили наказанието на подс.К.
именно с приложението на чл.55 от НК, възползвайки се от възможност по
чл.381, ал.4 от НПК. Предложеното в изготвеното споразумение наказание
подлежи на проверка и задължителната преценка от съда за съответствието
му по чл. 35, ал. 3 от НК, както и доколко в конкретния си вид и размер,
определеното от страните наказание ще обезпечи реализиране на целите по
чл. 36 НК. Когато прецени, че представеното споразумение, включително и в
частта му по чл.381, ал.5,т.2 от НПК, не удовлетворява изискванията на
закона и/или морала, е предвидена възможност съдът да предлага промени в
него – така както е постъпил КРС включвайки квалификацията по чл.18 от
НК по реда на чл. 382, ал. 5 НПК или да не го одобри (чл. 382, ал. 8 НПК).
КРС правилно не се е намесил с предложение за промени в
споразумението за снижаване на определеното на подс.К. наказание, защото
такава намеса не е била необходима. При предвидено по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. с чл. 195, ал. 1 от НК законоустановен минимум от три години лишаване
от свобода, на осъдения Ю.К. е било определено наказание от две години
лишаване от свобода.
Оплакването на молителя, че наказанието му не е съобразено
връщането на отнетата кобила е неоснователно, защото това обстоятелство е
5
преценявано от съда веднъж, за да допусне разглеждането и съответно да
одобри предложеното споразумение и втори път - за да внесе промяна в
правната квалификация на деянието.
Съгласно чл.18, ал.2 от НК при опит дееца се наказва с предвиденото за
довършено престъпление наказание, като се вземе предвид степента на
осъществяване на намеренията и причините, поради които то е останало
недовършено. Преценката им би могла до доведе до извод за определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК. В конкретния случай обаче не са
налице основанията за това, защото единствено бързата реакция на граждани
е попречила за окончателното установяване на трайна фактическа върху
кобилата, която след срязване на въжето, с което е била вързана, е била
отведена от подсъдимите на отдалечено място, където я натоварили в
паркирания от тях товарен автомобил, с който двамата подсъдими се готвили
да потеглят. При появата на полицейските органи те са изоставили
автомобила и побегнали, опитвайки се да се скрият. Обстоятелството , че
деянието е преустановено във фазата на опита не налага промени в така
определеното наказание, защото то е определено при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК.
Обществената опасност на деянието и дееца са явно отчетени при
индивидуализиране на наказателната отговорност на осъдения Ковачев.
Множеството квалифициращи признаци на осъщественото деяние, тежко
обремененото съдебно минало на подсъдимия К., множеството ефективно
търпяни от него наказания лишаване от свобода, характеризиращи го като
деец с трайно изградени престъпни нагласи в поведението си, както и липсата
на поправително, превъзпитателно и възпиращо въздействие на наложените
му до момента наказания, включително и за други квалифицирани кражби,
категорично не позволяват определяне на по-ниско наказание от
наложеното.
С оглед на изложеното дотук, настоящият съдебен състав не констатира
при отмерване на наказанието, което осъденият Ю.К. се е съгласил да изтърпи
за престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2,т.4,
предл.първо и второ и т.5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл. 29 от
НК, явна диспропорция между отмереното по реда на чл. 381, ал.5, т.2 от
НПК наказание две години лишаване от свобода и конкретната обществена
6
опасност на деянието и дееца.
Индивидуализацията на наказанието по одобреното споразумение не е
извършена в нарушение на закона и определеното наказание не е явно
несправедливо.
По изложените съображения съдът намира, че искането за
възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ЮЛ. Й. К. за
възобновяване на НОХД № 1/2022г. по описа на Районен съд, гр.Карнобат.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7