Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№___

 

гр.РУСЕ, 18.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.състав, в публичното заседание на 20 ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                Председател: ТАТЯНА  ИЛИЕВА

 

при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 2439 по описа на 2017 г., за се произнесе съобрази:

            Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.

            Ищецът С.П.С. твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество от 18.03.2015 г. до 18.07.16 г. на длъжността „оператор изделия от дърво“. На 18.07.16 г., въз основа на подадена от него молба, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Твърди още, че ответникът, в нарушение на чл.128 КТ, не му е изплащал редовно договореното месечно възнаграждение в размер на 400 лв., като оставало да му дължи работни заплати за периода м. ноември 2015 г. – м. юли 2016 г. вкл. в общ нетен размер /след допуснатото изменение на исковете/ от 2929,81 лв. Въпреки проведените множество разговори и обещания, че сумите ще му бъдат изплатени, плащане не постъпило. В самата заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение се съдържало нареждане за плащане на обезщетение по чл.224 КТ в размер на 678,40 лв. и обезщетение по чл.221 КТ в размер на 420 лв. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми, ведно със законната лихва от образуване на делото, както и лихва за забава върху всяка от главниците за трудово възнаграждение в общ размер на 291,42 лв. за периода от 01.01.2016 г. до завеждане на делото. Претендира и разноските по делото.

            В отговора на исковата молба ответникът „Интрест“ЕООД, гр.София, оспорва претенциите, като твърди, че трудовият договор на ищеца не е прекратен, тъй като заповедта за прекратяване не носи подписа на работодателя, а на бащата на управителя на ответното дружество, който не е негов пълномощник. Претендира отхвърляне на всички претенции и присъждане на разноските по делото.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че съгласно трудов договор № 10/18.03.2015 г. ищецът работил в ответното дружество на длъжността „машинен оператор, изделия от дърво“, с основно трудово възнаграждение 400 лв., дължимо до 31-во число на месеца, следващ този, за който се отнася.

Със заявление, получено от служител на „Интрест“ЕООД – В.Ц., ищецът уведомява работодателя, че прекратява едностранно трудовото правоотношения между тях поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение.

По делото е представена Заповед № 6/18.07.2016 г. на работодателя за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от същата дата. Самата заповед съдържа разпореждане на работника да бъдат изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 КТ за 32 неползван платен годишен отпуск в размер на 678.40 лв. и по чл.221 КТ в размер на 420 лв. Прекратяването на трудовия договор е надлежно отразено и на стр.13 от трудовата книжка на ищеца.

Приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза установява, че размерът на неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за претендирания в исковата молба период възлиза на нетната сума от 2 929.81 лв., а мораторната лихва от 01.01.2016 г. до 18.04.2017 г. възлиза на 291,42 лв. На С.С. са начислени, но неизплатени и обезщетения по чл.224 КТ в брутен размер 678.40 лв. и по чл.221 КТ в брутен размер 420 лв.  

            При така установените фактически положения, съдът приема от правна страна следното:

Положеният от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща съобразно договореностите между тях. Това задължение следва от императивната норма на чл.128, т.2 КТ. От приетото по делото заключение на вещото лице е видно, че за процесния период:  м. ноември 2015 г. – м. юли 2016 г. вкл. в ответното дружество на ищеца са начислени трудови възнаграждения в общ нетен размер 2 929.81 лв., като липсват доказателства за тяхното изплащане. Поради това, върху сумата се дължи и лихва за забава от 01.01.2016 г. до 18.04.2017 г., възлизаща според вещото лице на 291,42 лв.

По изложените съображения съдът намира предявените искове за заплащане на трудови възнаграждения в претендираните размери за основателни и като такива следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва от образуване на делото.

Задължението за плащане на трудово възнаграждение е срочно и при изтичане на срока за плащане, работодателят изпада в забава и дължи на работника лихва за забавата в размер на основния лихвен процент за страната /чл.245, ал.2 КТ/. Заключението на съдебно-икономическата експертиза сочи, че акцесорните претенции за заплащане на обезщетения за забава върху неплатените трудови възнаграждения за общата сума от 291.42 лв. се явяват също основателни.

В самата заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца, както беше посочено по-горе, се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл.221 и чл.224 от КТ. Ответникът, в отговора на исковата молба оспорва претенциите досежно тези обезщетения като твърди, че заповедта не е подписана от управителя, следователно трудовият договор на С.С. не е прекратен.

Съдът намира тези възражения за несъстоятелни. В конкретния случай трудовият договор между страните е прекратен едностранно от работника с получаването на заявлението му по чл.327, ал.1, т.2 КТ от работодателя. Последният издава заповед, която само констатира настъпилото вече прекратяване на трудовото им правоотношение. Освен това, както сочи и вещото лице в заключението си, самият работодател е декларирал в НАП прекратяването на сключения с ищеца трудов договор. Този факт е отразен и в трудовата книжка на С.С., която, съгласно чл.347 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника.

Видно от  третата задача по икономическата експертиза, на ищеца са начислени, но неизплатени и обезщетения за неползван платен годишен отпуск и  по чл.221, ал.1 КТ в претендираните размери. Поради това и тези претенции като основателни следва да бъдат уважени изцяло, със законната лихва от образуване на делото.         

В тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 267.19 лв., както и направените разноски за вещо лице от 100 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи и направените от ищеца деловодни разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение от 580 лв.

На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се уважи направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца искане за допускане на предварително изпълнение на решението относно присъдените суми за трудови възнаграждения и обезщетения по КТ.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И     :

 

            ОСЪЖДА „ИНТРЕСТ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ул.“Славище“8, ет.4, ап.12, представлявано от управителя К.П.Ц., да заплати на С.П.С., ЕГН **********,***, сумите: 2 929,81 лева неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода м.11.2015г. - м.07.2016 г. вкл., 291.42 лева обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. - 18.04.2017 г., обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в брутен размер 678,40 лв., обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в брутен размер 420 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.04.2017 г. до окончателното им изплащане, както и 580 лв. деловодни разноски.

            ОСЪЖДА „ИНТРЕСТ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ул.“Славище“8, ет.4, ап.12, представлявано от управителя К.П.Ц., да заплати по сметка на Районен съд Русе държавна такса по делото в размер на 267.19 лв. и 100 лв. деловодни разноски.

            ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдените в полза на С.П.С. трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, ведно със законната лихва от 19.04.2017 г.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.            

 

 

Районен съдия: