№ 1135
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251110201512 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1512 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, с ЕИК ***, срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-15/ 16.01.2025 г., издадено от заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на
„***“ , ЕИК *** на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр.
чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. §.1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал.
1 от КЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева,
за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Жалбоподателят-редовно призован, не изпраща предсатвител. В жалбата са наведени
доводи за неправилност на издаденото наказателно постановление. Счита, че не посочени
фактите, свързани с извършване на нарушението и неправилно е наложено
административното наказание на дружеството при условията на повторност. Навежда
доводи, че квалификацията на нарушението е неправилна, както и че неправилно е наложено
административното наказание.. Намира санкцията за непропорционална на тежестта на
1
нарушението, а деянието за маловажно и моли съда да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Алтернативно се моли за преквалифициране на нарушението е се наложи санкция по чл. 644,
ал.1, т. 1 от КЗ.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от гл.юрк. *** която пледира за
потвърждаване на НП като законосъобразно и поради осъществен състав на
нарушение.Представят се писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на постъпила в КФН жалба с вх. № 91-02-811 от 09.09.2024 г. от лицето ***
била извършена проверка от главен експерт в отдел „Правоприлагане“ в КФН-акт. В. Ш..
При проверката било установено, че на 03.04.2024 г. пред „***“ АД била предявена
претенция по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП, в резултат на което са
причинени увреждания на МПС- „***“ с per. № ***. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № ********** на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/123003019280. Собственик на увредения автомобил е ***. На датата на завеждане на
претенцията- 03.04.2024 г., пред застрахователя били представени писмени доказателства,
необходими за установяване на основанието и размера й, включително данни за банкова
сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение. На дата 05.04.24г. и на
22.04.2024г. били извършени огледи на автомобила, въз основа на които са изготвени описи
на констатираните увреждания. Междувременно на 01.04.24г. от страна на другия участник в
ПТП-то била предявена пред „***“ АД претенция № ********** на основание Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с №
BG/02/123002441408 относно лек автомобил „***“ с per. № *** във връзка със същото ПТП.
От представената претенция № ********** било установено, че *** като водач на
МПС-„***“ с per. № ***. Е предизвикала виновно ПТП-то като се ударила в задната част на
движещия се пред нея лек автомобил „***“ с рег. № ***
На 30.05.24г. по претенция № ********** били представени фактури №
00330/24.04.24г.; № 710/ 29.03.24г.; и с № **********/29.04.2024г. и платежно нареждане.
След 30.05.2024 г. от ползвателя на застрахователна услуга не били изисквани
допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията,
съгласно чл. 106. ал. 3 от КЗ. На 03.06.2024г. „***“ АД се произнесъл частично по
претенция № ********** с плащане на застрахователно обезщетение в размер на 938,44
лева, обхващащо вредите в задната част на увреденото МПС.
На 12.09.2024г. *** се произнесъл в цялост по претенция № ********** като отказал
плащане на обезщетение на уврежданията, нанесени в предната част на автомобила, както и
на възстановяване на разходите за репатриране на МПС-то
2
Проверяващият експерт приела, че в срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ – 30.05.2024 г., но не по-късно от 20.06.2024 г. включително,
*** е следвало да се произнесе по предявена Застрахователна претенция № **********
съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 начини, а именно да определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже
плащането.
Поради констатираното нарушение акт. В.Ш. на 29. 10. 2024г. съставил на *** АУАН
№ № Р-06-400. В акта било отразено, че е извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ на
21. 06. 2024 г. в гр. София.
Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП. В НП АНО отразил,
че нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като на На "***" АД било
издадено Наказателно постановление № Р-10-3 от 10.01.2024г. (влязло в сила на 16. 04.
2024г.), издадено от зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен
надзор" му била наложена имуществена санкция в за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на акт. В. Ш., както и на
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира в цялост събраните писмени и грасни доказателрства като
непротиворечиви и прие, че от тях се установява гореизложената фактическа обстановка.
Еднопосочността на доказателствата не налага подробното им обсъждане при липса на
оплаквания във връзка с установените факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от
ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН като съдържат описание на нарушението, времето и мястото на
извършването му, описани са всички обстоятелства, свързани с осъществяването му чрез
бездействие, конкретизиран е срокът, в рамките на който жалбоподателят е следвало да се
произнесе, и след изтичането на който е реализирано нарушението. Фактическото описание
на нарушението съответства изцяло на приетатаа правна квалификация. Безспорно е
установено, че след дата 30. 05. 2024 г. от ползвателя на застрахователна услуга не са
изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера на претенцията, съгласно чл. 106. ал. 3 от КЗ, както и че на 03.06.2024г.
застрахователят се е произнесъл частично по претенция № ********** с плащане на
3
застрахователно обезщетение в размер на 938,44 лева на лицето.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховката в срок до 15 работни дни от представянето па всички
доказателства по чл. 106, като - определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Правилно е описано в АУАН и в
НП, че срокът от 15 работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е бил до
20.06.2024г. включително и към 21.06.2024г. е осъществен съставът на адм.нарушение.
Нарушението е формално и обективно e извършено с непроизнасянето на *** в законовия
срок.
Съдът констатира, че правилно е прието и че нарушението е извършено при условията
на повторност-в тази насока е приложено като доказателство по делото Наказателно
постановление № Р-10-3 от 10.01.2024г. (влязло в сила на 16. 04. 2024г.), с което на *** било
наложено адм.наказание за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Правилно нарушението е
квалифицирано като такова, тъй като съгласно § 1. т. 52 от ДР на КЗ извършено е в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на
дружеството е наложено наказание за същия вид нарушение. Съдът не приема, че е
нарушено правото на защита на жалблоподателя като за пръв път с НП е бил уведомен, че
деянието е извършено при условията на повторност, тъй като актосъставителят не би могъл
да разполага с данни в тази насока.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2500 (две хиляди и
петстотин)лева e определена малко над минималния размер, но съдът намира, че не са
налице основания за нейното намаляване до минимално, предвидения размер.
Съдът не намери основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Естеството на
нарушението, важността на засегнатите обществени отношения, свързани с реализирането на
основни права на застрахованото лице като страна по застрахователното правоотношение,
обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, обосновават отговорността на
дружество. В конкретния случай няма нито едно основание, което да налага извод, че
извършеното деяние, макар да съставлява административно нарушение, е без обществена
опасност или с явно незначителна такава. С реализиране на нарушението сериозно се засягат
правата на потребителите на застрахователни услуги, както и стабилността и ефективността
на застрахователната система. Поради това наведените от жалбоподателя доводи в тази
насока следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
В случая съдът намира, че делото не представлява практическа и правна сложност,
проведено е едно съдебно заседание, поради и което съобразно правомощието си по чл. 63,
4
ал. 5 от ЗАНН и с оглед сложността на делото и провеждането само на едно съдебно
заседание, настоящият съдебен състав определя възнаграждението за юрисконсулт по
настоящото производство на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-15/ 16.01.2025 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор", с което на „***“ , ЕИК *** на основание чл. 83, чл.
53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал.
1, т. 2 от КЗ, вр. §.1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от
КЗ.
ОСЪЖДА "***, с ЕИК *** да заплати на Комисията за финансов надзор
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5