Определение по дело №1055/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260290
Дата: 19 ноември 2021 г.
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20195230101055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

260290

 

      19.11.2021 г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                           Година                                                        Град                                   

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Деветнадесети ноември

 

20219

 
                

на                                                                                         Година                                      

 

в закрито заседание в следния състав:

ДИАНА СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

като разгледа докладваното от                                                                                    

1055

 

2019

 

съдия СТАТЕЛОВА

 

 
 


                                         г     гр.д.№                    по описа  за                          година

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.

В исковата молба, предявена от Ц.С.Д.,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от ПзАК, срещу М.Н.Ф.,***, със съдебен адрес:*** -  чрез С.Н.И. и С.Н. ***, се сочи, че с Нот. акт № **, том І, нот.дело № ***/1999 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, ищцата е закупила ½ ид. ч. от дворно място с площ от 357 кв.м., както и застроените в него навес на 16 кв.м. и масивна плевня на 30 кв.м, за който имот с планоснимачен № ***, е отреден ***, в кв. 75 по плана на гр. С.. Според ищацата, още преди брат й да й прехвърли жилищна сграда, с оД.н архитектурен проект от 20.12.1992 г. е извършена реконструкция на плевнята, в резултат на което същата е преобразувана в еднофамилна едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 70,63, кв.м. Според исковата молба, тази жилищна сграда се намира в съседство с двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на ответниците. Сочи се, че тя е построена на имотната граница, без да е реализирана калканна стена, тъй като са изградени прозорци и на първия и на втория жилищен етаж, като стрехата на тази сграда е над имота на ищцата Д.. Ищцата твърди, че тази стреха е разположена под стрехата на нейната жилищна сграда и завършва с улук, който преминава във водосток и водата от него трябва да отива на улицата. Д. твърди, че улукът на ответниците не се поддържа от Ф. и И., водата от него непрекъснато прелива върху южната стена на жилищната сграда на Д., в резултат на което стената на нейното жилище, в зависимост от интензивността на валежите, е мокра или отгоре до основите или само в горната си част. Според Д., от непрекъснатото мокрене, водата е избила и от вътрешната страна на тухления  зид, в резултат на което мазилката от тавана и от стената е шупнала и опадала, а при интензивен валеж, от електроразпределителните кутии тече вода, която е оставила следи около кутиите по мазилката.

В исковата молба се сочи, че на имотната граница, като продължение на жилищната сграда, до границата със съседния УПИ ***, ответниците са реализирали и навес, който е обозначен на скицата като масивна сграда и противно на логиката, покривната конструкция на тази сграда не е с наклон към имота на ответниците, а същият е с наклон към частта от имота, която ползва Д.. Ищцата твърди, че при интензивен дъжд и при топенето на сняг, всичката вода от покрива на навеса се излива в имота на Д. и отива в темелите на описаната жилищна сграда, на която ищцата е собственик.

Д. твърди, че ответниците не допускат никакъв коментар на предявените от нейна страна претенции да се преустанови незаконното пречене, което те извършват по отношение на нейната собственост от дълги години, като ползването й на жилищната сграда става все по-опасно за нея, а поддържането на опадалата мазилка от тавана и от стената е непосилно за Д., която разчита само на пенсията си, като доход.

Според ищцата, в резултат на непрекъснатото мокрене на стената и тавана, варовата мазилка е шупнала и следва да се отстрани до тухла, да се измаже отново грубо и фино и след това да се пребоядиса цялата стая, за да няма разлика в боята. Сочи, че при справка за стойността на ремонтните работи е получила оферта от строителна фирма за 400,00 лв. труд и 100,00 лв. строителни материали, като ремонтът включва и отстраняване на теча, предизвикан от улука на съседите.

Ц.С.Д. моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 109 от ЗС да бъдат осъдени М.Н.Ф. и С.Н.И. да премахнат стрехата на жилищната си сграда, която е разположена над притежавания от ищцата поземлен имот, като по този начин се преустанови изливането на вода от тяхната жилищна сграда върху сградата на Д.; Да прихванат дъждовната вода от стрехата на стопанската си сграда, която е построена на имотната граница и я отведат в своя поземлен имот, като при техническа невъзможност  това да стане, следва да бъдат осъдени да обърнат наклона на покривната конструкция към техния поземлен имот.

Ц.С.Д. моли съда да бъдат осъдени М.Н.Ф. и С.Н.И. да й заплатят сумата от 560,00 лв., представляващи причинените имуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане чрез обливане на жилищната сграда на ищцата с дъждовни води и води от снеготопене, изразяващи се в разрушена мазилка и завършваща боя на южната стена и на тавана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 30.12.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищцата Д. моли съда да бъде допусната и назначена съдебно- техническа експертиза, при която, вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място, да отговори на следните въпроси: „Построени ли са жилищната и стопанската сграда на ответниците М.Н.Ф. и С.Н.И. на имотната граница с ищцата; Стрехите на двете сгради намират ли се над имота на Д.; Стрехата на жилищната сграда на ответниците намира ли се в непосредствена близост до жилищната сграда на Д.; Има ли следи от течове от външната страна на жилищната сграда на ищцата, а така също от вътрешната страна; Кой е водоизточникът и каква е стойността на строително -ремонтните работи, които трябва да се извършат, за да се възстанови състоянието на мазилката и на завършващото покритие; Сградата от допълващото застрояване, собственост на ответниците М.Н.Ф. и С.Н.И., намираща се на имотната граница, с какъв наклон на покривната конструкция е и какви действия следва да се извършат от ответниците, за да преустановят изливането на дъждовна вода и вода от снеготопенето в дворното място на Д.?“.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Представени са писмени доказателства.

В законоустановения срок ответниците М.Н.Ф. и С.Н.И., представят писмен отговор на исковата молба, в който твърдят, че всички претенции, предявени от ищцата Д. са напълно неоснователни и недоказани. Ответниците сочат, че с никакви действия не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. В писмения отговор се твърди, че М.Н.Ф. и С.Н.И. не са единствените собственици на този имот, понеже притежават по 1/8 ид.ч., а майка им – С.Й.Д., притежава 6/8 ид.ч. от техния недвижим имот. Ответниците сочат, че притежават жилищната сграда, която е законно построена през 1964 г., със строително разрешение и архитектурен проект. Твърдят, че сградата на Д. и нейните праводатели тогава не е съществувала в настоящия си вид, а е била плевня, която е била на разстояние от 0,7 м. и е била по-ниска. Според М.Н.Ф. и С.Н.И., Н. А. Д. и С.Й.Д., през 1986 г. са дали на наследодателя на ищцата правото да ремонтира плевнята си и в противоречие с разрешението и съгласието на съседите, той е изградил незаконно жилищна сграда, с височина по-голяма от съществуващата вече жилищна сграда на ответниците и с 4-рискатен покрив, в съприкосновение със съществуващия законно построен покрив на сградата на ответниците. Твърдят, че ответниците и техните родители не са реагирали, защото избягват конфликти и винаги са се стремели да поддържат собствената си сграда при тези затруднени условия, създадени от ищцата, като редовно чистят улука си. В писмения отговор се твърди, че през 2016 г., отново без съгласието на ответниците, ищцата е изградила ламаринена обшивка на улука на стрехата на ответниците и по този начин се е прекратила възможността им да поддържат, да достигат и да почистват улука си. В тази връзка Д. сама, с действията си е допринесла за евентуални течове. М.Н.Ф. и С.Н.И. твърдят, че всички проблеми, твърдени от Д., са в резултат единствено на нейните действия, а не действие или бездействие от страна на ответниците. Сочат, че с никакви противоправни действия не са нарушили и накърнили собствеността на ищцата, не й дължат обезщетение и винаги са имали желание междусъседските отношения да се уреждат с разбирателство. Твърдят, че този вид и разположение на стопанските сгради са съществувал повече от 50 г., като е имало съгласие между праводателите на ищцата и ответниците. Сочат, че няма никакви реални щети от изтичането на дъждовната вода.

М.Н.Ф. и С.Н.И. молят, предявените от Ц.С.Д. искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Молят, съдебно-техническата експертиза да даде отговор и на въпросите: „Кога са построени сградите; Дали на улука и стрехата на М.Н.Ф. и С.Н.И. е направена обшивка от ищцата Д. и тя пречи ли за достъп и почистване на улука, както и ако има течове, на какво се дължат те?“.

Молят, да бъдат допуснати при режим на довеждане в открито съдебно заседание двама души свидетели, които ще установяват, че жилищната сграда и стопанската сграда на ответниците е построена по-рано, преди да съществува сградата на ищцата Д. в този й вид; Липсват ли действия на ответниците, с които да й пречат, както и относно действията, извършени от Д. по обшивки на улука и строителство.

Представени са писмени доказателства.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С протоколно определение от 12.10.2021 г., на основание чл. 229, ал.1, т.2, във връзка с чл. 230, ал.2 от ГПК, поради смъртта на ответницата С.Й.Д., съдопроизводствените действия са спрени, като ищците са задължени в 6-месечен срок да посочат кои са нейните правоприемници.

На 21.10.2021 г. ищцата Ц.С.Д. е представила молба, с която иска възобновяване на съдопроизводствените действия, ведно с удостоверение за наследници на С.Й.Д., починала на 26.03.2021 г. От удостоверението за наследници се констатира, че наследници на С.Й.Д. са ответниците С.Н.И. и М.Н.Ф. – дъщери. Видно от удостоверението нови ответници по делото не следва да бъдат конституирани.

Съдът счита, че молбата на ищцата Ц.С.Д. е основателна и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.230 от ГПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гражданско дело № 1055/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд.

ПРИЕМА молбата на Ц.С.Д. вх. № 262502/21.10.2021 г. , ведно с удостоверение за наследници на С.Й.Д. с изх. № 804/14.10.2021 г., издадено от Община С..

ВНАСЯ ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2022 г., от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице В.К..

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а за ответницата Петкова- ведно с препис от Молба- становище на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: